Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 380 950
  • 2 579
  •   1
Отговори
# 1 695
  • Мнения: 1 000
Здравейте,
Сънищата ли  са единственият начин несъзнаваното , така да се каже да комуникира с нашето  съзнавано? Има ли начин  сами да предизвикаме комуникация с несъзнаваното? Задавам тези  въпроси защото  скоро поличих паник  атака в напълно спокойна обстановка и  се опитвам да разбера защо, какво  я е предизвикало. Аз самата поне до този момент не съм  намерила  "спусъка" . Получавам паник атаки  от доста време ( след смъртта на майка ми) и почти винаги  хващам какво ги  е предизвикало  (най-често някакво  физическо неразположение), но понякога се случва да имам паник атака без да има ( поне според мен) причина за нея.
Сънищата са царския път към несъзнаваното - казва Фройд.
Но има и други пътища, с които работят различни методи.
Например арт терапията. Една елементарна инструкция като: "Нарисувай нещо!"
при такава инструкция нарисуваното винаги е свързано с това, което стои в дълбочината на нашия вътрешен живот.
Тук ще сложа и един линк към мое ТВ участие, където говоря за сънищата и различните други проявления на несъзнаваното.
https://www.youtube.com/watch?v=QIA9ICVUk4Q&ab_channel=%D0%9 … D0%97%D0%98%D0%AF

А СЕГА ЗА ПАНИК АТАКИТЕ
Вие може да установите какви външни фактори ги ОТКЛЮЧВАТ /това е много точен израз/: умора, силен звук, попадане в тясно помекщение или пък в отворено простронство, или ако на улицата има голяма тълпа, или когато на улицата няма никой и т.н.
Но за да се излекувате, е необходима да осъзнаете, какво във вашето минало ги е ЗАКЛЮЧИЛО вътре във вас.
Иначе няма как да ги излекувате, избягвайки това, което ги отключва.
Щом те са заключени вътре, все нещо ще ги отключи.
А това, което ги е заключило, са травматични преживявания от по-ранна възраст.
Имам предвид от детството.
С тях трябва да се работи. Те трябва да се трансформират.
Така се лекуват паник атаки, а не чрез избягване на това, което ги отключва.
Медитацията и други техники помагат да се ограничи силата на симптома.
Но не водят до лечение...
Линкът най-отдолу пък е към друго мое видео за травмите от детството и тяхното влияние.
Също може да ви ориентира в това, от какво имате нужда.
Поздрави!
https://www.youtube.com/watch?v=j-d7QQrPw_8&t=1s&ab_chan … D0%97%D0%98%D0%AF

Последна редакция: пн, 03 яну 2022, 09:35 от Людмил Стефанов

# 1 696
  • София
  • Мнения: 149
Скрит текст:
Здравейте, г-н Стефанов!
Имам здрава връзка с мъж от година и нещо. Под здрава имам предвид много дълбока, подкрепяща, споделена. След като се срещнахме се отдадохме изцяло един на друг и вече година и няколко месеца нито страстта, нито сплотеността, нито желанието да сме всяка минута заедно са стихнали. Нямали сме почти никакви сътресения, освен такива, които са породени от страха да не се изгубим, да не изгубим това, което имаме, защото и за двама ни е много ценно. Аз съм човек, който рядко и много трудно сънува. Преживявала съм всякакви сътресения и ситуации и въпреки това много рядко сънувам. От известно време обаче не мога да спра да сънувам сънища с една и съща концепция, а именно - че се разделяме или по-скоро, че той изстива към мен. Винаги в сънят си той се отдалечава от мен /връзката ни сякаш приключва/, аз като горд човек, какъвто съм и в действителност не реагирам, но вътрешно умирам, сякаш е края на света, изпитвам гняв, отчаяние и безнадеждност. Държа да подчертая, че на яве нямам никакви основания за подобни мисли. Тези сънища станаха ежедневен мой спътник - нямам нощ без тях. В различни ситуации както вече споменах, но с една концепция - той изстива към мен или се отдалечава. Сутрин се събуждам в ужасно настроение. Знам, че това е мой страх и на яве, не ми е първа връзка, имала съм и далеч по-сериозни преживявания в живота, но зачестяването на тези сънища вече взе да ме стряска и да си задавам въпроси - защо идват? Признавам, че съм здраво стъпил на земята човек и обикновено не отдавам абсолютно никакво значение на сънища и подобни неща. Смятам ги за естествено проявление и толкова. Но и признавам, че тази честота вече взе сериозно да ме притеснява. За протокола, ако изобщо има значение, той е по-малък от мен с десет години. И двамата сме над тези неща, дори не ги коментираме, техните също ме приемат и нямаме проблем в това отношение. Предложил ми е брак, иска дете. За мен също е голямата любов. Но тези сънища нарушават равновесието ми, защото станаха неизменен спътник в последните месец-два за мен. Моля за Вашето становище относно този казус. Благодаря!
Аз много работя със сънища и се питам, какво ли означава този сън?
Вие самата с какво го свързвате?
Питам се например какви случаи сте имали да ви зарежат родителите или някой друг значим човек в детството? Или просто да сте се разделили с някого в детството си и вие да не сте си "запазили достойнството" и да сте страдали неимоверно, да сте плакали отчаяно, да сте се унижавали и т.н.
Ако товоа е така и у вас е утаена непреработена болка от такава ситуация /или доста ситуации/, то този сън ви служи, за да се успокоите, че вие ще запазите достойнство, дори и този най-любим човек да си тръгне.
Как мислите? Пишете!

Здравейте отново, г-н Стефанов и Честита нова 2022г. Пожелавам Ви здраве и удовлетвореност!
Благодаря, че отделихте време за мен, очаквах с нетърпение отговора Ви!

Допада ми начина, по който не давате "точни" отговори на питащите /което повечето тук очакват, а би било несериозно да се дават такива/, а карате човек да се замисли. Защото аз също като Вас силно вярвам, че отговорите са в самите нас и понякога имаме нужда просто от това някой да ни чуе или да получим нечия гледна точка. Нямам спомен за нито едно от изброените от Вас неща - нито да не съм запазвала достойнство, нито в детството или по-късните години някой да ме е изоставял. Израстнах в семейство /по-скоро под влияние на баща ми, който бе главен авторитет за мен/, в което достойнството бе на първо място. "Каквото и да правиш, запазвай честолюбие, достойнство, гордост..каквото и да се случи. Това е най-важното в човека, без достойнство човек е нищо". Така и израстнах, с тези ценности съм и до днес. Както и да страдам, дори да умирам от болка, аз го преживявам сама и не показвам по никакъв начин. Държа да подчертая, че това се отнася особено за мъжете в живота ми. С приятели не съм така. По-скоро аз съм приключвала интимните връзки в живота си и най-често ако достойнството ми е било засегнато по някакъв начин /смея да твърдя, че никога не са ми изневерявали или поне не съм разбирала за такова нещо/. Но има нещо друго - аз съм болезнено ревнив човек. Това обаче е нещо, което само аз зная и стриктно крия. Никой от досегашните ми партньори не би и предположил за това. Защото винаги съм им давала /само привидно/ свобода и пред тях съм го играела безгрижна по тази тема. Имам си мои начини обаче, по които съм ги наблюдавала стриктно и всяка подобна мисъл ме е изкарвала извън релси. Да разберат, че ревнувам за мен е равносилно на смърт..Затова с времето си изградих маска, с която това нещо да не излезе на яве по никакъв начин. Мисля си, че бих простила всичко на един човек, но не и изневяра или проява на неуважение. Не зная дали това е свързано с моя проблем. Това обаче, което предложихте, че вероятно тези сънища са  моя начин да се "застраховам", че това няма да се случи, ми допадна. Или поне ми олекна от него..Но така или иначе аз съм убедена, че каквото и да се случи в тази връзка и дори един ден тя да приключи, то аз ще изляза отново с достойнство. Това е част от мен и не си представям нещата да са по-различни. Така, че сънищата не ме успокояват, защото това е нещо, което знам със сигурност. Тревожността и въпросите ми обаче не стихват, тъй като и сънищата не спират. Ето, тази сутрин се събудих с подобен - не се разделяме, но той се е отдалечил от мен, излиза, забавлява се и не ме търси..Това ме разтърсва силно и дори в съня си не мога да си намеря място какво да направя, за да го върна, без да бъда унизена или да показвам колко съм наранена..
КАКВО ЖЕЛАНИЕ СЕ КРИЕ ЗАД СЪНЯ?
Здравейте!
И Честита нова година и на вас!
Още няколко думи по темата за сънищата, за да надникнете в нейната дълбочина и ще продължим по вашия казус:
1. Сънищата никога не са банални. Те винаги отразяват най-важните актуални чувства на човека. И затова в психотерапевтични сесии често се занимавам със сънищата на хората, за да се ориентираме заедно в техните несъзнавани желания. Ерих Фром /психоаналитик/ пише в една своя книга, как съпругата на негов клиент казала на мъжа си:
- Твоят психоаналитик не е прав, че няма банални сънища. Ето, аз например сънувах тази нощ нещо абсолютно банално и незначително. Сънувах, че ти поднасям на закуска една огромна чиния, пълна с големи, красиви ягоди. Това е един абсолютно нищо не означаващ сън.
А мъжът ѝ се усмихнал и ѝ казал:
- Само дето забравяш, че ягодите са единствения плод, който не ям, защото имам от тях алергия.
2. Освен това създателят на психоанализата Зигмунд Фройд ни показва, че сънят винаги представлява в някаква форма удовлетворяване на желание. Но тъй като разумната част от душата спи, удовлетворяването на желанието се осъществява по един детински, инфантилен начин.  И това се отнася дори за кошмарите и най-страшните сънища, свързани със смъртта, от които се събуждаме, плувнали в пот и ужасени.
Например:
- когато възрастен човек сънува, че умира, много често този сън отразява чувствто, че не е обичан достатъчно. Сякаш в съня му се реализира едно типично детск желание/фантазия/: "Аз ще умра и тогава всички ще плачат за мен!". Защото детето си представя / и с право!!! /, че ако умре, ще липсва на мама и татко и те ще осъзнаят колко всъщност го обичат. Аз лично съм имал такива сънища...
- когато близки хора прекалено натрапчиво ни  навлизат в личното пространство и просто не знаем как да се справим с това, нашето подсъзнание произвежда идеята, че ако еди кой си умре, нещата в живота ни ще станат по-лесни. /например, "Ако мъжът ми умре, тогава спокойно ще си заживея с Мишо!" или "Ако мама умре, няма повече да ми се меси в живота"/ . И сънят със смъртта на тези хора сякаш идва, за да ни подари свободата...
- или нещо наистина още по-ужасно. Когато сме недоволни от партньора си, сънуваме, че децата ни умират. Това е отражение на идеята, че децата ни стоят на пътя. Защото в подобна ситуация много хора си водят следния вътрешен разговор: "Ако не бяха децата, нямаше да търпя повече този човек! Щях да се разведа!" И сънят ни подарява свободата, като ни казва: "Ето, децата ги няма. Те умряха и ти спокойно можеш да се разведеш"
- или нещо от моята практика. Работех с млада двойка с малко дете на четири години и половина. Замисляха се и за второ дете. Мъжът, обаче, беше присъствал на раждането на първото дете. И преживяването било ужасно. Получили се усложнения и той е бил много уплашен за живота на жена си.
При поредна сесия, когато попитах какво са сънували, мъжът ми каза, че е сънувал "нещо банално". Че се е разболял и не е отишъл този ден на работа. "Напоследък много ми идва в офиса. Явно е за това". На пръв поглед банален сън! Simple Smile Но когато го попитах от какво е бил болен в съня си, той се позамисли и каза, че "сякаш от заушка".     А заушката уврежда репродуктивните способности  на мъжете. Тоест - този "банален" сън всъщност е точно в десятката. Той е свързан с най-важното в живота му и означава: "По-добре да загубя способността си жена ми да зачева от мен, отколкото да преживея отново този кошмар. И вината, че съм причинил смъртта на жена си."
И СЕГА ДА ВИДИМ КАКВО ЛИ ОЗНАЧАВА ВАШИЯТ СЪН, ЧЕ ЛЮБИМИЯТ СИ ТРЪГВА?
Какво е несъзнаваното желание в този сън?
Вие казвате, че сте много ревнива, но и още пвече честолюбива. По-скоро ще умрете, отколкото да си признаете, че се страхувате да не загубите любимия и страдате по него. Следите го тайно, но се правите, че сте над нещата. Дори вътрешно да се раздирате на парчета и в душата ви да са натрупани тонове сълзи, вие ще "запазите достойнство и гордост". Защото на това ви е учил баща ви - вашият основен авторитет.
Тоест - в душата ви е заредена една атомна бомба, бушуват огромни страсти, но вие трябва да ги криете, за да сте достойна дъщеря на баща си.

Естествено, че при това положение нещо във вас умира от страх за тази връзка, която е толкова прекрасна. Парадоксът е, че  колкото по-близки и по-свързани се чувствате с този мъж, толкова по-страшна става мисълта, че най-вероятно ще го загубите. Защото си знаете урока: аз всъщност съм една неспасяема ревнивка и той рано или къдно ще го надуши и аз ще го загубя. А като го загубя, трябва на всичкото отгоре и да се държа с "гордо вдигната глава". Защото иначе ще загубя и любовта и уважението на баща ми.
До този момент вие първа сте си тръгвали от предишни връзки. Защото ревността е чувство, с което трудно се градят отношения. Тя ви сковава и вие не сте всъщност отворена към другия. Просто изпитвате страх. Но в един момент решавате да си тръгнете първа. Защото ако другият си тръгне, честолюбието ви ще е подложено на изпитание.
Този път, обаче, сте здраво "паднали в капана на любовта". Но си знаете, че с тази проклета ревност нещата рано или късно може да отидат към логичния си край,. Но този път няма да можете да си тръгнете първа и да си спасите достойнството и да останете с гордо вдигната глава, та татко да продължи да ви обича.
И затова сънят ви ви подарява щадящия сценарии, че той си намира още сега по-забавни и по-безпроблемни жени от вас и си тръгва. Или ви дава повод да си тръгнете вие. И колкото по-рано, толкова по-добре. Защото по-късно ще сте затънали още повече и шансът да излезете с достойнство ще започне да клони към нула.
Така че и тези сънища са удовлетворяване на желание.
Донякъде обрисувахме проблема.
НО КЪДЕ Е РЕШЕНИЕТО?
Бих запитал така: ако прочетете отново това, което сте ми написали до тук, кой липсва във вашите описания? За кого не говорите изобщо, а пък е важен?
Големият липсващ във вашите думи, във вашия мироглед, във вашия живот, Е МАЙКА ВИ!!!!!
Вие изобщо не я споменавате. Всъщност косвено между редовете се чете, че тя за вас не е авторитет, като пишете, че  възприемате баща си като авторитет.
Тоест - вие сте принцесата на татко. Това е категория жени, които са свързани с баща си и неглижират майка си. Принцесите на татко много трудно създават връзка. Трудно се отпускат. Не знаят как да бадат на разположение на партньора си. На разположение като жени, а не като нещо друго /като умен събеседник например/.
Погледнете отново към написаното от вас и ще видите колко много мъжка енергия струи от всеки написан ред. Честолюбието, достойнството и т.н. - това са все военни ценности. Мъжки ценности. Разрушителни ценности. Защото мъжката енергия е разрушителна и пробивна...
И тази ваша презапасеност с мъжка разрушителна енергия,  идваща от бащата, е за сметка на тотално липсващата и неглижирана женска енергия. За сметка на слабата връзка с майка ви.
Създателят на метода Семейни констелации Берт Хелингер /с тази школа се чувствам най-силно свързан/ казва, че към майките си е необходимо да отправяме три вълшебни думи. Думите са "Да!",  "Благодаря!" и "Моля!"
"Да!" означава: Да, мамо, аз те приемам точно такава, каквато си. Ти си най-добрата майка за мен.
"Благодаря!" означава: Мамо, ти ми даде достатъчно. Благодаря ти! А това, което не успя да ми дадеш, ще си го намеря сама. Аз не искам нищо повече от теб.
"Моля!" означава следното: да си представите, че се покланяте на майка си. Във вашия случай е по-добре дори да си представите, че тя стои, а вие сте легнали пред нея по корем и я държите за стъпалата. Като пред статуята на божество. И в тази поза ѝ казвате: "Мамо, сега те виждам. Сега разбирам калко е трудно да бъдеш жена. Моля те, научи ме как да бъда жена. Моля те, мамо! Сега съм готова."
И си представяйте непрекъснато, че където и да ходите, майка ви е на една крачка зад вас и получавате от нея енергия. Женска енергия. И когато влизате в някое помещение /във всяко помещение/, майка ви ви  отваря вратата и казва на присъстващите нещо женско от сорта: "Това е дъщеря ми Тони. От малка си е такава сладка"  
Разберете: да имаш връзка с жена и зад гърба ѝ да наднича като авторитет баща ѝ, е плашещо за мъжете. Те се разбягват. Това е същото, като да имаш връзка с мъж, който е мамино синче и за всичко се допитва до мама. Ако ми прочетете темата, ще видите колко много жени страдат от това.
И обратно - ако зад жената стои майка ѝ, ако тя е казала Да! на майка си, тя е като магнит за мъжете, разбира мъжете и няма защо да крои планове как да си запазва достойнството.
Ако зад мъжа като авторитет стои баща му, той е като магнит  за жените,  интуитивно ги разбира и не е нужно да ходи на групи, където да го учат как да говори с жена си...
Е, стана дълго. Това е.


Благодаря! Огромно благодаря за това, че отделихте толкова време за казуса ми! Искрено се възхищавам на това, което правите за хората тук, на енергията и търпението Ви! Няма да отричам, че улучихте в десятката за доста неща, главното от които е недобрата ми връзка с майка ми. За мен тя никога не е била авторитет, защото в моите очи тя е човек, който е загърбил целият си живот и бъдещи успехи в името на това да стане обикновена ..домакиня и майка. Нещо, от което аз се ужасявам. Да, мъжката ми енергия е доминираща /дори тестостерона ми е в повече според всички изследвания/. Обикновено и във връзките съм доминираща. Макар да не се проявява като - ти си длъжен това или онова, ти ще правиш каквото аз кажа или нещата ще са под моя контрол и направление, това някак се усеща във връзките ми. Например никога не позволявам да ми купуват неща или да ми плащат нещо. Както и да е. Липсата на спонтанност, невъзможността да се "отпусна", да се "доверя" и да прекрача някои ригидни правила в живота си /макар дори да опитам да погледна нещата извън бащините "заръки", аз наистина смятам, че човек без достойнство е половин човек/. Нима достойнството не ни прави онова, което другите харесват в нас? Коя жена би била любима, ако плаче и се моли пред другия, опитвайки да го задържи било то с молитви, дете, опити да бъде такава, каквато той иска и пр? Аз лично не бих обичала подобен човек. Или може би бих го обичала, но дълбоко в себе си той няма да има авторитет за мен. Знам за какво говорите и няма да крия, че не чувам за пръв път тези неща. Но да "стои зад мен като сянка" човек, на когото аз не се възхищавам, не харесвам индивидуалността, характера и светогледа му, би било за мен нелогично, тъй като това би означавало да следвам примера му, а това е нещо, което не желая. Не желая подобна енергия. И въпреки всичко, в моя живот винаги съм имала "слаби мъже", такива, които аз доминирам и които плачат пред мен и аз съм в някаква роля на спосител или опора. Признавам също, че това е много изтощително за мен понякога. Иска ми се да съм жена, но или вече е прекалено късно и до мен е човек, който е свикнал, че се оправям с всичко сама или ако вляза за малко в тази роля, усещам адски дискомфорт. Не мога да кажа, че съм принцесата на татко. Че съм глезена или ми е обръщано прекомерно внимание, напротив. Израстнах с правила и дисциплина и съвсем не съм била привилегирована. И най-ужасното е, че все по-често се улавям, че имам и проявявам много повече сходства с темперамента на майка ми, отколкото с този на баща ми. Разбирам, че в приемането на нещата такива, каквито са е правилния път. И че от мен зависи да изградя свой светоглед и начин на мислене и поведение. Признавам също така, че е много трудно за мен и всеки опит ме фрустрира. Може би ако ми дадете напътствия откъде и как да започна, ще ми е по-лесно да опитам. Нека това бъде последната ми молба към Вас, тъй като не бих желала да губя повече време с казуса си. Бяхте ми изключително полезен и още веднъж искрено благодаря за отделеното време!

Последна редакция: пн, 03 яну 2022, 13:32 от AnMary

# 1 697
  • Мнения: 1 000
Този път само ще коментирам накратко:
1. Достойнството, честолюбието и гордостта /и тяхната братовчедка ревността/ няма да ви донесат закуска в леглото. Няма да ви се радват, когато ви гледат, как спите... Няма да искат да ви докоснат, когато минавате покрай тях. Те по скоро ще прогонят този, който се е влюбил във въс и иска да го направи. Затова е добре да се интегрирате към това, което написах за майка ви. А не само да го вземете като информация.Тя е вашия човек. Няма друг. От поклона пред нея почнете. От уважението към нея. Вие искате тя да не е "обикновена домакиня". Това е ужасно надменно!!! Все едно - как така аз, полубожеството, ще имам обикновена майка! С такива идеи не се стига далеч във връзките.
2. Това, че не допускате да ви поръчат нещо или да ви платят сметката означава, че ви е много трудно да получавате. Предпочитате вие да давате, за да не се чувствате длъжна. Когато единият от партньорите не може да получава, това ограничава взаимния обмен във връзката. Защото и другият също започва да чувства дискомфорт от получаването и връзката постепенно става "делова", губи спонтанност и ерос. Разберете - мъжете се объркват, когато жената не може да получава. Те просто се чудят, какво да я правят тази жена!?
3. Да, не сте принцесата на татко. Може би по-скоро сте амазонката на татко. Но дъщеричката на мама би била  по-вкусна за партньора ви. И е добре, че напоследък вземате нещо и от майка си.
4.  Особено ще наблегна на това, че искате да се възхищавате на мъжа до себе си. Възхищението е много лоша основа за връзка. Трайните връзки са базирани на по-заземени чувства. Възхищението от някого ни прави напрегнати и несигурни. Във възхищението има и враждебност, неспособност да приемеш човека такъв, какъвто е, със слабостите му. Има едно постоянно дебнене. Има натиск всеки да се прави на това, което не е. Огромен фалш. И разбира се - както и в точка 1. - огромна доза надменност. Тоест - как така аз, полубожеството, ще имам до себе си мъж, който не е за възхищение.

Много бих искал да прочетете и това писмо до майката, написано от Берт Хелингер - създател на метода Семейни констелации.
Това е линк към писмото, публикувано в групата ми:
https://www.facebook.com/groups/722277978117484/search/?q=%D1%82 … D0%B5%D0%BD%D0%B0

Последна редакция: нд, 09 яну 2022, 08:55 от bubanka

# 1 698
  • Мнения: 2
Здравейте, д-р Стефанов!

Дъщеря ми навърши 11 години. Преди около месец почина една от нейните учителки. Много добра и мила жена, но тя водеше извънкласовата подготовка на класа, а дъщеря ми не участва в нея. Понякога заместваше основната им преподавателка, помагаше и при посещенията в стола, но миналата година поради пандемията присъственото обучение като цяло беше доста ограничено. От началото на тази учебна година учителката се пенсионира. Контактът между нея и дъщеря ми беше доста по-ограничен отколкото на други от съучениците й, които посещаваха постоянно занималня. Въпреки това детето прие много тежко случилото се. Плака много и продължително. Всякакви опити да я успокоя довеждаха до още плач. Като че ли накрая й повлия по-острата ми реакция - при мен това е проработвало, затова опитах и при нея. За съжаление училищната психоложка не е разговаряла с класа, а е казала ако някое дете има нужда, да отиде при нея, за да говорят. Сещате се, че никое дете не я е посетило. От два дена дъщеря ми отново започна да преживява - плаче, защото й е мъчно. Плачът буквално я изтощава, заповча да я боли главата, уморена е и се получава затворен кръг.Притеснявам се, че сякаш се опива от мъката си и не приема по никакъв начин да се успокои - все едно търси внимание.  Може и да не съм права, но не знам как да реагирам. Какво бихте ме посъветвали?

# 1 699
  • Мнения: 672
Здравейте! Пиша, подтикната от възникналата тема за женската и мъжка енергия, понеже от доста време съм регистрирала, че имам проблем в този аспект. В това отношение съм много объркана поради разместените роли в моето семейство. Знаете, че баща ми липсва в моето отглеждане и развитие. Живели сме с майка ми, баба и дядо и ролята на втори родител заемаше баба ми. И парадоксът е, че точно тя сякаш беше в ролята на майка, а майка ми на мястото на бащата. Тя беше се отместила леко встрани и беше оставила възпитанието ми (поне в по-малките години) главно в ръцете на баба. Освен това точно баба беше олицетворението на жена - и като мекота, и като гъвкавост, балансиране в отношенията, и като перфектна домакиня, за която шетането беше и невероятно удоволствие, обичаше да създава красота и уют в дома. А в майка ми доминираха точно споменатите мъжки черти - гордост, чест, непримиримост, криворазбраната независимост (затова не й трябваше друг мъж повече), свободата било най-важното, винаги "с рогата напред" при конфликти... Дори винаги се хвали как прекрасно се справя сама точно с мъжки дейности като сглобявани я, поправки на уреди, за разлика от готвене напр... Всичко може сама, помощ не търси. и т.н. И за съжаление, без да го искам, виждам, че съм приела нейната "мъжка енергия", понеже докато растях вътрешно се противях на идеята, че баба ми била втори родител и явно така съм отхвърляла и всичко, което съм можела да взема от нея като пример за жена. Исках просто да ми е баба, а не втория родител... И се получава парадоксът, че съм отгледана предимно от две жени, а в мен доминира мъжката енергия, и то като пример от майка ми... Не умея никакви женски хитрости примерно, вадене на души с памук и т.н., способна съм да разруша всичко ако трябва, но с рогата напред. Осъзнавам цялата обърканост на ролите, но не знам как да си получа женската енергия, която съм виждала като пример от баба - така, че да ми идва отвътре. На нея ли да кажа "да"... Нали все пак майката си е по-важната фигура... Благодаря!

Последна редакция: вт, 04 яну 2022, 11:30 от Wild Wind

# 1 700
  • Мнения: 61
Здравейте и честита Нова година! Бъдете здрав и много щастлив!
Въпросът ми  към Вас е следният. Вече 10-12 години съм закотвена пред телевизора в гледане на турски сериали. Замислих се и се чудех дали не си губя времето с тях 🤷🏻‍♀. Постоянно гледам и не спирам. Нищо друго не съм гледала освен турските сериали.
Може би е на психическа основа от детството,не излизах да играя с никого,не учех много,защото нямах желание,бях обиждана и поддисната от съучениците ми и нямах търпение да се върна и да гледам турските сериали,да избягам от реалността и така си станаха вече 10 години (сматам загубени,защото чак сега се осъзнавам)
Имам цели и желания,но се срамувам от себе си и ме е страх да започна,страх как ще реагира светът на тях,дали няма да ми се подиграват,смеят зад гърба. Затова седя по цял ден и нищо не правя освен гледането на турските сериали. (Смятам,че някои от тях са поучителни). Какво да направя по въпроса с депресията и страха от подигравките на другите?

# 1 701
  • София близо до Витоша
  • Мнения: 469
Здравейте д-р Стефанов,
наши познати осиновиха детенце преди 5 години /сега е на 6 и половина/, но от две години имат серозен проблем в отношението между детето и майката. В нейно присъствие то става много раздразнително, изпада в истерия, не я слуша, игнорира я, от няколко месеца започва да я бие, скубе, хапе /само нея, таткото не/. Родителите казват, че от бащата има респект, а от майката не.
Според вас на какво може да се дължи тази агресия или промяна в поведението на детето?

# 1 702
  • Мнения: 293
Здравейте,пиша тук по един въпрос!Вече няколко пъти (от около 4 години на сам) изпадам в едни състояния изключително трудно за разбиране от мен.До тук ми се е случвало 3 пъти като 2 от тях от стрес и 1 след ковид.Та чувствам се по следния начин имам чувството че няма да се справя с определена ситуация и се започват едни натрапчиви мисли,не мога да се храня,не мога да спя и суицидни мисли.Сутрин ме буди треперене ,безспокойство и с времето малко по малко отшумява.Не приемам медикаменти,не пия не пуша и не употребявам наркотици.Какво ми се случва?

# 1 703
  • Мнения: X
И аз се присъединявам към питането на Wild Wind, дали поклонът пред майката и молбата да ни предаде женската си сила ще проработи, ако в родителското семейство ролите са били разменени по някакакъв начин. В моето семейство например, майка ми беше и все още е, доминиращият партньор, вземащият решения, носещият отговорност, теглещият каруцата с мъжка сила и ентусиазъм. Баща ми винаги е бил пасивен, неинициативен, дори плашлив бих го нарекла, най-малкото по отношение на майка ми. Да, той буквално се страхуваше да не предизвика гнева й и гледаше да е по-нисък от тревата. Затова го избиваше на бягство. В мен тези качества се съчетават и на моменти имам чувството, че съм обрала най-лошото и от двамата. Хем съм плаха и пасивна, хем съм „скандалджийка“. Оказва се, че не са взаимноизключващи се, а взаимноподхранващи се. Което дори ми пречи да се справя с тях, да ги обърна наопаки и да извлека полза, или поне да ги приема. И от известно време насам разсъждавам кое е първо, кокошката или яйцето. Дали майка ми е трябвало да се стегне и да стане мъжът в семейството, или баща ми е трябвало да клекне до позицията на жената. Или, както майка ми винаги казваше по време на разразил се скандал, дай сега да се върнем до каменната ера и да видим там как е било.

# 1 704
  • Мнения: 6 579
На мен също ми стана много интересна тази тема за мъжката и женската енергия. Аз също мисля, съм с доминираща мъжка енергия. Въпреки, че имам чудесни отношения с майка си, аз никога не съм приемала нейната роля на "домакиня и майка" и все още бягам от тези неща. Във връзката с мъжа ми, обаче, откривам, че той също е с мъжка енергия, той също е доминиращ, т.е. и двамата сме доминиращи и с мъжка енергия. /Противно на очакванията, се разбираме, нямаме кой знае какви разногласия, или ако има нещо го обсъждаме и решаваме заедно/ Детето ни е момче, обаче. Аз се чувствам ОК с моята енергия, не мога и не искам да съм като майка ми, но се замислих дали като порасне синът ми ще има проблем с разбирането на жените и във връзките си, заради това, че не е видял и усетил женска енергия в детството си. Но пък редовно е при баба си, остава на гости, дали би било достатъчно това "виждане" на типичното женско поведение. Ако може малко информация от гледната точка на дете-момче с майка с мъжка енергия.

# 1 705
  • Мнения: X
Здравейте, мен също ме интересува много темата за мъжката и женска енергия. В моето семейство баща ми винаги е бил с много силна мъжка енергия, а майка ми с женска. Но явно с брат ми сме наопаки и той е с повече женска, аз с повече мъжка. Не го осъзнавах дълго време, но бях на среща и с астропсихолог, който потвърди съмненията ми и каза, че трябва да развивам женска енергия.
Според астропсихолога, това е свързано със завишените ми андрогени (имам такъв дисбаланс).
Как мога да работя по въпроса за развитието на женската енергия и въобще има ли нужда? Аз се чувствам добре в това отношение, решителен човек съм, работлив, умея да се справям с трудни ситуации, много съм концентрирана, не се отказвам пред трудности, женските неща ми куцат, дом не мога да подредя, нямам търпение да се занимавам с деца, не съм сръчна, не умея да създавам уют, топлина, да спазвам традиции, да свързвам хората, да сплотявам по онзи майчински начин.

# 1 706
  • Мнения: 1 000
Здравейте, мен също ме интересува много темата за мъжката и женска енергия. В моето семейство баща ми винаги е бил с много силна мъжка енергия, а майка ми с женска. Но явно с брат ми сме наопаки и той е с повече женска, аз с повече мъжка. Не го осъзнавах дълго време, но бях на среща и с астропсихолог, който потвърди съмненията ми и каза, че трябва да развивам женска енергия.
Според астропсихолога, това е свързано със завишените ми андрогени (имам такъв дисбаланс).
Как мога да работя по въпроса за развитието на женската енергия и въобще има ли нужда? Аз се чувствам добре в това отношение, решителен човек съм, работлив, умея да се справям с трудни ситуации, много съм концентрирана, не се отказвам пред трудности, женските неща ми куцат, дом не мога да подредя, нямам търпение да се занимавам с деца, не съм сръчна, не умея да създавам уют, топлина, да спазвам традиции, да свързвам хората, да сплотявам по онзи майчински начин.
Щом се чувствате добре, не е нужно нещо да променяте.

# 1 707
  • Мнения: 1 000
На мен също ми стана много интересна тази тема за мъжката и женската енергия. Аз също мисля, съм с доминираща мъжка енергия. Въпреки, че имам чудесни отношения с майка си, аз никога не съм приемала нейната роля на "домакиня и майка" и все още бягам от тези неща. Във връзката с мъжа ми, обаче, откривам, че той също е с мъжка енергия, той също е доминиращ, т.е. и двамата сме доминиращи и с мъжка енергия. /Противно на очакванията, се разбираме, нямаме кой знае какви разногласия, или ако има нещо го обсъждаме и решаваме заедно/ Детето ни е момче, обаче. Аз се чувствам ОК с моята енергия, не мога и не искам да съм като майка ми, но се замислих дали като порасне синът ми ще има проблем с разбирането на жените и във връзките си, заради това, че не е видял и усетил женска енергия в детството си. Но пък редовно е при баба си, остава на гости, дали би било достатъчно това "виждане" на типичното женско поведение. Ако може малко информация от гледната точка на дете-момче с майка с мъжка енергия.
Темата на дамата, на която писах за връзката с майката и бащата, за важността на тва, жената да има добра връзка с майка си, е съвсем различна.
На вас само мога да кажа, че не е ОК децата да спят в едно легло с бабите си.

# 1 708
  • Мнения: 6 579
Т.е. аз трябва да се свържа с женската си енергия, за да може като порасне да не "спи в едно легло" с баба си, а с майка си? Аз така го разбирам Вашия отговор, ама все пак предпочитам да спи с жена си като му дойде времето. А сега си спи в кошарата с Мики Маус.
Айде със здраве и късмет през новата година.

# 1 709
  • Мнения: 1 000
И аз се присъединявам към питането на Wild Wind, дали поклонът пред майката и молбата да ни предаде женската си сила ще проработи, ако в родителското семейство ролите са били разменени по някакакъв начин. В моето семейство например, майка ми беше и все още е, доминиращият партньор, вземащият решения, носещият отговорност, теглещият каруцата с мъжка сила и ентусиазъм. Баща ми винаги е бил пасивен, неинициативен, дори плашлив бих го нарекла, най-малкото по отношение на майка ми. Да, той буквално се страхуваше да не предизвика гнева й и гледаше да е по-нисък от тревата. Затова го избиваше на бягство. В мен тези качества се съчетават и на моменти имам чувството, че съм обрала най-лошото и от двамата. Хем съм плаха и пасивна, хем съм „скандалджийка“. Оказва се, че не са взаимноизключващи се, а взаимноподхранващи се. Което дори ми пречи да се справя с тях, да ги обърна наопаки и да извлека полза, или поне да ги приема. И от известно време насам разсъждавам кое е първо, кокошката или яйцето. Дали майка ми е трябвало да се стегне и да стане мъжът в семейството, или баща ми е трябвало да клекне до позицията на жената. Или, както майка ми винаги казваше по време на разразил се скандал, дай сега да се върнем до каменната ера и да видим там как е било.
Вашата тема е различна от тази, по която писах така подробно.
Казвате, че баща ви се е страхувал да не предизвика гнева на майка ви и е бил плашлив и по-нисък от тревата.
Следователно за вас е важно да се свържете с баща си. Бих казал да го реабилитирате. Защото майка ви ви е свързала, та чак завързала. Simple Smile Там е добре да се "отвържете"
КАК?
Започнете тенденциозно да търсите баща си.
Вместо да се обаждате на майка си и да ѝ казвате: "Майко, кажи на татко...."Как е татко?, "Поздрави и татко!"
 Правете обратното: обаждате се на баща си, говорите си с него за това-оново /например за ковид и за климата/; искате от него нещо да направи за вас или да се видите; казвате му : "Татко, кажи на майка еди какво си..." "Поздрави майка"
Ако тя се изкаже пренебрежително за него във ваше присъствие, кажете ѝ, че за вас това не е ок и че вие ги обичате и двамата.
Ако не съберете кураж да ѝ го кажете веднага, обадете ѝ се на другия ден да ѝ го кажете....
Така постепенно ще реабилитирате баща си и ще се откачите от майка си.
И ще се урегулирате нътрешно: без страх и без нервни изблици.

Общи условия

Активация на акаунт