Фентъзи и фантастика -19

  • 25 822
  • 726
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 22 279
Снощи прочетох "Радиото на Дарвин" от Грег Беър. писана е през 2001 г., а колко съвременно звучи, за вирус, който заразява бременните жени и е свързан с мутация на хора . Много ми допадна, супер.

# 451
  • Мнения: 324
Лорд Сняг,Радиото на Дарвин може ли да се чете отделно,защото в Читанка прочетох мнение,че краят не бил съвсем завършен?
Има още една книга Darwin's Children,но тя не е преведена на български.

# 452
  • Мнения: 22 279
Двулогия е или нещо от тоя род, (поредица Дарвин, като другите са непреведени) но  е  първа книга и краят остава отворен. За мен може да си се чете отделно съвсем спокойно.

По късно ще ви кажа впечатления за Инспекцията на Малерман,  сега имам работа.

# 453
# 454
  • Мнения: 22 279
Прочетох "Инспекцията" на Малерман. Считам я за …объркваща. Книгата е явна дистопия, нещо средно между Биг Брадър, Повелителят на мухите, Полет над Кукувиче гнездо и Добре охранявани мъже. Книгата не ме увлече отведнъж, защото до към 120 страници (а това е почти една трета от книгата - малко над 400 стр.) не можех да схвана какво налага да се извърши експеримента –
Скрит текст:
да бъде създадена група от 24 Азбучни момчета, сред които да няма нито едно момиче и те да бъдат наблюдавани в изолирана среда.
Малерман също като в други книги разгръща фабулата постепенно, но тук някак си това ме изнерви. Предвид ужасно дългото развитие на сюжетните линии, финалът ми се стори като отсечен – над сто страници за първа част, почти толкова за втора и после за около тридесетина – драматичният финал, а книгата реално бе на средата на действието. Някои от идеите ми се сториха интригуващи, но ми се стори, че и Малерман залита по темата за политическата коректност. Идеята за половото разделение е разгледана и от Патрик Нес  в "Живият хаос", но там ми бе по-интересно, още повече че той я разгръща в цяла трилогия, идеята има пълнота – на сюжетната линия и на характерите на героите. Отделно че тук героите бяха твърде много и същевременно  много малко от тях бяха индивидуализирани, напротив работеше се в обратната посока. Идеята да има една масовка от безлични герои никога не ми е допадала.
Самият Малерман в следавторовите думи признава, че са му оставали 20-ина страници, когато жена му го посъветвала да напише втора история -
Скрит текст:
този път за момичета
. Вероятно това е още една причина книгата да ми стои нескопосано. До дадено място книгата се развива много бавно и отведнъж започва да "тича", а финалът, Бога ми, е направо като отсечен с брадва.
По своята същност – група затворени момчета/мъже, отделени в затворено място за експеримент – вече сме чели в Полет над кукувиче гнездо. Много от идеите  на книгата на Кен Киси ще ги намерим и тук. Идеята за забраненото познание също не е нова, макар да е маскирана по нов начин.Като цяло не мога да кажа, че книгата на Малерман е лоша, но тя бе прекалено….суховата за моя вкус. Твърде много описания и диалози, които не водят доникъде. Извеждане на 52 героя, и  същевременно концентриране върху три –четри от тях. Книга без начало и без завършен край. Съжалявам, но от Малерман очаквах повече.
Иначе идеята за Експеримента е интересна, но реализизацията й, боя се е изпълнена лошо.

Книгата търпи най-сериозни сравнения с "Живият хаос" - от една страна - и с книгите от типа "Биг Брадър" - от друга. Уви "Живият Хаос" е цяла трилогия и характерите на героите са пълнокръвно развити, както вече обясних. Освен това още в началото на книгата те излизат от своя малък свят, докато тук цялото действие се върти в една затворена общонст.

Хепиенда също не ми идва на място, нищо не го предсказваше, както казах последните 20 страници за мен са доста "изнасилени". Личи си, че авторът е стигнал до някъде и не е имал желание повече да пише. Жалко, идеята е добра, но изпълнението - посредствено.

-------
толкова от мен, сега ви оставям.

Последна редакция: пт, 21 авг 2020, 10:15 от Лорд Сняг

# 455
  • София
  • Мнения: 47 288
Аз чакам с нетърпениеМалка омраза на Абъркромби...Гледам я че е предстояща, но не мога да се ориентирам за дата....
Уж чета The Burning White , но всъщност не й отделям много време....

Радвам се да ви видя всички все още пишещи и четящи в темата Simple Smile

Хаххаха от анкетата нищо не съм чела Simple Smile
Имаше ли анкета за фентъзи? Как се разви?

# 456
  • България
  • Мнения: 6 950
Имаше ли анкета за фентъзи? Как се разви?
Имаше. Даже си я снимах, за да имам заглавията, но мога да я пусна след две седмици.
Таблетът със снимката не е при мен.
Дали някой друг не се е сетил да я щракне и да я пусне по-рано?

# 457
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 28 421
Аз пък напоследък съм се заринала с някакви фентъзита на родни автори, но положението с тях масово се оказа доста трагично.

Пробвала ли си тази?


За мен бе приятна изненада.

# 458
  • Мнения: 22 279
Първо - радвам се, че отново си сред нас.

Първите три  от фентъзи - класацията  за 2019 са тези. Довечера ще проверя и останалите, имам ги записани в личния лаптоп.

А. Сапковски - Вещерът (поредица)
- който спечели с огромна разлика - 17 гласа и е безспорен победител, Сребърната приказка - е с 10 гласа.
 Брандън Сандърсън - Заклеващия остана 8 гласа . Видя се, че  Салпковски е любим на много хора


П.С. намерих на ЛС останалите. Писал съм си с модерацията, по повод смяната на анкетата.


Магьосникът от Шалион   - Луис Бюджелод– 7
Джей Кристоф – Нивганощ – 7
Алексей Плехов – Хрониката на Сиала – 5
Робърт Маккамън – Лебедова песен 4
Джей Кристоф – Божигроб -4
Майкъл Муркок – Легенди за Руническия жезъл -1
Алекс Кош – Огненият факулет (поредица) – 1
П.Бачигалупи – Водосрез – (поредица№ – 1
Йън Макдоналнд –Евърнес (трилогия) - 2

Последна редакция: пт, 21 авг 2020, 12:07 от Лорд Сняг

# 459
  • Мнения: 9 058
Оу, Angel, радвам се, че ни навести 😀
Аз прочетох трилогията на Филип Пулман "Тъмните му материи". Имам някои забележки основно заради това, че 12 годишните главни герои в трилогията на места се държат и говорят доста по-зряло отколкото предполага възрастта им. Все пак имам един вкъщи на 12 🤣 Това обаче не е толкова голям проблем. Общо взето доста ми допаднаха книжките, интересни идеи имаше. Останалите герои в романа също бяха доста пълнокръвни.

Видях, че ще излезе или е излязло вече, продължението на "Кутия за птици", "Малори".  Първата книга ми хареса, отново с някои дребни забележки, така че ще прочета и продължението.

# 460
  • Мнения: 22 279
Да, очакваше се да е тази есен - септември или октомври, но заради коронавируса има забавяне и "Малори" май ще излезе в началото другата година. Аз също ще я прочета, след "Кутия за птици" и "Ковчегът на Керъл" (която не е точно продължение на сюжетната линия, а по действие в "огледален" сетинг, ако мога така да се изразя) определо интересна ми към "Малори" е събуден.

и Разбира се - следя Сандърсън и Патрик Нес.

# 461
  • Мнения: 377
Две чудесни фантастики прочетох, които горещо препоръчвам. Това са първа и втора част от четирилогия, но могат да се четат самостоятелно.

