Две деца с аутизъм???

Според мен е детски аутизъм, защото никога нищо не е 100 процента сигурно,  е синдрома на Даун да.
При нас в Белгия имаше статия, че 30 процента от диагнозите детски аутизъм са грешни.
Когато децата ставали на 15 години, нямало и помен от аутизма. Даже много по - рано.
Може други проблеми да остават, не знам подробности. Примерно ДЦП в лека форма и аутизъм , няма разлика
в началото.  Е, има си ясен аутизъм - имаше едно момиче по  цял ден въртеше едно въже, но при него излезе дубликация на хромозома 2, при сестра й също.
Алекс , прости че се намесвам, но може да направите такова изследване - дубликации и делеции на хромозоми.

Подкрепям Бео
Не, не е като да си с някакво 100 доказуемо физическо страдание - късогледство, дюстабан и пр. Такава диагноза  е мнението на специалист/колектив за състоянието на детето в момента.
Синът ми беше с атипичен. После с детски. После ГРР. После афазия във вербалното развитие. Така през годините диагнозите се облекчаваха  От 3 години е без диагноза.  За страничен поглед на не специалист е неразличим от децата в норма.

Да ви попитам: имам познат младеж с аутизъм  и е на 21 години. Майка му почина в следствие на ковид и момчето остана само. Не може да се грижи сам за себе си , няма роднини. Да знаете случайно някакъв дом за младежи с такава диагноза.Има си апартамент , но е сам и има нужда някой да го наглежда.Някаква идея да имате. Искам да му помогна , но не знам  как.

По-добре да се намери асистент, щом си има дом може да си го обитава. Заплаща се от общината за асистент....поне тук. Познавам такъв мъж тук и така се процедира с него.

Здравейте!
По темата отдавна не е писано и си позволявам да пиша тук, защото само майки, минали през нелекия път знаят за какво става дума.
Имам голям син, който още от раждането имаше проблеми и нещата лъснаха за мен един ден, когато започна да  се върти до безкрай на годинка и два месеца. От тогава мина много време, с правилна диета, малко добавки и много, много обяснения успяхме да изградим от него прекрасно, възпитано дете, което е неразличимо от връстниците си.
Дотук добре всичко... Един ден пожела да си има бебе, въпреки че ми беше много трудно... Сега имаме още един син, който е на 11 месеца и следя много изкъсо за всичко, чак съм се вманиачила и психясала. Знаете за какво говоря...
  Имам притеснения и за неговото развитие, макар че са много различни с баткото, а в някои случаи и много еднакви. Даже ми се струва, че от толкова втренчване не мога да разчета добре сигналите му. Той пляска с ръце, имитира някои животни, привързан е към мен, а баткото не ме искаше изобщо, обръща се на името си в повечето случаи, двигателни засега се развива също добре-пълзи много катери се и т. н.
Имам едно много голямо притеснение и то е относно очния контакт. Някой път ми се дразни като го гледам в очите или просто не му е приятно... Другото, което прави е да си крие очите с ръце или да си бърка с палци в тях при много близък очен контакт, например, когато искам да му се порадвам и го вдигна нависоко...
Преминавам през много тежка депресия и вероятно не съм много обективна и инстиктивна, защото страхът ми е в повече. Благодаря, че ме изчетохте.

Здравейте.
Има отделна тема за деца от спектъра в бгмам сега ще сложа линка отдолу.
https://m.bg-mamma.com/?topic=1412751.285