Кюретаж и забременяване след това - тема 84

  • 37 064
  • 784
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 1 319
Момичета идвам да ви питам нещо, обаче не знам как да формулирам въпроса.
Днес, един месец след кюретажа, когато вече съм добре и умувам вече кога да продължаваме със опитите получих писмо от болницата, което само отвори раната ми. Известяват ме така да се каже кога и къде малкото ни ембрионче ще бъде погребано заедно със други ембиончета.
Ако имам желание мога да отида. Много ме обърква това, не знам кое е правилно.
Ако го възприема като вече готов човек за погребение сякашпо тежко ще го приема. От друга страна ако изобщо забравя за това и продължа нататък дали пък не е грешно.
Чудя се дали не е приумица на църквата, понеже съм във Германия. Страшно ми е объркано и незнам какво да направя.

# 466
  • Мнения: 1 195
Според мен няма правилно и грешно, направи го както го чувстваш отвътре.

# 467
  • Мнения: 5 914
Cinnamon, за жалост в такава ситуация е трудно да се даде съвет, защото всеки усеща нещата различно.
Аз за себе си бих отишла.
Смятам, че бих превъзмогнала по-лесно загубата ако се сбогувам. Пък било то и с ембрионче.
Помисли си след 5 години ако погледнеш назад за кое би съжалявала повече - ако отидеш или ако не отидеш. Аз понякога с тази техника си решавам дилемите.
Flowers Hibiscus

# 468
  • Мнения: 1 997
Cinnamon, и на мен бяха пратили писмо и предложили, даже като се обадих казаха, че мога да занеса ако искам плюшена играчка. И аз много мислих, но накрая не отидох. Като ме налегнат тъжни мисли си паля една свещичка за звездичката, това беше моя начин да се възстановя психически.

# 469
  • Мнения: 617
Първоначално като си зададох въпроса си помислих "разбира се, че бих отишла", после се замислих... Вече е минал месец, тъкмо съм спряла да плача ежедневно. За този месец не би ли трябвало вече да са го погребали отдавна? Не знам, много е деликатна темата... На мен още ми е тежко за загубите, макар, че от първата мина година и.... Според мен, ако отидеш ще отвориш прясната рана, ако не отидеш пък може да се обвиняваш... Направи така както го чувстваш. Каквото и да направиш то ще знае, че го обичаш.

# 470
  • Мнения: 817
Момичета , от няколко дни имам по-обилно цяло течение,  няма цвят или миризма , просто е повечко като количество. Мина месец от кюретажа, дали е нормално?

П.п чакам цикъла и след него мислех да отида на преглед профилактично.

# 471
  • Мнения: 1 319
Infinity7, при мен е абсолютно същото, мина месец след кюретажа и имам същото течение, което описваш.
Не знам дали е нормално, а на лекар вече след месец мисля да ходя. Просто нямам сили вече, от началото на годината е маратон при мен.
Сега си почивам, правя дълго отлаган курс за работата ми.

# 472
  • Мнения: 2 529
Всичко е нормално. На мен след като ми свърши пак се появи. Стреснах се и отидох на лекар, но ми казаха че всичко е наред. Ако се притесняваш мини да те видят, но общо взето до първия цикъл всичко може да се случи.

# 473
  • Мнения: 1 334
Cinnamon, много деликатна тема и май няма правилно решение.. аз хем бих искала да отида, хем тъкмо е започнало психическото възстановяване и не бих искала пак да потъна в такива мисли. Направи го както го усещаш ❤

Преди време ви бях споделила, че след аборта получавам зацапване между 10 и 13 ден на МЦ, а също и последните 3 менструации са двойно по-слаби от обикновено.. и така днес бях при АГ- на ехографа всичко е ок, взе проба за МБ и цитонамазка и ми назначи да пусна хормони между 3-4 ден на следващия МЦ. Според него най-вероятно хормоните ми не са добре и най-вероятно ще се наложи няколко месеца да пия противозачатъчни.
Следете се и си обръщайте си внимание на тялото.

# 474
  • Мнения: 26
Минаха 3 месеца от моята загуба. Сама на себе си се чудех колко съм добре, как умело се справям с болката...просто след първите 3 седмици = ада я бях закътала някъде и гледах да не отварям раната. И наистина се съвзех, понякога даже ми ставаше гузно как едва ли не съм забравила случилото се и ....него, моето неродено бебенце.
Знам, че това беше моят начин да изградя защитна стена. И така, позакрепих се, даже разцъфнах. През цялото време броях дните до момента, в коúто пак ще можем да подновим опитите. Тъú като предния път забременях от раз, предполагах, че пак така ще стане. А и нали казват, че след абразио нещата стават още по-лесно...

Около седмица след няколкото ни опита в точния момент започHа да ми прималява, да ме боли глава, получих киселини- все неща, които се случиха и след първото забременяване. Имах едно много странно чувство- точно онова, което е в начална бременност...това, което не може да се сбърка. Бях убедена, че сме успяли.
Вчера разбрах, че не сме.
И пропаднах. И всичко се върна.

Не ме боли толкова за това, че не съм успяла да зачена (макар да го смятам за провал), просто ми се върна усещането за загуба, за празнота в утробата и в сърцето, за безизходица, за безмерна мъка и за това, че не знаеш кога ще мине. Раната, която бях туширала, просто сега се отвори, а не бях подозирала, че ще се случи....може би се надявах, че ако забременея пак, ще забравя и преболедувам предното. А сега ми става ясно, че няма бебе. Нито предишното нито сегашното, и не знам ще има ли отново някога.
Звуча отвратително и цинично след само 1 неуспешен опит, знам, но моята интуиция е страхотна и някак усещам , че след като сега не съм успяла, и занапред ще е проблем. А толкова си бях повярвала, че съм от лесно зачеващите...

