За работата - кое ви е по-важно - да се чувствате полезни или просто да печелите добре

Не разбирам как един родител може да даде добро образование на детето си.
Родителят нито може да ходи на училище вместо детето, нито да му взема изпитите. Ако детето няма желание да учи и милиони да налеят родителите - просто няма да получи образование. Познавам такива.
А ако детето си иска да учи, ако ще и родителите една пара да не му дадат, ще чисти кенефи нощем, но пак ще намери начин да се изучи. Много ме дразнят родители дето се бият в гърдите, че изучили децата си. Е сори - мен никой не ме е изучил - сама си се мъчех с ученето. А това че някой е дал там някаква мижава сумица колко да отбие номера и да е умра съвсем от глад за да може после да се бие в гърдите, че ме е изучил - айде у лево. Заслугите за образованието ми са си лично мои и никой не може да си ги приписва.
Тук въпреки че дават добра стипендия пак няма как да си покриеш с нея и квартира и други разходи. Всеки студент който не живее с родителите си ходи и на работа докато следва. Родителите не му дават нищо - да се оправя. И те се оправят - тия които поискат.
Аз лично ако децата ми учат ще им помагам финансово колкото да не им се налага да работят допълнително.
Но каквото и да става няма ги оставя да се мъчат, защото не искам да преживеят това, което аз съм преживяла.
Ако им дам добър финансов старт вариантите са 2 и са на късмет - ако имам късмет с деца ще развият капитала, ако нямам - ще го профукат. Какво ще направят с него не винаги може да се прецени предварително. Трябва да се направи smart - хем да им дадеш старт хем да не им дадеш възможност да провалят всичко. Как ще стане не знам - ще го мисля като му дойде времето.


На заплата е по-лесно. Но аз не обичам да сбъдвам чужди мечти. Искам да си сбъдвам моите.
Ето това е по твоята част - за работещите за други

https://www.facebook.com/watch/?v=3833879983315806


Напротив - преди месец можеше да се купят много евтини акции и след 2-3 години ще си на кон без да си си мръднал пръстта

Да де, с малки уточнения - едното "можеше", второто да уцелиш правилните акции. А тоя израз, че ще си на кон предполагам е от форума на Инвестор.бг - там масово пишат разни льольовци, които се правят на мега играчи разбиращи от всичко. Иначе си изплащат потребителския кредит и телефона.

Кой е казал, че акциите трябва да са български??? От България можеш да си купиш каквото искаш.

Да изучиш едно дете отива отвъд парите и започва с възпитаването на ценностна система, навици за учене, светоглед, оказване на помощ и подкрепа... Без това повечето деца не се справят добре, защото по принцип лошото е по-витално и надделява, а доброто иска грижи. Та не е толкова просто да изучиш децата си и не само пари са нужни. Но все пак И пари трябват, защото не винаги може да се учи и работи. Пък в гимназията и основното училище съвсем.

Никога не съм имала мечти да ставам милиардерка. Мечтите ми са били да се пенсионирам колкото може по-рано. Общо взето за сега са се сбъднали. А да се оттеглиш ако си на заплата е много по-лесно, отколкото ако си вложил всичките си средства и усилия в някакъв бизнес. Е, ако си Бил Гейтс е по-лесно, ама колко са такива?

Strekkelig, понеже ти повдигна въпроса с работата и полезността й, какъв е твоят отговор? То всъщност е ясно, че ти си за полезността и мизерния доход, вместо редовната работа, която носи пари. Но как това се връзва с желанието ти да помогнеш на децата си финансово - с коя полезна работа смяташ да го постигнеш, та хем да си спасявала планетата, хем и децата ти да са осигурени?
Ако правилно съм разбрала какво искаш.

Аз не съм видяла в днешно време някой да е казал, че е изучил децата си. Може би по времето на Любен Каравелов, когато са ги пращали изцяло на родителска издръжка на Запад. И смисълът не е, че родителят е вземал изпитите, а че е плащал цялата сметка. Сега са малко родителите, които могат да си го позволят, макар че познавам някои такива - и пак не са казали, че са изучили децата си.

Те всичките толкова паднаха, че и най-неправилните да си купил пак ще си на плюс. То па като че ли е голема философия да откриеш правилните - пускаш 5-10 години назад графиката как са вървели и то ще ти избоде очите правилни ли са или не. Сега беше моментът.
Като се казат вече трябва повече да се проучва и преценява - тогава е по-сложно. Преди месец и малоумник да беше купил сега щеше да си е удвоил капитала. Мен е яд че се кумих много и закъснях. Но все още има далавера


Ооо майка ми тръби навсякъде, че ни е изучила. Предполагам не е единствената. Но може и да е - тя си е куку.
За моите деца как ще ги подпомогна. Ами първо - погрижила съм се да имат сравнително обезпечен баща - аз съм от сметкаджийките, които на мизерник деца няма да родят.
После - аз самата винаги съм имала някакви доходи и никога не съм харчила много пари. От много години съм направила сметка на децата си, и всеки месец чинно си слагах определена сумичка и сметката с годините доста набъбна. Е не са милиони, но имам какво да им дам един ден. А сега почнах да ги обръщам в акции, щото от седене в банка файда нема и се надявам този ход да се окаже полезен.  
Мечтите ми никога не са били свързани с печелене на пари, а с работа, която да облагодетелства обществото и която по тоя начин ми носи удовлетворени. Но все нещо се случва и ми се провалят плановете. Не съм се отказала да търся такава въпреки че вече почвам да се отчайвам. Имам  супер бизнес идея за така дейност, но ми трябват много пари за да я реализирам, а не мога да си намеря спонсор. Мъжът ми може и да го насиля да ме спонсорира ( в смисъл да изтегли заем, който после да връщам), но сме го обсъждали и той не вярва, че с такъв бизнес ще успея да си върна капиталовложението. Аз също не съм сигурна - по-скоро си ми е лична мечта. Но моят мъж не е Люси (певеца) дето с желание сбъдна желанието на жена си да и направи ресторант и оня ден реваха по ТВ, че тъкмо го отворили и на др ден затворили държавата и как се били набутали горкичките. Аз не искам да набутвам никой, еле пък човек, който смята идеята ми за тъпа и няма искрено желание да я спонсорира. Но ако имах парите хич нямаше да се двоумя - хвърлям ги и квото стане.

И да,родителите изучават децата си.Не само по времето на Любен Каравелов са били на родителска издръжка,а и сега родителите плащат семестри,купуват учебници и пособия,плащат квартири,ако не си от съответния град,хранят,джобни, дрехи и др.Или само аз нещо не съм в час.

Откога не бях писала "+ 1000"!

Значи гледаш в минало време, гледаш и сегашния курс и те е яд как си изтървала печалбата. А ако беше купила щеше ли да ги продадеш днес или ще изчакаш още 6 месеца да се вдигнат и тогава? А ако паднат пак? На 18 години ли си или толкова ти е акъла - щом досега не си разбрала, че в минало време всеки може да прави правилни сметки.
Сериозно летиш в облаците и сякаш имаш доста изкривени представи за пари, кое е много и малко и т.н. Набъбнала й сметката, мъжа й не е кой да е ама трябва да тегли заем за да финансира... Е ти не можеш ли да си изтеглиш заем? Или предпочиташ мъжът ти да дължи парите, а ти да се пробваш да ги изплащаш. Ако стане - ти си велика инвеститорка и гениална бизнес дама. Ако не стане - богатият ти мъж ще има да изплаща.

Бе не е чак да умирам от яд ама то си е за яд. Колебаех се прекалено дълго между няколко бизнес идеи. Но като не получих подкрепа за ни една от тях от мъжа ми се наложи да пробвам междувременно с акции, без да съм се отказала напълно и от другите. За акциите получих голяма подкрепа най-вече от свекъра, който от много години с това се занимава
Ако бях купила тогава? Ми аз купих, дори и със закъснение. И какво правя - ми чудя се кво да правя )) Аз съм парашутист в тази област и още не знам къде се намирам. Следя курсовете, трейдвам експериментално - опипвам почвата и се ориентирам се в обстановката.



 Мъжът  ми няма право фирмата му да дава заем на жена му. А за да дръпне милион за лично ползване след данъка то преди данъка във фирмата трябва да има 2.5 милиона, от които като махне 60% - щото толкова е данъка - да остане чисто 1 милион. Колко бизнесмени познаваш, които имат свободни  едни 2.5 милиона?  Да не излезе накрая, че ти имаш изкривени представи за парите?
Kоя банка според теб ще даде  заем в такъв размер на безработна прекъснала студентка ? Ако искам да правя бизнес единствената ми опция е мъжът ми да изтегли заема - тва е положението. Но имам големи спирчаки, когато стане дума за каквито и да било заеми. Вие там в България си мислите, че тук сме се заринали в пари. Груба грешка - дори датските бизнесмени не могат да се мерят с българките мутри.

Това, че не дават заем на всеки е ясно. Но ти сигурна ли си, че идеята ти е съвършена и гарантирано ще докара няколко милиона? Колко голям е рискът тоя милион да си остане един хубав дълг, а идеята да се окаже наивна? Лесно е да експериментираш с чужди пари. Ако мъжът ти беше казал, че е готов да поеме риска - ти щеше ли да кажеш давай да действаме и какво правиш като удариш на камък? Развод примерно и оправяй се.

Само глупак може да е сигурен за каквото и да било в бъдеще време. Разбира се, че не съм сигурна. Просто мисля, че е добра идея принципно. Но за да се върнат парите трябва и клиентите да и повярват. А това няма как да го гарантирам, защото е нещо ново за Дания, а тук са ограничени. А фактът че съм и чужденка ще попречи допълнително да ми повярват. Но мисля, че ако повярват може да помогне на много хора за решат различни здравословни проблеми. Включително и за болни от корона.
Иначе мъжът ми каза, че ако много искам ще вземе заема. Но виждам, че ще е насила и с неудоволствие и предпочитам да не го тормозя. Ще си търся други начини

Ако си имала 1-2 начинания на стойност от 100-200 хиляди нагоре, които са се получили добре как да е. Но от раз да захванеш нещо, което иска милион евро е наивно-оптимистично. Освен ако не е нещо утъпкано като дейност, примерно да откриеш аптека - повече или по-малко все ще донесе някакви пари. Потърси рисков инвеститор - такъв, който не иска финансови гаранции и иска дял от бизнеса в замяна.

И милион лева ще свършат работa сигурно, но пак си е крупна сума. Само апаратурата струва половин милион лева, а трябва и специално помещение щото е оргомна - дори не може да влезе през обикновена врата.
Свекърът има капитала готов, ама не искам да се занимавам с него - и без това малко ни требе да се хванем за гушите. Но не пречи да подхвърля идеята да чуя мнението му разбира се.

Аз не бих поверил милион на човек, за когото думата "огромна" е съпоставима с обикновена врата.