Образователен Говорилник - bug 4. We are working on it.

Аш, аз никога не съм знаела, до човек си е, аз просто съм безотговорен родител.
За мен винаги е било по-важно кaкъв човек застава пред децата ми, правото им на изказ, правото на любопитство и най-вече правото да бъдат уважавани,  не затапвани и подтискани ‘щот са по-малки и ‘щот учителя така казва.
Не се хваля, дори изпитвсм доза срам, но смятам, че наученото буквално знание в училище ще е остаряло като стойност. Те докато изкласят колко новi неща  и нови теории ще са се настанили. Виж, да ги научат да учат и да мислят, и да задават въпроси, и да търсят взаимовръзки, естественото любопитство да бъде насърчавано....това ми се струва важно.
С интерес наблюдавам факта, че колкото повече не съм обръщала внимание н оценки, толкова повече децата ми са се стремяли към същите, и двете са с много висок успех. Радвам им се, много ясно, но продължавам да не знам какво учат. А пък  на кой урок и каква тема са в момента, забрави. Много се радвам на родители, които са в час с децата си. Еле пък на такива, които инвестират време за учене и препитване, наблюдение върху усвояването,  шапка им свалям. Това се казва ангажираност! Замисляла съм се къде ли щяха да стигнат моите ако имаха поне малко грижа от нас спрямо училището...Обаче всеки с  късмета си, моите определено не са случили на родители. Знам, че е хубаво да има човек що годе някаква представа, някаква линия която да следва, обаче аз това не го умея. Давам голямата картина, философията на избора, замаха и смелостта. И после пътя е техен. Ама добре, че са ми добри децата и си учат заинтересовано и последователно,  иначе щях да си бия главата в стената.
Не пропушвай.
Пази дроба, а нервите пренастой на по-хлабави херца.

Амели,много хубав пост, но просто си случила на деца. И аз бях от този тип, сама правех всичко, майка ми насила я карах да ме изпита по разкавателните, а тя се скатаваше...И изкарвах лесно 6ци без грам зор вкъщи.
Но гледам моя син- изобщо няма да е такъв. Ако не го ръчкам и следя, ще си кара колело по цял ден, не вярвам след 1 година да се промени коренно. Баща му казва, че бил същият- каквото и да правят у тях, не му било интересно в училище, среден успех докарвал.
Така че предполагам всеки родител се напасва спрямо детето. Ако имах 3 по някой предмет, съм сигурна, че нашите рЕзко щяха да се заинтересуват от обучението ми...
Аш, разбирам те, и ММ пропуши отново покрай стреса, а е предразположен астматик. Още не знам как да постъпя и дали да го "натискам" прекалено...Ти също помня, че ти е противопоказно да пушиш. Намери си друг отдушник- аз не пуша, а ям шоколад и пия вино (колкото ми е разрешено) :Д И започнах да млатя кростренажора вкъщи- май викам по-малко по детето оттогава )

Съгласна, И не съвсем. Например (моля те Пипи, да се абстрахираш от личния пример, по принцип говоря) замисли се дали не лепваме от доста рано етикет на детето на "разсеяно и не концентрирано", което има опасност да ни попречи в намирането на правилния път. Един вид слаането на етикет вече затваря пътя на потока от нови идеи и търсени начини. Нещо като - ами такъв си е. То хем е така, хем не съвсем. В тази ранна възраст една година е от особено значение. Не можем от сега да знаем. Или оше по-остро казано - защо му отричаме възможността нещо да е различно след година. Много неща - и хора и провокации може да се случат, които да дадат друг поглед, ъгъл, старт, запалване и т.н.
Относно промяната в родителите - естествено, че ще се активирам, но пак няма да е с учене, а в търсене на причината. просто другото не го умея. Ще го направя 2,3 5 пъти и толкова. Затова казах, че се възхищавам на родители, които са до децата и проследяват прцеса и няма място за изтърване на руля.

А така, Аш. Аз пуша и сега пуша още повече, защото вирусът по-трудно хващал пушачите, така четох поне, ей сега си палвам едно червено Боро. Допреди ИП бях на бяло Боро, а сега минах на червено - не светофар, пази Боже! - а Боро. Че е по-силно, а ми се и услади. А според мен решението на СС не е адекватно. За малките деца им стига тази мъка до края на май. ДО за дълъг период от време просто не става, колкото и добре да е организирано и да се прави. На всички мисля, че им писна. На мен също.

Първо е зреене и после е работа по фокусиране върху рационалните начини, тренировки.
При равни други условия човек/дете е разсеян точно толкова, колкото му позволяват обстоятелствата или хората около него. Когато е на зор или има интерес, да видиш как тутакси му се изпарява разсеяността. Когато казваме за някого "той си е такъв, разсеяна е", то значи вече сме започнали да вършим неговата работа. Повечето деца/хора в норма не са чак толкова разсеяни, колкото им е изгодно да са разсеяни - винаги има някой друг, на когото да прехвърлят отговорността. Разсеяността е лукс.
Не са чак толкова често срещани състоянията, при които разсеяността не е просто разсеяност, а има по-сериозни корени. Както казвам понякога - по очите виждам как вниманието отплува някъде и на детето/човекът просто трудно го задържа, не е просто разсейване.

Амели, ама тя Аш и тя това казва, че досега не е знаела какво се учи. Ама с ДО с малки деца се оказва, че е неизбежно запознаването с материала. От опит и аз го казвам

Споко, ще мине и това
Аш, кажи какво прави новия член на семейството

Викаш, ако ще се мре от белодробна болест, поне да не е от пневмония.

Късмет. И читав учител. Ние с френския 😂 сме така. Вика, като не можах да отида до Дисни да го упражня, така ще бъде.

Много е сладичък. Сега се опитваме да го опазим от децата, които го тормозят.

За другото не зная как да подходя. Много щеше да е просто да вдигна ръце и да си кажа - каквото направил от домашното - направил. Но не мога - най-малкото зная, че в 18:00 сърце няма да трае, ще седна да го проверявам и ще видя, че нищо не е направил. Ще го пишем по нощите и така. По-добре от сутринта да се развикам, белки до обяд се случи нещо.

Сега въведох ново правило - повече нищо не принтирам. Обучавам детето как да принтира самО и до там.
Второ правило - неработещите технологии са проблем на преподавателя, а не мои. Ако станат проблем на детето и то не се справя заради неработещи технологии - изпращам сигнал до училището за това, че не се предоставя качествено услугата. Аааамаха

Мецане, майтапа на страна - аз съм с астма, но когато пуша - астмата се оправя.

В това е разковничето! У нас няма някакви проблеми с ДО. Само дудна профилактично да си гледа грешките. Дали го прави обаче, не знам. Просто нямам нерви да проверявам каквото и да било. Даже не знам дали проверените идват в мейла. Оценките ги гледам дневника и са ок.

Аш, не пропушвай заради такава глупост. Помисли в перспектива. Ще има ли значение това ненаписано или не толкова перфектно домашно след 1 месец? Реално сте малки още и някакъв дребен пропуск на нищо няма да повлияе.

Дето всички говорите на Аш против пушенето, ме депресира страшно, все едно само аз съм един завършен наркоман с тези цигари, а то може би и наистина да си е точно така. Пуша си яко, а докато пиша стихотворения, буквално ги паля една от друга.
Но само на балкона. В стаите - не! И съм казал на детето никога да не пуши, вчера ми затри цяла кутия Боро, братче, издебнал ме докато влязох вътре, гепил цигарите от балкона и ги унищожил, за да не умра, 6 кинта брате, още не мога да го преживея.
Не искам да пушиш, вика, щото не искам да умреш. Залял ги с вода и ги хвърлил в коша. Шест кинта, братче, дадоха фира. Нова кутия си беше.

Не, не си само ти - и аз пуша сериозно от повече години, отколкото съм склонна да си призная. Вътре пуша/ех само под абсорбатора или до камината /защото дърпа всичко/. Но от 3 години минах изцяло на iqos и вече не мога да пуша нормални цигари /мога де, ама са ми гадни/.

Мецане, и преди ти писах - пушачите са си страхливи, точно защото са наясно какво си причиняват. Единици са тези, на които наистина не им пука.  И не е редно да очакваш някой да те пази от истината. Ако имаш време и не си я чел, прочети "не пуша вече" на Алън Кар. Аз точно заради детето спрях - мразех се как трябваше да запаля цигара,за да се "успокоя". Мразя и как ме чакаше долепена за стъклото и ме гледа как си допушвам цигарата....
Аз си купих мангала с идеята да оцелея докато свърши домашното обучение. Не мога да кажа,че детето ме занимава много, но я оставям да седи на компа следобяд, за да мога да работя,а после се обвинявам,че е седяла пред екран. Сега и забраних следобяд да седи на компютъра - не ме интересува какво ще прави, ако ще да умре от скука. Само върви и мрънка как нямало нищо интересно за правене. А така ми се иска една книга да хване да прочете. Специално вчера купих Патиланци, защото си я поиска...Ама като разбра,че ще искам да ми я разказва и даде назад, нищо не можела да запомни. Толкова лие празноглава, може ли да не можеш една глава от книга да запомниш, не знам....

Дописвам се: Вчера и аз бях като Аш, ама исках чаша вино. При целия ми стаж като наркоман (а той не е малък), мисля че никога не съм искала нещо толкова силно. Цяла нощ сънувах,че пия вино.....

Оххх, кат ви чета, и си викам "добре, че вече не ме тресе нервата пушаческа така и наистина успях да се отърся от тва да мисля за цигара, кат "изпуша" на макс". Била съм заклет пушач, мизерните студентски и до два пакета арда без филтър (ич не се гордея), и няколко пъти ги отказвах за по 2- 4 години, но сега вече съм "оммм" и не мисля, че квот и да било би ме накарало да си причиня пак да воня отвратно и да тровя и другите. Но знам, че без вътрешна нагласа, си е кауза-пердута. Аш, дръж сЪ, моля те. Нищо не си заслужава да ги почнеш пак. За мен е най-титаничната глупост, която съм вършила, и то толкова година и за толко пари, грррр.