В момента чета ... 65

Според мен дай все пак шанс на "Бьорнстад", не бих препоръчала
"Тревожни хора", въпреки че го харесвам като автор.

Ще бъдеш ли тук на Мюсо да кажем, че може да се пропусне, но Защото те обичам е много силна и вълнуваща, не я подминавай.

Прочетох румънската "Момиченцето, което си играеше на бог" и останах раздвоена в мнението си за нея. Много интересна и в същото време много досадна.
Започнах "Сподавен писък" и много ме увлече, снощи дръпнах първите 35% неусетно.

evencee, аз си знам много добре вкуса и точно за "Защото те обичам" имам доста лошо предчувствие, затова и не искам да чувам за нея. По-скоро ще ми докара раздразнение и досада, отколкото да ме развълнува и разчувства. Още помня мъката с "Хартиеното момиче" през първата половина и как исках да бия шута на автора и повече да не докосвам негова книга. Сега е различно, защото имам цели 3 негови книги на хартия, които не съм чела. Забелязвам обаче нещо странно - четейки "И след това...", неволно детайлите от "Момичето и нощта" повече от година след прочита ми изникнаха в главата

На мен ми хареса до към средата, оттам нататък ставаше все по-зле, а краят тотално не ми хареса. Определено не е от най-силните книги на Кинг в моите очи.

Напоследък изобщо не ми се чете (в шок съм от себе си, ама това е положението), та съм подхванала една young adult спейс книжка - "Пламъкът на Аврора", втора част от трилогия. Лековата, неангажираща, не ме тегли особено, но ще си я довърша.

Аз съм често така с книгите на Кинг - или.ми харесват до средата и натам не /11.22.63/ или едва добутвам до средата, а натам ми стават супер интересни/Томичукалата/.

Аз съм на "Шепнещите" и това лято явно ще ми е за Джон Конъли. Чете ми се много the evening land: lord Byron's novel, но на хартия, а ме мързи да поръчвам от амазон и прочее. Тук пък не я намирам естествено и така. Не ми се правят експерименти, нито искам да давам шансове, четат ми се неща, които знам че ще ми харесат. Това идва след разочарованието ми от "10 женски изневери" на Катя Андонова и "Всички наши тела" на Георги Господинов. Изобщо не са моето нещо.

Мисля най-накрая да се запозная с творчеството на Колийн Хувър. Много положителни коментари съм чела и чувала за нея. С какво ще ми препоръчате да започна? Всички нейни книги ли си заслужават?

Отметнах и ''Кафка на плажа'' на Харуки Мураками.

Уф, нарочно си я бях оставил за десерт, защото бях чувал и чел някои неща за нея. И хубави и не до там хубави. А и била по-тежка и жестока в определена насока. Та след като минах през толкова много негови заглавия завърших (засега) с неговото творчество може би с най-популярния му роман. И мисля правилно простъпих. Това определено не е книга с която да започнеш и откриеш Мураками. Трябва да си по-подготвен така да се каже.
На мен лично много ми хареса. Ест. с някои уговорки, но то колко перфектни неща имаме? Всичко е въпрос на възприятие в крайна сметка.
Книгата буквално се движи по ръба на разума. ->Светът е библиотека, пълна с метафори. И е вътре в самите нас<-
Тук Мураками забърква ама един наистина уникален коктейл от рационално и ирационално и неговата фантазия и въображение стрюят. Философия и метафизика се преплитат по уникален начин.
За мен, Мураками има един безусловен талант. Харесван, отричан (никой обаче не е равнодушен), той просто умее по един абсурден, но типичен за него си стил, да разкаже за най-грозното и лошото по толкова лек и непринуден начин, че да го приемеш като нещо нормално и като част от теб. Автор, който хем е труден за разбиране и почти никога не даващ крайни отговори, хем четящ се лесно, защото използва език сходен с нашия и с нашето ежедневие.
Определено я препоръчвам.


А сега хващам и последната му книга, която аз лично имам, сборника с разкази: ''Изчезването на слона'' (17 разказа побрани в около 350 стр.)

На мен всички без "Верити" ми харесват. По мое мнение е съвсем обикновен трилър, който не блести откъм идеи - за хората, които принципно са се наситили на жанра. В противен случай вероятно ще Ви хареса.
Иначе зависи от възрастта Ви, но смятам, че най-наситени откъм емоции са "Най-доброто в теб" и "Никога повече". Препоръчвам ги на всички, най-малко заради сериозните теми, които засягат. Плаках много и на двете. Дават отговори на доста въпроси, които не смеем да зададем на себе си или на човек, който знаем, че преминава през нещо подобно. А за жалост подобни проблеми са често срещани в семействата. И никой не е застрахован.
В сравнение с тях, останалите определено леко бледнеят. Ако смятате да опитате цялото творчество на авторката, по-добре започнете със "Споделени тайни", например. Също си заслужава.

Прочетох ,,Има ли места в Рая?,,  и  много ми хареса. Книгата е много емоционална и тежка, започва някак лежерно и приятно и след това събитията, които следват те зашлевяват като шамар и отрезвяват. Много добра дебютна книга, определено няма да е последната,която ще прочета на българката писателка.

Не съм по темата "Какво четеш", защото докато я четох, нямах добър нет и възможност да изкажа впечатленията си. Затова ще ги споделя сега, след като вече е прочетена Книгата е "Бездетен", авторът - Ивайло Митев, и от първите страници, разбира се, и от самото заглавие, става ясно, че това е книга, вдъхновена от личната история и драма на автора, борещ се със съпругата си със стерилитета. Тема, която на мен също ми е много близка, изстрадана, преборена, за щастие завършила с най-прекрасния край - двете ми ин-витро деца. Много силен е и уводът на Радина Велчева, основател на Фондация "Искам бебе" и жена-вдъхновител и опора на много от нас, сблъскали се с репродуктивни проблеми. Разбирате, че очакванията ми към тази книга бяха много високи - за нещо разтърсващо, проникновено, емоционално затрогващо. Обаче историята се оказа много семейно-битова с елементи на черна магия и езотерика, които, в съчетание с често неумелия изказ, първоначално ме отблъснаха. Но пък реших да видя какво ще се случи докрая и как ще се развие историята. Авторът, по мое мнение, е сладкодумен разказвач, увлича в действието, разгръща една семейна сага пред нас, но за съжаление не и с онова талантливо, омайващо, дълбоко перо на майсторите на прозата. Но - лято, море, почивка, реших, че са идеалният фон за нещо не толкова ангажиращо мисъл и внимание. И се получи. Постепенно "слязох" до нивото на стилистиката и ме увлече, даже и ми хареса. Не ме прехласна, но все пак ми хареса
И за пореден път се убеждавам колко важен е моментът, в който посегнеш към дадена книга - физическа натовареност и умора, емоционални и лични притеснения - за начина, по който ще я възприемеш и тя ще ти въздейства. И също така - коя е била книгата преди нея - с какво я сравняваш, дали с високо вдигната летва, или с нещо посредствено. Ивайло Митев определено губи по точки от Арундати Рой ("Богът на дребните неща"), която пък довърших на плажа - най-неподходящото място за нея, помрачило усещането ми за прекрасна и дълбока проза.

Прочетох '451 градуса по Фаренхайт ' , давам и кръгла 5ца, много ми хареса .

Сега започнах ' Един ден на Иван Денисович' на Солженицин. Интересна е, но стилът на писане ми е малко тегав и не ми върви много. Има и доста непознати за мен думи.

Diavolo, бях започнала "Кафка на плажа", но още в началото я зарязах, нещо не ме грабна идеята. Досега не съм чела нищо на Мураками, с коя книга би препоръчал да започна?

И аз да пиша най-после какво съм прочела. Изгазих най-накрая от втората тухла на Илдефонсо Фалконес (Los herederos de la tierra), продължение на историята от първата - пак за средновековна Барселона, но вече по-голямата част от действието се развива през ХV век. Втората ми хареса малко по-малко, но това е субективно. Обаче е интересно да се чете за Барселона през Средновековието, за обичаите, начина на живот и т.н., а авторът се е подготвил много добре. Харесала съм си и други негови книги, но мисля да останат за по-нататък. А сега, тази сутрин, подхванах една нехудожествена книга, отново на тема, която ми е много важна - за хипотиреоидизма и проблемите при диагностицирането и лечението му: Hypothyroidism Type 2 - The Epidemic (Mark Starr).

За 3 поста много неща си харесах
451 градуса по Фаренхайт отдавна ми е в списъка, ще я имам предвид по-скоро.
Mometo, честно казано от ревюто най-много ме заинтригува "Богът на дребните неща", ако ви се пише и за нея ще ми е интересно.
Мураками - като чета някоя негова книга хем ми харесва, хем имам нужда от почивка от него, хем пак натам ме влече И въпрос към Diavolo, ако си чел "Страна на чудесата за непукисти и краят на света" и "За какво говоря, когато говоря за бягането", ще се радвам на отзиви. Особено втората - преди много време, чак ме е срам да кажа колко, обичах да бягам, но някак загубих мотивация и се чудя дали няма да я намеря пак с тази книжка, Мураками умее да те вкарва в размисли.
Обичам Барселона и да чета за нея, Cioccolata, тази поредица дали я има на български или на английски да я търся евентуално?

Не, няма я на български за момента, но кой знае, може да се появи по-нататък. Първата книга - La catedral del mar - е била бестселър 2006 г. и има много награди. Втората излиза 2016 г. като очаквано продължение. Според мен си заслужава да се преведе поне първата, но ще видим, дано.