Не трябваше да избираме, виждаме се адски рядко, аз не правих равносметки или планове какво ще е наистина по-нататък, нямаше никаква спешна нужда да се взима никакво решение.
Но нещата ни се оплетоха, стана по-душевно, станахме си нужни.
Докато жена му го напусна.
Тогава баланса се загуби.
За него е ясно или е с мен или трябва да остави всичко, емоционално да се освободи, за да започне от нула.
А аз..
Аз не зная.. сувствам се супер отговорна за щастието на мъжа ми. 15г градихме което имаме, това е целият му живот, сега всичко да срина ей така.. как се живее с тази вина... Все пак той не ми е безразличен. Дори и нашето интимно да си отиде, все пак той е мъж който избрах да създам семейство и винаги съм обичала. Как да го съсипия и да живея щастливо с друг...
Да, ако бях взела ясно решение, щях да извадя нещата на масата и да си кажем всичко, защото то е ясно че ако го направя ще е край...
Но нещата не са толкова прости, не е бяло и черно.
Да, не може така да е за винаги.. но няма или поне не виждам "добро" решение..