„Дългият път към една малка ядосана планета“ от Беки Чеймбърс е спейс опера, в която проследяваме историите на разнородните членове на екипажа на космическия кораб „Пътешественика“. Действието се развива в далечното бъдеще, в което хората вече не обитават земята, а човечеството е част от Народната Галактика. Галактиката е населена от разнородни сапиенси, някои с хуманоидни черти, а други напълно различни. И именно чрез техните културни и биологични особености Беки Чеймбърс засяга темите за расизма, насилието и смисъла на живота като цяло. Една част от книгата ми напомни за „Лявата ръка на мрака“ от Урсула Ле Гуин, тъй като темата за половата принадлежност е толкова дълбоко вкоренена в нашето съзнание, че идеята за нещо различно все още е несмилаема за нас. Един от членовете на екипажа беше от раса, която в началото на живота си е женска, а после става мъжки. Факт е, че след прочитането на първата книга от четирилогията, веднага си поръчах втората и разчистих всичко, което четях и ме чакаше, а то не е малко. Но хубавото е, че всяка книга може да се чете самостоятелно.

И ще завърша, че „Дългият път към една малка ядосана планета“ е номинирана в почти всички престижни награди за научна фантастика. Романът ще се хареса на почитателите на Воркосиганската сага на Бюджолд.

"Орбита, близка и позната" от Беки Чеймбърс започва точно след събитията, случили се в края на "Дългият път към една малка, ядосана планета", само че читателят проследява единствено съдбата на ИИ (изкуствения интелект) Ловлейс. В първата книга тя трябваше да бъде рестартирана, в следствие, на което загуби всичките си спомени и Пипер реши да ѝ помогне да се прехвърли в механично тяло и да напусне космическия кораб "Пътешественика". Съвсем очаквано, новото тяло и новият живот не са съвсем по вкуса на Сидра (името, което Ловлейс си избира). Да, тя притежава интелект, но е изградена да има друга цел. Романът проследява нейната адаптация и търсения, като същевременно се разгръща втора сюжетна линия, наглед напълно несвързана с тази на Сидра. В редуващи се глави се запознаваме с малкото генетично изменено момиченце Джейн, което обитава планета извън Народната Галактика (НГ) и което, по случайност, избягва от обречения си в служба живот. Нейните глави са посветени на борбата ѝ да се измъкне от планетата. Всъщност двете сюжетни линии се събират накрая и ако сте чели първата книга (и сте внимавали) веднага ще се досетите коя е Джейн.

Като идеи, сюжет и теми определено ми хареса повече "Дългият път към една малка, ядосана планета". Истинска спей опера, повече герои и теми за размисъл за войната, толерантността, дискриминацията и прочее.
"Орбита, близка и позната" се съсредоточава повече върху идеята на това кое ни прави уникални и кое ни изгражда като личности. Частта с перипетиите на Джейн на планетата не беше моето нещо, но краят на книгата напълно компенсира това. Хареса ми решението на авторката със съдбата на Сидра. Нейната нова идентичност разби сърцето на един от членовете на екипажа на "Пътешественика", но пък от друга страна, точно с новия си живот успя да направи възможно едно събиране. Има някаква символичност и баланс. Не бих искала да издавам повече, така че просто трябва да прочетете книгата, за да разберете.

Голям бонус е, че макар романът да е част от поредица може да се чете напълно самостоятелно.

# 462
  • Мнения: 22 279
Ако още не съм казал - препоръчвам първата част на поредицата Гейтуей/Хичи от Фредерик Пол. Добра е, който харесва историите за пилоти счупи-глава ще я хареса. Втората част обаче не ми допадна. Инче откритието на годината за мен е Дейвид  Брин. Със заглавия като Килн Хора и Практически Ефект за мен той е безспорна приятна изненада.

И двете съм ги описвал вече подробно, затова не ги описвам сега, но ако някой се интересува ще му изнамеря какво съм писал за тези два разказа -и особено за Килн Хора.

# 463
  • София
  • Мнения: 47 288
Hug мерси, за фентъзи класацията и тук повечето не съм ги чела, ужас.... Водосрез от кога е поредица?

Дам.... Дългият път..... Беше мн приятна книга, все се надявах да продължът с превода... 🤷‍♀️

# 464
  • Мнения: 6 433
Да, очакваше се да е тази есен - септември или октомври, но заради коронавируса има забавяне и "Малори" май ще излезе в началото другата година.
“ Малори” излиза на 11.09

Общи условия

Активация на акаунт