Родителите ми искат внимание и пари в прав текст

  • 6 549
  • 108
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 19 820
Родителите ти са ти родители, но не е нужно да изпитваш чувство за вина към тях.
Има такива хора – изключително ограничени, консервативни по гаден начин, сковани, студени. Те двамата явно отлично се допълват, но ти си ги надраснала и това е чудесно. По-различна си от тях, имаш своя персоналност и желания. Сега ти остава само безболезнено да се отделиш от тях като личност, което трябва да започне с физическото отделяне. Сложи граница, както са те посъветвали и момичетата по-горе. Отдели се с жилището и им обясни какво можеш да правиш за тях предвид, че имаш свой собствен живот и планове за него.
Звучиш като много свястно и готино момиче! Успех!

# 16
  • Мнения: 16
FrauDanna Съм, да. Напълно е възможно да не съм била желано такова обаче. Поведението им към мен винаги ми е показвало или това, или че дори да са искали дете е било син.

Последна редакция: чт, 23 апр 2020, 13:06 от needadvice

# 17
  • Мнения: 16
Благодаря, Базила. Simple Smile

# 18
  • Мнения: 2 220
Мило момиче, искам да те поздравя за интелигентния и грамотен пост. Писали са преди мен-наем им плащай или си купи твое жилище. Най-добре второто. Докато си там, винаги ще идват непоканени и ще се месят. Дори и да ти го припишат този апартамент, пак ще има натякване в стил "добре, че сме ние". Браво за това, че съумяваш да се развиваш, много ме радват такива хора. Интелигентна си, ще се справиш.

# 19
  • Мнения: 3 865
Ти тяхно родно дете ли си? Не че има значение, но тази студенина ми е много странна.

И аз това си помислих. Ама после веднага се сетих как майка ми ме е родила, но съжалява, че не ме е дала в детски дом.

# 20
  • Мнения: X
Така добре си направила анализ на ситуацията, че се чудя за какво ти е нашият съвет. Ще се справиш прекрасно сама, поздравления, че си успяла да се отобособиш от недостатъците на родителите си и имаш правилна представа какво искаш да правиш занапред.
Скъперниците са непоправими и отмъстителни, а отношението на родителите ти към теб е крайно и ненаситно, тоест, не виждам кога ще им "стигне" и внимание и пари. Може би с радост ще те лишат от наследство, ако се бунтуваш и трябва да си готова и за този вариант.
За това, възползвай се максимално от доброто си образование и действай в посока пълна самостоятелност, това предлагам аз.

# 21
  • Мнения: 16
Nesiha Бих искала да знам мнението на хора с повече опит, които може би са минали през нещо подобно или имат приятели, които са. От обкръжението ми съм само аз и съответно никой не може да ми даде опора или дори мнение по темата. И в този ред на мисли благодаря на всички, изказали гледна точка, за мен е полезно.

# 22
  • Мнения: X
На 20 и няколко не са ти прерязали пъпната връв още. Време е да се отделиш от тях, да стане напълно независима и да разредиш контактите си. Родителите преплитат някакъв авторитарен модел, с елементи на старческо оглупавяне и гранично личностно разстройство.
Може би когато видят, че си напълно независима и готова да поемеш по твоя път, ще те разберат и те пуснат. Да си кажат "Порасна нашето момиченце" Simple Smile Ами така е, няма университет за родители - едни ги усещат нещата, други се държат неадекватно.

# 23
  • Мнения: 202
По всичко личи, че си интелигентен човек. Тук ще ти се дават много и всякакви съвети, но генералното решение ще си го вземеш ти самата. Обмисли как ще си щастлива- ако ги премахнеш от живота си и скъсаш всички връзки с тях ИЛИ ако демонстрираш независимост като си имаш собствено жилище. Имам приятелка, която "порасна" и взе да се взима на сериозно едва след като се изнесе от апартамента на родителите си (на 28 год. възраст) и започна сама да си плаща сметките. Няма по-хубаво от свободата, която можеш да си осигуриш сама. Струва си да опиташ Simple Smile

# 24
  • Мнения: 2 193
То да му е кеф на човек да те чете. Аз също нямам опит с такива хора, но съм на мнение, че е добре да си максимално самостоятелна - да се изнесеш. Подобни токсични хора познавам, но без амбиции и възможности. Родителите са длъжни на децата си, не обратното, както писаха по-горе.

# 25
  • Мнения: 2 113
Едно от редките грамотни споделяния тук.
Прочетох отговорите.
За щастие, писалите не са били никога в подобна координатна система и няма как да са реално полезни, въпреки добрите намерения.
Всяка разка крачка по отношение на родителите би те завлека по-дълбоко в тресавището.
Имаш само един полезен ход: мила, даваща постоянно каквото се иска за тях (и даже повече) и занимаваща съзнанието с по-градивни за теб неща.

# 26
  • Мнения: X
Успех, needadvice, вярвам, че ще се справиш.
Аз (понеже баща ми е същия като този на авторката, да не кажа и по-лош, от малка виждам как съжалява за това, че ме има и се е старал цял живот да ми го доказва) се чудя друго-такъв тип хора, които са болезнено пестеливи на пари и трупат и трупат, за какво ги трупат тия пари? Защото се оказва, че цял живот пестят за нещо, което така и не се оказва достатъчно важно, за да ги изхарчат тези пари. Аз не говоря за безсмислено оливане в харчене. Но не може цял живот да събираш пари, семейството ти да се лишава дружно, вече порасналите ти деца да не се възползват от спестените пари по никакъв начин (при положение, че масово родителите излизат с оправданието "за теб го правя"). За какво ги събират тези пари? Като се споминат родителите, ако не са написали завещание, анли пак при въпросното дете ще идат имотите и парите? Защо трябва да ти държат сметка?

# 27
  • София
  • Мнения: 7 984
Според мен не говорим изобщо за неблагодарност, а за липса на емоционална връзка с родителя. Понякога студенината в общуването се променя с напредване на възрастта на родителя. В някакъв момент се усещат и се опитват да коригират липсата на комуникация, но го правят по същия дърварски начин, както и през периода на израстването. Ситуацията е като израза "Не убивайте пианиста, той толкова си може.".

# 28
  • Мнения: X
Успех, needadvice, вярвам, че ще се справиш.
Аз (понеже баща ми е същия като този на авторката, да не кажа и по-лош, от малка виждам как съжалява за това, че ме има и се е старал цял живот да ми го доказва) се чудя друго-такъв тип хора, които са болезнено пестеливи на пари и трупат и трупат, за какво ги трупат тия пари? Защото се оказва, че цял живот пестят за нещо, което така и не се оказва достатъчно важно, за да ги изхарчат тези пари. Аз не говоря за безсмислено оливане в харчене. Но не може цял живот да събираш пари, семейството ти да се лишава дружно, вече порасналите ти деца да не се възползват от спестените пари по никакъв начин (при положение, че масово родителите излизат с оправданието "за теб го правя"). За какво ги събират тези пари? Като се споминат родителите, ако не са написали завещание, анли пак при въпросното дете ще идат имотите и парите? Защо трябва да ти държат сметка?
Е, как за какво са тия пари? За да чувства скъперника сигурност. За това не ги и харчи, а само прибира.

# 29
  • Мнения: 16
Здравейте милинка, напълно сте права. Влакът отдавна е отпътувал, няма как сега тепърва да се сближаваме. Нито аз го искам, тъй като всичко, което кажа или направя се критикува, виждам че и те не го могат и не им идва отвътре по естествен начин, безсмислено е отвсякъде и не разбирам причината за напъването излишно.

Последна редакция: чт, 23 апр 2020, 15:34 от needadvice

Общи условия

Активация на акаунт