ТафТаф, точно. Някои родители не осъзнават как осакатяват децата си като им отнемат елементарни отговорности и задължения. Аз съм такова "дете", дето баба ми не ми даваше нищо да направя сама в кухнята, сакън да не се прекърша. После като сме ходили с приятели на вили и т.н. само аз не знаех да беля картофи и да сготвя нещо. Ами, срам ме беше, чувствах се безполезна, неспособна, виждаше ми се супер трудно. Много ти се смачква самочувствието. После почнах да си се уча сама, за да не се чувствам малоценна. Това човек да може да се обгрижва сам е едно от най-важните неща. Да си изчисти, да си направи ядене, да работи, да се изпере, да поддържа хигиена. Не може мама да прави всичко вместо теб и ти да си със самочувствие. Оставаш на ниво пеленаче, защото не можеш нищо сам. Не случайно една от най-важните стъпки в развитието на детенцето е точно да се научи да е самостоятелно. Само да си върже обувките, да си измие зъбките. Добре, че поне домашните не ми пишеха, че някои родители и това правят вместо децата ти.
- Публикувана: 17 май 2020, 19:34 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2020, 12:03 ч.
Проблеми с дъщеря ми
Авторке, това да не е дъщеря ти 
Уейн, подсети ме колко бяха впечатлени масово в университета, че мога да готвя леща и да правя палачинки. Чак уроци организирах 
Поне картофи мога да беля вече. 
Има два типа глезене, и двата доста вредни. Първият е класическото - не е нужно ти да го правиш, не е твоя работа, аз ще го свърша, което води до възпитаване на егоисти, смятащи за свое изконно право да ги обгрижват. Другият вариант е - не можеш да го свършиш като мен, по-добре аз да го направя. Това смачква, за съжаление и създава неуверенсот, че ще се справиш сам. Майка ми е донякъде от втория тип. Но, Уейв, всеки може да се научи да чисти, готви и да се грижи за себе си. Важното е, че го осъзнаваш и искаш.
Моля не забравяйте, че 50 годишните родители може да са доста изтощени. Целият ми самостоятелен живот е минал по времето на доста кризи. Напрактика нашето поколение +-5 г. усети много здраво на гърба си прехода. Имаме все още и 75-80 годишни родители към които изпитваме обич и синовен дълг. Кого по-напред да обгрижваме? Възрастните ли да захвърлим, себе си ли да изцедим до последна капка, за да глезим младите и здравите?
Баща ми, на 78 г, инвалид с протеза, живее сам, чисти, пазарува и готви сам, плаща си сметките сам, ходи на лекар и до аптеката сам. Живее в провинцията. Само като дойде в София го развеждаме. Значи щом той може и синът ми може - здрав, млад мъж, с образование и интелект. Обичам го, добре дошъл е у нас за вкусно ядене, раздумка, съвет и подкрепа, но вече той е на ход в живота. Ние приключихме с обгрижването.
Баща ми, на 78 г, инвалид с протеза, живее сам, чисти, пазарува и готви сам, плаща си сметките сам, ходи на лекар и до аптеката сам. Живее в провинцията. Само като дойде в София го развеждаме. Значи щом той може и синът ми може - здрав, млад мъж, с образование и интелект. Обичам го, добре дошъл е у нас за вкусно ядене, раздумка, съвет и подкрепа, но вече той е на ход в живота. Ние приключихме с обгрижването.
Въпрос на гледна точка, според мен. Нито някога съм се възхищавала на домакинските умения на останалите, нито съм се срамувала, че не мога да върша дадена дейност. Околните не са ми индикатор. Но пък това съм аз. Хората сме различни.
Околните не са ми индикатор. Но пък това съм аз. Хората сме различни.
Чак яд ме хваща като чета какво се е писало тази сутрин... Във всеки един учебник по психология и във всяка една книга за възпитанието на децата ясно си е описано на каква възраст какви умения трябва да усвои детето, за да се развива оптимално. Всичко си е обяснено изключително подробно защо и как. Не става дума за мода, човешката психология не е еволюирала значително през последните няколко века. Но явно някои като Андариел си мислят, че за над науката и не се усещат колко олекват след всеки следващ пост... Какво робуване да измиеш чинията, от която сам си ял, какво откраднато детство при 27 годишна жена... лелеее.
Мамо, благодаря ти!
Мамо, благодаря ти!
Аз съм за това да не се създава излишен стрес в отношенията заради някакви тъпи домакински неща. И в учебниците по психология, ама едни други, го пише за невротизма и това, че желанието за ред е желание за контрол. А по простонародному, когато майките толкова много държат всичко да е по конец "в тяхната къща" и не могат да понесат пуберите да имат своето виждане и владеене на собственото пространство (стаята си), всъщност искат контрол. Само като се замисли човек колко нерви се хабят в "защо не си си прибрал стаята", и то естествено като метод за отмъщение и манипулация - в общи линии, когато се дразни, започва да манипулира с подреждането. Има неща, които не са чак толкова важни. Няма ненаучено момиче или момче в пуберска и следпуберска възраст, но много дразги стават заради "кочината" в пуберската стая. Ами, такива са пуберите, вятър им е в главите - вятър им е и в пространството. Страшно много пораснали възрастни се оплакват от това, че майките им вечно са им мърморили, мрънкали изисквали на тема подредба. После започват да се месят и в семейството на децата си - отиват на гости и започват да подреждат, все едно децата вече не са възрастни със свое семейство или свое място, а са 10-годишни. Или започват да мрънкат. Все едно минава ревизия.
Andariel с последното ти мнение съм абсолютно съгласна, но наистина това пак е крайност. И няма общо със създаването на елементарни навици и възпитаване на съпричастност и отговорност в семейството. Ти кажи как се създават мъже, на които им е под достойнството да пуснат пералнята и се бухват на дивана след работа. Огромната част, които познавам, са с майки, гледащи ги с умилителен поглед, които вършат цялата домакинска работа.
Не си ли забелязала, че има ключови фрази, които най-често се използват в спора родител-дете? Когато има някакъв конфликт или несъгласие по някакви теми, често "и си подреди стаята" е последното оръжие на родителя да опита да получи надмощие. Нещо като отчаян опит да спечели битка с аргумент, който няма нищо общо с темата на спора. Доказване на власт.