Проблеми с дъщеря ми

Ни си. Просто позволи, останалите потребителки да не са съгласни с теб. Толкова е просто!

хайде, позволявам, от мен да мине!

Ето, знаех си, че си разкош ♥

Аз съм съгласна с повечето коментари на Андариел.
И ги Удобрявам в болшинството им.

Естествено, естествено, колко да е естествено... Хубаво е да си вярва човек, лошо е когато само той си вярва. Нарцисизмът също е лошо нещо. Лично аз задавах въпросите си с надеждата да изкопча някакви логични отговори, но уви. Може пък в някоя друга тема да се получи.

Важното е първо човек да си вярва, защото другите не са особено добър критерий, по който да се равнява. За справка - учебниците по социална психология.
Ти зададе въпросите си, но очакваше определени отговори. Не получи отговорите, които очакваше и си разочарована, затова смяташ, че не се е получило. Ако беше прочела това, което искаше да прочетеш, щеше да приемеш, че се е получило.

ето ти един отговор принципен - хората най-трудно прощават чуждия успех, затова винаги търсят нещо, което да помрачи картинката. И в библейските истории е описано като феномен.

Наистина ли си на 27? Браво, мислиш, разсъждаваш и пишеш като поне 37 годишна, в смисъл - вече вряла и кипяла в семейния живот и с опит в него, адмирации за разбирания, схващания и възпитание.
Аз в СО влизам веднъж на високосна, надявам се това да е и последния път /освен първия за тази година/, в който съм влязла тук и поразгледала, че и попрочела тук-там. От тази тема изчетох последните десетина страници, и няма как да не взема отношение по въпроса, защото чета Андариел от години, не изцяло, но горе-долу съм запозната поне с това, което тя сама е споделяла.
Питаш дали е работила. Не ти отговаря, но аз ще ти кажа - не. Докато тези деца навършиха някаква възраст, не знам точно каква, тя не е работила нищо, била е само и единствено домакиня, която е стояла вкъщи и тук, във форума, грижила се е сама за всичко, вкл. и за децата като логистика - водене на части уроци, школи, занимания извънкласни - всичко. Тя беше обсебена от тези деца, отдадена изцяло на тях, и сега говори доста по-различно от това, което сме чели преди години относно някои неща и "доброволното" им желание да посещават всички тези мероприятия, което е нормално, човешката памет е къса за някои неща и събития. Радвам се, че  всичко се е увенчало с успех и резултат, от който е доволна, но също съм на мнение, че шестиците в училище, особено ако са само защото "мама така иска" и "така трябва" далеч не означават интелект, такива под "въздействие" на части уроци до откат също. С което не казвам, че децата на Анди са такива, просто си разсъждавам. И да, напълно съм съгласна, че друг, другите трябва да кажат и оценят някого, дори това да са нашите деца, за всяка майка нейното "гардже" е най-най-най....всичко, но на мен като на майка ми става далеч по-приятно и се чувствам успяла като родител, когато всякакви други хора, близки разбира се,  казват добри думи за детето ми. От всякакво естество.
Та относно задълженията, домакинските. Едно е едно дете да се отглежда в среда, в която мама е винаги у дома, поела е всичко останало, а от него се иска само да учи и ...да учи.
Съвсем друго е когато и двамата родители са на работа, прибират се изморени в някакви часове, повечето пъти различни, и имат ограничено време за същите тези домакински задължения, от които въпросните деца през деня могат да "отмалят" и това нищо няма да им коства. И което няма да ги направи "слуги", "калпазани", или каквото там беше.
Нищо лично, Анди, но съм поредната несъгласна с тезата ти и то именно защото съм те чела през годините, а те не са малко - над десет. През тези години ти сама споделяше за всичко, което казвам, и не само аз, нито нещо съм измислила, нито съчинила. И това, че на някаква възраст /не знам каква, но след 40/ си започнала най-сетне работа като логопед, не е нито някакво геройство, нито кой знае какъв успех. НякоЙ работим от 18 годишни, и също учим по време на майчинство и работа, и деца гледаме през това време, и то добри деца, успели деца....също като твоите.

Всеки решава какво да прави в живота си. Не съм извършила геройство - постъпила съм така, както съм решила, платила съм някаква цена. Ако трябва да се върна двайсет и няколко години назад, пак така ще постъпя като основна линия. Може би лекичко бих променила някои нюанси, нещо като калибриране на системата. Това като резултат от анализ на "отчетния период". Поех риска да плувам срещу течението, а ако трябваше да се съобразявам основно с това как другите оценяват нещата, трябваше да постъпя по обичайния начин и да пропусна много от това, което дава като ефекти поемането по друг ръкав на реката. Затова писах, че равняването по другите не е особено добър критерий при вземането на решения, защото няма как по дефиниция другите да знаят кое е правилно за мен.

