
Иначе, ясно, че ще говорят, то сега основно говоренето им остана с тези родители вкъщи 


"Такова беше времето..."
), и гъзарските вталени ризки, а пък плочите на Бийтълс директно от Запада идваха, къде ти ще се продава упадъчна музика у нас

Пропуших в 8-ми клас, ходех с тупирана коса /с бира, лимон, крем за бръснене "Каро" и се молех да не завали
/, носех значки на Ленин наопаки /защото това беше начин да покажеш бунт срещу системата в късния социализъм/, престилката ми беше изрисувана с имена на групи, като Depeche Mode, както и с името на гаджето в момента, бягах от час и пишех фалшиви бележки, пишехме любовна поезия, свирехме на китара... Ех, хубави години бяха, въпреки сбъркания строй, в който живеехме. Е, на бала бях девствена, но не защото съм го целяла, а просто така се стекоха обстоятелствата /Иначе имах съученички, започнали полов живот на 12 години/. И стана човек от мен, въпреки прогнозите на съседите.
Всъщност, винаги съм била разумна и, като изключим пушенето, не съм вършила никакви съществени глупости, но давах вид, че върша страшни страхотии.
Защото беше важно. Трябваше да покажеш, че си различен и се бунтуваш във времена на уравнивиловка. А възможностите за бунт бяха силно ограничени. И затова сега съм подготвена, но нито една от девойките не успя дори да се доближи до висотите на моя пубертет. Доста слабичко се представиха.
Сега чакам да видя дали номер 3 ще успее да ми отмъсти. 

Препоръчани теми