- Публикувана: 26 апр. 2020, 15:00 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2020, 00:17 ч.
Фентъзи и фантастика -19
В тази връзка да попитам. Понеже наближаваме края на темата (а и на годината) ще правим ли някакви класации? за фентъзи и фантастика 2020?
Да не делим на фентъзи и фантастика и без това няма много номинации и темата върви бавно.
Но да има, предполагам че не само аз си набелязвам заглавия и автори от номинациите и класациите.
Но да има, предполагам че не само аз си набелязвам заглавия и автори от номинациите и класациите.
Иначе аз се оглеждам за хубава поредица.
интересни заглавия тази година. Неочаквани за мен и.... нестандартни
Катрин Арден, Чакраборти, Крауч, Чайна Мевил, фон Хъбърт...
В тази връзка да попитам. Понеже наближаваме края на темата (а и на годината) ще правим ли някакви класации? за фентъзи и фантастика 2020?
П.С. Носят се слухове че тази година няма за има Зимен панаир
Катрин Арден, Чакраборти, Крауч, Чайна Мевил, фон Хъбърт...
В тази връзка да попитам. Понеже наближаваме края на темата (а и на годината) ще правим ли някакви класации? за фентъзи и фантастика 2020?
П.С. Носят се слухове че тази година няма за има Зимен панаир
На мен новите автори ми допадат, внасят свежа кръв от въртенето на все едни и същи имена
. Категорично Зимен панаир на книгата няма да има. Обявиха го официално от Асоциация българска книга още миналата седмица. Доста разумно, предвид извънредния брифинг, който току-що мина и планират пак локдаун. А и НДК е голям развъдник на бацили, по принцип, особено зимата. Но Озон ще имат декември онлайн панаир на книгата. Те винаги правят последните години, така че читателите няма да са ощетени.
ако и другите са съгласни аз съм лично съгласен за обща класация. (фентъзи и фантастика)
при всички случаи номинирам
"Към звездите " на Сандърсън
и Наоми Новик - "Сребърна Приказка"
и Наоми Новик - "Изгръгнати от корен"
класацията е за прочетени книги през годината от съответните два жанра . Номинираме до 3, но нищо не пречи да се споменат и други които са ни направили впечатление - вече извън номинациите. Класацията има повече информативен характер, а не сътезателен.
имаме право да номинираме и поредици, както и отделни части от поредици, ако не сме прочели цялата поредица.
при всички случаи номинирам
"Към звездите " на Сандърсън
и Наоми Новик - "Сребърна Приказка"
и Наоми Новик - "Изгръгнати от корен"
класацията е за прочетени книги през годината от съответните два жанра . Номинираме до 3, но нищо не пречи да се споменат и други които са ни направили впечатление - вече извън номинациите. Класацията има повече информативен характер, а не сътезателен.
имаме право да номинираме и поредици, както и отделни части от поредици, ако не сме прочели цялата поредица.
Ако приемате номинации от новодошли, бих искала да посоча:
1. "Град от месинг" от С. А. Чакраборти
2. "Дългият път към една малка ядосана планета" от Беки Чеймбърс
3. "Приказка за Долната земя" от Ирена Първанова - детско фентъзи е. Но е много добро, роман от световно ниво.
Ето и какво съм писала за „Приказка за Долната земя“
Иска ми се да започна с това, че „Приказка за Долната земя“ от Ирена Първанова е истинско книжно великолепие. Или че е страхотен детски роман, който не трябва да пропускате. Макар всички тези неща да са често употребявани клишета, когато говорим за книга, която много ни е харесала, те са верни. За мен тя е същинско събитие – история, която може да се мери с най-доброто, излязло изпод перото на фентъзи писателите от чуждоезичния пазар.
Обективно погледнато, „Приказка за Долната земя“ е приключенски роман, в който са вплетени елементи и мотиви от българската митология и фолклор. Интригуващият и добре изграден сюжет засяга важни теми като приятелството, семейството и смелостта, които вълнуват съвременните деца. Същевременно описанията те пренасят в онези златни лета (ако сте били от малчуганите, които са прекарвали лятната си ваканция при баба и дядо на село), които ухаят на диви билки, мед и щипка вълшебство, криещо се сред сенките на дърветата.
Е, на нашия главен герой Алекс перспективата да прекара лятото при непознатата баба Светла не му звучи нито вълшебно, нито очарователно. Когато обаче имаш двама по-големи братя, чиито успехи ангажират родителите ти, изборът опира до малкото село Вратня. Фактът, че мобилният телефон и видеоиграта на Алекс спират да работят, не подобрява положението. Поради някаква непонятна причина, техниката не функционира във Вратня. И това не е всичко. Селцето е пълно със странности – улички се появяват и изчезват, баничарницата ту я има, ту пък не. А някои от жителите са доста съмнителни.
