Замислям се за бебе

Следя темата и имам отговор почти за всеки пост. След този за „бабата” и аз бях готова да напиша нещо, което щеше да е за бан.

Абе, да принудиш непълнолетното си дете да работи и да се чуди как да се измъкне от опеката ти, правейки се на малката булка в дома на свекървата с някой батко, хич не ми е ок. Иначе и по мое време по-семпличките по-бързо се сдобиваха с деца. Нищо ново под слънцето. Но пилците се броят наесен, така че никой не може да е сигурен каква точно я е свършил, преди детето му да е станало възрастен човек.

Не съм целяла да обидя никого, много се извинявам, ако е така. Казвам нещата такива, каквито са били в моите очи. На времето беше доста смешна ситуация, но след това беше един от доводите да взема решението да съм млада майка. Предпочитам да ме бъркат за сестра на детето ми, от колкото за баба му. Това си е в моя акъл, разбира се. Не смятам, че съм "по-семпличка", но това времето и кариерата ми, да се надяваме успешна, ще докаже. Всеки си има в главата развит сценарий като "перфектен", за повечето хора напоследък това е да изградят успешна кариера и чак след това да мислят за дете. На мен не ми се чака и предпочитам този период да го изкарам докато съм здрава, права, съвсем млада и тн. Никой не ми е в дома, че да ми дава акъл, освен мъжа ми и детето ми. И не, не се правя на млада булка при свекървата. На мнение съм, че всеки трябва да си знае гьола.
 Хубава вечер, предлагам вече да спрем да разводняваме темата!

Смятам,че ако трябва да направя абсолютно всичко по план,то създаването на семейство ще остане много много напред във времето. Според мен,човек никога няма да е напълно подготвен за дете,ако чака да си направи живота по конец.Повечето хора се стремят към така наречения перфектен живот,отдават години на кариера и в един момент осъзнават че са изгубили възможността за създаване на семейство. Наистина е хубаво всяко семейство да има свой дом,но не вярвам,че това е невъзможно след създаването на дете,стига да си достатъчно амбициозен и да имаш идеи за бъдещето и най-вече да си способен да осигуриш топло,уютно и пълно с любов  огнище за своето дете. Човешкото око е ненаситно, винаги си казва искам още и още,докато в един момент не осъзнае,че е изтървал момента. Не поставям всички хора под общ знаменател,разбира се. Изчетох доста обидни и неуместни коментари. Въпросът ми беше един,а отговорите съвсем съвсем различни. Като например “ работиш нелегално,работиш в дупка, правиш масажи с щастлив край,масажистките не взимат добри пари” и какво ли още не. Има разлика от хотел до хотел. Преди епидемията,работех по 160ч на месец,а е имало случаи ,в които съм работила и по 170-Всеки работодател има различни изисквания Не работя в дупка,а на едно хубаво и културно място. Разбира се,искам развитие и имам идеи за собствен    бизнес,които ще реализирам,но не желая да изпадам в подробности. Мен не ме е страх от работа,работя от 15 годишна. Не съм написала нищо с лоши намерения,но получих доста злоба от ваша страна. Благодаря на дамите,които по нормален и интелигентен начин,без грам злоба, ми написаха коментари. И още нещо,когато си срещнал любовта и правилния човек за теб,не виждам нищо лошо да предприемеш важна крачка.

Разкошен и интелигентен отговор за всички коментирали! Поздравления за авторката! Звучи чудесно - като епилог.
 Ако ми позволиш един съвет - поискай заключване на темата.
  Желая ти сплотено, здраво семейство и весели деца!/ когато дойдат/

Дари, единствено съжалявам, че твърде бързо си пораснала и вместо да се радваш на безгрижна младост, си избрала толкова млада да се нагърбиш с ролята на майка. Но това си е твой избор и съм длъжна да го уважа.
Съншайн52, две неща възбуждат моето любопитство : защо си мислиш, че родителите ти ще се разочароват от теб? И защо те е страх, че може да загубиш способността си да създадеш семейство?  Свързани ли са тези две неща с приятеля ти? За него почти нищо не пишеш, а той е цели 50% от уравнението. И ако толкова си сигурна в себе си, защо търсиш нашата "благословия"?

Въпросителната с евентуалното разочарование е,че някак си моите родители имаха други планове за мен,след като дойдох в Германия- главно да уча. Но това не става така лесно. От почти 3 години съм тук,но не говоря перфектно немски,имам затруднения и е напълно нормално,като се има в предвид,че никога не съм учила езика преди това. Мисля,че ще ми трябват още минимум 3 години за езика. И от доста време си размишлявам,че сега съм на 21 - ще минат още 3 години за учене на език- ще бъда на 24, ще запиша университет,първата година предпочитам да е нулева,тоест реално започвам да уча на 25 год. Когато завърша ще бъда минимум на 28 години,в зависимост от специалността. И когато го погледнах от тази страна,наистина се стреснах,че аз ще започна да живея реално живота си на 28 години. Започнах да мисля различни варианти,какво точно да направя за реализация -единствената сфера,към която наистина имам интерес,то това е областта свързана с красота и стигнах до извода,че мисля да правя нещо съвсем различно от учене на висше. Това би ги разочаровало,но смятам че ще ме подкрепят в моя избор за бъдещето ми. А за разочарованието да стана родител,може би ако е прекалено рано според тях. А за въпроса с приятеля ми,към него нямам съмнения,но и не съм видяла конкретен въпрос за него,иначе щях да отговоря. Той е добър,самостоятелен,отговорен,винаги ме разбира,обича ме и би ме подкрепил във всичко. Това е всичко,което съм искала. Претърпяла съм доста разочарования( по-чувствителна съм и приемам някои неща по-навътре отколкото трябва). В момента съм щастлива и изключително благодарна за това.

А да си се замисляла, че ако ходиш но курсове, това ще ускори процеса? Както и да е, ти си решаваш, трябват и масажистки на този свят. Само се замисли, ако обичаш, над думите на Кукумицинка, че това е труден и физически занаят, който оставя следи. Ако мога да ти дам само един съвет, изчакай поне малко, защото 2 години познанство са твърде малко. Има време принцът да се превърне в жаба.

За времето си тук съм посещавала 2 курса,а сега съм на още един. Не съм казвала,че да съм масажистка ще е последната ми работа или като цяло. Казах,че имам съвсем друга идея от масажите.

Не ми отговори, та пак да попитам...
Защо първо не помислиш да 6е ожените с приятеля ти, а после както си му е ред?

Искам да бъде така,даже това в моите представи е най-идеалната последователност.

Съншайн, може би си представяш следването по-трудно отколкото е в действителност. А може и въобще да не искаш да следваш, пак е в реда на нещата. Обаче грешиш в това, че животът ти започва чак като завършиш на 24, на 28 или на 30. Студентските години също се те обогатяват и допринасят нещо за това светът ти да е по-пъстър и интересен, не са някакво сухо, кухо или пропуснато време, което си изхвърлил в коша.
Аз не бих родила толкова млада или даже въобще без брак, но по тази тема всеки си има мнение, което смята за правилно. Не бих тръгнала да се убеждавам в моето, но ми е интересно защо според теб другата е най-идеалната последователност? Какви негативи виждаш в това първо да имаш официален брак и после дете?

Казах,че именно тази последователност: първо брак,после дете, е идеала. Когато казах” реално да започна живота си” имах в предвид да имаме дом,брак,дете( за мен тогава започваш да живееш наистина реалния живот) не знам дали ме разбрахте правилно, беше леко метафорично казано

Sunshine, проверявала ли си варианти за онлайн обучение? Доста университети предлагат такова. Позволява ти да наваксаш с езика, да си разпределяв времето между отделните курсове, да си превеждаш, което във фейс-то-фейс обучение/курсове е по-сложно.

Извинявай, разбрала съм те грешно за брака и детето.
Определено не смятам, че човек започва да живее реалния живот, каквото и да значи това, след брака, дома и детето.