Някои пък нямат възможностите на Анди да прави каквото иска.Налагало се  е да се прави каквото трябва за оцеляване.И децали са копали по нивите и  са участвали наред с нас, но не сами, във всичко ,което правим.И пак са със образование и знания , имат възможностите да направят живота си друг - да могат да си позволяват каквото си поискат.Да са стойностни хора и различни от гетото и тълпата.
Да изберат попрището си сами според което им допада и да са на мястото си в него.
Животът ни учи повече на философия отколкото дебелите книги, както ни е учил  и да оцелеем живи и  здрави поне психически  и да продължим .
Едното ми дете имаше лека дислексия, проедоляхме  я двамата , аз и той , пише и  работи  с няколко езика и то напълно , не  отчасти и отгоре.
Не съм специалист, на съм майка и намерих път  и начин.С много работа.
И други трудности по пътя се преодоляват ,стига да иска човек. Но да работи  е задължително, малко или много , колкото е възможно.Не да е аристократ от минали времена , дето се плаши  от труд във физически смисъл.
Внучката ми е супер подредена ,играчките са под конец преди да заспи.Майка и е такава и взема пример ,с нея живее, не с мен ,разпиляната .
Та всеки има своя път и е правилен за него.

С това съм напълно съгласна.
И никой не се и опитва да каже, че твоите решения са грешни или неправилни. Това е твоя живот, твоите решения.
Но същото се отнася и за останалите хора, позволи им да имат своя теза и виждане за собствения си живот, именно защото няма как другите и в частност ти да знаят кое е по-добро за тях. Най-добро. И най-вече за децата им. Именно защото всеки решава сам в живота си.

Мери, досега никой не ми е казвал, че звуча като 37 годишна, странен комплимент, но предполагам е истински и благодаря за него Благодаря и че внасяш яснота в картината. Доста неща ми се изясниха относно госпожата, а като гледам броя харесвания на коментара ти - и на доста други участници - също.

Относно вярването - аз сама казах, че е важно човек да си вярва, няма нужда да ми се повтарят думите. Но ако си вярва за неща като плоската форма на земята, не е от особено значение за човечеството това негово вярване. За справка - учебниците по всички предмети от последните няколко века.
Твоето "Права съм" звучи точно като "Земята е плоска". Окей, мисли си, че си парва, ама тя земята през това време си се върти... Поне според всички останали де.

Всяко нещо си има цена и все някой трябва да я плати. Не ми се влиза за енти път през годините относно спора с работенето. Работене не означава непременно работене като наемен работник. През всички тези години на практика съм работила на поне две длъжности, за които иначе трябваше да бъде плащано на друг човек, за да ги върши - или да плащаме за занималня на децата, или за частно училище, или на човек, който да ги води и прибира. Домакинската работа дори не я слагам в сметката. а само да това, което касае отглеждането на едно дете. И това всички го знаем, защото знаем, че се плаща за частни занимални или за частни уроци, за допълнителни занимания, за допълнителни специалисти (ако е нужно), за някой, който да е пренос-превоз по извънкласни занимания, ако родителят или бабата не може да го свърши. Боравя с икономически категории и като тръгне да се остойностява всяка длъжност, точно така излиза - работила съм на две длъжности, за които иначе щях да плащам на трети лица. Че и на всичко отгоре да се съобразявам с тези трети лица. Та, не е някакво безметежно живеене, а си е работа, за която се плаща на чуждите хора.

Учебниците по социалните науки отразяват човешката реалност, така че са доста полезни. Колкото до околните, хич и не държа да се съобразявам с вярванията на човечеството относно това да вярвам в себе си. Затова е добре човек да вярва в себе си, отколкото да не вярва или да вярва само толкова, колкото му позволи човечеството. Човечеството не е олицетворение на мъдростта, както показва историята.

Имах предвид, че звучиш зряло, заигравката с цифрите беше случайна, пак казвам, че от над 90 страници съм прочела само последните десетина-дванадесет.

Хайде, да не се пишем страдалки, каквито не сме.

Анди е домакиня и не вижда проблем.
Другите сме и домакини и работещи и не виждаме проблем. Но малко по-рационално си мислим. По-адаптивно, по - сурово.
Има работа - трябва да се свърши. Просто ние не тръгваме с голи гърди, щото няма и нужда.

Тези две длъжности, които си "работила" повечето майки ги вършат с такава гъвкавост и "магия", без изобщо да ги поставят на въпрос, и наред с това полагат и платен труд, за да има хляб и ток вкъщи. Как може да се хвали човек с подобно нещо и да говори как е плувал срещу течението... Да не би болни родители да си гледала, къщата да ти е изгоряла, някакви сериозни проблеми да имаш... ?