Публикувана: 24 апр. 2020, 10:42 ч.
Последно мнение: 10 юни 2020, 16:56 ч.

Паническо разстройство - 43

29 461
785
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да спрем приема на деанксит?
Може ли Релаксофитол да се използва като заместител на антидепресантите или да се приема заедно с тях?
Как мога безопасно да намаля приема на деанксит?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да спрем приема на деанксит?
  
  Деанкситът трябва да се спре постепенно, като постепенно намалявате дозата. Например, започнете с намаляване на една таблетка на ден до половин таблетка, след това вземете всяка втора или трета таблетка и т.н. Важно е да се консултирате с лекар за безопасно спиране под медицинско наблюдение.
- Може ли Релаксофитол да се използва като заместител на антидепресантите или да се приема заедно с тях?
  
  Релаксофитол не трябва да се приема заедно с антидепресанти, тъй като съдържа L-триптофан, който може да взаимодейства опасно със серотонина. Като цяло, Релаксофитол може да служи като заместител на антидепресантите при по-леки случаи, но е важно да се консултирате с лекар преди употреба.
- Как мога безопасно да намаля приема на деанксит?
  
  Препоръчително е постепенно да се намали дозата на деанксит, като започнете с една таблетка дневно и след това постепенно я намалите наполовина и приемате на всеки два дни, преди да спрете напълно. Важно е да се консултирате с лекар за персонализиран съвет и подходяща схема за намаляване на дозата.
- Какви са причините за паник атаките и как да се справим с тях?
- Какви са потенциалните странични ефекти от спирането на антидепресантите и използването на успокоителни?

# 105 5 май 2020, 23:09 ч.

Мнения: 41

Salii, как се справи с агорафобията? Мисля, че започвам и тази фобия да отключвам и ще се побъркам.... Grinning

Излизам около нас, да мога да си видя къщата, отида ли по-далеч - сърцебиене и задух.

# 106 6 май 2020, 01:21 ч.

Мнения: 1 416

Ох много трудно беше, но е преодолимо. Като премине и се чудиш как е било възможно да изпитваш такъв страх. Ей така като теб, първо излизане на близо. Аз до долу пред входа на блока. Бях си направила списък с местата до където трябва да ида, степенувани от най-близкото до най-далечното. И започвах да опитвам, като преминавах на следващото по-далечно място едва като свикнех и стигах спокойно до предходното. Така ме учеше моят психотерапевт. Например след слизането до входа на блока трябваше да стигна до един голям магазин в края на блока само през пътя. Да речем на 100-150 метра. И започвах всеки ден. Отивам там с много усилия, потене , треперене, задух особено като вляза вътре в магазина и обратно. Ходех по два пъти на ден. Разглеждах, купувах нещо дребно и така. На другия ден пак там . И на по-другия ,ако трябва 10 дни все на това място докато свикна да отивам там спокойно. Тогава преминавах на следващото място от списъка ми, по-далечно. Това е, но аз бяхме много зле. С много тежка агорафобия. Не допускай да те завладее така както мен. Всеки ден излизане. Времето е хубаво. Мен ме започна през зимата.

# 107 6 май 2020, 11:04 ч.

Мнения: 5 832

Моята агорафобия беше толкова тежка, че само като отворех вратата на апартамента и получавах паник атаки. Дори не знам как се справих с нея, за да стигна до момента, в който да ходя на работа, по магазини, на кафе, да пътувам и прочие. Сякаш стана много постепенно и толкова бавно, че дори не мога да дам някакво работещо решение за справяне с тази гадост.

# 108 6 май 2020, 13:06 ч.

Мнения: 1 416

Да, стига човек да не е притиснат от липсата на време, да не бърза, опасно е да се бърза, става бавно и постепенно. Аз обаче ходех на работа, останах си в болничен заради Базеда и тогава точно ме тресна тая гадост. Броях дните до края на болничния и беше голяма борба да преодолея страха от излизане колкото се може по-бързо. Е, накрая пак не стана съвсем както исках, напуснах онази работа, но се преборих с агорафобията. Обаче да ви кажа страхувам се да не се върне. Знам че няма гаранция че минал ли си веднъж през това, няма да се повтори.

# 109 6 май 2020, 14:15 ч.

Мнения: 1 828

Цитат на: tanch в ср, 06 май 2020, 11:04

Моята агорафобия беше толкова тежка, че само като отворех вратата на апартамента и получавах паник атаки.

На мен започваше да ми прималява като започнех да се обличам за навън. Не знам как оцелях, най-отвратителното нещо от ПРто. А бях човек, който рядко се задържаше вкъщи преди това.

# 110 6 май 2020, 15:02 ч.

Мнения: 504

На мен нещо ми е тревожно днес... Събудих се през нощта от кошмар ... не успях после да заспя до сутринта. После ми се сервираха някакви кофти новини, че ще трябва да ходя на семейна вечеря в компанията на човек, който много трудно понасям ... и ей го на - лошо ми е... А от тежкия махмурлук насам ме морят пак екстрасистули... адски гадничко Sad

Сали, аз не съм развивала тежка агорафобия, но имах лека... не исках да ходя на никакво различно място от в нас и на работа... ( това беше преди години, след пътвия епизод с паник атаки...). Най - трудно ми беше, когато един ден отидохме до Пловдив в един хотел с приятели... ей щях да умра, ама честно ... Вчерта ме изтреска здрава ПА, седях си сама в стаята и треперех - беше ужасно.... На другия ден се оправих и климатизирах. Два месеца по - късно се насилих и заминах сама със самолет на една конференция ( за първи път в живота ми отивах сама в чужбина).... издържах геройски полета, там изкарах чудесно ... и се върнах нов човек Simple Smile

Има решение, но всеки сам си определя границите, важното е, да не се предаваш, а да се бориш със страхивете си. Сега просто не си оставяй да се затвориш, намери си причина да излизаш всеки ден, разхождай се и това е. Дори да ти стане лошо, ще се справиш!

# 111 6 май 2020, 16:26 ч.

Мнения: 211

Лив, ти пиеш ли нещо все още? Май каза, че си спряла АД. Останах с впечатлението, че си преборила тая гадост.
Тревожно ми е и на мен. Имах кратка ПА преди час, за 15тина мин премина. От два дни съм с болки в лявата плешка, минава под мишницата и към гърдата. Болкоуспокоително пих, майка ми ме масажира и ме намаза с едно гръцко мазило, та към 2 и нещо успях да заспя. Болката е толкова пронизваща, че въздух едва си поемам. Нали съм хипохондрик и си викам, я инфаркт получавам, я корона пипнах. Мн се уплаших.
Днес времето е толкова гадно, нормално е да ни влияе на нас. И едно безсилие, само гледам да полегна. От утре го дават да се оправя, дано и ние сме по-добре.

# 112 6 май 2020, 17:28 ч.

Мнения: 1 346

Скрит текст:

Моята агорафобия беше толкова тежка, че само като отворех вратата на апартамента и получавах паник атаки.

Цитат на: Dara77 в ср, 06 май 2020, 14:15

Цитат на: tanch в ср, 06 май 2020, 11:04

Ей така съм и аз все още, въпреки лекарствата, но в много по-лека форма. Когато бях в началото на ПР ходех на работа 5 години и още като почнех да се приготвям и да се обличам и ме почваше. По пътя вървях като зомби, едвам се качвах в рейса и докато стигна на работа вече бях изтощена. А там с клиенти...

А и аз преди почти не се задържах у нас.

# 113 6 май 2020, 18:03 ч.

Мнения: 1 781

Малее, това с агарофобията и мен ме хвана преди две лета. Не съм вярвала, че ще е чак така. А какво го провокира? Обясняват ли психотерапевтите? Според мен е от някакъв голям стрес или страх, при мен един човек започна да ми пише, че ме виждал тук или там и да ме сваля аз го разкарах ама пусто реших че ме преследва и три месеца страх. Да с малки стъпки става но отнема много време. Първо правех едно малко кръгче около къщи покрай блоковете, до малък магазин, до пощата и Еконт те са наблизо но и аз треперех, чувствах се отпаднала и се прибирах понякога без да стигна до целта.
Браво на преборилите го. Дано не се връща.
Аз съм в луди нерви, рева за щало и нещяло. Уф трудно си е. Чакам да звънна до лекарката да видим ще ме оперирали и кога, но лудвам чакайки а и като се знам дни преди това ще съм блокирала тотално а и работа имам, ОФ ужасно е!

# 114 6 май 2020, 19:08 ч.

Мнения: 1 416

Опелче, всичко това е заради предстоящата операция. Нормално е да си неспокойна, плачлива, нервна. Аз имам малък гинекологичен проблем. Само дано не се стигне до абразио, че веднага изпадам в паника при мисълта за болница. Така че те разбирам. Дано по-скоро ти се разрешат нещата и ще видиш как ше се успокоиш.

