Ще си запазиме ли отношенията в тази ситуация?

"С приятели като тези врагове не ми трябват". В крайна сметка, насила хубост не става. Само да не се заблуждава авторката, че някой ден ако и тя си роди дете непременно със "зарязаната" приятелка ще намерят общи теми и приятелството им ще възкръсне. Моите деца са още малки, но ако науча, че някоя приятелка ме е загърбила заради подобен "проблем", при това ме разнася по форумите преди да е обсъдила нещата с мен, живот и здраве, след време с най-голям кеф ще си пия коктейлите с другите майки на пораснали деца, пък тя нека си обикаля градинките. И вероятно ще ме вълнуват изпитите след нам-кой-си клас, а не някакви си памперси и пюренца.

На въпросите ти, ще отговоря със собствения си опит. Омъжих се и забременях, преди най-добрата ми приятелка. И тя, като теб по това време нямаше мъж до себе си. Търсеше си гадже. Моят нов социален статус отчетливо я дразнеше. Показваше го по всевъзможни начини. А аз никога не съм и натрапвала различията ни в това отношение, напротив стараех се всячески да не ѝ досаждам с проблемите на вече омъжена жена. И така, обаче с течение на времето тя не можа да преодолее в себе си факта, че не сме вече старите безгрижни момичета и че никога няма да бъдем, едва ли не го играеше сърдита...и в един момент всичко приключи, 20 годишно приятелство. В началото изпитвах физическа болка от случилото се, но сега след 10 години осъзнавам, че така е трябвало да стане...и по-добре...

Моята най- добра приятелка, бяхме неразделни и по- близки от сестри повече от 15 години, се омъжи и набързо роди. И ме отписа. Аз тогава бях свободна, отдадена на учене и тя ме постави в някаква по- долна категория. Признавам си, че много страдах, но си взех поука.

Разочарованията са нашите несбъднати очаквания.

Не ви разбирам мантрата  "не сте на 1 етап, тц, няма да сте приятелки". Това ми е ужасно нелогично на мен. Обяснявам с личен пример защо така мисля - моята най-добра приятелка, с която сме от 15 години една до друга, е омъжена и с 2 породени деца под 5 годишна възраст. Никога не сме спирали да се виждаме и все още си пишем всеки ден. Обичам го това момиче, тя ми е един от най - важните хора в живота. Ходя й на гости, когато й е сложно да излезне, ходим си на вечери навън, на по винце, на театър, мъжът й е прекрасен и помага ужасно много с децата, та и по концерти сме ходили, ходя с нея и двете деца в парка, бутам колички, играя си с тях, ходим да си купуваме дрешки - на тях, и на нас. Говорим си за абсолютно всякакви теми - аз за моите си неща като неомъжена жена, тя за нейните си, за работа, общо взето няма никаква разлика от преди, изключае появата на 2те човечета, които обожавам (и те мен ме). Моята девойка не иска да говори само за деца постоянно, та и докато беше майчинство ми е звъняла с думите "разкажи ми, моля те, за нещо от света, защото ако още някой ми заговори за пюрета и памперси, ще се побъркам". Младо, начетено, умно момиче е, със страхотна работа, прекрасна майка, един от най-добрите хора, който съм срещала на този свят - в началото, когато роди първото дете, много внимавах за какво говоря, защото мислих, че ще я натоваря с някакви мои тъпотии, а знаех, че има по-важни неща на главата, докато в един прекрасен ден тя се обърна и ми каза в очите "Защо не говориш с мен вече? Моля ти се, започни отново. Ти си ми най - близката приятелка и мен ме интересува какво става в живота ти. Да, майка съм, но още съм си аз, а и имам нужда понякога да си говоря за филми, музика, за живота и да разпускам". Смотолевих там аз гузно, че не смея, защото има по-важни неща от мен сега и тя ми се скара да спра да мисля така, защото и приятелите са важни, а истинските не са много, та така започнах отново да й споделям, без притеснения. Минаха годииини вече от този разговор, на море сме ходили, знам, че вратата й е винаги отворена за мен и тя знае, че света ще обърна, ако има тя нужда, та не знам за какви етапи говорите. Всичко е до приятелство. Това е. Истинските приятели не си отиват заради "различни етапи", те са там и са си те, нагаждат се към промените, правят компромиси, но са си там, истинските не си отиват, а присъединят към "бандата" малките човечета ))

FlameV, чудесно се е получило с приятелката ти.
Все пак, отричаш ли, че хората се променят? Ето, с твоята приятелка сте си запазили общата посока, но с някои хора не е така. Може да са си били истински, верни приятелки с години и в един момент се променят. Това става понякога и в брака - избирали са се уж, но единият се развива в една посока, другият в друга и вече няма какво да си кажат, или си късат нервите взаимно.
Нормални неща от живота. Няма калъп за отношенията.

Uncommon, не, не отричам, че е възможно хората да се променят, вероятно и ние сме се променили по някакъв начин за 15 години все пак, но отричам, че просто различните етапи и наличието на бебче ще разделят истински приятели. Но бих се съгласила за друго - реално аз, макар да съм комуникативна, приятели наричам хора, с които съм близка от мноооого години и не ми се е случвало с тях някой да се промени чак толкова, че да ни се "разделят" пътищата, винаги има какво да си кажем и какво да правим заедно. Може би е просто късмет. Кой знае, имам достатъчно време животът да ме обори в това ми виждане, но да ти призная - ми, надявам се да не ме оборва, а да ми го потвърди

А дано.

Леле някои от вас изкараха авторката по-черна и от дявола само, защото сподели, че й тежи, че с приятелката й вече нямат тази комуникация от едно време. Ако наистина беше егоист мноооого ме съмнява, че щеше да се терзае от случващото се, а направо щеше да приключи взаимоотношения с нея и нямаше да я "развява по форуми", както някой писа вече. На няколко пъти още в първия пост тя написа, че влиза в положение, разбира ситуацията и т.н. Обаче май никой не обърна внимание, че нейната дружка, знаейки, че авторката е без половинка, обяснява колко хубаво било да имаш дете. Прочетох и мнение за емоционалната интелигентност, та мисля, че на младата майка явно й липсва, за да говори нон стоп за детето ди и за неглижира шапчицата и нейните преживявания.

Аз не съм майка, имам близки приятелки, вече майки. Поддържаме комуникация, но не всекидневна. С едната, обаче реших  да не й пиша вече, след като си позволи да ми обяснява, че трябва да се замислям за дете и че приятелят ми бил на еди си колко години. Аз тогава й отговорих, че съм добре с математиката и толкова. И повече не я потърсих, тя ми писа наскоро, отговорих с 3 думи точно и това беше. Повече не мисля да толерирам такова поведение, пък нека сме приятелки от години. И аз да съм егоист!

И двете не сте истински приятелки. Ти не се съобразяваш с нея, защото ти си мислиш,че си по-важна, тя прави същото. Нито едната не прави компромис с другата. Не всички имаме деца, но всички сме имали нова страст (нова работа, следване, обучение, гадже). Напълно нормално е човек, който девет месеца е носил под сърцето това малко мъниче и го е родил в адски мъки, три месеца след появявата му да е обсебен от него. Аз дори три месеца след нова връзка надувам главата на приятелките си, просто защото допамина те бие в главата, това не е нещо, което можеш да контролираш. Не е необходимо да си компетентна, и не ти трябва да родиш за да останете приятелки. Изслушвай я, радвай се за нея, преструвай се,че ти е интересно, ако трябва. И на мен не ми е интересно всеки път, когато приятелка ми се оплаква от мъжа си, но оценям,че ми се доверява и няма да я нараня, само защото емоциите й не се вписват с моите в същия ден. Като се успокои от еуфорията сама ще ти каже "Благодаря ти,че ме изтърпи, не знам как си успяла". Дай й малко време. Ако приятелството ви си струва, ще има моменти, в които ти ще имаш сериозна нужда от нея и тогава ти ще си център на внимание, а тя ще е оставила на някой детето, за да е до теб. Според мен ти не тъгуваш по нея, просто ти е скучна в момента, а на теб ти трябва приятелка за кафета и клюки.

Имам чувството, че с някои хора четем различни постове от авторката.


Защо смятате, че те не са приятелки? Авторката егоист била, не знам си каква била.... Аз пак да питам, ако беше такава, отдавна да е прекратила контакт с майката. Отделно тя написа още в първия пост, че я разбира и влиза в положение. Не е вдигнала скандал след пропадането на срещата им. Според мен просто й е дошло в повече ситуацията и неглижирането й от страна на младата майка, оплака се тук и доста хора я нападнаха.

Здравейте отново не знам, аз ли не съм се изразила правилно Вие ли не сте ме разбрали... Разбира се,че се радвам за нея,но не мога да слушам вече трети месец дословно за бебето! Изслушвам я,но най-вече само аз го правя,когато искам да и споделя нещо тя подминава и пак бебето еди какво си... В първия пост споменах,че напълно разбирам промените при нея въпроса ми беше дали в някакъв момент ще можем да си говориме за нещата от живота ако щеш,а не за мъже и парцалки и т.н. До сега не съм била в такава ситуация, за това писах тук за съвет.

Предполагам ще можете. Като свикне с бебето и това да си родител, вероятно ще си възвърне и интереса към другите "неща от живота". Ако се огледаш във Форума, тук е пълно с майки, които говорят и за много други неща освен децата си - хоби, интереси, теми от живота, книги, предавания, дом, външен вид и мода и какво ли още не. Да си майка на новородено за първи път е наистина доста често всепоглъщащо преживяване и действително хората, които все още нямат деца трудно могат да го разберат. С най-добри чувства казано.