Докато Алекс се чуди на необяснимите явления, той се запознава със сестрите близначки Ана и Яна. За негова изненада, между него и момичетата се завързва истинско приятелство. Трите деца решават да проучат и открият сами какво наистина се случва във Вратня. Разкритията им надминават и най-смелите им предположения. Някогашна битка между доброто и злото е запратила долноземци в селото, а древно зло се опитва да премине в Горния свят. Изведнъж Алекс се оказва героят, който трябва да спаси света, точно като в любимите му игри.
Ирена Първанова е представила умело митологични създания като караконджули, самовили, домници и таласъми. В повествованието присъстват елементи от традиционни български приказки, които намигат закачливо на читателя. Най-хубавото е, че романът си има фолклорен консултант в лицето на доцент Вихра Баева. Бъдете сигурни, че свръхестествените създания, които ще срещнете на страниците, не са плод на авторовото въображение. Илюстрациите пък са поверени на Мира Мирославова и придават абсолютна завършеност на изданието.
Както споменах в началото, книгата може да се похвали и с великолепни описания, а завръзката се изгражда постепенно. Читателят има време да опознае героите и атмосферата и да поразсъждава над загатнатите мистерии, свързани с жителите на село Вратня.
Зад този успешен дебют стои продуцентката Ирена Първанова и „Студио Змей“. Ако името ви е познато, това не е никак случайно. „Студио Змей“ подготвя амбициозния проект „Златната ябълка“ – анимация, вдъхновена от българския фолклор, и вече има една издадена детска книга – „Легенда за първия кукер“, която е част от света на „Златната ябълка“.
Ето защо не е никак изненадващо, че всичко в „Приказка за Долната земя“ е изпипано до последния детайл и крайният резултат е радост за читателя. Книгата е предназначена за по-младите, но е истинска наслада за всеки любител на фантастичните истории. Така че не я пропускайте.
1. "Град от месинг" от С. А. Чакраборти
2. "Дългият път към една малка ядосана планета" от Беки Чеймбърс
3. "Приказка за Долната земя" от Ирена Първанова - детско фентъзи е. Но е много добро, роман от световно ниво.
Ето и какво съм писала за „Приказка за Долната земя“
Иска ми се да започна с това, че „Приказка за Долната земя“ от Ирена Първанова е истинско книжно великолепие. Или че е страхотен детски роман, който не трябва да пропускате. Макар всички тези неща да са често употребявани клишета, когато говорим за книга, която много ни е харесала, те са верни. За мен тя е същинско събитие – история, която може да се мери с най-доброто, излязло изпод перото на фентъзи писателите от чуждоезичния пазар.
Обективно погледнато, „Приказка за Долната земя“ е приключенски роман, в който са вплетени елементи и мотиви от българската митология и фолклор. Интригуващият и добре изграден сюжет засяга важни теми като приятелството, семейството и смелостта, които вълнуват съвременните деца. Същевременно описанията те пренасят в онези златни лета (ако сте били от малчуганите, които са прекарвали лятната си ваканция при баба и дядо на село), които ухаят на диви билки, мед и щипка вълшебство, криещо се сред сенките на дърветата.
Е, на нашия главен герой Алекс перспективата да прекара лятото при непознатата баба Светла не му звучи нито вълшебно, нито очарователно. Когато обаче имаш двама по-големи братя, чиито успехи ангажират родителите ти, изборът опира до малкото село Вратня. Фактът, че мобилният телефон и видеоиграта на Алекс спират да работят, не подобрява положението. Поради някаква непонятна причина, техниката не функционира във Вратня. И това не е всичко. Селцето е пълно със странности – улички се появяват и изчезват, баничарницата ту я има, ту пък не. А някои от жителите са доста съмнителни.
Докато Алекс се чуди на необяснимите явления, той се запознава със сестрите близначки Ана и Яна. За негова изненада, между него и момичетата се завързва истинско приятелство. Трите деца решават да проучат и открият сами какво наистина се случва във Вратня. Разкритията им надминават и най-смелите им предположения. Някогашна битка между доброто и злото е запратила долноземци в селото, а древно зло се опитва да премине в Горния свят. Изведнъж Алекс се оказва героят, който трябва да спаси света, точно като в любимите му игри.
Ирена Първанова е представила умело митологични създания като караконджули, самовили, домници и таласъми. В повествованието присъстват елементи от традиционни български приказки, които намигат закачливо на читателя. Най-хубавото е, че романът си има фолклорен консултант в лицето на доцент Вихра Баева. Бъдете сигурни, че свръхестествените създания, които ще срещнете на страниците, не са плод на авторовото въображение. Илюстрациите пък са поверени на Мира Мирославова и придават абсолютна завършеност на изданието.
Както споменах в началото, книгата може да се похвали и с великолепни описания, а завръзката се изгражда постепенно. Читателят има време да опознае героите и атмосферата и да поразсъждава над загатнатите мистерии, свързани с жителите на село Вратня.
