Родителите ми искат внимание и пари в прав текст

  • 6 556
  • 108
  •   1
Отговори
  • Мнения: 16
Здраейте, имам нужда от гледни точки, тъй като съм в сложна ситуация и не знам как да постъпя. Малко предистория за мен и семейството, от което произлизам. На 20 и малко години съм (не искам да конкретизирам прекалено), жена, от София, единствено ‘дете’. Нямам мое семейство за момента, но определено искам и имам общи планове с партньора ми, към които работим и пестим пари. И двамата искаме да покрием сватбата си изяло сами, да си купим жилище… Определям семейството ми за заможно, притежават няколко апартамента в София, вили, както и няколко апартамента в провинцията. И майка ми и баща ми са пенсионирани, но и работят, както и взимат наеми от посочените имоти. Имат предишни заболявания, от които са оперирани успешно, все още са работоспособни, нямат затруднения, които да им пречат. Работят по ТЯХНО собствено желание, не са в никакъв случай принудени от финансови съображения и си докарват по моя преценка чудесни приходи, с които могат да живеят повече от добре. Не им държа отчет със сигурност, в последно време ремонтират апартамента, в който живеят, ходят по почивки, не виждам да са в затруднение, а и не би имало как да са. Аз живея в един от техните апартаменти- малка гарсониера, която си е на тяхно име, въпреки че живея там от години вече. Не го споменавам осъдително, а само в случай че е важен детайл. Аз съм самоосигуряващо се лице, не завися от работодател. В последно време бизнесът ми започна да се развива сравнително добре и съпътстващо с това странно започнаха и гореспоменатите проблеми със семейството ми. Ние никога не сме били особено близки, смятам главно по тяхно желание. Възпитанието, което като дете съм получила е било предимно студено и само академично- разбирайте да нося шестици, да следвам заветното висше в престижен университет в чужбина, да карам много курсове и така нататък. Което е супер, но винаги за мен е било малко болна тема, тъй като никой от приятелите ми не е получил само академично отношение от родителите си. На моменти съм се чувствала като някакъв личен техен проект, винаги са ме бутали да записвам още и още, резултатите ми никога не са били за тях достатъчни, което е интересно, защото всичките ми дипломи са с отлични резултати. Както и да е, приела съм го, благодарна съм за образованието, но близост, емоционална подкрепа и топлина така и не ми е била показвана. В никакъв случай не ги определям и като щедри, когато съм живяла при тях имам спомени, че сме съществували по мое определение мизерно, тъй като всеки лев се е пестял. И майка ми и баща ми имат скъпернически черти и са стискали всяка стотинка за всичко, което не е свързано само и единствено с учене, което отново не е нещо, за което ги съдя- така са преценили, това са направили, всеки си води семейството както прецени за удачно. Развързаха кесията чак сега сравнително наскоро и то само за тях си двамата (имам възрастна баба на 90+ за която се грижи леля ми с нейната пенсия). Заради тези им черти максимално рано в живота си се ориентирах какво искам да правя и поех по своя път. След като завърших извадих голям късмет и почнах директно да се издържам сама, не завися финансово от тях от години вече. Като изключим нали че живея в тяхно жилище, но не го определям като зависимост, защото мога да се изнеса, просто не знам дали да го правя, имайки предвид ситуацията. Говорила съм многократно с тях за това каква точно ни е уговорката, за да няма объркани. Те твърдят че апартамента е мой, без значение че е на тяхно име, защото всичко семейно било общо и че пестяли толкова много заради мен и че всичко щяло да остане за мен. Което звучи чудесно, но поражда в мен много въпроси и честно…не вярвам в това. Отне ми много усилия, докато обясня, че след като вече уж живея аз там, очаквам предварително да се разберем ако искат да дойдат ‘у нас’ да се видим, за да мога да ги посрещна, да сервирам нещо… Понякога го правят, но често се самопоканват. Баща ми например неколкократно се обажда половин час преди да дойде, което за мен не е никаква уговорка, имайки предвид, че както споменах- движа собствен бизнес и няма как да не съм заета. Забелязвам, че колкото повече се развивам, толкова повече и двамата сякаш се ‘впиват’ в мен. Питали са ме многократно колко пари съм изкарвала и на предишната ми работа и сега. Сглупила съм да кажа, защото