Аз също съм нещо като тебе общо взето те разбирам .Но наистина средата и хората са фактор това съм установил ... Примерно да си по различен аз най вече с разбиранията за живота .На 23 съм на 16 17 много си промених мисленето зарязах всичко почти и всички . Само за това че си на 21 продължаваш и така трябва късмет.!!!
- Публикувана: 4 май 2020, 18:41 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2020, 13:56 ч.
Депресията на един млад човек , Нямам желание да живея .
Здравейте аз съм на 21 год , от 6 год съм в депресия обаче не можах да се оттърва и сега вече нямам силите
които да събера и да се оттърва от нея всеки ден едно и също завърших даскало преди 2 год и сега бачкам в селски магазин където не минава времето нямам хора приятели до себе си чувствам се потиснат , депресиран стрес постоянен и така нататък писна ми от всичко нямам жилание за живот и за нищо да променя в света си защото немога колкото се опитвам да стана падам повече и така всяка година животът ми тече напразно аз съм
празен безцелен човек който съдбата го е накарала да живее така и до кога ? незнам . Празнотата ме убива отвътре и защо аз бях избрания да бъда сам изозщо без приятели защо не някой друг нямам интерес към нищо
или и да имам не става просто не върви живота , родителите ми са живи и здрави ама незнам аз защо живея тоест не живея съществувам !
които да събера и да се оттърва от нея всеки ден едно и също завърших даскало преди 2 год и сега бачкам в селски магазин където не минава времето нямам хора приятели до себе си чувствам се потиснат , депресиран стрес постоянен и така нататък писна ми от всичко нямам жилание за живот и за нищо да променя в света си защото немога колкото се опитвам да стана падам повече и така всяка година животът ми тече напразно аз съм
празен безцелен човек който съдбата го е накарала да живее така и до кога ? незнам . Празнотата ме убива отвътре и защо аз бях избрания да бъда сам изозщо без приятели защо не някой друг нямам интерес към нищо
или и да имам не става просто не върви живота , родителите ми са живи и здрави ама незнам аз защо живея тоест не живея съществувам !
Защо прехвърляте вината на другите? "Защо аз?Защо на мен?"..То така е най-лесно.Плюс това злобно казвате "Защо не някой друг?". Искате да прехвърлите отговорността за несгодите си върху друг.Не са Ви виновни другите.Поемате отговорност за действията и бездействията си,това е! Никой не Ви е виновен за това.Като не намирате смисъл в това,намерете в друго,всеки избира съдбата си.Най-лесно да се тюхкаме и да търсим внимание през жертвата.Вие сте жертва на собствените си избори,не изкупителна жертва на съдбата.Никой не Ви е длъжен,за да сте щастлив.Това зависи само от Вас.
Понякога просто трябва смяна на обстановката!
За жалост все повече млади хора попадат в капана на депресията. Това е заради стреса и забързания начин на живот. Всички в обществото постоянно искат от хората все повече и повече. Как да не изпадне човек в депресия и всичко да му е безразлично.
Не мога да ви дам съвети как да преодолеете депресията, но се огледайте около вас, че имате работа и финансови средства; родителите ви са здрави и вие също сте здрав. Какво повече човек да иска. Има много по-зле от вас.
За приятелите - в този живот няма приятели. По-добре е да го разбере още отсега. Можете да намерите познати, с които да излизате и комуникирате. Но не очаквайте нищо повече от тези хора.
Не мога да ви дам съвети как да преодолеете депресията, но се огледайте около вас, че имате работа и финансови средства; родителите ви са здрави и вие също сте здрав. Какво повече човек да иска. Има много по-зле от вас.
За приятелите - в този живот няма приятели. По-добре е да го разбере още отсега. Можете да намерите познати, с които да излизате и комуникирате. Но не очаквайте нищо повече от тези хора.
Депресията те съпътства и при смяна на средата. Няма гаранция, дали няма да се влоши. Стъпка към личното му решение е да се чувства добре и сам със себе си. Иначе всеки житейски проблем ще го събаря отново. Трябва да се научи на адаптация. Хубав или лош, живота си върви. Авторе, какви други цели имаш, освен нови приятели? Те не са постоянна константа- предават, нараняват, забравят.
Други цели за сега не мога да кажа ня си поставям малки цели и гледам да не се отпускам защото отивам по в дъното така иначе забелязах аз дори и наще работа физическа ми действа добре защото съм нервен въпреки че работя в магазин на наще няколко часа гледам и да се натоваря малко и физически добре ми действа слушам музика гледам да не се предавам и така иначе по лошо благодаря ви на всички за коментарите
Пробвай някаква диета. И то не някаква, направо те съветвам да пробваш веганство. Имам много познати вегетарианци и вегани. Всичките съм ги питала как се чустват след като са махнали месото и млечните. Всички ми казват едно и също, че се е махнала агресията, стресът, болки по тялото и напрегнатото ежедневие. Аз също го усетих върху себе си. Аз не съм пълен веган или вегетарианка, но ям изключително малко и усещам страхотна разлика с тях и без. Пробвай, няма да съжаляваш.
Не. Лишаването от основни, ценни вещества изведнъж ще изостри стреса и депресията. Нормалното, разнообразно хранене не е плюскане. Аз обожавам месо и фрешове. Теглото ми е дори под нормата. Ограничаването води до спад на ендрофини. Лишаването от белтъчини директно може да му срине имунитета. Мисля, че му е нужен спорт, разнообразие и обичащи го хора😎
50 килограмов и спортуващ човек като мен няма как да се обездвижи. Просто храната ни е бъкана с хормони и лекарства. Има си и иследвания, че храната влияе много на организма. Аз съм била свидетел, как дете с епилепсия се оправя от зеленчукова диета, а пък мой познат се отърва от високо кръвно.
Ако зеленчуците и плодовете не са от екологични райони, цялата диета се обезсмисля. Вносните ядки и варива са пълни с пестициди. Отглеждат се в бедни страни, без санитарен минимум.
Авторът има съвсем други желания. Да се изолира в природата и да хапва тревица не му е мечта. Добронамерени хора биха му помогнали.
Авторът има съвсем други желания. Да се изолира в природата и да хапва тревица не му е мечта. Добронамерени хора биха му помогнали.
Здравейте на всички.
Момчето описва състояние, което не позволява да правиш неща, които ти харесват, защото нямаш желание за нищо. Напълно го разбирам и затова ще си позволя да направя следния коментар:
Депресията е продиктувана от вътрешния ти глас, който се опитва нещо да ти каже. След дълги години ходене по прегледи и смяна на 5 антидепресанта с поне още толкова антипсихотици, единственото което ме оправи е медитацията. Независимо от формата ѝ или продължителността. Изисква се единствено постоянство, но поне 5-10 минути на ден. Повярвайте, в първите дни си мислех, че няма никакъв ефект, но след месец успях да разбера проблемите в мен и да се изправя срещу тях - Всъщност, не е ли желанието на всеки един от нас да живее по-добре причината за страданията ни? И в тази връзка, страхът от неизвестното или чувството за безсилност могат лесно да излязат извън контрол и да поемат в тъмна посока.
Ето защо моят съвет към теб е да намериш време за някаква практика - нещо което ще отвлече вниманието ти поне за малко, за да можеш да чуеш истински себе си. Направи го в началото дори на сила и после ще се убедиш, че е нужно просто да намериш сили в себе си да се изправиш. А направиш ли го, е доста по-лесно да се поддържа баланс. Колкото и трудно нещо да ти се вижда, знай, че то е точно толкова трудно, колкото можеш да понесеш.
Разхождай се сам сред природата веднъж или повече пъти в седмицата. Храни се с повече ествествени неща и избягвай преработената храна - наденици, кренвирши, салами и пр.
Най-важното е - не губи надежда, защото винаги след голям дъжд има голяма дъга. Отвори се за нея и дерзай
Момчето описва състояние, което не позволява да правиш неща, които ти харесват, защото нямаш желание за нищо. Напълно го разбирам и затова ще си позволя да направя следния коментар:
Депресията е продиктувана от вътрешния ти глас, който се опитва нещо да ти каже. След дълги години ходене по прегледи и смяна на 5 антидепресанта с поне още толкова антипсихотици, единственото което ме оправи е медитацията. Независимо от формата ѝ или продължителността. Изисква се единствено постоянство, но поне 5-10 минути на ден. Повярвайте, в първите дни си мислех, че няма никакъв ефект, но след месец успях да разбера проблемите в мен и да се изправя срещу тях - Всъщност, не е ли желанието на всеки един от нас да живее по-добре причината за страданията ни? И в тази връзка, страхът от неизвестното или чувството за безсилност могат лесно да излязат извън контрол и да поемат в тъмна посока.
Ето защо моят съвет към теб е да намериш време за някаква практика - нещо което ще отвлече вниманието ти поне за малко, за да можеш да чуеш истински себе си. Направи го в началото дори на сила и после ще се убедиш, че е нужно просто да намериш сили в себе си да се изправиш. А направиш ли го, е доста по-лесно да се поддържа баланс. Колкото и трудно нещо да ти се вижда, знай, че то е точно толкова трудно, колкото можеш да понесеш.
Разхождай се сам сред природата веднъж или повече пъти в седмицата. Храни се с повече ествествени неща и избягвай преработената храна - наденици, кренвирши, салами и пр.
Най-важното е - не губи надежда, защото винаги след голям дъжд има голяма дъга. Отвори се за нея и дерзай