Зад този успешен дебют стои продуцентката Ирена Първанова и „Студио Змей“. Ако името ви е познато, това не е никак случайно. „Студио Змей“ подготвя амбициозния проект „Златната ябълка“ – анимация, вдъхновена от българския фолклор, и вече има една издадена детска книга – „Легенда за първия кукер“, която е част от света на „Златната ябълка“.
Ето защо не е никак изненадващо, че всичко в „Приказка за Долната земя“ е изпипано до последния детайл и крайният резултат е радост за читателя. Книгата е предназначена за по-младите, но е истинска наслада за всеки любител на фантастичните истории. Така че не я пропускайте.
Тази година четох главно фантастика,имаше някои много хубави книги,други не лоши,но и някои пълна греда.
За мое огромно съжаление "За честта на Вор" се оказа от последните,а така се бях настроила да чета дълга поредица.Може да се каже,че също се разочаровах и от "Денят на пришълците" на Робърт Силвърбърг.Книгата не е лоша,но все пак не е моята,а и се почувствах малко излъгана,а може би аз съм имала съвсем различни очаквания."Потрепващите" на Тед Козматка също не ме впечатли дотолкова,че вече не помня много от нея.
Срам ме е да си призная,но така и не можа да ми хареса и "451 градуса по Фаренхайт",може би просто не нацелих правилното време да я чета.
От тези които ми харесаха ще спомена поредицата "Завоевателите" на Тимъти Зан и Дъглас Адамс с "Пътеводител на галактическия стопаджия".
Не лоши за мен бяха и някои книги от поредицата "Лявата ръка на мрака",но аз главно харесвам космическа фантастика,така че...
Много ми харесаха "Границата" на Робърт МакКамън,"Вечната война" на Джо Холдеман и "Орбита, близка и позната" (втора,но самостоятелна част от "Дългият път към една малка, ядосана планета") на Беки Чеймбърс.
Наскоро приключих "Колапс" на Джон Скалзи,която също ми хареса,но има още две части и ще видим как ще е по-нататък.
И определено моето първо място е за двете книги на Дейвид Уебър за Хонър Харингтън - "Гарнизон Василиск" и "За честта на кралицата".Както често се случва Бард са издали само две книги от иначе дългата поредица,спин-офи,комикси...Но все пак и тези две книги могат да се четат отделно,въпреки че основната тема си остава незавършена.
В момента също чета фантастика,на която възлагам големи надежди,а и до края на годината има още време...
За мое огромно съжаление "За честта на Вор" се оказа от последните,а така се бях настроила да чета дълга поредица.Може да се каже,че също се разочаровах и от "Денят на пришълците" на Робърт Силвърбърг.Книгата не е лоша,но все пак не е моята,а и се почувствах малко излъгана,а може би аз съм имала съвсем различни очаквания."Потрепващите" на Тед Козматка също не ме впечатли дотолкова,че вече не помня много от нея.
Срам ме е да си призная,но така и не можа да ми хареса и "451 градуса по Фаренхайт",може би просто не нацелих правилното време да я чета.
От тези които ми харесаха ще спомена поредицата "Завоевателите" на Тимъти Зан и Дъглас Адамс с "Пътеводител на галактическия стопаджия".
Не лоши за мен бяха и някои книги от поредицата "Лявата ръка на мрака",но аз главно харесвам космическа фантастика,така че...
Много ми харесаха "Границата" на Робърт МакКамън,"Вечната война" на Джо Холдеман и "Орбита, близка и позната" (втора,но самостоятелна част от "Дългият път към една малка, ядосана планета") на Беки Чеймбърс.
Наскоро приключих "Колапс" на Джон Скалзи,която също ми хареса,но има още две части и ще видим как ще е по-нататък.
И определено моето първо място е за двете книги на Дейвид Уебър за Хонър Харингтън - "Гарнизон Василиск" и "За честта на кралицата".Както често се случва Бард са издали само две книги от иначе дългата поредица,спин-офи,комикси...Но все пак и тези две книги могат да се четат отделно,въпреки че основната тема си остава незавършена.
В момента също чета фантастика,на която възлагам големи надежди,а и до края на годината има още време...
"Институтът" на Стивън Кинг
"Изтръгнати от корен" на Наоми Новик
"Пожарникаря" на Джо Хил
Това са моите номинации.
"Сияйни слова" на Сандерсън я започнах 2019 и я довърших 2020 г. Препоръчвам и нея. Сега съм строила "Ритъмът на войната" на тоалетката, но дочитам "Отсенки от себе си". Нещо върви на приливи и отливи, но ще я дочета.
От "Озон" трябва да следя какво ще намалят.
"Изтръгнати от корен" на Наоми Новик
"Пожарникаря" на Джо Хил
Това са моите номинации.
"Сияйни слова" на Сандерсън я започнах 2019 и я довърших 2020 г. Препоръчвам и нея. Сега съм строила "Ритъмът на войната" на тоалетката, но дочитам "Отсенки от себе си". Нещо върви на приливи и отливи, но ще я дочета.
От "Озон" трябва да следя какво ще намалят.