мислех, че ще се гордеят, но не са казали ‘браво’, даже имаше няколко за мен лично странно злобни подмятания и съпоставки с техните заплати. Това да приемем че може да е нормално и всички загрижени родители правят… Звънят ми без да се съобразявят в работен ден ли е, заета ли съм, искам ли да говоря с тях. Когато обясня спокойно, че съм на работа и не мога да им вдигам винаги изпадат в истерии, които ми напомнят на тръшкане на дете. Обяснявано ми е, че каквато и да е ситуацията, съм ДЛЪЖНА да вдигна телефона и да кажа ‘сега не мога да говоря, ще ти се обадя веднага, когато мога’. И да, питах какво става ако съм в тоалетната или на кино и познайте… пак същото трябвало. Grinning След което понякога заплашват, че щели да си ‘харчат парите’, което аз обяснявам че подкрепям. Техни са си- да си ги харчат. Това ги настървява още повече, защото очакват мисля да се изплаша и да клекна. А самите разговори никога не са за нещо важно, главно за общи приказки, тъй като както споменах вече- не сме си много близки и ми е некомфортно с тях да споделям, защото имат навика да разправят наляво надясно какво съм споделила. Дори на моменти да използват споделеното срещу мен в трудни моменти. Имат проблеми е с партньора ми, не го харесват, имаше момент, в който бяхме скарани и разделени и двамата едва ли не си отдъхнаха и майка ми ми заяви, че най я било страх че щяло някакво бебе да се появи от тая връзка.  Майка ми в прав текст ми е заявявала многократно, че трябва да я ‘гледам’, питала ме е цитирам: ‘ти кога най-сетне смяташ да поемеш отговорността към майка си’, подхвърля и някакви странни изказвания като ‘ти живот си живееш’, разбирайте защото изкарвам пари, които според нея са много. Според мен не са, имайки предвид, че тепърва ми предстои да имам семейство и ми трябват. Бизнесът ми също е нещо, в което трябва да инвестирам ако искам да върви все така нагоре, но уви не срещам разбиране. Заявявано ми е в прав текст че ако трябва и работа ще напусна, само и само да се грижа за нея. Аз пропускам да видя за какво точно трябва да се грижа, имайки предвид, че както споменах и двамата имат много повече от мен, работоспособни са, могат да си наемат помощница ако трябва. Пък и в крайна сметка съм останала с впечатлението, че искат да се изуча толкова много, за да мога да съм самостоятелна и да не завися от никого, а не за да ги обгрижвам като единствена моя функция в живота. Майка ми ми е искала пари за обувки, които разбира се съм дала, въпреки че не разбирам защо не похарчи от нейните. Когато си купя нова техника, веднага питат каква е и после коментират цената. Баща ми пък е изцепвал, че просто ги чакам да умрат, за да им взема едва ли не имотите. Питах го това дали е на майка ми някаква манипулация, видимо му стана криво, така че подразбирам, че е. Подмятания от рода на ‘всичко сме ти дали, ето дори и апартамент и ти пак не си благодарна’ също са редовно явление. А напротив, благодарила съм и за апартамента и за образованието, но това което искат в замяна чувствам за прескъпо и егоистично. Затова обясних предварително за апартамента, че по мои разбирания хич не ми е ‘даден’. Започвам да смятам, че са ми позволили да съжителствам там, само за да искат от мен внимание и в прав текст вече финансова издръжка. Нямам нищо против да се грижа за тях, даже бих се радвала ако наистина имат нужда или са изпаднали в лоша ситуация, но това просто не е така в момента. Болно ми е че искат по подобен начин неща от мен, споделяла съм с близки приятелки- никоя не минава през същото. Майка ми и баща ми от друга страна винаги са много загрижени дали споделям с трети лица за конфликтите между нас, може би защото донякъде осъзнават че има нещо нередно в случващото се. Прави ми напоследък впечатление че и по празници рядко ми се обаждат, но очакват веднага да съм ги обсипала с внимание, когато празникът е техен. Например и двамата не знаят на коя дата имам имен ден, но когато майка ми има такъв, баща ми ми е писал на предния ден да ми каже: обади се на майка си да й честититиш. За рождения ми ден е подобна ситуация, беше сравнително скоро, при което баща ми мина през нас, за да ми обясни майка ми какъв подарък си била избрала за нейния (искала пари) и аз колко съм можела да дам и да се разберем кога. Естествено от него подарък за мен нямаше, не казах нищо, но ми стана малко криво… Има още страшно много ситуации, темата ще стане дълга.




