Вярно е за сериозните ресторанти, но такива в България има единици. Едва ли има и постоянно свободни места.
- Публикувана: 22 апр. 2020, 13:11 ч.
- Последно мнение: 2 май 2020, 19:54 ч.
Майка ми, ми говори против мъжът ми
Вярно е за сериозните ресторанти, но такива в България има единици. Едва ли има и постоянно свободни места.
Мъжете сервитьори могат и на 50 да сервират. На 35 със сервитьорстването приключват женичките-бръмчалки, като се посбръчкотят и вече не им дават бакшиши за минижупа.
Не разбрах защо не се изнесете да живеете само двамата. Не е като да нямате пари.
Месечния ни доход никак не е лош над 2,000лв месечно (заплатите и на двамата взети заедно)
Знам че парите не са проблем, проблема е че не мога да се приспособя лесно на ново място още от малка го смятам за мой ''недостатък''
Абе как успявате да се регистрирате във форума, а не успявате да си пуснете отделна тема? Направо лудите ме хващат, когато някоя се пльосне в чуждата тема да си каже мъката. Такава манджа с грозде става, че не е истина.
Сега към авторката. Как така създавате семейства, деца, а не можете да се отлепите от тъщи, свекърви и прочие? Ама като сте зрели за семейство, бъдете зрели и да се отделите. Не мога да си представя да кукна при нечия майка, или да причиня на мъжа до мен да живее с майка ми, то аз не мога да живея с нея, какво остава друг човек, а нямам проблеми с нея. Наеми ще плащам, но семейството ми ще е отделно. И каква е тая майка, да няма психични отклонения, как така се молела да абортираш? Ми тя утре може да се моли нещо с детето ти да се случи по тая логика. Мен би ме било страх детето ми да е около такъв човек, явно нещо тотално ѝ хлопа. И откъде това самочувствие като реално е сама и работи нискоквалифициран труд, дето ще го работи и 16 годишна ромка? Вземи решение в крайна сметка дали ще си градиш и пазиш собственото семейство, или ще позволяваш на мама да пее в хора. Защото ако е второто, значи не си била готова за свое семейство. Имаш късмет с мъжа ти, че търпи, че ако беше някой друг, щеше да те взриви, че позволяваш подобно отношение към него от маминка.
Сега към авторката. Как така създавате семейства, деца, а не можете да се отлепите от тъщи, свекърви и прочие? Ама като сте зрели за семейство, бъдете зрели и да се отделите. Не мога да си представя да кукна при нечия майка, или да причиня на мъжа до мен да живее с майка ми, то аз не мога да живея с нея, какво остава друг човек, а нямам проблеми с нея. Наеми ще плащам, но семейството ми ще е отделно. И каква е тая майка, да няма психични отклонения, как така се молела да абортираш? Ми тя утре може да се моли нещо с детето ти да се случи по тая логика. Мен би ме било страх детето ми да е около такъв човек, явно нещо тотално ѝ хлопа. И откъде това самочувствие като реално е сама и работи нискоквалифициран труд, дето ще го работи и 16 годишна ромка? Вземи решение в крайна сметка дали ще си градиш и пазиш собственото семейство, или ще позволяваш на мама да пее в хора. Защото ако е второто, значи не си била готова за свое семейство. Имаш късмет с мъжа ти, че търпи, че ако беше някой друг, щеше да те взриви, че позволяваш подобно отношение към него от маминка.
Това с ресторантите сме го предвидили не се притеснявай
Имаме спестени 13 бона ако това те успокоява.Не че нещо, ама на мен тези не биха ми стигнали за повече от 15 месеца. И то само за храна, сметки и гориво, почти без нищо да купувам за себе си. Да не си помислите, че съм някаква прахосница. Напротив - съвсем обикновен живот водя. За двама възрастни и бебе просто не виждам как ви хрумва да разчитате на тези пари.
Не съм съгласна с упреците, че работата на мъжа ти е несериозна. Посочената от теб сума аз успях да спестя за два сезона зад бара. Хляб в този бизнес определено има. А и възможности също. Ако е добър, може да работи в луксозни заведения и един ден да отвори свое. Казваш и че учи. Мъжете добри готвачи са високо платени и могат да рабтят и след 50. Обаче предвид сегашната ситуация той е безработен. Скоро няма да отворят ресторантите. На негово място бих се преориентирала в друга професия временно, за да не топя спестяванията. А когато всичко свърши, нека пак си работи в ресторант.
По принцип карантината не е оправдание да седите при майка ти, защото такава няма, освен ако не сте болни. Можете да се изнесете още утре. Проблемът ви е, че не ви се плаща наем. Сами трябва да си прецените нервите или парите са ви по-важни и да действате.
То хубаво да се изнесат, но агенциите за недвижими имоти не прекратиха ли временно дейността си? Вярно, че по-добре без тяхна помощ, но май до неотдавна бяха налазили огромен процент от имотите под наем.
Нито са спрели да работят агенциите, нито е задължително да наемат с агенция. Могат и сами.
Не разбирам защо във всяка втора тема за семейни проблеми хората се оправдават с извънредното положение, сякаш навън киселинен дъжд вали. Изобщо не им вярвам, че след като свърши, ще предприемат някаква крачка в живота си, различна от мрънкане.
Нищо й няма на майката. Съвсем нормална, с акъла си е жената.
Знае, че детето няма как да бъде изгледано без нейния гръб и иска да си го спести засега.
Знае, че детето няма как да бъде изгледано без нейния гръб и иска да си го спести засега.
Благодаря Ви за съветите. А докато бях бременна тя се молеше да абортирам спонтанно, молеше ме да направя аборт. А аз имам болест която не ми позволява да забременея и ако забременея, ще го изхвърля, уви с много лежене в болница под всякакви системи успях да премина през това. Скоро личната ми каза добре че съм родила сега че по натам нямаше да стане. В момента майка ми все още е на мнението че не е трябвало това дете да се роди....не знам аз ли правя нещо грешно или тя просто е от тези, гадните майки. Докато бях бременна казваше, "е добре аз сега със кого да ходя на почивки, знаеш че няма с кого"..... живея в жилището на майка ми, защото няма как другаде просто, но след карантината си обещавам че ще се изнеса с мъжът ми. А й половината жилище се води на мое име, и мисля че имам пълното право да живея в него, но това ще се промени защото искам спокойствие за мъжът ми и за меп и детето ми да живее в спокойна среда, обмислях го но се колебах с това дали ще се справя но уви трябва.