Родителите ми искат внимание и пари в прав текст

Не съм чел другите коментари, ако си писала още нещо и ще коментирам само това, което си споделила в първият пост. Слава Богу съм на ти с технологиите и използвах опцията "четене на глас" и изслушах тази история, иначе и другите като теб не се сещат да правят текста на абзаци и така е много мъчително за четене на компа.

Аз съм изумен, че си само на 20 и няколко години, наистина съм впечатлен. Това лично за мен е една от най-интересните теми, които съм чел в последно време в раздела. Обичам такива теми, които те карат да разсъждаваш много. За възрастта си си много зряла, интелектът ти е на високо ниво.

Ти сама си стигнала до много правилни заключения. За жалост нямаш късмет с родителите и това което прочетох е много притеснително. Аз знам и други такива случаи и за жалост такива хора с времето създават все повече проблеми. Ти си във ситуация, в която буквално трябва да ходиш по-въже, за щастие си успяла да балансираш и то е защото си много разумна.

Много други щяха да реагират емоционално със скандали, щеше да има голям разрив в отношенията, а това вещае още проблеми. Впечатлен съм и как си запазвала самообладание, но и с ясното съзнание, че ако не го направиш, ще стане много по-зле. Този случай е много деликатен и лично аз ти препоръчвам да намериш най-добрият психолог с опит в тези отношения и е преди да се срещнеш с него, може да му изпратиш тази история, тя е много изчерпателна.

Той ще ти даде много ценни съвети, защото ситуацията е много сложна и не е момента сега да се случват някакви сривове в отношенията ви. Това ще ти пречи много и на работата и на връзката. Дори и да изкараш пари, да си купиш жилище, пак може да не е добра идея да тръгнеш да прекъсваш отношения, ако по някое време ти писне. Не трябва да взимаш никакви емоционални решения.

Ти много правилно си усетила, защо правят конкретни неща, което е точно със целта да бъдеш зависима от тях и да имат контрол над теб. Сигурен съм, че тяхното състояние си има и точна диагноза, срещал съм и други такива случаи, които са коментирани от психолози. Дори май се сетих и в коя статия за психология бях чел точно за този проблем и ще я намеря да ти я пратя.

Почти съм сигурен, че при разрив в отношенията, те може дори да решат да завещаят имотите си на друг. Наясно съм, че като имаш тези проблеми, може да кажеш майната му не ми пука за имотите и наследство, но това е важно и за твоите деца, внуци. Това обаче не означава да търпиш всичко и те да ти тровят живота, но трябва да подхождаш доста деликатно.

Имай в предвид, че твоите родители с техният проблем ще се държат все по-зле, колкото повече ти ставаш независима от тях. Това което ще ти кажа и психолога ще ти го потвърди е, че родителите ти (и особено майка ти) не и е проблем, че ще родиш от този мъж. Много по лошо е, защото това ще важи и с който и друг да си.
Тяхното състояние е патологично, за тях появата на бебе означава, че ще изгубят твоето внимание и грижи.

Това е доста сериозно и може да им влоши състоянието много и за това те съветвам да се консултираш с някой доказан психолог. Аз знам такива реални случаи и наистина изискват помощ от специалист. Дори опит за пълно прекъсване на отношенията с тях няма да реши проблем, може дори да го влоши, освен ако не живееш в чужбина.

Знам, че другите ще ме погледнат лошо за тези думи, но внимавай ако някой ти дава конкретни съвети. Казвам го по-принцип, не съм чел кой какво е писал, но чети аргументите, ако въобще има такива и внимателно преценявай. Случая е много деликатен и всяко едно грешно решение може да ти докара още повече проблеми.

