Писах отдавна.. ще да е било преди 7-8 месеца. Тогава всичко започна с нещо което по думите на всички беше тривиална изневяра...
Запознах се с колега...харесахме се, беше лято, пеперуди, романтика... Уж всичко под контрол, уж за малко, уж докато ни мине...
И двамата женени, аз имам две малки деца.
От тогава вече мина почти година.
Жена му не разбра, но той се промени и тя не понесе промяната, не искаше да го чака да му мине и го остави.
За себе си... убедена, че моя любовник е просто приказка, която ни трябваше и на двамата в даден момент... И дори и да имахме възможност за останем заедно, едва ли щеше нещо да се получи... Но продължава да е там и въпреки че почти не се виждаме ( живеем в различни държави) ме ужасява мисълта да изчезне от живота ми..
Но сега си мисля за мъжа ми... С тази план Б връзка, открих какво ми липсва у него... Сравненията са ужасни, но има ли алтернатива в такава сигуация..
Мъжа ми е невероятен човек, най-добрия който съм срещала... Но не успяхме да изградим истинки интимна врързка... Все още, след 15г, ни е трудно да говориме за чувства,за настроения, за секс, да плачем...
С план Б, това стана толкова бързо и естествено, все едно се познаваме от цял живот. Въпреки че инфантилният му и непостоянен характер, някои лунатични идеи, себелюбието и още куп неща, ме съмняват, че щахме да преодолеем при евентуална нормална врързка
Но сега чудя се имат ли шанс нещата м/у мен и мъжа ми? Защо стигнах до тук?
Винаги съм вярвала, че той е мъжа на живота ми, защо сега се чувствам толкова дълече от него? Ще ми мине ли? Ще всикна ли пак с това, което беше, приемайки това което няма да но бъде? Защото това което го няма, не го искам насила, поискано... То е в характера, в човека.
Понякога си мисля,ако всичко беше перфектно, щеше ли да стигнем до тази наша Б история...
И не, не забравям децата. Можеби както бях решила, каквото и да става, трябва да спася семейството си заради децата, но ако не се справя, ще мога ли да " се преструвам" цял живот...
Запознах се с колега...харесахме се, беше лято, пеперуди, романтика... Уж всичко под контрол, уж за малко, уж докато ни мине...
И двамата женени, аз имам две малки деца.
От тогава вече мина почти година.
Жена му не разбра, но той се промени и тя не понесе промяната, не искаше да го чака да му мине и го остави.
За себе си... убедена, че моя любовник е просто приказка, която ни трябваше и на двамата в даден момент... И дори и да имахме възможност за останем заедно, едва ли щеше нещо да се получи... Но продължава да е там и въпреки че почти не се виждаме ( живеем в различни държави) ме ужасява мисълта да изчезне от живота ми..
Но сега си мисля за мъжа ми... С тази план Б връзка, открих какво ми липсва у него... Сравненията са ужасни, но има ли алтернатива в такава сигуация..
Мъжа ми е невероятен човек, най-добрия който съм срещала... Но не успяхме да изградим истинки интимна врързка... Все още, след 15г, ни е трудно да говориме за чувства,за настроения, за секс, да плачем...
С план Б, това стана толкова бързо и естествено, все едно се познаваме от цял живот. Въпреки че инфантилният му и непостоянен характер, някои лунатични идеи, себелюбието и още куп неща, ме съмняват, че щахме да преодолеем при евентуална нормална врързка
Но сега чудя се имат ли шанс нещата м/у мен и мъжа ми? Защо стигнах до тук?
Винаги съм вярвала, че той е мъжа на живота ми, защо сега се чувствам толкова дълече от него? Ще ми мине ли? Ще всикна ли пак с това, което беше, приемайки това което няма да но бъде? Защото това което го няма, не го искам насила, поискано... То е в характера, в човека.
Понякога си мисля,ако всичко беше перфектно, щеше ли да стигнем до тази наша Б история...
И не, не забравям децата. Можеби както бях решила, каквото и да става, трябва да спася семейството си заради децата, но ако не се справя, ще мога ли да " се преструвам" цял живот...
Отколкото чувствителен и лиричен.