Публикувана: 24 апр. 2020, 10:42 ч.
Последно мнение: 10 юни 2020, 16:56 ч.

Паническо разстройство - 43

29 461
785
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да спрем приема на деанксит?
Може ли Релаксофитол да се използва като заместител на антидепресантите или да се приема заедно с тях?
Как мога безопасно да намаля приема на деанксит?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да спрем приема на деанксит?
  
  Деанкситът трябва да се спре постепенно, като постепенно намалявате дозата. Например, започнете с намаляване на една таблетка на ден до половин таблетка, след това вземете всяка втора или трета таблетка и т.н. Важно е да се консултирате с лекар за безопасно спиране под медицинско наблюдение.
- Може ли Релаксофитол да се използва като заместител на антидепресантите или да се приема заедно с тях?
  
  Релаксофитол не трябва да се приема заедно с антидепресанти, тъй като съдържа L-триптофан, който може да взаимодейства опасно със серотонина. Като цяло, Релаксофитол може да служи като заместител на антидепресантите при по-леки случаи, но е важно да се консултирате с лекар преди употреба.
- Как мога безопасно да намаля приема на деанксит?
  
  Препоръчително е постепенно да се намали дозата на деанксит, като започнете с една таблетка дневно и след това постепенно я намалите наполовина и приемате на всеки два дни, преди да спрете напълно. Важно е да се консултирате с лекар за персонализиран съвет и подходяща схема за намаляване на дозата.
- Какви са причините за паник атаките и как да се справим с тях?
- Какви са потенциалните странични ефекти от спирането на антидепресантите и използването на успокоителни?

# 135 7 май 2020, 23:35 ч.

Мнения: 504

Ех Сало, Отнесени от вихъра ми е може би любимата книга, влюбена съм в арест Бътлър ... и такъв типаж мъж си избрах, който поне малко да ми напомня на него ... Simple Smile

.
Аз също бягам от реалността в книгите, това е прекрасен начин да си отлепя мислите от собствения ми организъм и да ги вкарам в нещо друго ... Също така си мисля, че ми вреди факта, че работя сама за себе си... ако бях по цял ден в офис с хора, щеше да ми е по - лесно да се разсейвам.
Опелче, съгласна съм, че трябва да намерим начин да живеем с това... ама ние реално го правим. Според мен е по - правилно да търсим начин да се справим с него .... чрез много мислене в правилна посока, хигиена на мозъка... и аз не знам с какво... Опитвам вече с много неща, доста са се променили при мен нещата към добро, но все пак си имам епизодични прояви и най - вече, тези паихосоматични симптоми, които ме тормазят най - много и за които не намирам никакво решение...

# 136 8 май 2020, 08:16 ч.

Мнения: X

От моя опит в борбата , най-добре е тотално да се отклоняват мислите от това, което ни плаши. Да се гонят всякакви мисли, свързани с него. Защото като сме във фаза , всяка мисъл , дори позитивна , свързана със страха , ни тласка към него. Трябва в съвсем различна посока да си насочим мисленето. Когато усетим, че сме се посъвзели и можем рационално на преценим страховете си, ще осъзнаем, че можем да мислим за тях без да подлудяваме. Възможно е . От личен опит говоря. Много години нямам рецидив. Че и много хора ме имат за силно устойчива Satisfied

Когато има психосоматични прояви е по-трудно. След като лекарите казват,че няма физиологична причина, приемете , че е така. С времето и те отшумяват.
В крайна сметка , човек може би трябва да приеме и най-лошото , да проумее, че живеят хора и с диабет, и с болни сърца дълго. Че по-лошо и страшно от страха няма. Самите болести не са толкова ужасни, колкото страха от тях. Както казва Джери като се е сдобрила с мисълта , че е смъртна, е престанала да се страхува от нея.
Опитайте да си насочите очите и мозъка извън вас. Спортът , движението , хобитата много помагат. Ако имате нужда да се виждате с хора - правете го. И това помага да си отплесваш мисленето извън собствения ад.

# 137 8 май 2020, 08:57 ч.

Мнения: 4 406

И идва време за планини!!!
Както знаете, не съм по морето, а по баирите.
Сутрин ми е кошмар, събуждаш се сама, депресия, тревожност, безсилие, гадене, сърцебиене, всички екстри. Наритвам се за тренировка. Имало е случаи, през 30 секунди съм спирала видеото.
Гледам да не оставям с мислите си! То чак на нимфомания ме избива да избягам от себе си Simple Smile

Сега изпадам в ужас, като намалих още бензото, да не ме подхване абстиненцията и да върна леко предишната доза. Но да не си търся симптоми...