Извиняваúте за романа, просто не знам къде да си излея морето от мисли, които ме заливат. На 36 съм, нямам много време, нямам и яснота дали изобщо мога да забременея, камо ли да износя и...ми е толкова толкова тежко, че съм на път да се откажа от всякакви опити. Sleepy

# 475
  • Мнения: 1 974
Summer__, потъгувай, изкарай го от себе си и продължи напред. Няма защо да се таи тази болка. За съжаление всички в темата знаем, че загубата се отразява на психиката.
 Не се притеснявай, че не е станало от раз забременяването! Бъди позитивно настроена - лошите мисли само пречат. Най-хубавото предстои! Горе главата!

# 476
  • Мнения: 248
Минаха 3 месеца от моята загуба. Сама на себе си се чудех колко съм добре, как умело се справям с болката...просто след първите 3 седмици = ада я бях закътала някъде и гледах да не отварям раната. И наистина се съвзех, понякога даже ми ставаше гузно как едва ли не съм забравила случилото се и ....него, моето неродено бебенце.
Знам, че това беше моят начин да изградя защитна стена. И така, позакрепих се, даже разцъфнах. През цялото време броях дните до момента, в коúто пак ще можем да подновим опитите. Тъú като предния път забременях от раз, предполагах, че пак така ще стане. А и нали казват, че след абразио нещата стават още по-лесно...

Около седмица след няколкото ни опита в точния момент започHа да ми прималява, да ме боли глава, получих киселини- все неща, които се случиха и след първото забременяване. Имах едно много странно чувство- точно онова, което е в начална бременност...това, което не може да се сбърка. Бях убедена, че сме успяли.
Вчера разбрах, че не сме.
И пропаднах. И всичко се върна.

Не ме боли толкова за това, че не съм успяла да зачена (макар да го смятам за провал), просто ми се върна усещането за загуба, за празнота в утробата и в сърцето, за безизходица, за безмерна мъка и за това, че не знаеш кога ще мине. Раната, която бях туширала, просто сега се отвори, а не бях подозирала, че ще се случи....може би се надявах, че ако забременея пак, ще забравя и преболедувам предното. А сега ми става ясно, че няма бебе. Нито предишното нито сегашното, и не знам ще има ли отново някога.
Звуча отвратително и цинично след само 1 неуспешен опит, знам, но моята интуиция е страхотна и някак усещам , че след като сега не съм успяла, и занапред ще е проблем. А толкова си бях повярвала, че съм от лесно зачеващите...

Извиняваúте за романа, просто не знам къде да си излея морето от мисли, които ме заливат. На 36 съм, нямам много време, нямам и яснота дали изобщо мога да забременея, камо ли да износя и...ми е толкова толкова тежко, че съм на път да се откажа от всякакви опити. Sleepy



Здравей. Напълно нормално е да се чувстваш така. И аз си мислих, че след кюретаж се забременява лесно и се разочаровах и болката от загубата си напомняше за себе си. Аз забременах 10 месеца след моя първи Мисед аборт. Месеца, който го бях отписала(може би защото не мислих за бебе, имах много ангажименти) бях бременна. За съжаление пак Мисед. Аз съм на 38 години. Организма си знае работата. Убедих се, че колкото го мислиш и желаеш и целенасочено правиш бебе, не става. Разбира се, че пак ще забременееш и на финал ти пожелавам сладко бебе.

# 477
  • София
  • Мнения: 648
Summer - нещата ще се случат при теб, просто по-бавно, отколкото ти се иска и се надяваш. Винаги има някаква пречка и нещо, което да ни дърпа назад, въпросът е да не се отказваме Simple Smile Давам ти пример с мен, минаха ми 6 месеца след абразиото и ми намериха инсулинова резистентност. Тоест не успяхме да започнем с бебеправенето, защото искат редуциране на тегло и пиене на хапчета. Минаха 3 месеца по предписание, няма много редуцирани кг, но реших да почнем. Да, обаче хематоложката ми иска първо да си направя едни вливки. Направих си ги миналия месе, каза да почваме, да, обаче не успях да си засека овулацията този месец(може и да е нямало) и сега си чакам цикъла. При първата ми бременност стана от първия път. При втората от втория път. Сега съм си казала, че няма да си давам зор и да го мисля, макар че все нещо се изпречва на пътя ни. За всяко нещо си има време, надявам се нашето да е скоро. Горе главата, ще станеш майка, тогава, когато най-малко го очакваш! 🌼🌺

# 478
  • Мнения: 1 974
vikim23, кураж и на теб! Браво, момиче! Вдигна се и си по-силна от всякога! Всичко ще бъде наред 🥰 вярвам го за всички ни!

Последна редакция: вт, 25 авг 2020, 10:36 от bonibon_

# 479
  • Мнения: 817
Момичета , как бяха отношенията ви с половинките след аборта? Как си върнахте близостта , интимността? Ние напоследък само се караме и сякаш малко се отчуждихме ...
Имам желание за секс обаче ( минаха 35 дни от кюретажа) , дали е окей да го направим с презерватив разбира се? Все още не ми е дошъл цикъла. Искам да се сближим отново с ММ , но малко ме е страх да не си направя нещо.

П.п Мисля, че трябва максимално да се опитаме да се пуснем по течението, да обичаме мъжете си и да правим това, което ни кара да преодоляваме по-лесно нещата. На мен ми помага спортта, татуирането и може би секса просто от любов и удоволствие , докато паралелно се гонят нещата с изследвания, причини и т.н. Кураж на всички.

Последна редакция: вт, 25 авг 2020, 11:49 от infinity7

Общи условия

Активация на акаунт