Пиша от профила на моя приятелка.Моля без социални не я притеснявайте с тях.Аз съм на 15.Да започна с последната си история.Майка ми искаше да ме заведе на едно място което наистина никога не съм искала и не искам да ходя.Казах и че не искам.Започна да ме обижда.Не знам какво ме прихвана но и аз започнах да я обиждам .Взе си телефона и ме снимаше за да пусне в социалните мрежи какво дете съм.Опитах се да и взема телефона бутайки я само че не успях.Исках да изтрия клипа.Беше грешка и го знаех.Взе тръбата на прахосмукачката и почти ме преби.Не знам дали е добра идея само че аз си записвам от месец насам в едно тефтерче за всичко и искам да го подхвърля на близък.Или ако пак ме бие с палка колан или тръба да и го върна.То е имало и случаи и колани и палки да.Най мразя зимата.Тогава мама и тате ме заключват през зимата на терасата.Най си мразя и работата която са ми избрали и че трябва да плащам наеми когато стана на 16 .
- Публикувана: 12 апр. 2020, 22:21 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2020, 00:13 ч.
Домашно насилие
н
Силно се надявам тази тема да е пързалка.
Ако всичко това е истина, звънни на посочените телефони възможно най- скоро.
Няма какво да си записваш и да губиш време, защото докато чакаш някой познат да ти помогне може да те пребие до смърт.
Защо не искаш да намесваш социалните?
Ако всичко това е истина, звънни на посочените телефони възможно най- скоро.
Няма какво да си записваш и да губиш време, защото докато чакаш някой познат да ти помогне може да те пребие до смърт.
Защо не искаш да намесваш социалните?
По едно време стават добри и не мога да ги изоставя не мога може би защото знам какво е в дома и не искам там.Предпочитам всичко да стане като съм сигурна.Те ме бият след това се правят на заинтересовани родители.Майка ми и баща ми напоследък доста се карат и може и това е причината ,но вече се чудя как да постъпя честно казано. Те знаят че ако ме пребият до смърт ще влязат в затвора.Но едната ми учителка май започва да се съмнява.
Какво работиш?
Какво работиш?
Ужас!
Написа, че най си мразиш работата........
Винаги приемам такива теми на сериозно и тази като я прочетох изпитах силен гняв. Ако темата не реална, ще съм щастлив дори, че съм си изгубил времето да пиша. Имам съмнения, че не е реална, защото забелязах някои неща и дано да съм прав. Според мен е най-добре да предеш този дневник на учителката ти веднага. Проблема е, че сега не ходите на училище.
За жалост темата и да е реална и да не е, такива случаи има и не са малко. Ако нямаш физически контакт с учителката, може да опиташ да я намериш чрез фейсбук или вайбър и да и разкажеш това, което и на нас сподели и след това пак да и дадеш дневника.
Може и да ти намерят приемно семейство, а дори и другият вариант за социален дом ще си много по-добре от ужаса в който живееш.
За жалост темата и да е реална и да не е, такива случаи има и не са малко. Ако нямаш физически контакт с учителката, може да опиташ да я намериш чрез фейсбук или вайбър и да и разкажеш това, което и на нас сподели и след това пак да и дадеш дневника.
Може и да ти намерят приемно семейство, а дори и другият вариант за социален дом ще си много по-добре от ужаса в който живееш.
Винаги приемам такива теми на сериозно и тази като я прочетох изпитах силен гняв. Ако темата не реална, ще съм щастлив дори, че съм си изгубил времето да пиша. Имам съмнения, че не е реална, защото забелязах някои неща и дано да съм прав. Според мен е най-добре да предеш този дневник на учителката ти веднага. Проблема е, че сега не ходите на училище.
За жалост темата и да е реална и да не е, такива случаи има и не са малко. Ако нямаш физически контакт с учителката, може да опиташ да я намериш чрез фейсбук или вайбър и да и разкажеш това, което и на нас сподели и след това пак да и дадеш дневника.
Може и да ти намерят приемно семейство, а дори и другият вариант за социален дом ще си много по-добре от ужаса в който живееш.
За жалост темата и да е реална и да не е, такива случаи има и не са малко. Ако нямаш физически контакт с учителката, може да опиташ да я намериш чрез фейсбук или вайбър и да и разкажеш това, което и на нас сподели и след това пак да и дадеш дневника.
Може и да ти намерят приемно семейство, а дори и другият вариант за социален дом ще си много по-добре от ужаса в който живееш.
Това, което разказваш, е ужасно. Също и аз не виждам защо не се обадиш на социалните, или на организация срещу насилието у дома. Може би ще могат да те настанят при роднини - имаш ли такива, които да те поемат? Баба, дядо, леля?
• Денонощна гореща телефонна линия за пострадали от насилие жени, юноши и деца – Фондация “Анимус” – тел.: 0800 18 676, избира се без код от България, а от чужбина: +359 800 18 676
• Гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие – Фондация “Анимус” – тел. 02 981 76 86
• Държавна агенция за закрила на детето – тел. (+ 359) 2 933 90 50, факс (+ 359) 2 980 24 15, Email: sacp@sacp.government.bg
опитай да споделиш на тези телефони, ще гоовриш открито и подробно поне и ще те насочат към реални възможности.Наближаваш пълнолетие и скоро ще си извън обхват на домове и родители, но идва трудното в издръжката.Все пак е по-добро от това да те бият родители.
• Гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие – Фондация “Анимус” – тел. 02 981 76 86
• Държавна агенция за закрила на детето – тел. (+ 359) 2 933 90 50, факс (+ 359) 2 980 24 15, Email: sacp@sacp.government.bg
опитай да споделиш на тези телефони, ще гоовриш открито и подробно поне и ще те насочат към реални възможности.Наближаваш пълнолетие и скоро ще си извън обхват на домове и родители, но идва трудното в издръжката.Все пак е по-добро от това да те бият родители.