Та… на въпроса ми. Според вас неблагодарна ли съм, както те ме определят. Мога ли с нещо да подобря ситуацията, струва ли си, или на този етап просто да чакам да мине кризата, за да купя жилище на мое име?

# 1
  • Мнения: 4 611
Да, вземи си твое жилище при първа възможност. Родителите ти са токсични, доколкото можеш не им се поддавай на манипулациите, а успееш ли и да се изнесеш ще си се откъснала тотално. Моите поздравления за усилията ти, за борбеността ти. Разбирам те, че ти е тежко заради липсата на близост, което е напълно нормално, но ще ти дам една гледна точка, която може би не виждаш в момента. Благодарение на тяхната емоционална дистанцираност ти си успяла да се развиваш и да поемеш по различен от техния път. Станала си стойностен човек. Ако си бяхте близки щяха да ти промият мозъка с техния начин на мислене и в момента изобщо нямаше да виждаш нищо нередно в тяхното отношение към теб. Така, че си има своите добри страни. Станала си самостоятелен индивид, което е много ценно. Не се чувствай длъжна към тях.
Даже на твое място бих им плащала наем, за да поставя граница. Така ще престанат да се самопоканват и ще млъкнат за финансово подпомагане от твоя страна. Отношенията ви се превръщат в наемател - наемодател и толкова. За момента повече от това е напълно излишно щом имат по-големи възможности и са здрави и прави. Някой ден ако закъсат ще им помагаш ако можеш и имаш желание, но в момента това, което искат от теб е емоционална манипулация и не е адекватно от тяхна страна.
Радвам се, че ги разбираш нещата, като цяло вярвам, че ще се справиш. Само не им се давай!

# 2
  • Мнения: 31 774
Не, не си неблагодарна.
Да, купи си жилище.
Кофти хора са иначе, токсични. Като пиявици. Явно са те родили, не защото са искали, а за да има кой да ги гледа.
Разбира се, ако стане нещо, ще се погрижиш за тях.
И това нон стоп звънене и досаждане е нещо, което ти трябва да спреш. Ти трябва да сложиш граници.
Ако отсреща има истерии,просто затварят телефона или си тръгваш.
Дай им да разберат, че не може по време на работа да ти досаждат. Или в тоалетната или на кино или където и да е било.
Явно не го правиш както трябва, щом продължават.

# 3
  • Мнения: 202
Здравей,
Пише ти жена на 31г., в чието семейство винаги децата са били най-важни. Родителите ми винаги са давали и продължават да дават максимума от себе си в името на децата си, крият като са болни, за да не ни притесняват, казват че всичко е наред и нямат навика да се сърдят на децата си, ако не се представят според очакванията им. Пиша ти това, защото съм крайно незапозната с живот в семейство като твоето, но с цел да видиш гледната точка на човек от семейство с други ценности. Родителите ми никога не са били богати- винаги сме имали, не сме били лишавани от нищо важно, но е имало и моменти в които са искали заеми от близки, за да ни издържат със сестра ми. Никога никой не ми е казвал какво да правя с живота си и аз сама избрах професията си,  за която много се трудих и сега се гордея, гордеят се и те. Аз съм много привързана към тях, живеем в различни градове, но всеки ден се чуваме по няколко пъти и то само защото ни е приятно и имаме какво да си кажем.
Никога не съм усетила от тях желание да ме притежават и контролират. Майка ми е посветила всичко на мен и сестра ми, но никога не се е държала собственически. Имам чувството, че твоите родители знаят, че са направили всичко в живота си в твое име, настоявали са да си перфектна, отглеждали са те за да си по-добра от всички, лишавали са се от удоволствия, за да спестяват...и сега чувстват, че ти си им длъжна за всички тези усилия и лишения, които са положили за теб. Но знай, че това си е тяхно решение, което ти може да не вземеш за собствените си деца. Много родители се чувстват разочаровани, когато децата в които инвестират всичко впоследствие не отговарят на техните очаквания. А децата на властни родители премълчават, за да не ги разочароват (тъй като цял живот се стремят именно към това-да не ги разочароват). Но след всеки спор вътрешно изгарят, че не са успели да им се противопоставят. Цикълът се затваря и нещата се повтарят.
По думите ти съдя, че се възприемаш за успешна млада бизнес дама. Ако е така- имаш моето браво! Но те как те възприемат? И в този ред на мисли проблема може да идва и от тук- дали те мислят за незряла и недостатъчно отговорна?

# 4
  • Мнения: 16
Уейв, благодаря за разбирането. Съветът с плащането на наем е много добър, не мен не ми беше хрумвало, но наистина би могло да смекчи ситуацията поне временно.

Елора, предполагам мога да съм още по-твърда... благодаря. Simple Smile

# 5
  • София
  • Мнения: 35 132
Лека-полека те подковават за дъщерните задължения по техни разбирания. Имай предвид, че с напредване на възрастта, нещата ще започнат да ескалират все по-често и все повече. Самата тема подсказва, че вече са ти вменили вина и сега се опитваш да я асимилираш и отхвърлиш. Няма да е лесно.
Заяви се категорично пред тях, без обяснения, без страх за чувствата им. Ако не го направиш сега, после ще ти е много, много трудно.

# 6
  • Мнения: 31 774
Уейв, благодаря за разбирането. Съветът с плащането на наем е много добър, не мен не ми беше хрумвало, но наистина би могло да смекчи ситуацията поне временно.

Елора, предполагам мога да съм още по-твърда... благодаря. Simple Smile

Ако наема не помогне, тогава се изнеси на квартира или си купи. Но по-добре да си купиш, ако можеш. Ако трябва смени патрона на вратата и да нямат ключове. Ако трябва не отваряй. Проведи сериозен разговор, че няма да търпиш някои неща.
Ако не те разберат им кажи, че по-друг начин ще го разберат и няма да им хареса.
Ако трябва когато си заета не им вдига. Ако трябва, по-цял ден.
Като им се обадиш вечерта им обясняваш, че повече няма да им вдигаш, когато си заета. Ако е нещо спешно, да ти пишат и когато решиш, ще се обадиш.
Ако правят истерии - както казах. Затваряш телефона и не вдигаш няколко дни. После като говориш с тях, казваш - Нормално ли ще говорим или с истерии ще почвате. Защото ако има истерии, затварям.
Майка ти какво иска? Да напуснеш работа и да се пренесеш при нея да я гледаш ли? Че защо.
Обясни и, че си имаш живот и тая няма да стане.

# 7
  • Мнения: 16
Здравей, Иванка,

Благодаря за различната гледна точна, това, което описвате е нещо, което на мен винаги е липсвало и е нещо, за което благородно ви завиждам. Не съм напълно сигурна, че са се лишавали точно заради мен, имам чувството че е удобно извинение, което винаги е маскирало болестна пестеливост и у двамата. Били са по моя преценка богати от преди да се родя, но виждам че и до ден днешен не получават никакъв комфорт от това. Със сигурност не възприемат работата ми за нещо сериозно или поне видимо на мен дават да разбера пренебрежителното им мнение. Професията ми е сравнително много 'нова' на пазара, свързана е с технология, интернет. За тях интернет се изчерпва с Фейсбук, под технология разбират главно смартфон. Опитвала съм се да обясня какво правя, те първо че не ме слушат, когато обясня, второ че се опитват да ми дават съвети как да си върша работата, при все че и двамата хал хабер си нямат. Майка ми завърши висшето си образование след като аз завърших моето, баща ми не си е практикувал неговата професия от поне 15 години. Още докато следвах често ме осъждаха, че съм си избрала едва ли не някаква простотия, защото нямало достатъчно писмени изпити по тяхна преценка, а то няма как действително да има, защото е главно практическа специалност. Като цяло изпитват уважение само към стари утвърдени професии като професор, учител, преводач, неща с езици... такива неща. Като цяло само това, с което те се занимават или са се занимавали преди, всичко друго е пълна глупост и загуба на време едва ли не.

Последна редакция: чт, 23 апр 2020, 16:16 от needadvice

# 8
  • Мнения: 18 571
Битката  е  за подчинение, за  продължение на детските отношения.Страх от скъсване на тази връзка и  невъзможност от контрол.Това, че са издържали  и тласкали напред е  повече да се покажат те като успешни.Другото-да искат   и внимание и пари-ако е само за подарък, добре, избрала си е нещо желано , работиш, нормално да подариш.За друго-като имат достатъчно е неуместно да намекват -все едно им връщаш разходите.
И да се изнесеш,  и наем да плащаш-промяна няма да има-отношенията ви са се  обърнали към хленчене и  досада.Нямате връзка на родител-дете.Изглежда да си била инструмант за тяхно удоволствие някакво-изкривено от разбиранията им.
Предполагам са кратки разговорите ви, вдигай ,  отговаряй кратко и не споделяй много, обърни ти да се държиш като родителя , а те да са на твоето бивше място на детето.И не ги мисли, освен ако наистиан имат нужда от помощ-болест, ,нещо дето не умеят да направят, организация на нещо например.
Няма да те пуснат лесно, имали са те подчинена и  играчка за постигане на  плановете им, удоволствие някакво на подчинена , тесто, за тяхна творба да го кажем  и сега се изплъзва играчката.
Питай директно какво очакват да направиш.
Интересно как са те пуснали да живееш отделно?
Има един вариант-казваш как оценяваш колко са ти дали и имаш задачата да изпълниш   със смисъл даденото-да си първа и да постигнеш нещо голямо за тяхна гордост и  то иска време.
Възрастни ли са, да не си осиновена?

# 9
  • Мнения: 3 865
Подозирам, че са от типа хора, на които ако им откажеш нещо ще има наказания. Само не мога да преценя ако много ти се ядосат дали ще решат да завещаят имането си на друг. Въпросът е на кой. Манипулират те ми се струва.
Не си им длъжна разбира се - те на теб са ти длъжни, а ти си длъжна на бъдещите си деца. Имат пари - да си търсят гледачка и да се оправят. Поне да бяха добри хора.... Не бих им уйдисвала на акъла. Майка ми е подобен манипулатор, но се отказах от завещание  - да  дава на сестра ми - не искам да я чувам и виждам. И сега умира от яд, че не са и минали номерата

# 10
  • Мнения: 16
Бор_яна благодаря, и аз така виждам нещата. Историята с живеенето е следната: живеех с бившия ми приятел на квартира и е имало някакъв разговор между него и баща ми, в който той (бившият ми приятел) намекнал че едва ли не било странно при наличие на толкова имоти дъщерята да не живее в нито един от тях. Което е много нетактично и просташко, но както и да е, случило се е, аз не нося отговорност за казаното от него. В послествие баща ми ми предложи да се нанеса там, та не е инициирано от него, предполагам се е засегнал от казаното от чуждия човек. Истината е че не знам какво ще им донесе гордост, каквото и да правя не се приема добре. На по-късна възраст са станали родители, имали са брак 7 години преди да се появя аз.

# 11
  • Мнения: 16
Skrekkelig аз съм окей ако така преценят, все пак не е като да съм допринесла с нещо за тези имоти, тяхна си работа. Искам нещата, коието имам да са си с моите пари изкарани и това на тях виждам, че не им допада. Бях обсъдила идеята си с тях и реакцията беше 'ти да не си тръгнала сега някакви кредити да теглиш' и 'само на някакви селяни мечтата е толкова много да си имат'..

# 12
  • Мнения: 12 805
Needadvice, не, не си неблагодарна.
Ако майка ти нещо пак ти каже, че трябва да я гледаш, й кажи, че може да идва домашна помощница. Предложи да дават тази гарсониера под наем и с парите да наемат жена.
И определено се изнеси. Не е добре според мен да си там, независимо дали им плащаш наем. Защото те пак ще идват по всяко време, а и ще смятат, че наемът е недостатъчен.

Обясни им ясно и в прав текст, че си им благодарна за всичко, което са направили, и че имаш свой живот и ще градиш свое семейство. И да, прекратявай всякакви опити да ти се звъни по време на работа, а също и опити да ти се крещи истерично - помоли ги, ако желаят, да запазите добрия тон, за да можете да общувате нормално.

Според мен, е добре да ги посещаваш у тях един път седмично - определи си ден. Разбирам, че ще е неприятно изживяване, но ще помогне да си изяснявате текущо нещата и ще поддържате проформа някакви отношения. Както казах, според мен е добре, но как е според теб, ти си знаеш.
Ако пак искат пари за РД на майка ти, не премълчавай, че за твоя РД не си получила (не знам дали е така) и поздравления.
Явно нещо са превъртели тези хора. Не давай да ти вгорчат живота. Нали казват, че отговорността за едни отношения е на по-зрелия - ти си този по-зрял. Дръж ги на дистанция и бъди щастлива.

# 13
  • Мнения: 31 774
Да уважаваш авторке не е равно на това да се подчиняваш.
Нито да обичаш.
Обичай ги, уважавай ги, но ти си тази, която трябва да ги постави на място.

# 14
  • Мнения: 7 315
Ти тяхно родно дете ли си? Не че има значение, но тази студенина ми е много странна.

Общи условия

Активация на акаунт