# 115 6 май 2020, 21:54 ч.

Мнения: 504

Оф, ами аз го бях по преборила цялото това нещо ... Пия все още по 1 таблетка деанксид сутрин и 1/2 атаракс вечер... но, реално не съм пила безо от септември. Нямах никакви оплаквания освен болката в крака, с която се боря и екстрасистулите месеци наред 6-7-8 ... а и тия драми с ИР, ама за тях си трябва време, спокойствие и режим... До това извънредно положение... реално от както седя затворена се психясах пак и направих няколко кризи, ама не съм стигала до паник атака, само много силна тревожност. Ето днес имах такава криза - силна тревожност и започна да ми играе единия клепач... ама при мен много зле се отразяват тия махмурлуци ... А пък аз се ядосвам с това, че не мога да си пийвам и продължавам тъпо и упорито да опитвам от време на време... Всъщност сега се занимавам да чета за това сърцебиене след пиене на алкохол и на другия ден - адски е гадно наистина. На този етап няма да пробвам де, извън 1-2 чаши винце... видяло се е Simple Smile

Иначе се ядосвам, че се върнах назад. Ако не беше настъпило това извънредно положение вече щях да съм спряла изцяло всички лекарства и да си карам без криза... ама истината е, че пътя е две крачки напред ... една назад и така ..
За агорафобията си трябва упорство и това е ... трябва човек да си намери начин да се бори, защото хора ... всичко е в главата и всичко си го правим сами, това е истината ..

# 116 6 май 2020, 22:10 ч.

Мнения: 1 416

Е да, ама точно битката със себе си е най-трудна. Аз съм се справяла с какви ли не проблеми в живота си, но като опре да се боря със собствените страхове, ми трябва време , воля, много повече усилия. Много ми харесва едно изказване на Боян Петров. Перифразирам: аз не покорявам върхове, аз покорявам себе си.

# 117 6 май 2020, 22:47 ч.

Мнения: 504

Напълно си права! Това е най - трудното нещо, мислила съм си го хиляди пъти, докато съм си блъскала главата как е възможно с лекота да решавам всякакви сериозни проблеми на хората ( бидейки адвокат) а да не мога себе си да успокоя и да се накарам да спра да се саморазрушавам... Е, все още нямам успех с тая битка, за мен определено е най - тежката водена до момента Sad

# 118 6 май 2020, 22:56 ч.

Мнения: 211

Точно така, с какви ли не неща съм се справяла и аз, борбена, амбициозна и оправна, стане ли въпрос за страх и все едно не съм тоя човек, направо не мога да се позная. Цинкящ и слаб хипохондрик, който сам себе си не понася.
Лив, аз също преди 2016 г бях стигнала до момент, в който почти бях спряла АД, пиех някакви трохи- 1/4 от 2 хапчета, абе направо нищо, но ми се събраха адски мн стресиращи ситуации, вкл. самоубийство на мн близка приятелка и пак си ги върнах хаповете. От тогава имах пак един тревожен епизод 2017, пак след намаляне на АД и сега тоя, който е най-дълъг и най силен от всякога. И се примирих- не мога да ги спра. Бензото го спрях, но велаксина не мога, това е. Ще си го пия цял живот, ако ми помага.
А каква е разликата между мн силна тревожност и атака. Аз дори смятам, че силната тревожност е по гадна, защото те придружава почти непрекъснато, докато паниката трае до час макс.
Мн се ядосвам и аз като правя крачки назад. Цял живот се боря със себе си, волята си, за да спра лекарствата и все нещо се случва, което ме събаря и не става. Не можех да се примиря, че ги пия и се оставям на някакво хапче да ме владее, но в крайна сметка и в тоя ад не се живее. То това живот ли е изобщо по тоя начин.

# 119 6 май 2020, 23:16 ч.

Мнения: 1 416

И аз много пъти съм си мислила - все така ли ще съм, докога ще водя битки със себе си? Понякога съм много изморена от това, друг път ми се струва че ще се справя с всичко. Нагоре, надолу ...
За мен паник атаката е нещо изключително страшно. Мога да понеса всякаква тревожност, но ПА ме ужасява. Не съм имала много отдавна, ако ми се случи ще се върна назад не с месеци , а с години. Моля се да не ми се случва, затова винаги имам в себе си бензо.

Препоръчани теми

Размяна на парфюми - тема 65

🤍 Ергенът 🤍

💪"Игри на волята: България" - сезон 4, тема 4 (18.09 - 25.09)

Отдаване и наемане на имоти - какво се случва реално? - ТЕМА 26

787
Жилища и имоти

Причина:

Причина: