Фентъзи и фантастика -19

Moeто не е включено, ама нищо ще гласувам все пак.

@Тиф, За всякакви неточности поемам отговорността. Като във вица за Сталин, нали знаете:

На първото листче пише "Всичката вина на мен хвърляйте!", а на второто - "И вие като мен правете!"

Сега - сериозно - направих грешка и казах, че номинациите  за фентъзи 2019 и ти даде номинация за фентъзи. Моарейн ме поправи, че номинациите които допълваме са за фантастика- Приех поправката, направих уточнението и го повторих няколко пъти. Дадох цял седмица - никой не даде други номинации . за фантастика.  нима никой не чете какво се пише във форума? Вчера се свързах с админите.
Поемам с готовност всяка отговорност за грешки.
П.С. прави ми впечатление че за втори или дори трети път за няколко години Игрите на глада излиза мощно напред, явно поредицата е харесвана сред нас.

На фона на голяма част от бозите, Игрите са направо шедьовър. Пък и са филмирани. 😁
Ние преядохме семейно със Сафон в началото на юли - за ММ беше първа среща, изкупи и изчете всичко, излязло на бг, а след него и аз, да не се мина. Сега систематично рупам руски криминалета, та малко изоставам с фантастиката.

Скъпи съфорумци,

с риск да се повторя ще ви помоля за съвет. Търся стийм - пънк. Чел съм Трилогията на Скот Уестфийлд (Бегемот-Левитиан-Голиат), Филип Рийвс (Смъртоносни машини), Тери Пратчет (Под пара), Йън Макдоналд (Eвърнес), а за Мъглороден и Жул Верн - да не говорим.
 Искам съвет от вас - дайте още четива в областта на стийм-пънка.

На руски става ли?
В рулит има доста на Тим Пауърс - "Вратата на Анубис", примерно. Пак там "Машина различий" на Брус Стърлинг и Уилям Гибсън (не е превеждана, а е добра). Гибсън доста го превеждаха през 90те, той е от пионерите в жанра, не мога да вляза в читанка, но май Невромантик я имаше там.
Филип Пулман също го има преведен, серията Златният компас, но е по-детски сякаш.
В Под пара има само стийм, без пънк😁
Иначе, ако искаш да минеш малко напред, в дизелпънка, препоръчвам Фатерланд на Робърт Харис.

Всъщност е учудващо приятна. Дори първото лице не ми тежеше толкова, колкото обикновено - донякъде се компенсираше с това, че главите са писани от различни гледни точки. Но определено книгата е далеч по-добра от другия за опит за базиран на приказка фентъзи роман на авторката, "Изтръгнати от корен", чиято втора половина изчетох доста диагонално и пак беше ужасно тегаво. И да вземе да се замисли каква ѝ е точно целевата читателска аудитория, че най-сетне да вземе решение ще ги пише ли тия секс сцени или няма да ги пише, защото ми е крайно досадно и в двете ѝ книги да е все така - уж пораснали хора, тъкмо стигнат до нещо, следва мега детайлен форплей - и хоп, единият се откаже, или още по-абсурдния вариант със секса на ужким. Като че ли пише за възрастни, ама ѝ се ще и деца да четат и се цензурира в последния момент.

Аз пък напоследък съм се заринала с някакви фентъзита на родни автори, но положението с тях масово се оказа доста трагично.

Гаргамела, онзи ден намерих Огнената роза на Сафон в пдф (разпространява се свободно) и си я прочетох с кеф. Пиша това, защото е излизала на български на хартия, но не е стигнала до мен:)

Благодаря, чела съм я. 🤗

Мога да чета и видях, че анкетата беше за фентъзи., логично за фантастика се сочат номинации. Предложението ми НЕ е фентъзи. както и да е...

Аз миналата година си направих нещо като маратон - предимно книги, свързани с митология. Вече не помня какви фантастики четох, спомням си само, че Илион и Олимп на Дан Симънс ми харесаха много в началото и не толкова към края... Четох и разни руски - Линията на бляновете, Лордът от планетата Земя...Интересни бяха, но не нещо разтърсващо... Чудя се какво да номинирам...

Гаргамела, Може и на руски, стига да бъде направено уточнение, че книгата е на руски. Разбира ако е преведена е по-добре, но принцип съм почитател на стийм пънка.

Невромантик по-скоро я пиша кибер пънк, а не стийм -пънк, пък и я пробвах и не ми хареса особено, но благодаря за изчерпателния списък.
Не се стеснявайте да давате предложения.

П.С. "Под пара" бе от книгите на Пратчет, които много ми харесаха - строеж на железзница, нападение над влак, докато катери стръмнини, срутващ се мост под влака, мафиот който е на път да стане индустриален магнат....да, кое (пораснало) момче не обича уестърни?

Здравейте, не пиша тук, но следя темата, когато имам време. Позволявам си да споделя няколко заглавия, тъй като имаше мнения, че няма хубаво фентъзи, излизало наскоро, с което изобщо не съм съгласна.

Споделям един текст, който бях писала и обхващаше фентъзи, базирано на приказките. Посочила съм и кое спада към тийн и кое не. Извън тези книги бих обърнала внимание на още заглавия като трилогията "Войната на маковете" от Р. Ф. Куанг, което е базирано на реални исторически събития от историята на Китай. Не, не е тийн, въпреки възрастта на героинята. Книгата беше финалист на къде що известни награди за фентъзи и фантастика. Доста кърваво е.

Бих включила трилогията "Вълшебният народ" от Холи Блек, която е много добра (тийн се води), трилогията на Лий Бардуго за Вселената Гриша, както и другите нейни книги ( и това е тийн). Трилогията на Томи Адейеми, "Деца от кръв и кости". (и тя е тийн)

А тук копирам текста си. Повечето книги (тоест, без последните две) са излизали последните 1-2-3 години и са налични по книжарниците. И буквално са едно от най-доброто, излизало на пазара в световен мащаб.

Фентъзи романи, вдъхновени от класическите приказки

Един от неизчерпаемите източници на вдъхновение за фентъзи романите са приказките. Затова реших да направя кратък списък на книгите, чиито сюжети стъпват върху класическите приказки, но надграждат тази основа и разгръщат сюжета си в нещо изключително и неповторимо. Съвсем целенасочено избягвам романите, които заимстват от различните митологии по света, тъй като тогава списъкът ще стане огромен. Включила съм само заглавия, издадени на български и са ми любими.

И така да се понесем сред зими, пустини и диви гори. Започваме!

„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик използва за основа сюжета от „Красавицата и звярът“, но е с изцяло славянско звучене и дори баба Яга се споменава. Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш. Романът е финалист на наградите „Хюго“, „Небюла“, „Митопоетик“ и други.

„Сребърна приказка“, отново от Наоми Новик, е вдъхновена от приказката за „Румпелщилскин“. Но и тук, както в „Изтръгнати от корен“, нищо не е такова каквото изглежда и всичко е преобърнато. Историята започва в кралство Литвас, в което лесно се разпознава Литва. Разгръщат се две основни сюжетни нишки, които умело се заплитат. Едната история ни запознава с Мирием, девойка от еврейски произход, чието съществуване е на ръба на мизерията, тъй като баща ѝ няма нужните качества да бъде лихвар. Другата сюжетна нишка проследява съдбата на Ирина, не особено привлекателната дъщеря на местния херцог. Амбициозният баща успява да омъжи дъщеря си за самия цар на Литвас, Мирантиус. Но никой не знае, че кралят е обсебен от демон, който заплашва добруването на страната. Няма да навлизам в повече детайли. Отново брилянтно изпълнение. „Сребърна приказка“ е победител в категория „Най-добър роман“ на наградата „Хюго“ за 2019 г. и отново е финалист на множество награди за фентъзи и фантастика.

Следващата книга слага началото на една вълнуваща трилогия, която отвежда читателя сред зимните руски степи и носи атмосферата на славянската магия. „Мечокът и славеят“ от Катрин Арден ни среща с Василиса, която не е обикновено момиче. В следващите две книги от трилогията се появяват герои от класическите руски приказки като баба Яга, Кашчей безсмъртни и още други. Поредицата на Арден е номинирана в познатите награди за фентъзи и фантастика. Няма да се спирам за всяка книга. Историята си заслужава, може да потърсите повече отзиви в „Гудрийдс“ и книжните блогове.

Следващата книга отнася читателя от снежна Русия сред пясъците и жаркото слънце на Ориента. „Град от месинг“ е първа книга от трилогията „Девабад“ на С. А. Чакраборти, в която се появяват елементи от „Приказки от хиляда и една нощ“ и по-конкретно се заиграва с „Аладин и вълшебната лампа“. Политически интриги, магия, цял един фантастичен свят, който лежи скрит за очите на обикновените хора са само част от нещата, които пленяват в историята. „Град от месинг“ притежава всичко, което търся в едно фентъзи – детайлно изграден свят, оригинален сюжет, приказни елементи и пълнокръвни герои. Романът е сред номинираните заглавия на наградите „Локус“, „Уърлд Фентъзи“ и т.н.

