ЮНСКОТО ни бебче, гука и се смее вече

 Това е ужасно и се оказа че най-пострадалото е бебчето 

Здравейте момичета!

Това за ударената от кола майка и бебче е ужасно! Вчера като гледах новините плаках от ужас Дано да се оправи малката душичка сладка и да няма трайни и необратими последици


Искам да попитам нещо. Как са ушите на вашите бебковци??? На мойта принцеса й щръкнаха много и вече прилича на Чебурашка Роди се с прибрани ушета, но в последствие ги засуква наобратни като спи и ефекта е налице, ако може да ги размаха ще литне вече Опитах с шапки, ленти и само дето не съм й ги залепила с двойнозалващ скоч, но не търпи нищо на главата си. Ох, нямам идея какво да направя .... в крайна сметка , ако не й се оправят ... като порасне ще й ги приберем с операция , ако не си ги харесва такива щтръкнали .... ама направо са като сателитни чиний... ужас ... а е смешна и сладка сега с тия ушонки, но като порасне ще й се подиграват децата.

Дано да се оправят бъзо блъснатата майка с бебето
Камбанска и ние сме от тези дето постоянно и обилно пълнят памперса. Аз викам "пак ли ма мамо", а мъжът ми - "браво тати" - и така си се сменяме постоянно
Незнам за косата, но като си погледна миглите доста са оредели и са станали едни такива късички, късички, та чак с лупа да ги търсиш.
Да ви опиша и аз нашите премеждия, които се надявам да завършат благополучно . В понеделник вечерта бебка започна да вдига температура. Мъжът ми се обади на Бърза помощ за съвет, за да не притеснява педиатърката ни. Препоръчаха ни да дадем на два пъти през 4 часа "Панадол бебе". Дотук добре - смъкнахме температурата, но само до 10ч. на другата сутрин. И така тичаме ние при педиатърката, тя каза, че е накакъв летен вирус и ни изписа хомеопатични лекарства. Да обаче пием си ги ние и два часа смъкваме темп. и после хоп пак 38,8. И така цяла нощ си будя бебенцето, за да й давам лекарствата. Не можа да се наспи милата. А иначе няма симптоми на болно дете - напротив смее си се, гука, кокори се - жизнено дете. Тази сутрин отиваме да я прегледа и ме шашна като каза, че може да е уроинфекция-моиченцата често я правели. Пусна й изследвани на кръв и урина. Отиваме ние в лабраторията както вече сме си заспали и лаборантката като взе да стиска това малко пръстче за кръв направо ме заболя сърцето. Но бебка се държа геройски - плака само докато оная и взимаше кръв, а в момента който я пусна спря. Айде после в къщи за урина - аз викам пишшш, а тя ми се кокори насреща и се хили. И така половин час без нищо, а трябва да бързаме. Сетих се аз да пусна чешмата и докато се усетя пусна пишшш. Хайде с бясна скорост пак до поликлиниката преди да са приключили. сега чакам за резултатите. то взе, че ни се запуши и нослето и милото бебче не може да папка, че трябваше да се изцедя и да я храня с лъжичката.
Ох май стана много дълго. после пак ще пиша

Здравейте, момичета!

И на мен ми стана много мъчно за майката и бебчето от Пловдив. Дано се оправят бързо и всичко да е ок 

valkiria, за ушенцата не се тревожи толкова, може пък с времето да си слегнат. Ако я слагаш да спи на една страна, не става ли? Или бебка много се върти? Между другото едно време наистина са им ги лепили с тиксо ушенцата, но на мен ми се струва малко гадничко  Защо не питаш педиатърката, да видим тя какво ще каже по въпроса.

mama Sasi, за запушеното носле може да салгаш физиологичен разтвор, има страхотен ефект и е безвредно за бебето. Стискам палци да се оправите!

Свеж ден за всички!   

Здравейте и от нас.Това за майката и бебето от Пловдив е ужасно,такива идиоти трябва да ги и тук във Варна карат като побъркани.Да ви се похваля сокът от сини сливи днес даде ефект днес така се окъка милата целия памперс беше пълен.

Здравейте и от нас!
Аз също се  майката и бебчето от Пловдив да се оправят и това да не се случва повече на никой.А този тъпанар шофьора да го опандизят.
При нас нищо ново.
valkiria много сте респектиращи с тази униформа Ама и много ви отива
Малкия се събужда.После пак ще се включа
Целуффки

mama Sasi,жалко че сте болни,пожелавам ви бързо оздравяване и ако ако имаш някакви въпроси относно изследванията на бебка,можеш да се обърнеш към мен,защото по професия съм мед. лаборант.Между другото само искам да отбележа че е много важно как си взела урината на малката,трябва да е в стерилна торбичка за да не се изолират атрефактни бактериии да заблудят док. за поставянето на грешна диагноза!
А ко искаш можеш да ми пишеш и на лични да не задръстваме темичката! 

Сетих се нещо да ви питам, чели ли сте едни разкази за чорапите: "Ето какво ще стане, ако не си сменяте чорапите един месец". Ако не сте ще ги постна.

Аз не съм, но вече ми е любопитно...

Поствам ги тогава.

Разказ № 1.
Ето какво ще стане ако не си сменяте чорапите един месец.

ден    1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден    2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.
ден    3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден    4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден    5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден    6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден    7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?
ден    8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден    9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи нашите да я карат в болница. В 3 през нощта, дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? Аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полилвах.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от обгазяване....горкия сигурно е имало писмо бомба със задушлив газ.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф......
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми, които стояха изправени до стената.
ИМА И ОЩЕ, АКО НЯКОЙ ИСКА ЩЕ ГИ ПУСНА.

Ха-ха, разведрихме темата

mama Sasi съчувствам ти нали и ние все още сме болнички с хрема и кашлица,толкова ми е мъчно да го слушам как кашля и се мъчи да диша през нослето   съвсем забравих ,че готвя добре,че не е загорял боба    
valkiria и Дидко си обръща ушите като спи и аз се притеснявам и все му ги гледам  
Камбанска гледах снимките ти в подписа много хубави детенца да  са ти живи и здрави ама и ти си много симпатична,малкия ти е одрал кожата

Забравих да кажа на саси,че аз слагам по малко краве масло в ноздричките на малкия и е по добре отпушва нослето

Чорапите - 2
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.

ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб, два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята…аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден    3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден    4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти “приятели” да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден    5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден    6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по
легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден    7: Вдървил съм се….ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден    8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден    9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден    10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден    11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден    12: Двете момчете които бяха осанали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не
усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден    13: Появиха се 20тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден    14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден    15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден    16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден    17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден    18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден    19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден    20: Поровете намаляха.
ден    21: Поровете напуснаха района….?!?!?
ден   22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден   23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тзтзтзтз, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден   24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден    25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден   26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден    27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден    28: ……
ден    29: ……
ден    30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва.