Не е въпроса да изтърпиш циклажа на приятел, но е проблем, когато той няма никакво намерение да изслуша теб.
Ами и аз това казах. Ама ми обясниха, че тогава не сме били истински приятелки.
- Публикувана: 5 май 2020, 02:37 ч.
- Последно мнение: 24 май 2020, 14:58 ч.
Ще си запазиме ли отношенията в тази ситуация?
Ами и аз това казах. Ама ми обясниха, че тогава не сме били истински приятелки.
Аз все повече си мисля, че темата е провокация с цел да се дърляме за спорта или авторката просто завижда и цели да оплюем тук другарката ѝ. Първо се казва, че контактите са ограничени, а после онази говорела само за бебето. Е кога пък успя в рамките на ограничени контакти да ѝ надуе главата до такава степен с бебешки разкази, че Червената шапчица да заключи, че вече нямат общи интереси и да се закъхари за бъдещето на отношенията им?
Ако темата е истинска, съветвам авторката да прояви търпение и да се радва, че приятелката ѝ е обсебена от теми за нещо хубаво като бебе и семейство. Ако имаш съмнение за приятелството ви след 3 месеца бебешки приказки, какво ли щеше да е в друга ситуация. Може би малко крайно ще се изкажа, но говоря като човек, които сред приятелите си има онкоболни, такива претърпели загуба и с още сложни житейски проблеми. Какво ли не бих дала да ми надуват главата с весели, жизнеутвърждаващи теми, пък аз ще си ги слушам и ще кимам.
В заключение, смятам, че най-полезно ще бъде да съветваме авторката от настоящата перспектива, не от хипотези за Х години бебешко витиеватстване.
Ако темата е истинска, съветвам авторката да прояви търпение и да се радва, че приятелката ѝ е обсебена от теми за нещо хубаво като бебе и семейство. Ако имаш съмнение за приятелството ви след 3 месеца бебешки приказки, какво ли щеше да е в друга ситуация. Може би малко крайно ще се изкажа, но говоря като човек, които сред приятелите си има онкоболни, такива претърпели загуба и с още сложни житейски проблеми. Какво ли не бих дала да ми надуват главата с весели, жизнеутвърждаващи теми, пък аз ще си ги слушам и ще кимам.
В заключение, смятам, че най-полезно ще бъде да съветваме авторката от настоящата перспектива, не от хипотези за Х години бебешко витиеватстване.
За мен е много нормална ситуация - хората се вълнуват от различни неща в различните етапи на живота си и говорят за тях не защото нямат никакви други интереси, а защото за момента конкретното нещо е най-ново и важно.
За мен също така е нормално пътищата на хората също да се разделят и всеки да формира нови приятелски кръгове през целия си живот - просто всичко тече и всичко се променя, срещаш нови хора, обстоятелствата се променят.
Тъй като нямам деца, по много от приятелите и познатите ми имат, естествено е, че не общуваме със същия интензитет - свободното ни време е различно, ангажиментите също. С някои от тях запазихме отношенията си, с други по-скоро не.
Мисля, че е хубаво човек да проявява емоционална интелигентност и да се опитва да разбира ситуацията, себе си и другите. Нито авторката е егоист, нито нейната приятелка, просто животът им се случва.
За мен също така е нормално пътищата на хората също да се разделят и всеки да формира нови приятелски кръгове през целия си живот - просто всичко тече и всичко се променя, срещаш нови хора, обстоятелствата се променят.
Тъй като нямам деца, по много от приятелите и познатите ми имат, естествено е, че не общуваме със същия интензитет - свободното ни време е различно, ангажиментите също. С някои от тях запазихме отношенията си, с други по-скоро не.
Мисля, че е хубаво човек да проявява емоционална интелигентност и да се опитва да разбира ситуацията, себе си и другите. Нито авторката е егоист, нито нейната приятелка, просто животът им се случва.
И моята първоначална реакция беше, че авторката е егоистка, но после се замислих.
Имам само една приятелка от цялата ни компания, която е с детенце. Момиченцето е на почти седем месеца. Чуваме се долу-горе веднъж на две седмици, когато малката спи. Говорим си по час, че и отгоре. И за захранване, и за ергономични раници, кърмене и други бебешки неща, но абсолютно винаги говорим и за неща, които мен ме вълнуват пряко - сватбата ни, моето следване, завършване, местене. И още сто теми. Аз давам мнение за нейните родителски неща, макар да не съм родител, тя дава за моите, макар никога да не се е местила от държава в държава. Не помня как беше, когато детето беше на три месеца, но май се чувахме по-рядко. Преди два месеца пък аз не можех много да говоря, понеже имах мои целодневни ангажименти. Никога не бих искала да я загубя като приятел. Страхотна жена, майка и приятелка е. Приятелството е двупосочна улица.
Имам само една приятелка от цялата ни компания, която е с детенце. Момиченцето е на почти седем месеца. Чуваме се долу-горе веднъж на две седмици, когато малката спи. Говорим си по час, че и отгоре. И за захранване, и за ергономични раници, кърмене и други бебешки неща, но абсолютно винаги говорим и за неща, които мен ме вълнуват пряко - сватбата ни, моето следване, завършване, местене. И още сто теми. Аз давам мнение за нейните родителски неща, макар да не съм родител, тя дава за моите, макар никога да не се е местила от държава в държава. Не помня как беше, когато детето беше на три месеца, но май се чувахме по-рядко. Преди два месеца пък аз не можех много да говоря, понеже имах мои целодневни ангажименти. Никога не бих искала да я загубя като приятел. Страхотна жена, майка и приятелка е. Приятелството е двупосочна улица.
Авторката писа, че няма гадже и явно приказките за семейната идилия с бебе и по тази линия й идват нанагорно. Чувства се донякъде самотна предполагам, както и че лееекинко завижда. Не точно за бебето, а че приятелката й вече се е установила, а тя още не е.
Ако имат истинско приятелство, едва ли временното раздразнение ще го бутне, може да се поотдалечат и после да се преоткрият. На мен поне ми се е случвало, при други поводи.
Не е въпроса да изтърпиш циклажа на приятел, но е проблем, когато той няма никакво намерение да изслуша теб.
Ако имат истинско приятелство, едва ли временното раздразнение ще го бутне, може да се поотдалечат и после да се преоткрият. На мен поне ми се е случвало, при други поводи.
Не е въпроса да изтърпиш циклажа на приятел, но е проблем, когато той няма никакво намерение да изслуша теб.
За абсолютно нищо не завиждам! Не се чувствам самотна искам да имаме диалог,а не монолог който тя води с мен.
За сега явно се разминавате тотално. Аз също мисля, че като поизрастне малко детето, тя вече малко ще може да си вдига погледа от него към други неща, но се опасявам, че когато е на 2 години, ще ти разправя как се развива, какво казва, и така нататък - на 3, 4, 5... Напълно разбирам, че не ти е интересно да си говорите само за нейното дете. Аз например съм такъв човек, че не се захласвам от чужди деца.
А тя интересува ли се от теб, от твоите теми? Изслушва ли те? Пита ли те - а какво стана с... (някакви неща, които си й разказвала), или ги забравя?
Хубаво е да я запазиш като приятелка, но може би не е лошо да развиваш приятелски отношения с други млади жени, които са в по-близка до твоята ситуация.
А тя интересува ли се от теб, от твоите теми? Изслушва ли те? Пита ли те - а какво стана с... (някакви неща, които си й разказвала), или ги забравя?
Хубаво е да я запазиш като приятелка, но може би не е лошо да развиваш приятелски отношения с други млади жени, които са в по-близка до твоята ситуация.
Пита понякога,но не ме изслушва тръгна да кажа нещо тя ме прекъсне и пак за бебето, а за това което съм и казала подминава.
Добре, а ти някакви комуникационни похвати да подобриш диалога използваш ли? Като например, ако тръгне да те прекъсва да кажеш: "Извинявай, само да си довърша". Или ако смени темата, пак да я върнеш в коловоза на твоята мисъл с нещо от рода на "Само преди да продължим за Х, ще ми кажеш ли какво мислиш за У"? Или "Не искам да връщам разговора назад, но ще ми е наистина ценно да разбера мнението ти за..." И тя ако е нормален, интелигентен човек, ще се усети. Ако не се усети, можеш да пробваш и с директен разговор. Но да се разваля близко приятелство заради някакви си три месеца незадоволителна комуникация, при това в следствие раждане на бебе, това е несериозно и не говори добре за приятелството и участниците в него. Винаги ми е било странно как някои жени са склонни от 9 кладенеца вода да донесат и да правят безкрайни компромиси в името на някой мъж, който не го заслужава, а са готови да развалят ценно приятелство заради някакви дреболии.
На мен също ми се струва, че й завиждаш, не се радваш заедно с нея, не я подкрепяш или не осъзнаваш каква огромна промяна е настъпила в живота й. Променен е на 180 градуса, ако се грижи сама за детето, без помощ от баби, определено то е обсебило цялото й ежедневие и няма време да прочете дори новините. Освен, че се е родило бебе се е родила и майка! Изчакай, дай й малко време. Ако ти я чувстваш като важна за теб, ще й даваш повече отколкото тя на теб, просто защото момента е такъв. Като поотрасне детенцето ще видиш, че нещата ще се променят и тя ще има време за теб.
Тук тези, които ти говорят, че животът не се променя, си хвърлят бебето на някоя баба и за тях всичко продължава по стария начин.
Тук тези, които ти говорят, че животът не се променя, си хвърлят бебето на някоя баба и за тях всичко продължава по стария начин.
Нямам време да изчета цялата тема, минавам директно към въпроса:
Червена шапчица, била съм в много подобна на твоята ситуация. Когато най-близката ми приятелка роди, аз бях много далеч от всичко това. Тя не говореше нон стоп за бебето, но общо взето нямахме много за какво да си говорим. Живота ми се стече така, че се отдръпнах...за няколко години. Не е било бебето проблема, просто пътувах много, живеех и така...
После аз се задомих и както се казва: намерихме се.
Всичко си беше, все едно вчера сме се разделили. Но пък ние се знаем от много малки и приятелството ни е минало през всевъзможни неща. Тя имаше буен живот, аз не я подкрепях във всички моменти, защото не одобрявах някой от нещата, които вършеше. Но когато и беше най-трудно, бях до нея и тези неща се помнят.
Да, сега сме семейни, нямаме възможност постоянно да се виждаме и чуваме, но сме си близки и се уважаваме.
Ако едно приятелство е истинско, то няма как да приключи, защото живота на някой от участниците се е променил.
Сега тези неща са ти далечни, после ще я разбереш. Тя пък вече е приключила с етапа, в който си ти в момента.
Пак ще се срещнат интересите ви и ще имате за какво да си говорите. Не затваряй тази врата, ако мислиш, че си струва и държиш на човека отсреща.
Червена шапчица, била съм в много подобна на твоята ситуация. Когато най-близката ми приятелка роди, аз бях много далеч от всичко това. Тя не говореше нон стоп за бебето, но общо взето нямахме много за какво да си говорим. Живота ми се стече така, че се отдръпнах...за няколко години. Не е било бебето проблема, просто пътувах много, живеех и така...
После аз се задомих и както се казва: намерихме се.
Всичко си беше, все едно вчера сме се разделили. Но пък ние се знаем от много малки и приятелството ни е минало през всевъзможни неща. Тя имаше буен живот, аз не я подкрепях във всички моменти, защото не одобрявах някой от нещата, които вършеше. Но когато и беше най-трудно, бях до нея и тези неща се помнят.
Да, сега сме семейни, нямаме възможност постоянно да се виждаме и чуваме, но сме си близки и се уважаваме.
Ако едно приятелство е истинско, то няма как да приключи, защото живота на някой от участниците се е променил.
Сега тези неща са ти далечни, после ще я разбереш. Тя пък вече е приключила с етапа, в който си ти в момента.
Пак ще се срещнат интересите ви и ще имате за какво да си говорите. Не затваряй тази врата, ако мислиш, че си струва и държиш на човека отсреща.
Човек рядко разбира имането на дете - с всичките му радости, мъки, грижи и отговорности - в пълния му блясък преди сам да стане родител. Отделно в началото след появата на бебето умората и стресът от новото си казват думата. Аз първите 6 месеца след раждането на дъщеря ми буквално не ги помня. Спомням си само някаква абстрактна смесица от нечовешка умора, постоянна тревога гладно ли е, жадно ли е, колики ли са това, мастит ли е тая бучка, и една всеоглъщаща обич към розовото пухкаво същество. Мозъкът ми беше размекнат от постоянното недоспиване и другите новороденчески прелести. Вече с второто нещата ми бяха по-познати, но пак имаше много безсъние, умора и досаден кръг от кърмене-изцеждане-люшкане и т.н.
Тя ще мине този етап горе-долу като детето ѝ стане на 2.Но аз на нейно място бих прекратила това приятелство. Толкова егоизъм струи от твоя пост, че не е истина.
Съгласна съм. Не знам какво е приятелство е това. Хората минават през всякакви житейски периоди, и ако само като ти е удобно и интересна сте приятелки, нямат бъдеще тези отношения.
Изобщо не си егоистка! Животът ви се разминава. Може да поддържаш връзка с този човек, но доста по-рядко. Имам такива приятелки и прекъснах честите контакти с тях. Една искаше да ходя да гледам колички с нея, няма шанс! Това не значи, че не сме приятелки, понякога си пишем, виждаме се 1 път на 5-6 месеца и това е. Не харесвам чуждите деца и не искам да се занимавам с тях, радвам се за тях и щастието им, но отдалеч. Намери си нови приятелки. Такива с твоите интереси и вълнения в момента. След време, когато интересите ви пак се пресекат/примерно ти родиш или тя се върне към нормалния живот/, точно на нея ще звъннеш за съвети. Аз и по принцип смятам, че приятелството е много по-хубаво, когато се правят неща заедно, а не само споделяне, но когато и това е токсично, просто намали контактите. Изобщо не е задължително, приятелството да е силно /често виждане, чуване /през целия Ви живот. Доста хора, губят близките контакти, но когато пак са на една вълна се намират.
Токсично е че приятелката й има деца? Скучно, не токсично. С този начин на мислене един ден ще се окаже без приятели или само с куп от онези, за весели моменти...Но така или иначе няма приятелство в тая ситуация.
Абе, всеки сам да си извърви пътя до моментите на истината.
Съжалявам, не се стърпях.
Абе, всеки сам да си извърви пътя до моментите на истината.
Съжалявам, не се стърпях.