Сред книгите, които са предназначени за юношеската аудитория ще се спра повече само на едно заглавие – „Да убиеш кралство“ от Александра Кристо. Романът е самостоятелен и преобръща познатата приказка за „Малката русалка“ от Ханс Кристиан Андерсен. Интерпретацията е страшно оригинална и русалките не са това, което очаквате. Те са едни малки кръвожадни създания, жадуващи за човешки сърца. Имам известни забележки към романа, но все пак е дебют.

Иначе книгите, които са предназначени за тийнейджъри изобилстват от сюжети, които са изградени върху познатите ни детски приказки. Най-често експлоатираните от тях са „Красавицата и звярът“, „Червената шапчица“, „Снежанка“, „Пепеляшка“ и „Спящата красавица“.

Чудех се дали да включа още две поредици, тъй като реално не са базирани на приказки, но по съществото легендата за крал Артур е история, която бива предавана от уста на уста и получава своята литературна интерпретация през Средновековието от Кретиен дьо Троа и Томас Малори. Освен това обожавам и двете и просто нямаше как да ги пропусна.

Дуологията „Мъглите на Авалон“ от Марион Зимър Брадли разглежда легендата за крал Артур през сблъсъка на новата и старата религия. Всъщност тези две книги са само част от един по-голям цикъл, чието началото започва с падането на Атлантида, пристигането на нейните наследници в мъгливия Албион, оставането им там и друидите. В произведенията на Брадли водещи са женските персонажи и спокойно мога да кажа, че показва легендата за Артур през очите на жените, които са водещите в историята и всъщност те я изтъкават. Романите засягат много важни теми и са просто задължително четиво. Издателство „Еднорог“ преиздаде „Мъглите на Авалон“ преди няколко години, така че книгите може да бъдат намерени. Книгите съм чела много, много отдавна и нямам ревю за тях, но са великолепни. Уверявам ви!

„Сказание за Артур“ от Бърнард Корнуел е издавана много, много отдавна от „Абагар“. За съжаление, книгите не са преиздавани и могат да се намерят само в антикварните книжарници. Бърнард Корнуел прави исторически прочит на легендата, в неговия разказ няма нищо свръхестествено или магично. Историята е представена на читателя през очите на един от неговите рицари. Ако в книгите на Зимър жените са главната действаща сила, то при Корнуел сюжетът е доминиран от грубата мъжка сила. Ролята на жената е сведена до онази, която в действителност е имала в миналото. Поредицата се състои от „Кралят на зимата“, „Врагът на Господа“ и „Господарят на войната“.

Надявам се да сте намерили нещо, което да ви грабне за четене. Надявам се, че съм била полезна.

Авалонският цикъл на Брадли е от 5 книги, на български са издавани 3 - Мъглите на Авалон, Горският храм и Повелителката на Авалон, има ги в читанка.

Да, аз съм написала това. Но конкретно легендата за крал Артур е обхваната точно в "Мъглите на Авалон", първи и втори том. "Горският храм" е по време на римската инвазия в Британия, по-рано. Иначе има още книги на Марион Зимър Брадли, които са леко свързани пак. Тези за падането на Атлантида, чиито наследници реално идват в Албион и са предците на друидите. Всичко е навързано. Издавани са отдавна, имам ги и съм ги чела. Но исках да акцентирам конкретно на легендата за крал Артур.

Иначе Еднорог преиздадоха преди няколко години само първи и втори том на "Мъглите на Авалон", които се четат и самостоятелно, и за тях конкретно пиша .

Много отдавна не съм писала, но и не съм чела кой знае какво фентъзи. Започнах да препрочитам Джон Конъли, поредицата за Чарли Паркър. Скоро си взех последната книга, която излезе, а и отдавна им се канех да ги подхвана от начало.Редувам ги с нещо друго, сега съм до 11 книга "Ангелите на гнева".  Присъствието на падналите ангели с всяка следваща книга става все по-голямо и все едно чета книгите за първи път, нищо че знам какво ще стане, пак са ми много интересни.Тези дни прочетох и едно тийн фентъзи "Краля демон", която за мое учудване никак не ме подразни. Девойката малко влюбчива, но не дразни, хареса ми историята.Преди това "Деми монд" за, която не знам какво да кажа. Първата книга ми хареса, страшна лудница от действително съществуващи личности, като най-големия злодей е  Райнхард Хайдрих. След това малко нещата тръгнаха надолу, но оценката за поредицата ми е положителна.
 "Деца от кръв и кости", ако беше моя книгата щях да я накъсам на хиляда парченца. Никога досега не ме е вбесявала толкова книга. Приключих с тази авторка. "Войната на маковете" и  „Град от месинг“ ми отлежават, надявам се да имам търпението да изчакам да излязат следващите книги и да ги чета една след друга.