Тези дни няма да се меркам по центъра, дават пенсии, а седнеш и пред теб изникне водка, бира и гледайте какво става нататък...

Искам да спра алкохола, отслабва се, не ти е лошо след това. Но минат се 7-8 дни и ти се приисква да отпуснеш душичката.

Айде аз по баирите пак!
Чудесен ден ще е!

# 138 8 май 2020, 10:17 ч.

Мнения: 1 781

Хистероскопията е друго дами не е премахване на органи дават го съвсем леко за един ден в болница като абразиото и вкъщи, но мен ме е страх от упойка и просто е ад самата мисъл. Дано дара77 драсне нещо. На мен лекарката ми каза че ще махнат полипа от основата защото при абразиото рецедивира.
Вчера карахме със сина ми колело страхотно беше в този вятър чист въздух, но като се прибрах ме втресе и се филмирах яко. Сутринта едва станах.
Море, планина все кеф само да ги има. Аз обожавам и двете. И зима и лете в планината е страхотно а да плувам и се кисна в топла солено вода ооо удоволствие тъй се размечтах!!!

# 139 8 май 2020, 11:05 ч.

Мнения: 504

Аз за сега не съм пила и една чаша вино от последния път... Е, сега уикенда сигурно ще изпия една чаша вино най - вероятно де. Че пък ме е страх да не развия пак това, че дори при глътка алкохол правех сърцебиене... бях достигнала до момента в който да мога да пия 2-3 питиета без да имам сърцебиене, та не искам пак да се връща тая работа ... Simple Smile

Джери и аз отивам малко на планина, до Боровец. Само че, аз не знам как ще драскам по баирите с тоя крак и в тази лоша форма... Мен ме хваща страх, като кача пулс и за това основно само ходя пеша бързо... това ми е спорта за момента, но ще пробвам на тренажор Simple Smile

# 140 8 май 2020, 11:15 ч.

Перник
Мнения: 1 920

Правена ми е и хистероскопия и хистеректомия. Някой ако има въпроси, може на лични да пише.

# 141 8 май 2020, 11:54 ч.

Мнения: 4 406

Опел, е това ми е болката и на мен! Страх ме е от пълна упойка! Не защото няма да се събудя, а как ще се събудя! Преди доста години правих аборт, с местна упойка, е все едно я нямаше, такова клане беше! Но замина набързо, а като гледах другите жени как се събуждаха, ужас....

Лив, айде, приятно. Седи си на природа, пийвай си полека нещо, сваляй нещо Simple Smile

На мен ми е рано за Боровец, че Рила е още така снежна:

А, аз съм по билата, там, където ние с ПР не трябва много да се мотаем.
И аз последните години, по разходки и преходи, дигам пулс, изморявам се по-бързо, но а едно от двете стане, спирам, почивам. Все пак си отишъл за удоволствие, не на състезание!

Пак пропих кафе! Сега треперя, сърцето думка! Утре ще си говоря много със себе си, преди да си поръчам кафе!

# 142 8 май 2020, 12:01 ч.

София
Мнения: 12 373

Ох, тъкмо се канех и аз да си правя кафе, но се раздумках още преди да включа машината. Вчера не пих.

# 143 8 май 2020, 12:22 ч.

Мнения: 712

Здравейте на всички! записвам се в темата! Момиче на 25 години съм,преди години ми се откючиха паник атаки(имам желязодефицитна анемия)отдавам го на това...с времето имах периоди,които бях добре,може би се е случвало да получа 1-2 ,но сравнително леки...до март месец тази година,имах много важни дни в работа и ми беше много напрегнато..на работа получих ужасната ПА ,изивкаха лекарката,мислех ,че умирам..имах сърцебиене,и едно много странно чувство,все едно ми заглъхва цялата лява част,пребледнях(така казаха колеги) ..мислех ,че умирам,но лекраката ми даде валидол и след час вече бях добре...та забравих да вметна и една ужасна темепература 37-37.3...темепературата си я имах от време на вереме ,все още ,правиха ми снимка на бял дроб,изследвания за коронавирус ..е нищо...от вчера (не знам дали от пълнолунието) на мен ми влияе доста се чувствам меко казано ужасно...вчера на работа цял ден с температура 37.3,сърцебиене,прималяване ,натрапчиви мисли,все едно не съм аз в тялото си...много странно чувство всичко ми е някак си непонятно ,не мога да го определя,докато говорех имах чувстото ,че не знам коя съм ,че не съм аз и много се изплаших да не полудея...днес съм малко по-добре ,но ми е някакво никакво ,едно отнесено ,спи ми се ,сърцебиене,буквално все едно съм препила😬мисля си само за това как се чувствах вчера,искам да съм си като преди ,мисля,че съм болна ,че ми има нещо,дори ми се плаче,защото искам това нещо дс свърши...пих мента глог валериана,вчера си взех и магнезий ,моля ви ,ако някой е имал подобни симптоми или същите да ми сподели как се справя.Ще съм много благодарна

# 144 8 май 2020, 12:36 ч.

Мнения: 5 832

Аз съм с температура 37.1-37.3 от години. Правиха ми какви ли не изследвания и накрая една психиатърка ми каза, че има много пациенти с тревожни разстройства, при които наблюдава такава температура.

# 145 8 май 2020, 12:42 ч.

София
Мнения: 12 373

При мен също от време на време се появява това чувство на нереалност.

# 146 8 май 2020, 14:47 ч.

Мнения: 712

ох малко се успокоих,изплачих се да не полудявам,а нормално ли е да е 2 дни това чувство? само да вметна ,че ставам много рано за работа и може ли да е от натрупала се умора ,също така да споделите вие как се справяте? с психолог,хапчета ?

# 147 8 май 2020, 15:13 ч.

Мнения: 5 832

Цитат на: Moon1 в пт, 08 май 2020, 14:47

Нормално е да е и от преумора. Помня, че когато бях в кофти периодите, преумората ми докарваше зварски паник атаки.
Лично аз да чукна на дърво се справям без нито едно от двете след 15 години на хапове. Психолозите не ми действат лично на мен. Ходила съм няколко пъти при различни, ми не е моето, не съм почувствала някаква промяна, или поне да ми олекне на душата. Имам познати, които се кълнат в психотерапията, та явно си е до човек и психика.

# 148 8 май 2020, 15:37 ч.

Мнения: 1 781

Ай Джери имало и други със страх от упойката. На мен даже лекарите не ми вярват, че ме е страх. Малка утеха, но все пак...
Tanch и аз така. Намерих една готина психоложка, ама не е за мен тая работа. По - добре като Джери по горите, пък и финансово ми идва много. То като не мога да плащам за поне веднъж в седмицата, няма и смисъл.
Абе смених колата, ама нали съм се кръстила Опел тъй ще си остане. Хаха!

# 149 8 май 2020, 16:23 ч.

Мнения: 1 828

Опелче, тук, тук. Simple Smile

Скрит текст:

Хистероскопията е оглеждане с хистероскоп и ако има нещо - махат. При мен правиха за махане на полип. Абразиото е стържене на сляпо. Затова хистероскопията препоръчват. Хистеректомия е отстраняване на матката, да.

Ей така беше при мен. Grinning

Скрит текст:

Отидох в болницата, настаниха ме и ми дадоха един ксанакс. Не ме беше страх, щото нали съм в болница все пак. Grinning

Пълната упойка ме хвана за 5 секунди. Уж да кажа "Аз май заспивам, ама само казах "Аз май заспи...."
Събудих се и малко ми се гадеше. Нито болка, нито нищо. А как хубаво се наспах за тия 2 часа... идея си нямате. Не бях спала така добре от година (т.е. от началото на ПРто).
Вечерта се прибрах вкъщи и имах слабо кървене 2-3 дни.
Промяна огромна - нямаше болка всеки месец, нормален цикъл по 3-4 дни. Съжалявам, че по-рано не се видя и не го махнах. Ходех по лекари, но не можеха да кажат от какво е....

Препоръчани теми

Размяна на парфюми - тема 65

🤍 Ергенът 🤍

💪"Игри на волята: България" - сезон 4, тема 4 (18.09 - 25.09)

Отдаване и наемане на имоти - какво се случва реално? - ТЕМА 26

787
Жилища и имоти

Причина:

Причина: