Родителите ми искат внимание и пари в прав текст

На твое място на първо време ще се изнеса в друго, не тяхно жилище.
Колкото до дъщерния дълг - болните хора се гледат от квалифицирани болногледачи. Дъщерният дълг се изразява в приятни кафенца и плащане на болногледачите, ако наемите не стигат. Не мисля, че вие ще стигнете до кафето и сладките обаче.
Иначе много ме досмеша как само селяните искали да имат - от хора с колко жилища, каза?
Един трети съвет - огледай поведението и мисленето си. По принцип тяхното не е много хуманно и социално и е възможно да си поела нещо негативно.

Само едно мога да те посъветвам: проучи в Google ,,нарцистични родители'' и ще видиш,че твоите действат по така познатия калъп. Еднакви реакции, еднакви проблеми, еднакви методи на манипулация и задържане на контрол. Още в първите статии ще прочетеш тяхното пълно описание и ще намериш отговори на много от въпросите си, както и практични съвети какво да правиш.

С две думи нищо не си разбрала, то не става само с чете на това което ни е угодно и вадене на неща от контекста. За щастие авторката има интелект и ще разбере това което съм написал.

Целият фокус на мнението ми беше точно към отношенията и проблемите които произтичат от това, а имотите са  нещо отделно и просто още една причина, заради която си струва да се действа оптимално.
Много добре съм се аргументирал, защо дори и да си купи жилище и да опита да прекъсне отношения, това няма да помогне, дори те ще опитват по всякакъв начин да я притесняват и това при тях може да се превърне във психоза.

Нямам как обаче да не опита да промени някои неща, които тя сподели колко много и пречат и я карат да се чувства зле. Въпроса е как да се направи това, без те да станат още по-зли. Много хора нямат голяма прозорливост, всъщност нямат никаква и виждат нещата само от "днес за утре".Тя все някога ще има деца и вместо тогава да изпита пълното щастие от тази радост, ще има доста сериозни проблеми и неприятни емоции, ако още от сега не се търси начин да се промени ситуацията.

Това не е толкова просто и вече го казах и защо помощ от специалист би било едно разумно действие.
Най-добре би било самите родители да се срещнат с психолог, което е по-трудно осъществимо обаче.
Категорично мога да кажа, че те със времето ще се държат все по-зле.

Много добро включване на ayaska, това е правилната диагноза, в тази статия е добре описано:

https://webstage.bg/roditelstvo/3985-deset-priznaka-che-ste-otgl … hni-roditeli.html

При повечето в такъв сценарий няма катарзис, особено при "темерутестия" българин.
На смъртно легло ще е, ама няма да ти каже как и какво чувства, още по-малко, че "съжалява" за загубените години с детето си, което на всичкото отгоре, е станало човек, а цял живот преди това, ако нещо е направил за него, ще му го натяква, ще му завижда, или пречи да се развива. Въобще фамилните отношения са майка плаче, грамофон свири.
Сладурчето да си живее живота, както го разбира, и баста на всичко и всички.
Който те разбира, чудесно, който не, да се спасява.

Не гори мостовете зад себе си, това имам да кажа на авторката само. Ама защо, ама дали, няма значение.
И още, наистина ли родителите ви (на поне 90% от пишещите в темата) са някакви досадни лепки и основна цел в живота на всеки пораснал човек е да се освободи от тази тежест? Или просто това е модата, поне виртуално?

Моите не са лепки. Ходят си по екскурзии, въртят бизнеса (сега с това ИП има бележки под линия за тези дейности, но...).  Нито пари ми искат, нито да си зарежа работата да си ходя на село при тях.
Не мога да разбера защо в много случаи е толкова трудно да се каже, че тоя човек тука не става. Ми не става, бе! Нищо, че ти е родител.

Не знам мода ли  е, но и по мое време имах един период да си искам свободата, да скъсам връзките, после отново се приближихме, но вече бях самостоятелна   и силна всякак.

Избягвах това при моите деца, винаги са били отделни индивиди, връзката ни  и сега е на равна основа, дори те са с които се съобразявам отдавна.Не знам дали идва от времето назад, или е инстинкт някакъв да държиш детето си до теб, да го подчиниш, и в резултат на това да го тровиш.Имат грешки и моите , и аз съм имала, но съм удовлетворена като споделят ,че е трудно ,но сами са го избрали.Мъжът ми беше този ,дето все недоволен, дето смяташе това недоволство да подтиква напред, да възпитава  амбиция.Ами не смятам така-трябва да сме честни и да  подкрепим детето си , да се радваме на доброто, да дадем кураж в проблемите.Да кажем какво може да стане, как са се случвали нещата с други хора ,с нас, пък решенията са техни и да ги приемем.

За съжаление  не всички  родители смятат така-те искат своя модел, тесногръди са и за това има поговорка-ако младите знаеха ,ако старите можеха. Има една притча ли  е,приказка ли е за едно дето, дето спасило братчето си от пожар, по ръба на перваза на прозореца, нещо за чудене как е могло да стане-просто не е знаело ,че не може и го е постигнало.

Всеки сам гради живота си, възпитава се първите седем, приятел си  нататък да подкрепиш  и разбереи.Възпитава се с пример.И не прехвърляш мечтите си да ги постига детето ти.

Семейството ми не ми е тежест, помагаме си взаимо, винаги съм насреща за тях и те също за мен, обръщам им внимание, понеже знам колко радост им носи всеки мой успех и постигане на напредък.  За горенето на мостове, естествено, че има значение дали и защо. Не може някой да тъпче отгоре ти, да ти срива самочувствието и да те тормози, а ти да му се усмихваш и да търпиш. Мостовете все пак имат две страни.

Какви мостове, това си е жив терор! Имам приятел, чийто баща никога не е присъствал в живота му като такъв, но постоянно се мъчеше да го контролира. Смачкваше го емоционално като му говореше, че за нищо не ставал и прочие простотии. Това години наред. Знаете ли какво направи? Зачеркна го, ама буквално. Изтри си фейсбука, смени си телефонния номер, прекършваше всеки опит на баща си да се свърже с него чрез други хора, все едно не съществува. Работеше и се издържаше абсолютно сам. Доколкото знам 2 години не му позволи никакъв достъп. После онзи му се извиняваше, уж постоплиха отношения, но постепенно онзи отново започна опитите да се налага. Само че безуспешно, защото при всяка наченка на намеса този мой приятел ясно му даваше да разбере къде му е мястото. Ама за това се иска дупе. Не казвам, че авторката го няма, казвам го, защото сега ще се включат разни хора да обяснят как на думи е много лесно. Лично аз бих седнала да говоря с тях и много ясно ще им обясня къде им е мястото и докъде са границите. Ако разберат - добре, ако не - ключовете, багажа и пълен игнор. Иначе ще става още по-зле и ще ѝ съсипят нервите и живота.

Разбира се, че може. Никой не може да ти срива самочувствието и да те тъпче, ако знаеш кой си и какво правиш. Тоест, да си сигурен,че ще се справиш сам, каквото ще да става. Тогава усмивката сама си идва.
  Аз си представям сценарий, в който бизнесът замира ,а гаджето я зарязва бременна. Ама това съм си аз, не очаквам все да е слънчево. Донякъде предполагам, че и нейните родители мислят така.

Знам такива случи като на авторката, в които децата неизбежно са били повлияни и като психика и като ценностна система, но при нея това ми прави много силно впечатления, как е успяла да се съхрани и за това тя сега разбира, че тези неща не са нормални. Разбира и причините за някои техни действия и това как опитват да я държат в зависимост, но виждайки, че тя вече може да се справя и сама и това е много тежък удар за тях.

Това си е абсолютна патология тяхното, то си е направи за лечение, но не знам доколко може да им се помогне. Много се надявам, това което е лисвало в нейното детство тя да го осъзнава и когато има свои деца един ден, да им даде тази любов и подкрепа.

Неприятен е този тормоз, направи ти се възхищавам на самообладанието и контрола. Това са много ценни качества въобще, които ще ти помагат и за бизнеса и във всичко. Тази тема си е пуснала, не толкова да питаш хората дали си неблагодарна, а защото вече ти се е натрупало доста и това много ти тежи.

Мисля някои неща и как може да им се повлияе използвайки техните страхове, като средство за притискане и контрол от твоя страна. Това трябва да се направи обаче доста деликатно, като им се покаже, че ако продължават с техните действия, които могат да те отблъснат и да те изгубят.

Това което казва лейдито е само още една причина към другите, защо не трябва с лека ръка да се развалят отношения, особено след като още въобще не си на 100% материално подсигурена. Твоята цел трябва да е не да прекъсваш изцяло отношения с тях, а да опиташ да премахнеш тормоза.

Много съвети има, да се прекъснат връзките с родителите, или ако се запазят, да е заради наследството.
Вярно, че те тормозят, но чисто човешки не ми се вижда редно да се прекъсват връзки, само защото те са изперкали. Кратки контакти, но все пак някакви, аз бих поддържала.
И да ти кажа, възрастните и старите хора минават през фази. Сега са на тази фаза, утре може да са на друга. Имах една позната, възрастната й майка плачеше по цял ден - депресия нещо - пък отмина този период. Други много мърморят и се сърдят за всичко - след време стават слънчеви и спокойни. Видяла съм с очите си как става това.
Та, никой не знае бъдещето. Аз не бих късала връзките, а бих поддържала отношения в поносими за мен рамки.

Лейди рамкин, бидейки възрастен сега, самочувствието вече не варира в зависимост от това кой какво е казал. Но ми правят силно впечатление личните нападки, не като думи, а това защо изобщо родители биха говорили такива неща, какво целят с ненужни опити за обиждане. ОК, да кажем че ме смятат за глупава, незряла, каквото и да е- защо им е ме информират пряко или непряко? Сценарии има много за моя живот, донякъде се опитвам да ги предвидя, това е моя отговорност. Няма как да предвидя всичко, ако нещо лошо стане- ставам и продължавам. Идеята трето лице да ми държи предварително сметка за нещо, което не се е случило още и дори да се- ами моя работа е ми звучи странно и не много по родителски загрижено ами все едно в момента всичко е ОК, затова нека търсим паралелна вселена, в която има за какво да се хванем. Има коментари, които намесват патология и склероза, аз също имам подозрения, че единия би могъл да развива ранни стадии, а другия да се възползва, но това не е ли нещо, което те двамата помежду си да решат, не знам как да се намесвам. Благодаря отново на всички, не мислех че ще има толкова отговори.

Дори и така да мислят, как точно това има връзка с сегашното им поведение? Те не я съветват да се раздели с него или да не бърза да ражда, или да си гледа бизнеса, те се чепкат за обувки, подарък за рожден ден и защо не си вдигнала телефона, докато била на кино.
Не можеш да ме убедиш, че 25 години някой ще те трови, а ти нищичко няма да попиеш, понеже си знаеш какво можеш. Трябва не самочувствие, а истинско дебелокожие за такова нещо.

Аз никъде не съветвам да не погледне повече родителите си и да се подминават на улицата, но подобни отношения трябва да се ограничат. Дали с поставяне на картите на масата, дали лека-полека с отдръпване.

Welt, в интерес на истината се опитват да ме съветват за абсолютно всичко, което би могло да бъде възможно. Връзка, приятели, какви мебели да си купувам за жилището, какво да ям, как и кога, как да се грижа за косата си. Съветите никога не са поискани от мен, аз ги игнорирам и после има проблем защо не съм се вслушала в монотонно вече за мен на заден фон припяване ‘сега направи така, сега това кажи, сега така застани’.