Ще си запазиме ли отношенията в тази ситуация?

Аз съм от другата страна. Моята най-близка приятелка е сама от много години, няма деца. Голямото ми дете се роди преди 6,5 г., имам и малко на почти 2, но аз не си падам по безкрайното говорене на бебешки и детски теми. Имам си Форума, имам си и Фейсбук групите, ако там нещо ме интересува - питам и обсъждам с други майки, които имат деца на същата възраст. С приятелите, те и без това повечето още нямат деца, предпочитам да си говоря на други теми, които ме вълнуват - хобита, пътувания, професия и др. Моята приятелка обаче с годините се фиксира върху намирането на мъж. Съответно само за това говори, иска съвети, мнения и точно както го е описала авторката, но с обратен знак, ако мога така да се изразя. За капак, мъжете, по които си пада са супер еднотипни, сценарият вече близо 10 г. е един и същ и аз знам още преди да е казала "А", какво ще последва. Не се интересува от нищо друго вече освен от мъже и цялото ѝ ежедневие се върти около това - чете книги как да привлече мъж, гледа само Кобилкина и подобните канали в Ютюб, от доста време е безработна, та и за работа не можеш да си говориш с нея кой знае колко. Толерирам я, какво да правя - приятелка ми е, виждам, че ѝ тежи. Но честно да си кажа, и на мен ми доскучава в нейната компания.
Това цялото го пиша не за да се оплача или да търся съвет, аз мисля, че трябва да подкрепяме близките си хора. По-скоро ми се иска да наведа авторката на мисълта, че има и други гледни точки.

А авторката е егоистка, защото?
Моля ви, като родите и откачате, решавате, че сте извършили нечуван подвиг, обезличавате се, започвате да говорите в множествено число и само за памперси, колики, биберони и прочие. Разберете, че това можете да си го говорите с интерес с други майки на бебета, не и с неомъжените си приятелки и е страшно досадно и натрапчиво. Като ученички бяхме една компания от 5 момичета. Завършихме, станахме студентки, но не прекъснахме контакти, редовно се събирахме в родния ни град. Обаче едната се омъжи на 19-20 и роди веднагически. Всеки ден се събирахме в едно кафе и знаете - студентки, непознат и вълнуващ живот, говорим си за дискотеки, дрехи, изпити. И идва ТЯ - омъжената, родилата, девата от Гуадалупе. Сяда и най-безцеремонно започва - коликите, температурата, зъбите, пюретата и това всеки божи ден, всеки! Ние мълчим. Няколко пъти ѝ намекнахме, че е досадно, ама не, кво ѝ дреме на нея. Накрая се принудихме да сменим кафето само и само да не се налага отново да търпим тези тиради. След време роди и друга от нас, все още си бяхме на същата вълна останалите - живот. Това момиче никога, ама никога не седна с нас, за да дрънка майчинско-бебешките си драми и вълнения, а хем си гледаше детето абсолютно сама. Веднъж ѝ казах " Сигурно ти е скучно покрай нас, никоя не е с дете и малко не се съобразяваме с темите ". Отговорът беше " Ти добре ли си? Гади ми се от компанията на майки, да не съм от желязо, че да изслушам всичките им дивотии, с вас ми е много по-интересно ". Просто това момиче беше супер интелигентно и се включваше във всякакви разговори с нас. Към днешна дата повечето ми приятелки са с деца на различна възраст, но никоя не говори за деца като се съберем. Приемат имането на дете като нещо нормално и не чак толкова невиждано и нечувано, че да занимават целия останал свят с възторга си.

Отбелязвам, че не говоря само за деца, даже избягвам темата, но и да се говори само за мъже и дискотеки също не е върха на постиженията в живота Защото имам не малко такива случаи с приятелки, дори женени и с деца, които се изживяват като тийнейджърки. Баланс трябва в отношенията и в темите на разговор.

Не знам защо толкова ви е като трън в очите (в случая в ушите) това да се говори за деца. Изкарвате го като тема табу.
Ами, на мен ми беше досадно от тийн годините още, дори и досега, приятелките ми постоянно да говорят за секс и за мъже. Изслушвала и съм ги и съм им давала съвети. Досано ми е било да се говори за дискотеки и офисни или университетски клюки. То, по тая логика да зарежа всички, защото не са ми непрекъснато интересни. Със сигурност и на тях не им е било съвсем интересно да им разказвам за работата си или за новия сериал, който съм гледала. Имаме различни вкусове за книги, филми, мъже и каквото още се сетиш. Хората минават през различни етапи, през които различни неща са им на дневен ред и говорят главно за това. Имам приятелка с 2 деца вече и често си говорим за децата, даже аз я питам... Пък имаше един период към 2 години, през който друга приятелка, всеки път като излизахме, се оплакваше от едно и също, но тежало й е просто. В момента, в който проблемите се разрешиха спря да говори за това. Аз, пък имах един тежък период след раздяла с момче и няколко месеца говорих само за това. Надали им е било супер приятно, но ме изслушваха и ми мина.
Мисълта ми е, че виждам липсата на толерантност и разбиране към уж близките хора. Всеки има период на самовгълбеност, особено ако е като цяло склонен към това. Смятам, че след време и приятелката на авторката ще се успокои от еуфорията заради бебето и нещата ще се балансират.

За мъже и дискотеки говорехме като бяхме на по 20-23 години, не сега, уточнила съм го дори.
 Сега си говорим за съвсем други неща, защото по дискотеки не ходим отдавна, нито по мъже. Нямам омъжени приятелки, или такива с деца, които се изживяват като тийнейджърки.

Ясно, то не е към теб насочено, а принципно. Просто и аз не разбирам тази силна омраза към майките, децата и майките с деца, която струи от форума БГ МАМА Просто е иронично

Преди години съм била в твоята ситуация. Седнах и поговорих с моята приятелка и й обясних, че нямам против да слушам за нещата, свързани с детето й, защото това е животът й в момента, но и в моят живот се случват неща, които са важни за мен и аз имам нужда от двупосочна комуникация, а не от слушане на монолози и неглижиране на моите проблеми. Разбрахме се, още сме си приятелки. Ако държиш на някой, защо го няма вариантът да кажеш директно какво ти тежи? Ако сте приятелки ще се разберете, ако не сте, всеки по пътя си. Естествено най-лесно е просто да решиш, че не ти се занимава и да започнеш да я игнорираш, но ако смяташ, че този човек ти е приятел е малко незряло като поведение. Така не се приключват отношения с човек, за който те е грижа, а с такъв, за който винаги ти е било малко или много все едно.

Сега, след всичко казано, нали разбираме, че въпросната приятелка е майка от 3 (три) месеца? При това, очевидно ѝ е първо дете. Дайте шанс на жената, да си майка на новородено за първи път е наистина overwhelming experience, както биха казали по други части на света. Според мен, колкото и досадни да са тези приказки за бебето, авторката трябва да се радва, че прясната майка държи на нея дотолкова, че да отдели време да се видят и поприказват измежду коликите, безсънните нощи, ежечасовото кърмене и т.н. Пак казвам, дайте шанс на жената, майка е от едва 3 месеца. Няма да ви избягат интересните теми.

Как така не "ходите" по мъже?
И аз не ходя "по жени", в смисъл не се мъкна по "к**валя, ама излизам с жени, и ми е готино, и не искам да спирам, разбира се - селективно-подборно, с всяка и всякакви вече не, мина и този период.
Ти на какъв етап си?
Изключваме сега Пандемията, принципно говоря.
Иначе тенденцията по-късно да създаваме семейства, е ясна. И аз съм "в кюпа".

Червена Шапцице, да започнем оттук - на колко си години първо?
И второ, няма да униваш, и твоето време ще дойде, не се знае кога, може и по-късно, ама гледай първото да не е по-късно от 28-30 по възможност.

Много приятелства се разрушават по този начин - когато ежедневието стане различно, всеки има различни приоритети и просто няма какво да си кажем, няма как да се срещнат интересите. Хората се отдалечават един от друг, а същевременно срещаме нови хора, с които ни е интересно, има какво да си кажем, имаме общи теми. Може и да си останете приятелки, а може и да се разделите, като се виждате все по-рядко и по-рядко. Все пак нищо не е вечно в живота.

Авторката обаче уцели къде да пусне темата. Известно е, че бг мамма има силна непоносимост към чуждите деца и всякакви майчински теми на разговор. Всички тук са си отгледали децата някак междудругото без една думичка да споменат за тях все едно не съществуват. И са имали едно такова вълнуващо ежеднение по време на майчинството, говорили са само на високо интелектуални теми, събирали се са само с необвързани приятелки, щото нали да не би някоя скоро родила да спомене думата "памперс"...
Мммм да, забавно е, както винаги в такива теми.

Авторката, егоист си, защото си личи от написаното от теб. Може и приятелката ти да е същия егоист. Като цяло хора, които говорят само за себе си, за своите чувства и проблеми и никога не изслушват другия са егоисти. Без значение дали ще говори за бебето, за мъжът си, за работата си, за екскурзии и т.н. Изобщо ако не се усещаш кога да спреш да дърдориш за себе си и грам не зачиташ желанията и интересите на събеседника, си егоист и неприятен за общуване, човек. Явно нямате общи интереси, не сте на една вълна, а може и да е период. Ако не можеш да изтърпиш този период, значи действително не си ѝ приятелка.

Чак винаги, пробвай след 40 и пак ще пишеш тук, но в друг раздел.

Авторке, ти се радвай, че приятелката ти все пак има желание да се виждате. Този период от живота е едновременно натоварващ и изключително вълнуващ за една майка.
Да не мислиш, че на нея ѝ е особено интересно да си говорите за мъже? Не забравяй, че един ден ти ще си в нейната роля, а тя вече ще е на друга вълна.
Аз пък не разбирам жените за, които новороденото не е център на живота, че даже и се гордеят с това. Напълно естествено е, природата го е измислила така. В този период се отделят хормони, които предизвикват тези чувства.

Кой е казал, че не е център? Център е, но сравнително интелигентните жени осъзнават, че е техният център и не е нужно да побъркват приятелите си с бебешки разговори.
Като си говоря с приятелки, които са майки, питам как са децата им, те казват две-три приказки и продължаваме разговора. Освен ако няма някакъв сериозен проблем, за който ще ги изслушам, разбира се, ако мога и ще помогна. Но няма да ми е приятно всеки път като звънна да я чуя и питам как е детето, тя да отдели 30 минути да ми обясни как му е минало плуването, бокса, какво е казала класната му, навреме ли си е написал домашните, справя ли се по математика и прочие. А ако е бебе е още по-страшно при някои. Колко пъти се събудило, колко мляко изпило, колко пъти си напълнило памперса и прочие, е напълно излишна информация, която вълнува единствено майката.

В случая говорим за 3 месечно бебе. Нормално е да е по-интересно за майката да говори за бебето, а не за мъже.