Спрете се, жени сме! Жени! Това е много.
- Публикувана: 17 май 2020, 19:34 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2020, 12:03 ч.
Проблеми с дъщеря ми
Ами, не, не ги вършат с гъвкавост, защото не можеш да се клонираш хем да си на работа в офиса, хем в същото време да си с детето на футбол, нито да разтегнеш времето и за три минути да излезеш от офиса в 3 след обяд, и в 3 и пет обратно да си на работа и шефът да не забележи, а през това време да си била с детето два часа по светофарите и на футбол. Все още времето и пространството имат съвсем физични ограничения, които дори при най-добро желание няма как да промениш. И това всички, които имаме деца го знаем. Винаги се плаща на трети лица - дали на организаторите на занималните, дали на бавачките.
Аз не се изненадвам, че млади жени разсъждават мъдро. Не е нужно да тестваш и изживееш живота си, за да имаш полезни, житейски уроци.
Моята майка е крайно привързана и отдадена на децата си. Умишлено не е развила кариерата си, не е сбъднала мечтите си, не е развила таланта си. Тя буквално би дала живота си, за нас. И сега, гостувайки и най- добрата порция е за детето. Но, тя изгуби първородния си син и рухна в пропастта. Само аз поддържам мотива и за живот. И се съобразявам, доколкото мога. Отдалеча ли се от нея, тя рухва буквално, с нова диагноза. Емоционална и чиста, по детски. Обичам безумно детето си, но няма да повторя голготата на моята майка. Опитвам се да осмисля живота и. Мотивирах я да пее, има чудесен глас. Ще и помогна да посети места, за които е мечтала и т.н. Не е била типичната домакиня, но ние винаги сме били приоритет. Трудно ми е, но си направих лична равносметка. Отделни хора сме, дори и от една кръв, с различни амбиции желания и съдби. Всеки трябва да си следва пътя, с полезна доза егоизъм. Иначе е жертва, често неосъзнато.
Моята майка е крайно привързана и отдадена на децата си. Умишлено не е развила кариерата си, не е сбъднала мечтите си, не е развила таланта си. Тя буквално би дала живота си, за нас. И сега, гостувайки и най- добрата порция е за детето. Но, тя изгуби първородния си син и рухна в пропастта. Само аз поддържам мотива и за живот. И се съобразявам, доколкото мога. Отдалеча ли се от нея, тя рухва буквално, с нова диагноза. Емоционална и чиста, по детски. Обичам безумно детето си, но няма да повторя голготата на моята майка. Опитвам се да осмисля живота и. Мотивирах я да пее, има чудесен глас. Ще и помогна да посети места, за които е мечтала и т.н. Не е била типичната домакиня, но ние винаги сме били приоритет. Трудно ми е, но си направих лична равносметка. Отделни хора сме, дори и от една кръв, с различни амбиции желания и съдби. Всеки трябва да си следва пътя, с полезна доза егоизъм. Иначе е жертва, често неосъзнато.
Ами, не, не ги вършат с гъвкавост, защото не можеш да се клонираш хем да си на работа в офиса, хем в същото време да си с детето на футбол, нито да разтегнеш времето и за три минути да излезеш от офиса в 3 след обяд, и в 3 и пет обратно да си на работа и шефът да не забележи, а през това време да си била с детето два часа по светофарите и на футбол. Все още времето и пространството имат съвсем физични ограничения, които дори при най-добро желание няма как да промениш. И това всички, които имаме деца го знаем. Винаги се плаща на трети лица - дали на организаторите на занималните, дали на бавачките.
Познавам такива жени, които буквално се клонират и вършат всичко изброено. Когато си отговорен, организиран, умел, се получават нещата. Не е задължително да плащаш на бавачки или да не работиш, за да отгледаш стойностни човеци. Изказванията ти са буклавно обидни за жените, които наистина се справят с всичко, въпреки трудностите. То това оставаше - да не работиш и да плащаш на друг да ти гледа децата. Тогава вече парцалът щеше да е на пиедестал. Но не за децата ти, а за теб. Или пък маникюрът. И това е вариант.
Никого не обиждам. Всички знаем, че основният проблем е "няма кой да гледа децата", затова се плаща на други хора да ги гледат, докато родителите са на работа. Затова съществуват детските градини, целодневните училища, частните занимални, частните учители, частните бавачки... Дай да си говорим нещата реално! Останалото е дрън-дрън.
Всички ходят на уроци под някаква форма - най-често е учителката в занималнята. Други записват допълнителни курсове. Трети водят или искат частни учители да работят. Затова беше и сега голямата драма с дистанционното училище и затворените детски градини. Наложи се родителите да стоят с децата си и да учат с тях, а повечето родители едва сега откриха, че на практика не познават децата си и не знаят какво и как да учат.
Всички ходят на уроци под някаква форма - най-често е учителката в занималнята. Други записват допълнителни курсове. Трети водят или искат частни учители да работят. Затова беше и сега голямата драма с дистанционното училище и затворените детски градини. Наложи се родителите да стоят с децата си и да учат с тях, а повечето родители едва сега откриха, че на практика не познават децата си и не знаят какво и как да учат.
Много лицемерно високомерие на жена, която не работи. Обидно към нас, които съумяваме да отгледаме дете, да въртим домакинство и да правим кариера. Като екстра някои сме били и разведени.
Е, извинявайте, ама аз съм в системата, много добре зная как работи! Служебно съм в системата отвсякъде от години, не ми разправяйте кое как става! Само в гимназия не съм работила, но зная как стават нещата и служебно по детските заведения и училищата, в социалната система, и като родител. На друг можете да разправяте всякакви фантазии, но няма как да ми ги пробутате на мен!