Да де, нормално. Ама една среща е нормално да протича по следния начин - едната си казва с няколко изречения нещата, които я вълнуват, другата съпричастно изслушва, после обратно. Диалог да има. А не монолог. Така че колкото и да е център на света на майката това бебе, може и да покаже малко интерес към приказките за мъже на аверката си щото до вчера и тя за това е приказвала. Също и приятелката може да покаже грам интерес към бебето, от учтивост. Щото утре и тя ще е на тоя хал.
- Публикувана: 5 май 2020, 02:37 ч.
- Последно мнение: 24 май 2020, 14:58 ч.
Ще си запазиме ли отношенията в тази ситуация?
Лимонче, разбира се че е нормално, както е и нормално на авторката тия три месеца да са й се видели три години в разкази за едно и също.
Темата е без значение, ако е безинтересна за събеседника, значи е неподходяща. Какво й пречи да се вълнува за бебето пред роднини и млади майки като нея, а на нераждалите си приятелки да спестява всичко това, което им е чуждо. Човек трябва да внимава да не става досаден.
Мой пример - детето ми беше годинка, приятелка роди и се почна - от сутрин до вечер ми разказваше с най-малки подробности за бебето си и всичките им ритуали. Една седмица, две, месец... все едно и също. Аз също имах какво да кажа, но нея изобщо не я интересуваше.
Накрая не издържах и в прав текст й казах, че много се радвам за майчинството й, но и аз съм човек и не мога да слушам само нея и вълненията й. Разсърди се - ми това й било ежедневието..., да, но и аз имам ежедневие.
Не е въпросът в конкретната тема - дали ще е майчинство, политика, любов, плетки. Интересувайте се от човека срещу вас и не обсебвайте разговора само с това, което вълнува вас. Това е.
Темата е без значение, ако е безинтересна за събеседника, значи е неподходяща. Какво й пречи да се вълнува за бебето пред роднини и млади майки като нея, а на нераждалите си приятелки да спестява всичко това, което им е чуждо. Човек трябва да внимава да не става досаден.
Мой пример - детето ми беше годинка, приятелка роди и се почна - от сутрин до вечер ми разказваше с най-малки подробности за бебето си и всичките им ритуали. Една седмица, две, месец... все едно и също. Аз също имах какво да кажа, но нея изобщо не я интересуваше.
Накрая не издържах и в прав текст й казах, че много се радвам за майчинството й, но и аз съм човек и не мога да слушам само нея и вълненията й. Разсърди се - ми това й било ежедневието..., да, но и аз имам ежедневие.
Не е въпросът в конкретната тема - дали ще е майчинство, политика, любов, плетки. Интересувайте се от човека срещу вас и не обсебвайте разговора само с това, което вълнува вас. Това е.
Може приятелката й да няма с кого да споделя. Ако авторката й е единствената близка приятелка. Знае ли човек, то много малко информация се даде по въпроса. Очудвам се на крайните мнения тук
надявам се такива "приятелки" да нямам.
Цитат
Ако попадна в нежеланата ситуация някоя майка да ми говори напоително за пълния памперс или позата, при която кърми, втори път няма да има. Може и да сме били приятелки, но всеки си е поел по пътя. Ценя времето си.
Аз пък се учудвам на такива майки, които друга тема за разговор нямат. Честно. Имам дете, не е като да не съм била и аз с бебе. За мен логично е майката да дава на бебето времето и вниманието, от които то се нуждае, но все пак да има нужда и от малко време за себе си. Ако ще и половин час на ден да е, няма ли нужда тая жена да си проветри малко главата, да усети, че има и друг живот, отвъд памперсите и млякото? Ако моя приятелка няма друга тема за разговор месеци наред, ще реша, че нещо не е в ред.
Е, хайде стига, 3 месеца са това, може момичето да е по-младо и да се впечатлява лесно от всичко ново покрай бебето. Както писах вече, нямаме информация, за да знаем. Характери има всякакви. Ако преди това приятелството им е било силно какво са 3 месеца на фона на няколко години? А и в крайна сметка може да поговори с нея по въпроса, все пак няма сливи в устата. Вместо да говорят и да се изяснят тя е готова директно да прекъсне отношения с нея. Какво приятелство е това?
Значи никога не сте били приятелки .
С моите приятелки често сме били на различни вълни, но никога не се е стигало до разпад на отношенията. И не говоря само за бебета. Човек минава през раздели, сменя работа, търси си жилище, строи, купува, нови връзки и още и още. Не е нужно да минаваме едновременно с приятелите си през същите периоди за да се интересуваме от това, което преживяват.
С моите приятелки често сме били на различни вълни, но никога не се е стигало до разпад на отношенията. И не говоря само за бебета. Човек минава през раздели, сменя работа, търси си жилище, строи, купува, нови връзки и още и още. Не е нужно да минаваме едновременно с приятелите си през същите периоди за да се интересуваме от това, което преживяват.
Някои тук са много крайни. Разпад на приятелството заради някакви си 3 месеца бебешки приказки. Страшно приятелство, няма що. Аз неслучайно споменах моята приятелка, която говори само за мъже. Някъде от 6 г. е това, досадно е, но да - ако е близък приятел, редно е да го подкрепиш и да му помогнеш. Хората зациклят във всякакви теми - работа, жилище, любов, роднински неволи. Голям праз, че говорила за бебета. Я се стегнете.
Авторката писа, че няма гадже и явно приказките за семейната идилия с бебе и по тази линия й идват нанагорно. Чувства се донякъде самотна предполагам, както и че лееекинко завижда. Не точно за бебето, а че приятелката й вече се е установила, а тя още не е.
Ако имат истинско приятелство, едва ли временното раздразнение ще го бутне, може да се поотдалечат и после да се преоткрият. На мен поне ми се е случвало, при други поводи.
Не е въпроса да изтърпиш циклажа на приятел, но е проблем, когато той няма никакво намерение да изслуша теб.
Ако имат истинско приятелство, едва ли временното раздразнение ще го бутне, може да се поотдалечат и после да се преоткрият. На мен поне ми се е случвало, при други поводи.
Не е въпроса да изтърпиш циклажа на приятел, но е проблем, когато той няма никакво намерение да изслуша теб.
А може и да ревнува приятелката си, че вече вниманието й е изцяло към бебето и съпруга и не й отделя вниманието, с което е свикнала. Поне при мен така стана като едната ми приятелка се омъжи и замина за друг град и другата също. Просто техните ангажименти и интереси се изместиха, докато моите си останаха същите. Ама си останахме приятелки. Чувствах се самотна, намерих си други дружки междувременно и така...