Проблеми с дъщеря ми

Къде ги тези деца, които поддържат ред  в стаята си? На коя възраст? Леле, да бърше прах, да пуска прахосмукачка...
Признавам си, че винаги ми е било жал за комшийски деца или за съученички, които след училище трябваше да вършат домакинска работа - или да чистят, или да готвят, да прибират братя/сестри, да перат и подобни. Едни малки домакини. Не ми харесват такива неща, които са под официалния предлог да се грижат за себе си, а реално да вършат част от работата на възрастните.

Andariel, всяко дете трябва да бъде поощрявано да помага в домакинството. Това е възпитание за него и помощ за родителите. Взе да изплискваш легена вече с такива тиради за употребени и измъчени от прахосмукачки деца

Хората правят някакви неща вкъщи по принуда. Рядко са подредените по природа. Няма как да отречеш, че в много случаи децата биват приучвани не за тяхно добро или в интерес на цялото семейство, а за интерес на родителите.

Andariel, май спориш заради спора. Аз съм бивше дете, което си подрежда стаята от втори клас, и брат ми и той, както е момче. Аз миех чинии, помагах според възрастта си. Майка не е слугиня, всеки трябва да има принос някакъв.

Защо, не споря заради спора. Тези наблюдения ги имам много отдавна, затова споменавам детството си.  Домакинството е работа. А хората, които ползват външна услуга, има кой да пере, чисти и т.н. срещу заплащане, техните деца дали са ощетени и не могат нищо да свършат? Нека разграничим интересите на всеки и всъщност възпитаваме ли в самостоятелност или искаме някой да поеме част от работата?

Andariel, то и на моя бивш майка му тъй й е било жал..първо уморен от училище, милинкият, после от университет, сега от работа. Те го, на 34 още отива у тях майка му всеки ден да му готви, чисти, пере, че да си се прибере и почине детето след работа . Знаеш ли какво стана, когато заживяхме заедно? Еми, този човек беше абсолютно неспособен да се оправя сам..но пък не е затормозен психически. Всичко е точно. Въпросът ми е след мама кой го върши всичко това, като галеникът няма елементарни базови познания за нещата и е свикнал все някой друг да му ходи след д-то.. Пък и от къде на къде майката да е задължена да прислугва на тия деца? Тя не е уморена сигурно...
Тази дискусия достига някакви нови висоти..

По принцип цялото семейство има интерес от домакинството. Да, рядко са подредените по природа, затова чувството за подреденост се възпитава. Не отглеждайте готованци, за Бога

Децата също трябва да допринасят с нещо, за да почувстват принадлежност.

Флейм, не е бил неспособен, а не е искал. Иначе си е бил много способен. Човек с нормален интелект съвсем успешно схваща и знае какво и как да прави, особено ако това са неща от бита, които изискват елементарни действия. Все пак не става въпрос да върти някакви засукани ясния. Дори да не е можел да си изпържи яйца, ако остане сам след втория загорен тиган ще се научи, най-малкото защото не може да хвърля тиганите. Хората много добре си схващат какво и как, дори да не са го правили често или дори да не са го правили. Нали са наблюдавали - все ще се сети как го прави майка му.

Колко да са готованковци? Готованко е човек, който нищо не прави по дефиниция - нито учи, нито работи, нито си измива чинията. Нищо. Но човек, който прави сто неща през деня не е готованковец, ако не хване парцала. Нали затова попитах какво правят хората, които не домакинстват собственоръчно, а плащат за тази услуга? Те съвсем нищо ли не умеят? Просто могат да си позволят и искат да си позволят да платят, за да не го правят.
Детето го възпитаваш, за да се научи да се грижи за себе си като възрастен индивид, а не защото имаш нужда друг да пусне прахосмукачка. Само това исках да кажа. Поне възрастните да не се заблуждаваме какви са ни мотивите и целите.

Ами аз съм възпитан на пътя на отворената длан пред този на стиснатия юмрук. Доброволно съм помагал. Например за да ходя да пазарувам, баща ми ми оставаше щедро ресто, а майка ми ми купи плейстейшън и ми позволяваше да каня приятели ако е подредено и чисто. Аз много се имам с родителите ми и някак си ми е било кофти да правят всичко за мен, а аз да им вися и да не се включвам. Ако не ме кефеха и са били токсични - да, сигурно нямаше да им помагам.

Някое дете на осъзната възраст, което се запъва и инати, а родителя го заплашва, крещи и насилва - тогава не е окей. Но пък това е индикация, че родителя е фейлнал в първите седем години. Оттам нататък - трудно.

В момента се оправям абсолютно сам. В един момент имах домашна прислужница, но вече не е в България и реших да не търся нова. Просто не ми е нужна.

Моето на 10 може да върши много повече от това. Знае да готви основни неща, снощи даже питка меси. Мие съдове, сгъва си дрехите, пуска пералня, сушилня, мие пода, чисти и се грижи за сестра си от бебе. Даже когато сестра ѝ беше новородена ѝ гладеше дрешките. Всичко това го върши изцяло по свое желание. Аз като малка бях същата. Даже тогава живеех на село и много обичах да се занимавам с неща по градината. Хубаво е да си поглезиш детето, но не да го направиш неспособно да се грижи за себе си.

Всяка възраст върви с отговорности. Не е насилие, подготовка е за дъ рийл лайф.
От свободна воля и сакън да не му пречупиш крилцата, та сега гледаме масово производство на мекотели, неспособни да се погрижат за себе си.

Andariel, моят основен мотив да искам синът ми да се грижи за себе си е именно този - да е самостоятелен и да не е готованец, а не да ми намали домакинската работа. Когато учиш децата си нещо да правят вкъщи, обикновено това изисква повече време и търпение, отколкото сам да си го свършиш. Ако си чистофайница и те дразни ужасно тийнейджърската кочина, е много по-трудно да се удържиш да не я разстребиш, отколкото да изчакаш на самия тийнейджър да му стане гадно. Естествено, че (почти) никой не е подреден по природа, но някой трябва да научи децата на отговорности. Нали това е една от основните роли на родителя?  Както се изгражда постоянство и упоритост в ученето, така и в домакинските задължения. Аз съм израснала с майка чистофайница, разбирам и ти какво имаш предвид, но не е нужно да се изпада в крайности. Даже и да се ползва платена помощ, то това е обикновено за седмично чистене. В днешно време кой има слуги живеещи в къщата му? Въпросът е в изграждане на навици. Един седмокласник, като е сам вкъщи, трябва ли да си хвърли чинията в мивката и да не си събере трохите от обяд? Трябва ли майката да слага гащите на 16-годишен в пералнята и да му сменя чаршафите с жълти петна? Нещо лошо ли е детето да извади съдовете от съдомиялната? Да си подреди поне горе-долу стаята веднъж седмично и да пусне прахосмукачка за 10 мин.?  Именно за да не му нарушава майката личното пространство и да не попадне на презервативите, примерно? Ако тези навици не се изграждат постепенно, получаваме точно готованци. Пълно е с такива, особено мъже, които иначе може да са успешни в работата си, но вкъщи очакват някой да им прислужва.

Абсолютно съгласна съм с ТафТаф.
Поддържането на чистота и грижата за себе си се възпитава като всеки навик. Много по-лесно се случва в ранна възраст и после цял живот не се усеща като бреме. Както ще държа сина ми да си мие зъбите сутрин, така и да си оправя леглото. Не виждам нито насилие,  нито чак нужда от съжаление, това са супер базови неща за всеки човек.

Авторке, това да не е дъщеря ти

И още нещо - най-важното при изграждане на навици да се участва в задълженията вкъщи е възпитаването на съпричастност. Не може един (най-често майката) да е длъжен на всички. Хора, които не са грижовни към другите, не са добри за семейство. Разбира се, не трябва да се стига и до крайности - да се изисква непрекъснато от децата и да се вменява вина.  Точно в тази тема, мотивите на Cuckoo за отделяне на дъщеря й, т.е. липсата на пространство, на мен са ми червена лампа и наистина изглежда като отърваване от вече нежеланото дете. Но безспорно е притеснително защо тя самата не иска да е самостоятелна и какво стои зад това. Поощряване да има повече принос в дома, но с благодарност и добра дума, а не със сърдене и изисквания, според мен, биха помогнали за изграждане на самочувствие, че се справя и ще може да продължи и сама. Също да усеща гръб и подкрепа, включително да има път назад.  За съжаление, пропуски във възпитанието и отношението на родителите не се поправят с щракване на пръсти в късна възраст. Моят син е само на 10 г., но неща, които искаше да прави на 6, за да се чувства "голям", сега са му досадни и директно отказва.  Затова казвам, че се чувствам закъсняла. Какво остава за пълнолетни деца или за такива наближаващи 30 г.