Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Кюретаж и забременяване след това - тема 84

  • 11 490
  • 365
  •   2
Отговори
# 315
  • Мнения: 101
Здравейте момичета,от известно време не съм писала в тази тема,но си ви чета редовно.И така една година след загубата на моето бебенце в 17 г.с.и ходене при всякакви възможни доктори,с направени всички необходими изследвания ,мога да ви се похваля ,че отново съм бременна.И сега с терапия и пиене на всичко необходимо дано да има щастлив финал.Искам да пожелая на всички ви да не спирате да вярвате,че отново ще забременеете ,но този път ще е със щастлив край.Успех момичета.

# 316
  • София
  • Мнения: 5 373
Страхотна новина, Деси!
Пу пу пу, стискам палци всичко да е наред до финал!

Ръся всички с двойно розовко за късмет!
babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7

# 317
  • Мнения: 101
Благодаряяя,ха дано да е бозов и моя прашец.😘След 2 седмици ще разбера и ще ви поръся убилно и аз.Само се моля всичко да е наред .

# 318
  • Мнения: 290
Деси, честито! Желая ти успешна бременност и този път на финала да гушкаш здраво пухкаво бебче 😊🍀

Дели, леко да ти върви бременността и накрая да сте много за гушкане ❤ Аз минавам под твоят розов прашец и силно се надявам някой ден и аз да гушкам пак бебенце 😊

# 319
  • Мнения: 1 848
Здравейте!
Миналата година бях част от темата след спонтанен аборт в 8гс.
След като забременях отново спрях да пиша във форума, защото ми дойдоха в малко повече емоциите.
Към днешна дата имам син на почити 2 месеца. Simple Smile

Няма да пиша високопарни клишета като "Вярвайте и ще се случи" и тнт.
Знам колко и е тежко на всяка една жена, преживяла загуба. Затова и се включвам след толкова време.
Това, което искам да кажа е - Търсете причината за загубата!
Няма такова нещо като "Ми случва се".
Правете изследвания, търсете специалисти, информирайте се!

При мен се откри: Тромбофилия, завишени НК клетки и Уреаплазма Парвум.
Втората ми бремвнност беше успешна при проведен курс на лечение за Уреаплазмата с антибиотик преди да забременея и терапия от инжекции и Аспирин Протект след положителния тест. Както и вливка на Интралипид в 5гс. заради нивата на НК клетките.

Стискам палци и пожелавам здрави дечица на всяка една!

Скрит текст:
Дели, изключително много се радвам да науча новината за близначетата!
Мога да кажа само - Заслужаваш го!
Много ми помогнаха твоите съвети и напътствия докато се лутах, за да открия причината за моята загуба.
Чакам с нетърпение да се похвалиш след раждането с две прекрасни дечица!!! Flowers Hibiscus

Последна редакция: сб, 01 авг 2020, 08:09 от Rocket

# 320
  • Мнения: 296
Rocket, ако знаеш само колко пъти съм се чудила как си и какво става с теб. Прекрасна е новината, че си станала майка. Много се радвам, че си открила правилните лекари.

# 321
  • София
  • Мнения: 5 373
Rocket, и аз много се зарадвах за теб!
Да расте бебчо здрав и да те радва много!

Благодаря ти за милите думи, и че писа за подкрепа на момичетата в темата!
Flowers Hibiscus

# 322
  • Мнения: 7
Здравейте момичета.
Доста пъти съм следяла теми тук , но все не се регистрирах.
Днес вече се реших , защото се надявам да намеря подкрепа и сила занапред.
В 21гс сърчицето на детенцето ни спря. Това ми беше първа бременност .
Във 10гс имах тежко кървене и лежах за задържане два дни. Кървенето спря и ми предписаха Утрогестан.
Когато дойде време за първия ми скрининг нямах никакви оплаквания. Следящия ме АГ специалист каза да си пусна изследването за тромбофилия. Резултата ми излезе , че имам мутация в гена и съответно тромбофилия. Предписа ми Фракси и ме викна пак след две седмици.
Тогава ми каза , че плацентата е в единия ъгъл на матката и не му харесва кръвопотока и захранването на плацентата. Предписа ми да започна и аспирин.
Така на всеки две седмици ме викаше да ходя за наблюдение. Междувременно нямах никакви оплаквания. Като цяло съм слабичка и до 19гс бях качила само 1.5кг .
Ядях всичко , но просто не в огромни количества и без пържени и тежко мазни храни, защото ми се гадеше ужасно до 4 месец.
Така на предпоследния преглед в 19гс доктора ми каза , че продължава да не му харесва развитието на плода и че изостава в развитието си. Когато го попитах за сърдечната дейност ми каза , че е в норма и добре. След което ми взеха кръв пак за APPT и още две неща,които не помня, и след като всичко беше в норми ми каза да продължа с терапията от фракси всеки ден и аспирин през ден.
В 21гс имах пак преглед. Живеех абсолютно спокойна и сигурна ,че всичко е наред. Мислех си , че след като сърдечния ритъм е добре , тогава това забавяне може да се навакса на малко по-късен етап.  Мъжа ми също се беше успокоил и двамата гледахме много положително към бъдещето. И така докато не влезнах на прегледа в 21гс и след няколко минути не ми казаха най-ужасните думи за всяка бъдеща майка- “имам лоша новина, няма сърдечна дейност”, “плода отговаря на 17гс”.
Повечето тук знаят усещането.
Следващите събития не пожелавам и на най-големия си враг!
На другия ден , с обаждане на близка приятелка , ме приеха в АГ Света София.
Нямам здравни и си минах на каса , в което няма проблем.
Приеха ме след което ме накараха да си платя за 5 хапчета за предизвикване на натурално изкарване на плода. Едното хапче ми го поставиха вагинално. Доктора ми каза да не се правя на герой, а когато усетя болките да кажа на сестрите и да ми бията нещо за болката.
Към 22ч вечерта контракциите започнаха. В началото наистина не беше тежко, но след час стана нетърпимо. Отидох до кабинета на Докторите и сестрите и ми биха нещо си. Болката утихна една йота , но след по-малко от час се засили двойно. Започнах да повръщам и да изкарвам и всичко от дебелото си черво.
Часа вече минаваше 1.30 сутринта.
Успях да стигна пак до кабинета в края на коридора и казах , че болката е наистина ужасно силна . Тогава ме сложиха да легна и ми казаха ,че е в маточната кухина и скоро ще излезе. Биха ми бусколизин за болката и ме изпратиха да си вървя .Не е нужно да казвам не усетих никакво , ама никакво облекчение. В стаята по-рано ми бяха оставили легенче и ръкавици и ми казаха да напъвам в легенчето , а ако евентуално изпаднело в тоалетната да го извадя...
Не знам точно колко време е минало , защото се гърчех сама в стаята си и опитвах да напъвам , но имах усещането , че нямам никаква сила. По някое време след поредния напън усетих как нещо се изсипа от мен , но  не излезе напълно. С ръка го подхванах и усетих , че пукам нещо и тогава го издърпах. Рожбата ни в 21гс си имаше всичко. Докоснах му костичките , пръстчетата и главичката. Очаквахме момченце и вече си имаше и мини топченце оформено.
Целия ужас и мъка обаче не свършваха. Част от плацентата беше все още в мен. Започнах да дърпам и да напъвам , но почти не мърдаше и в един момент се скъса.
Седях на пода в банята и гледах детето си в леген , а аз бях ни жива ,ни умряла. Забърсах се , станах и тръгнах пак по коридора да търся сестрата, копчето за помощ ,в самостоятелната стая, не работеше...
Последва кюретаж . Въпреки , че при приемането ми сутринта им казах 10 пъти, че съм правила тежка алергия от пълна упойка при операция от херния, никой не ме тества за нищо. Сложиха ми упойката и преди да угасна чух , че казват че съм в 17гс , а аз бях в 21гс .
Когато се свестих ме занесоха в стаята ми и това беше.
Никой не ми каза какво следва, или да ме пита как съм. Видях неща , които никоя бъдеща майка не бива да вижда.
Ужаса обаче и тук не спря. От всички доктори никой не се сети , че има голяма вероятност да ми тръгне кърмата . В неделя сутрин се събудих с болезнени гърди. На 1 - минутната визитация питах какво да правя. Предписаха ми нещо , което е трябвало да почна да пия още в петък веднага след кюретажа,но са забравили...Сега вече беше късно , защото голямо количество кърма се беше събрала . Болката по затлачените тръби и стискането , което трябваше да издържа бяха второто най-ужасно нещо. Две сестри ме хванаха и стискаха докато гърдите ми не бяха вече каменни блокове след което едната ми направи стегнат компрес . Доктора от вечертната визитация , също 1- минутна, каза да съм изпиела хапчето и да не съм ги цедила.
А къде щеше да отиде цялата тази течност не се знае явно. Самата сестра каза , че има твърде много количество и няма как тялото да го абсорбира . А въпросното хапче същп трябваше да си го купя отделно . Обадих се и мъжа ми хукна да търси аптека , защото това не го продаваха тук , както другите хапчета.
Сега лежа и пиша това и чакам да ме изпишат утре/ днес. Втора вечер е и минава 2.30 сутринта и сън не ме лови..
Ту съм по-добре , ту започвам да плача и да ми излиза пред лицето малкото телце в легена...
Някоя жена минавала ли е през такова нещо?? В чужбина пак ли са такива бруталисти, няма ли някаква хуманност и загриженост за психиката на жената в такова положение??
Имам надежда, че при нас стана сравнително бързо. Забременях на 4тия месец , но сега не знам на кой да вярвам. Едни казват 6 месеца да се пазим и даже и контрацептиви да почна, а в чужди форуми пише , че може и след 3тия цикъл да започнеме пак .
Просто съм разбита. Вярвахме с цялото си сърце и душа , че всичко ще е наред!
А сега дори не знам какво да изследваме , къде , кога..
Ще съм благодарна ако някоя от вас може да ми даде съвет .

# 323
  • Мнения: 2 317
Мила Скарлет,
това, което си успяла да опишеш е достоен разказ за филм на ужасите...Изживяла си истински връх на безчовечността ...Това всъщност твоето си е мъртво раждане, което аз съм преживяла също, но в края на 9-ти месец. И още една разлика- в чужбина. И понеже питаш има ли разлика там -  да, огромна.  Но сега не е момента да сравняваме как е в БГ и тук, затова с голяма молба към теб и към твоя мъж ще си позволя да те посъветвам следното: плачете винаги, когато искате да го направите! Не сдържайте емоциите си, изливайте ги! Говорете двамата, споделяйте и се подкрепяйте! Само така заедно ще излезете от дупката,  в която ще бъдете дълго време! Споменът ще те преследва винаги, миризмата даже ще те съпътства, отношението също.

Мен ме посъветва  моята докторка да имам само един цикъл и можем да започнем с опитите наново. Изобщо не сме чакали месеци, а какво остава пък да съм пила противозачатъчни. Но при нас не се получи веднага, предвид възрастта и наместването на хормоните.
Мила, прегръщам те от много далече, вдъхвам ти много сила, много воля и много хъс отново да се почувстваш най- щастливата бременна жена! И не забравяй- никога не губи вяра, надежда и любов! Желая ти го от сърце и вярвам, че ще се получи!

# 324
  • Мнения: 7
Мила Скарлет,
това, което си успяла да опишеш е достоен разказ за филм на ужасите...Изживяла си истински връх на безчовечността ...Това всъщност твоето си е мъртво раждане, което аз съм преживяла също, но в края на 9-ти месец. И още една разлика- в чужбина. И понеже питаш има ли разлика там -  да, огромна.  Но сега не е момента да сравняваме как е в БГ и тук, затова с голяма молба към теб и към твоя мъж ще си позволя да те посъветвам следното: плачете винаги, когато искате да го направите! Не сдържайте емоциите си, изливайте ги! Говорете двамата, споделяйте и се подкрепяйте! Само така заедно ще излезете от дупката,  в която ще бъдете дълго време! Споменът ще те преследва винаги, миризмата даже ще те съпътства, отношението също.

Мен ме посъветва  моята докторка да имам само един цикъл и можем да започнем с опитите наново. Изобщо не сме чакали месеци, а какво остава пък да съм пила противозачатъчни. Но при нас не се получи веднага, предвид възрастта и наместването на хормоните.
Мила, прегръщам те от много далече, вдъхвам ти много сила, много воля и много хъс отново да се почувстваш най- щастливата бременна жена! И не забравяй- никога не губи вяра, надежда и любов! Желая ти го от сърце и вярвам, че ще се получи!



а_tita ,
Благодаря ти за отговора! Искрено съжалявам, че и ти си минала през това!
Не искам да се връщаме назад и да будя лоши спомени и в другите жени тук , но просто никой не те разбира , ако не го е преживял. Казват ти някакви клишета , които сигурно са така , но никой не знае болката.
И аз така се надявах , че един два цикъла след това са достатъчни , но както споменах тук ми се казват 6 месеца . Няма гаранция ,кога и дали ще стане веднага пак, но 6 месеца ми се вижда като цяла вечност в момента.
Ще се съвземем и ще започнем отново с опитите .
Благодаря ти отново !

# 325
  • Мнения: 378
Аз съм в шок. Какво е това безчовечно отношение! Така ли трябва да се случат нещата, раждане без помощ! Ужасно е това, което си преживяла! Ужасно. Трудно се преодолява мъката, но си остави време. Плачи, самосъжалявай се, ядосвай се, изкарай всичко от себе си, а когато се почувстваш физически и психически готова, продължете с опитите.
При аборт/кюретаж в ранни седмици също препоръчват изчакване 3-4 месеца, дори 6, но аз като се разрових в американските здравни сайтове, открих че според най-новите изследвания не е необходимо да се чака толкова. След един цикъл може да се започнат опитите, дори са доказали че колкото по-бързо забременее една жена, толкова повече шанс за доносване на бременността. Но в по-късните седмици не знам как стои въпроса. Предполагам, че възстановяването е по-трудно, кърмата също трябва да спре, матката да се прибере и възстанови....
Много съжалявам, Скарлет, пожелавам ти кураж, бъди силна, колкото и да е трудно, и не губи надежда. Един ден мечтата ти ще се сбъдне, вярвай в това.

# 326
  • Мнения: 707
Много съжалявам Scarlet89! Това през което си минала е наистина ужасно и нечестно и никой не трябва да го преживява.
Мен също ме оставиха сама и си родих без помощ и се молех за обезболяващо и като ми биха бусколизин ми увредиха нерв. Бях в 28гс и първа бременност.

Изчакайте да се успокоите и да намерите сили защото това е ужасно нещо и белязва за цял живот. Хубаво е да направите изследвания като ти се оправят хормоните и да намерите лекар който разбира от проблемни бременности и тромбофилия за да те следи от ден 1. Но сега просто бъдете заедно с мъжа ти и се научете да живеете с това което ви се е случило.

# 327
  • Мнения: 154
Съжалявам за това което е трябвало да преживееш много добре те разбирам и аз бях там с разликата че мен ме свалиха в родилна зала за да не се притеснявят другите момичета за задържане и мен ме оставиха сама 7 часа раждане в 18седмица още ми е пред очите .не се отчайвай знай че един ден ще дойде твоето бебе ,успех и горе главата с времето ще свикнете с болката 💖

# 328
  • Мнения: 460
Scarlet89, голяма прегръдка! Ужасно е това през което си преминала. Не случайно избягвам държавните болници, не че и частните са цвете, но пък поне що се отнася до отношение са една идея по сдържани.

Препоръчвам ти да прегледаш стр. 1 за нужните изследвания и да намериш имунолог, който да ти разчете изследванията.


Pushpin И да не спамя темата с няколко мнения. В петък бях при Русев и съм отвратена от имунолозите на Надежда. Той на база изследвания които сама си назначих и които съм предоставяла на имунолозите в Надежда, видя че кръвта ми е била съсирена и е било безмилено да бия Фраксипарин, докато съм на голяма доза Утрогестан... Да не говорим с успешната ми бременност как без изобщо да има причина са ми изписали Неупоген, който се дава при химиотерапия... След всичко чуто, явно ако на едно дете му е писано да се роди, се ражда напук на неуки имунолози, АГ и БГ действителност... Жалкото в случая е, че аз можех да прочета, че високите дози Утрогестан сгъстяват кръвта, а две АГ завеждащи едни от големите сф частни клиники - не...

# 329
  • Мнения: 341
Скарлет, поплаках си на твоята история. Думи нямам да изразя колко съжалявам, че си минала през такъв кошмар. Както един мой доктор ми каза веднъж - жените не са хоха (в добрия смисъл). Имаме извънземни сили да се справяме с нечовешки преживявания, да се възстановим (не и да забравим) и да продължим напред.
За изчакването и аз след моята по-ранна загуба четох по цели дни в чужди сайтове и в действителност съветите са да не се чака. Тук има много различни мнения по този въпрос, но според мен е индивидуално и зависи от физическото и психическото възстановяване на всяка от нас. Прегръдки!

Тея, потресена съм Neutral Face Наистина много е важно на кой ще попаднем, уви!
И аз съм решила да направя консултация при Русев, но май ще има да си почакам. Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт