Както вече написах преди няколко страници -> цялата тази теория се основава на недоказуеми процентни съотношения между "мъжко" и "женско". Съществуването на извънземните е по-лесно за изчисляване. Или казано по друг начин - софизъм.
- Публикувана: 13 септ. 2024, 08:39 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2024, 09:10 ч.
Войната между половете
Аз да разнообразя темата - водя официална война с мъжа ми от много време!
Аз искам куче и той да го извежда сутрин, като вали, като е студено, като ме мързи, като не ми се занимава, да го взима редовно в офиса си, а той иска аквариум с рибки и аз да го чистя.
Не е ли нечестно?
Аз искам куче и той да го извежда сутрин, като вали, като е студено, като ме мързи, като не ми се занимава, да го взима редовно в офиса си, а той иска аквариум с рибки и аз да го чистя.
Не е ли нечестно?
Ами аз не съм чела задълбочено изследвания нито сега, нито преди, но не мисля, че предпочитанията към единия или другия пол могат да бъдат обяснени само и единствено и във всеки един случай чрез теории за биологична обусловеност. Гледала съм истории, а и предполагам, че е напълно възможно човек да спре да харесва или изобщо да не развие привличане към противоположния пол след преживени определени неща, оставили трайни интереси, страхове или травми в съзнанието му. Тоест не се е родил по този начин, а е развил тези усещания впоследствие.
Не мисля и че джендър дисфорията е някакъв каприз или измислица. Но и не смятам, че биологията задължително винаги играе роля и там.
Предполагам, че и за подобни примери някои учени биха казали: даде, ама то и в последствие да е било, пак разни взаимовръзки в мозъка са се изменили поради външни фактори и тн. Ами не знам. А, и какво значение има? И мозъкът и съзнанието винаги ще останат отчасти мистерия за нас.
И честно казано си мисля, че начинът, по който едно дете бива отглеждано всъщност може да остави трайни следи и върху сексуалните му предпочитания към единия или другия пол и дори към това какъв пол смята, че трябва да е то. Разбира се, по никакъв начин нямам предвид, че ако се допусне момченце да си играе с кукли - както има хора биха казали - край, изпуснахме го, ще стане женчо, гей, ще реши да си смени пола.
А си мисля за други тотални нелепости и измишльотини, през които някои "просветени" родители и "специалисти" карат невръстните деца да преминават... Като например да притискат 4-5-годишно човече да си избира как се чувства днес - момиче или момче; като какво да се облече; как да бъде наричано; кое местоимение иска да се използва за него; в коя тоалетна му се ходи в конкретния ден и тн. И това регулярно да бъде поставяно пред него като избор. Само защото мама и тате са решили да са някакви мега свободно-мислещи и неналагащи и не знам си още какви. А всъщност, реално точно те налагат на малките си деца да се замислят за и да решават неща, които въобще не е нужно да са им тема за размисъл на тази възраст. Умишлено ги подтикват и сексуализират от съвсем мънички. А, както някой е писал по-нагоре, децата трябва да са оставени да си изживеят детството като такива.
Не мисля и че джендър дисфорията е някакъв каприз или измислица. Но и не смятам, че биологията задължително винаги играе роля и там.
Предполагам, че и за подобни примери някои учени биха казали: даде, ама то и в последствие да е било, пак разни взаимовръзки в мозъка са се изменили поради външни фактори и тн. Ами не знам. А, и какво значение има? И мозъкът и съзнанието винаги ще останат отчасти мистерия за нас.
И честно казано си мисля, че начинът, по който едно дете бива отглеждано всъщност може да остави трайни следи и върху сексуалните му предпочитания към единия или другия пол и дори към това какъв пол смята, че трябва да е то. Разбира се, по никакъв начин нямам предвид, че ако се допусне момченце да си играе с кукли - както има хора биха казали - край, изпуснахме го, ще стане женчо, гей, ще реши да си смени пола.
А си мисля за други тотални нелепости и измишльотини, през които някои "просветени" родители и "специалисти" карат невръстните деца да преминават... Като например да притискат 4-5-годишно човече да си избира как се чувства днес - момиче или момче; като какво да се облече; как да бъде наричано; кое местоимение иска да се използва за него; в коя тоалетна му се ходи в конкретния ден и тн. И това регулярно да бъде поставяно пред него като избор. Само защото мама и тате са решили да са някакви мега свободно-мислещи и неналагащи и не знам си още какви. А всъщност, реално точно те налагат на малките си деца да се замислят за и да решават неща, които въобще не е нужно да са им тема за размисъл на тази възраст. Умишлено ги подтикват и сексуализират от съвсем мънички. А, както някой е писал по-нагоре, децата трябва да са оставени да си изживеят детството като такива.
Ами провери какво означава джендър дисфория и ще разбереш, че не зависи от това дали ще купиш или не кукла или камион.Оставете децата да си бъдат деца и , не им прехвърляйте вашите предразсъдъци, психози и паранои.
Предразсъдъците, психозите и параноите не са наши, а ваши, и вие, излезли вече на позиция на силата, се опитвате да ги налагате на всички несъгласни с вас.
Децата, точно защото са деца, имат нужда да бъдат възпитавани, да им се покажат основните принципи и идеи, нужни в един живот. А не оставени на самотек, "да си с играят с каквито играчки искат", щото се виждат вече резултатите от безотговорното "каквото искат". Природата, както сте чували, празно място не търпи. Гледайте Малмьо, Копенхаген, Виена, Париж и пробвайте да разсъждавате логично. Пък каквото сабя покаже. Макар май, май вече да е показала и връщане назад няма да има.
Аз съм 78 набор. При нас беше много строго - момичетата кукли, момченцата камиони и т.н. Ами много от тях (и от двата пола) не са хетеросексуални. А това въобще беше табу по онова време, отгледани са в семейства от баща и майка с ясно разпределени роли.
После нещата се промениха. Част от "децата" около мен, родени в края на 90-те и началото на 00, играеха с каквото им харесва. Не виждам никакви "последствия". Някои вече си имат и хетеро семейства, деца.
Но и логика не виждам в тази война м/у половете за играчки. Какво като момченце си играе с кукли? Той няма ли да бъде баща един ден? Какъв е проблемът, че момиченце се занимава с колички? Жените не карат ли коли като пораснат? Това разделение при малките деца е необяснимо за мен...
После нещата се промениха. Част от "децата" около мен, родени в края на 90-те и началото на 00, играеха с каквото им харесва. Не виждам никакви "последствия". Някои вече си имат и хетеро семейства, деца.
Но и логика не виждам в тази война м/у половете за играчки. Какво като момченце си играе с кукли? Той няма ли да бъде баща един ден? Какъв е проблемът, че момиченце се занимава с колички? Жените не карат ли коли като пораснат? Това разделение при малките деца е необяснимо за мен...
Скрит текст:
Моята дъщеря е на 20 г. Имаше и кукли, но любимите ѝ играчки бяха един голям камион и колекция от малки колички. Като малка си е обличана с типични момически дрехи, после имаше един период, в който имитираше приятелките си с розови дрехи в градината и край. Мина на неутрални и до днес е фен на черно/бяло/сиво/зелено. Ама една любовчийка се извъди, като почна от 1 група, колко гаджета (момчета) смени, не е за разправяне. Сега се позадържа с един младеж, че се бях уплашила по едно време 
Скрит текст:
Хубаво мнение. Джендър дисфорията наистина съществува и не само биологията играе роля. Въпросът е, че тук вече говорим за някакво психическо разстройство, на което вместо да се обърне внимание като такова, умишлено се заблуждават тези хора, че всъщност има как да си сменят пола....което е невъзможно. Ами аз не съм чела задълбочено изследвания нито сега, нито преди, но не мисля, че предпочитанията към единия или другия пол могат да бъдат обяснени само и единствено и във всеки един случай чрез теории за биологична обусловеност. Гледала съм истории, а и предполагам, че е напълно възможно човек да спре да харесва или изобщо да не развие привличане към противоположния пол след преживени определени неща, оставили трайни интереси, страхове или травми в съзнанието му. Тоест не се е родил по този начин, а е развил тези усещания впоследствие.
Не мисля и че джендър дисфорията е някакъв каприз или измислица. Но и не смятам, че биологията задължително винаги играе роля и там.
Предполагам, че и за подобни примери някои учени биха казали: даде, ама то и в последствие да е било, пак разни взаимовръзки в мозъка са се изменили поради външни фактори и тн. Ами не знам. А, и какво значение има? И мозъкът и съзнанието винаги ще останат отчасти мистерия за нас.
И честно казано си мисля, че начинът, по който едно дете бива отглеждано всъщност може да остави трайни следи и върху сексуалните му предпочитания към единия или другия пол и дори към това какъв пол смята, че трябва да е то. Разбира се, по никакъв начин нямам предвид, че ако се допусне момченце да си играе с кукли - както има хора биха казали - край, изпуснахме го, ще стане женчо, гей, ще реши да си смени пола.
А си мисля за други тотални нелепости и измишльотини, през които някои "просветени" родители и "специалисти" карат невръстните деца да преминават... Като например да притискат 4-5-годишно човече да си избира как се чувства днес - момиче или момче; като какво да се облече; как да бъде наричано; кое местоимение иска да се използва за него; в коя тоалетна му се ходи в конкретния ден и тн. И това регулярно да бъде поставяно пред него като избор. Само защото мама и тате са решили да са някакви мега свободно-мислещи и неналагащи и не знам си още какви. А всъщност, реално точно те налагат на малките си деца да се замислят за и да решават неща, които въобще не е нужно да са им тема за размисъл на тази възраст. Умишлено ги подтикват и сексуализират от съвсем мънички. А, както някой е писал по-нагоре, децата трябва да са оставени да си изживеят детството като такива.
Не мисля и че джендър дисфорията е някакъв каприз или измислица. Но и не смятам, че биологията задължително винаги играе роля и там.
Предполагам, че и за подобни примери някои учени биха казали: даде, ама то и в последствие да е било, пак разни взаимовръзки в мозъка са се изменили поради външни фактори и тн. Ами не знам. А, и какво значение има? И мозъкът и съзнанието винаги ще останат отчасти мистерия за нас.
И честно казано си мисля, че начинът, по който едно дете бива отглеждано всъщност може да остави трайни следи и върху сексуалните му предпочитания към единия или другия пол и дори към това какъв пол смята, че трябва да е то. Разбира се, по никакъв начин нямам предвид, че ако се допусне момченце да си играе с кукли - както има хора биха казали - край, изпуснахме го, ще стане женчо, гей, ще реши да си смени пола.
А си мисля за други тотални нелепости и измишльотини, през които някои "просветени" родители и "специалисти" карат невръстните деца да преминават... Като например да притискат 4-5-годишно човече да си избира как се чувства днес - момиче или момче; като какво да се облече; как да бъде наричано; кое местоимение иска да се използва за него; в коя тоалетна му се ходи в конкретния ден и тн. И това регулярно да бъде поставяно пред него като избор. Само защото мама и тате са решили да са някакви мега свободно-мислещи и неналагащи и не знам си още какви. А всъщност, реално точно те налагат на малките си деца да се замислят за и да решават неща, които въобще не е нужно да са им тема за размисъл на тази възраст. Умишлено ги подтикват и сексуализират от съвсем мънички. А, както някой е писал по-нагоре, децата трябва да са оставени да си изживеят детството като такива.