Чета мненията Ви и ме интересува как човек може да превъзмогне чувството за вина заради абортирано братче/сестриче? Единствено дете съм, от първата бременност на майката и знам, че няколко месеца след раждането ми тя пак е забременяла. Трудно ми е да пиша, но ще цитирам нейните думи:" Ти беше много ревливо, неспящо и злоядо бебе и не можех да си причиня пак такова нещо. Отслабнах с 30 кг за един месец от грижи, недоспиване и тичане насам натам. Затова без да се замисля, веднага отидох да го махна".
Интересното е, че след време, когато бях вече много спокойно, кротко и послушно дете и отварях дума за братче или сестричка, майка ми веднага категорично ме отрязваше. Не е правила повече аборти, а се пазеше от забременяване. Баща ми също не е изявил желание за повече деца.
Опитвам се да си обясня нещата и нещо, което прави впечатление е че тя също е единствено дете. Загубила е две братчета, родени в 6 месец и сестричка, която е починала малка, след заболяване. Освен това баба ми има и доста направени доброволни аборти. Работела е в болница и е намирала начин с връзки в онези години.
Повдигам този въпрос след прочетеното последните страници, че искаме да последваме някого в отвъдното. При мен друг проблем, освен чувството за вина е и това, че се храня нередовно и с малки количества храна, пуша по 2-3 кутии цигари на ден и не се грижа много за здравето си. Напоследък често мисля по тези въпроси и се надявам да ми дадете обратна връзка. Благодаря!
Здравейте!
Ама че обяснение за аборт ви е изфабрикувала майка ви като причина, че е абортирала вашия брат или сестра!!! „Ти беше много ревливо, неспящо и злоядо бебе и не можех да си причиня пак такова нещо. Отслабнах с 30 кг за един месец от грижи, недоспиване и тичане насам натам. Затова без да се замисля, веднага отидох да го махна“
С това обяснение тя директно ви е „тласнала към отвъдното“. И няма нищо чудно, че /цитирам ви/ „ освен чувството за вина е и това, че се храня нередовно и с малки количества храна, пуша по 2-3 кутии цигари на ден и не се грижа много за здравето си.“
Отказът от храна си е отказ от жизнени функции. Ни повече, ни по-малко. Пушенето по 2-3 кутии на ден си е форма на бавно самоубийство. Ни повече, ни по-малко. А това, че не се грижите за здравето си, просто довършва картината на вашето „влечение към отвъдното“.
Каква е тук вашата детска логика? Вие си казвате:
„Оооо, значи аз с моята ревливост съм виновна, че майка ми реши да абортира. По този начин аз убих брат си! И освен това, като я слушам мама, че е изгубила 30 килограма от теглото си – аз и нея съм щяла да затрия. Щом тя е изгубила апетит заради мен, ревлата, значи и аз трябва да изчезна от лицето на земята, като не ям. И още – щом мама веднага е отишла да го махне това бебе, значи тя и мен щеше така да ме махне, ако знаеше, какво я чака. С една дума – аз не заслужавам живота. По-добре да ме няма!“
Да, това е програмата, която ви е сложила майка ви като чип в мозъка, когато ви е казала онези отровни думи.
Добрата новина е, обаче, че тези думи на майка ви са абсолютно неверни. Пълна глупост!!!! И това става ясно от информацията, която сте дали за нейната майка и ваша баба – жената с многото аборти. Но като казвам много, дайте си сметка, че те са наистина много!!! Аз лично познавам жени с 9, с 13, че и с цели 23 аборта и ви уверявам, че и баба ви вероятно заема достойно място в тази класация. След загубените деца в невръстна възраст тя е абортирала като дрогирана. Сякаш е пращала непрестанно частици от себе си в отвъдното при загубените си деца. И така е създала семейство, братя и сестри, които са си отишли, най-често чрез аборт, в отвъдното.
Така че майка ви изобщо не е абортирала заради вашата ревливост. Тя е имала съвсем друг несъзнаван мотив. Ако бихме могли да се обърнем към най-дълбоките части в нейната душа с въпроса: „От кое семейство сте ти и твоите братя и сестри!“, тя би отговорила: „Ние сме семейство абортирани. Аз съм единствената, която е видяла светлината. “
СЛЕДОВАТЕЛНО абортирайки детето си, майка ви се е приобщила към своята майка. Все едно така е придала легитимност и правота на нейните аборти и е пратила и тя частица от себе си при своите братя и сестри. Сякаш им е пратила племенник, за да му се порадват.
И ПАК ПОВТАРЯМ: вземането на това решение няма нищо общо с вас. Това е нейната лоялност към собствената ѝ майка и нейната тяга към света на нейните братя и сестри. А те са доста и тягата е много силна.
И СЕГА СИ ПРЕДСТАВЕТЕ НАЙ-ВАЖНОТО: Какво биха ви отговорили вашите вуйчовци и лели, вашият брат /или сестра/ от това семейство, ако вие директно в прав текст им кажете: „Мили мои вуйчовци и лели! Мили братко! Тука в един форум прочетох, че май имам влечение към отвъдното. Така си е. Аз много ви обичам. И не заслужавам живота повече от вас. Искам и аз да дойда при вас! Жалко, че и аз не съм абортирана.“
КАКВО БИХА ВИ КАЗАЛИ вашите вуйчовци и лели и вашият брат/сестра/?
Ето какво:
„Ние също много те обичаме! И искаме ти да живееш. Ти живей и за нас. Радвай се на светлината и на красотата на света и заради нас. Достатъчно е, че имаш за нас място в сърцето си. Ние тук сме си добре заедно и без теб. А ти си намери партньор, създайте си деца… И не е нужно да пращаш повече при нас, че и без това станахме много“
Следвайте тези думи на вашите лели, вуйчовци и брат/сестра. Защото те са съвсем истински и казани с любов.
А в обяснението на майка ви няма как да има истина и любов, защото нейното решение да абортира не е свързано с вас, а със собствената ѝ майка.
Това е!