Малко предистория за мен и семейството, от което произлизам. На 20 и малко години съм (не искам да конкретизирам прекалено), жена, от София, единствено ‘дете’. Нямам мое семейство за момента, но определено искам и имам общи планове с партньора ми, към които работим и пестим пари. И двамата искаме да покрием сватбата си изяло сами, да си купим жилище… Определям семейството ми за заможно, притежават няколко апартамента в София, вили, както и няколко апартамента в провинцията. И майка ми и баща ми са пенсионирани, но и работят, както и взимат наеми от посочените имоти. Имат предишни заболявания, от които са оперирани успешно, все още са работоспособни, нямат затруднения, които да им пречат. Работят по ТЯХНО собствено желание, не са в никакъв случай принудени от финансови съображения и си докарват по моя преценка чудесни приходи, с които могат да живеят повече от добре. Не им държа отчет със сигурност, в последно време ремонтират апартамента, в който живеят, ходят по почивки, не виждам да са в затруднение, а и не би имало как да са. Аз живея в един от техните апартаменти- малка гарсониера, която си е на тяхно име, въпреки че живея там от години вече. Не го споменавам осъдително, а само в случай че е важен детайл. Аз съм самоосигуряващо се лице, не завися от работодател. В последно време бизнесът ми започна да се развива сравнително добре и съпътстващо с това странно започнаха и гореспоменатите проблеми със семейството ми. Ние никога не сме били особено близки, смятам главно по тяхно желание. Възпитанието, което като дете съм получила е било предимно студено и само академично- разбирайте да нося шестици, да следвам заветното висше в престижен университет в чужбина, да карам много курсове и така нататък. Което е супер, но винаги за мен е било малко болна тема, тъй като никой от приятелите ми не е получил само академично отношение от родителите си. На моменти съм се чувствала като някакъв личен техен проект, винаги са ме бутали да записвам още и още, резултатите ми никога не са били за тях достатъчни, което е интересно, защото всичките ми дипломи са с отлични резултати. Както и да е, приела съм го, благодарна съм за образованието, но близост, емоционална подкрепа и топлина така и не ми е била показвана. В никакъв случай не ги определям и като щедри, когато съм живяла при тях имам спомени, че сме съществували по мое определение мизерно, тъй като всеки лев се е пестял. И майка ми и баща ми имат скъпернически черти и са стискали всяка стотинка за всичко, което не е свързано само и единствено с учене, което отново не е нещо, за което ги съдя- така са преценили, това са направили, всеки си води семейството както прецени за удачно. Развързаха кесията чак сега сравнително наскоро и то само за тях си двамата (имам възрастна баба на 90+ за която се грижи леля ми с нейната пенсия). Заради тези им черти максимално рано в живота си се ориентирах какво искам да правя и поех по своя път. След като завърших извадих голям късмет и почнах директно да се издържам сама, не завися финансово от тях от години вече. Като изключим нали че живея в тяхно жилище, но не го определям като зависимост, защото мога да се изнеса, просто не знам дали да го правя, имайки предвид ситуацията. Говорила съм многократно с тях за това каква точно ни е уговорката, за да няма объркани. Те твърдят че апартамента е мой, без значение че е на тяхно име, защото всичко семейно било общо и че пестяли толкова много заради мен и че всичко щяло да остане за мен. Което звучи чудесно, но поражда в мен много въпроси и честно…не вярвам в това. Отне ми много усилия, докато обясня, че след като вече уж живея аз там, очаквам предварително да се разберем ако искат да дойдат ‘у нас’ да се видим, за да мога да ги посрещна, да сервирам нещо… Понякога го правят, но често се самопоканват. Баща ми например неколкократно се обажда половин час преди да дойде, което за мен не е никаква уговорка, имайки предвид, че както споменах- движа собствен бизнес и няма как да не съм заета. Забелязвам, че колкото повече се развивам, толкова повече и двамата сякаш се ‘впиват’ в мен. Питали са ме многократно колко пари съм изкарвала и на предишната ми работа и сега. Сглупила съм да кажа, защото мислех, че ще се гордеят, но не са казали ‘браво’, даже имаше няколко за мен лично странно злобни подмятания и съпоставки с техните заплати. Това да приемем че може да е нормално и всички загрижени родители правят… Звънят ми без да се съобразявят в работен ден ли е, заета ли съм, искам ли да говоря с тях. Когато обясня спокойно, че съм на работа и не мога да им вдигам винаги изпадат в истерии, които ми напомнят на тръшкане на дете. Обяснявано ми е, че каквато и да е ситуацията, съм ДЛЪЖНА да вдигна телефона и да кажа ‘сега не мога да говоря, ще ти се обадя веднага, когато мога’. И да, питах какво става ако съм в тоалетната или на кино и познайте… пак същото трябвало. След което понякога заплашват, че щели да си ‘харчат парите’, което аз обяснявам че подкрепям. Техни са си- да си ги харчат. Това ги настървява още повече, защото очакват мисля да се изплаша и да клекна. А самите разговори никога не са за нещо важно, главно за общи приказки, тъй като както споменах вече- не сме си много близки и ми е некомфортно с тях да споделям, защото имат навика да разправят наляво надясно какво съм споделила. Дори на моменти да използват споделеното срещу мен в трудни моменти. Имат проблеми е с партньора ми, не го харесват, имаше момент, в който бяхме скарани и разделени и двамата едва ли не си отдъхнаха и майка ми ми заяви, че най я било страх че щяло някакво бебе да се появи от тая връзка.  Майка ми в прав текст ми е заявявала многократно, че трябва да я ‘гледам’, питала ме е цитирам: ‘ти кога най-сетне смяташ да поемеш отговорността към майка си’, подхвърля и някакви странни изказвания като ‘ти живот си живееш’, разбирайте защото изкарвам пари, които според нея са много. Според мен не са, имайки предвид, че тепърва ми предстои да имам семейство и ми трябват. Бизнесът ми също е нещо, в което трябва да инвестирам ако искам да върви все така нагоре, но уви не срещам разбиране. Заявявано ми е в прав текст че ако трябва и работа ще напусна, само и само да се грижа за нея. Аз пропускам да видя за какво точно трябва да се грижа, имайки предвид, че както споменах и двамата имат много повече от мен, работоспособни са, могат да си наемат помощница ако трябва. Пък и в крайна сметка съм останала с впечатлението, че искат да се изуча толкова много, за да мога да съм самостоятелна и да не завися от никого, а не за да ги обгрижвам като единствена моя функция в живота. Майка ми ми е искала пари за обувки, които разбира се съм дала, въпреки че не разбирам защо не похарчи от нейните. Когато си купя нова техника, веднага питат каква е и после коментират цената. Баща ми пък е изцепвал, че просто ги чакам да умрат, за да им взема едва ли не имотите. Питах го това дали е на майка ми някаква манипулация, видимо му стана криво, така че подразбирам, че е. Подмятания от рода на ‘всичко сме ти дали, ето дори и апартамент и ти пак не си благодарна’ също са редовно явление. А напротив, благодарила съм и за апартамента и за образованието, но това което искат в замяна чувствам за прескъпо и егоистично. Затова обясних предварително за апартамента, че по мои разбирания хич не ми е ‘даден’. Започвам да смятам, че са ми позволили да съжителствам там, само за да искат от мен внимание и в прав текст вече финансова издръжка. Нямам нищо против да се грижа за тях, даже бих се радвала ако наистина имат нужда или са изпаднали в лоша ситуация, но това просто не е така в момента. Болно ми е че искат по подобен начин неща от мен, споделяла съм с близки приятелки- никоя не минава през същото. Майка ми и баща ми от друга страна винаги са много загрижени дали споделям с трети лица за конфликтите между нас, може би защото донякъде осъзнават че има нещо нередно в случващото се. Прави ми напоследък впечатление че и по празници рядко ми се обаждат, но очакват веднага да съм ги обсипала с внимание, когато празникът е техен. Например и двамата не знаят на коя дата имам имен ден, но когато майка ми има такъв, баща ми ми е писал на предния ден да ми каже: обади се на майка си да й честититиш. За рождения ми ден е подобна ситуация, беше сравнително скоро, при което баща ми мина през нас, за да ми обясни майка ми какъв подарък си била избрала за нейния (искала пари) и аз колко съм можела да дам и да се разберем кога. Естествено от него подарък за мен нямаше, не казах нищо, но ми стана малко криво… Има още страшно много ситуации, темата ще стане дълга.