Войната между половете

И какво ни питаш? Трябва да обясниш идеята на темата.
Как да започнем войната?

Честно казано такова противопоставяне не го разбирам и не не вълнувам от него. В крайна сметка ние сме бозайници и като такива има два пола, които са нужни за възпроизводство. Всеки пол си има съответните особености откъм биология, хормонален фон и т.н. Добавяме и цивилизационния и културен елемент, без който не може и готово.

Победител няма, всички сме прецакани!

Това, че тук се защитават разни радикални идеи, съвсем не значи, че и в живота е така Всички пишещи тук са много по-умерени у дома и си пазят семействата, вместо да воюват. А при които не се получава се развеждат и има втори опит.

Но съм съгласна, че младото поколение под 30 години, са с някаква доста по-особена настройка не само към брака, но и към връзките като цяло - недоверчиви, наежени, мерещи какво дават и какво получават, влизат с планове как ще се разделят, а и като цяло не ги влече толкова да са във връзка.

И при мен е така - не ме интересуват "войни".
Не смятам, че има победител. По-скоро всички губят - едни едно, други друго.

Абуто, отдалечаването е от години по мои наблюдения.
Причините са много, смятам повечето ги знаем всички, виждаме ги и тук в много теми.
Намираме общ език спрямо отношението, приоритетите, общите интереси, поведението.
Няма да ти е лесно, ако си 30-40 в момента. Решението е да не го мислиш, да си гониш твоите си неща, и да си отворен, не кон с капаци. Всичко се намества в един момент.

С какво настроихте така жените срещу себе си?

Same here
Това противопоставяне е толкова смешно и абсурдно, че не знам каква е ползата да се налива в него. Определено върви яростна пропаганда в тази посока. Не разбирам напоследък тенденцията, която изкарва големият бял мъж виновен за всичко. Не разбирам и яростното желание на жените да докажат, че са равни на мъжете. Не разбирам и яростното желание на жените да доказват, че са жертва … на големия, лош, бял мъж.
Ние трябва да работим в симбиоза и да се допълваме там, където някой от нас е слаб.
Следя видеата на една отдавна починала немска авторка, която още 90те години казва, че не може такова дългогодишна война между половете да е едностранна (мъжът да подтиска жената), някак си има и реакция от отсрещната страна. Ако погледнем как ни е създала природата и до къде ни е довела еволюцията ще разберем, че има много неща, с които трябва да живеем, и които просто трябва да приемем, защото не можем да променим.

Аз не се сещам за период, в който мъжете и жените да са били в синхрон и да е нямало търкания. Не е и възможно, защото всеки хем иска нещо от другия пол, хем често интересите им са в конфликт. Някъде над единия пол се налага контрол, което не е липса на война, а "окупация". В крайна сметка, просперират хората, които намерят начин да се адаптират и да живеят в настоящото положение, каквото и да е то и от каквото и да е породено (което в много случаи изобщо не тръгва от мъже срещу жени, въпреки че тях засяга накрая). Например, за много конфликти по тази линия се вини феминизмът, а всъщност основно влияние оказват индустриализацията, дигитализацията, глобализацията, социалните мрежи и като цяло по-лесният живот.

Много мъже в момента изживяват своеобразна криза, защото съвременните общества дават много повече възможности, докато в предишни време животът е бил много по-рамкиран и опростен за навигиране, а не защото е бил по-лесен за живеене. Те мислят, че едно време са получавали наготово всичко, за което сега се налага да се борят и доказват, което съвсем не е било така, и често изобщо не би отговорило на желанията им от днешна перспектива.

Вече човек, ако гледа форума, това не е най-правилната основа, по която да съди какво се случва в реалния живот. Тук си спорим и се дъвкаме по всякакви теми, а темите мъже и жени са винаги актуални, защото са фундамент в живота на почти всеки. Но много от хората тук имат връзки, създават семейства и като цяло са добре адаптирани в обществото. Лично аз никога не съм имала конфликт с "другия пол". Имала съм конфликт с определено мислене у определени мъже, и то повече във виртуалното пространство. В реала такива не допускам да са част от живота ми. И съм имала и имам отлични връзки с мъже по всякакви линии - любовни, роднински, приятелски, служебни.

А защо заглавието е "Войната "Жени срещу мъже"? 🙂
Струва ми се в живота в някои аспекти  е по-скоро войната" Мъже срещу жени".
За да е безпристрастна дискусията, да кажем "Войната МЕЖДУ жени и мъже".

От природата е заложено мъжът да е по-войнстващият от двамата. Войната не е във вътрешното усещане на жените. Но ако настъпят други времена, което вече е факт, жените се защитават/реагират/претендират/нападат според ситуацията.

Наблюдавам 20-годишните и те са много различни от нас. Адаптират се бързо. Какво остава за 30-годишните.

Според мен е защото жените в днешно време много държат всички да са равни и никой да не е водещ, а така нещата не вървят гладко.
Във всяка фирма има един СЕО и по-надолу всеки отдел си има един началник, защото така решенията се вземат по-лесно и бързо и се знае кой носи отговорност после.
Докато сега в семейството се налага моделът всичко да се обсъжда, решава и поема общо от двамата, вместо единият да е водещ.
Не е речено, че водещият трябва да е мъжът, няма проблем това да е жената. Има немалко мъже, които даже с такава жена им е по-комфортно.
Писал съм го и друг път: моите баби и дядовци (и двата чифта изкараха до смъртта си заедно) при едните като питам баба може ли това, кога ще правим онова, или нещо подобно, и тя вика "както каже дядо ти". Другите пък бяха обратно, дядо ми викаше "върви питай баба ти".
Така че ключът да няма войни може би е да си намериш подходящия партньор, с който не да сте еднакви и равни, ами да се допълвате един друг.

И това не значи, че този, който следва, а не води, трябва да е нещастен, да се чувства подчинен или унизен. Например аз в работата трябва да слушам шефа си и да го следвам като ме води - но ако не ми харесва накъде ме води, ще напусна и ще си намеря друга работа с друг шеф. Или пък въобще няма да започна тази, ако не ми хареса шефа ми на интервюто.

От форума съм останала с впечатлението, че мъжете имат проблем с жените като цяло и недоволството е в тази посока, обратното - жени да имат проблем с целия мъжки пол, - е голяма рядкост.

Та темата май трябва да бъде "Мъже срещу жени".

А защо преди 100 години да им е било по-лесен контакта? Защото мъжът е казвал "Млъкни, ма!" и тя е млъквала ПОКОРНО?

Проблем между мъжете и жените има там, където няма равенство. А равенство няма там, където някой очаква доминиращата му роля/глава на семейство/водещ връзка да е полагаема  по линия на У хромозомата, без да се изисква и очаква нищо от него.

Различни форуми ли четем?
Ежедневно чета тук за жени, които имат проблеми с мъжете понеже (мъжете) са:  манипулатори, нарциси, изневеряващи, мързеливци, токсични, насилници, пасивни, критикуващи … изобщо ужасни хора …. възпитани, отгледани и общуващи с … прекрасни жени … усещаш ли противоречието?
Отдавна разправям, че ако искате синовете ви да се държат като мъже трябва да оставите бащите им също да ги възпитават. А ако искате дъщерите ви да избират подходящите мъже - трябва да оставите бащите им да ги глезят.
Това означава, че едно момче ще има баща си за ментор и от него ще приеме как да държи на думата си, да работи яко, да уважава жената до себе си, но и да п*рди под душа и да си хвърля чорапите навсякъде, а дъщеря ви ще отхвърля всеки идиот, който идва при нея с една единствена роза и хиляди претенции с думите “Само една? Баща ми ми даваше десетки и никога не изискваше нищо срещу това?” и може да си позволи да събере чорапите на стойностния човек до себе си без да прави грандиозна драма от това.
Образно казано и много опростено, но всеки с нормално ниво на интелигентно разбира обхвата на примера. Тъжно е, че няма осъзнаването, че това не може да се получи когато детето се отглежда от майката и … бабата.

Кои са тези многобройни теми и потребителки, за които мъжеТЕ са всичко изброено горе?