Интеграция на хората с увреждания или защо делим децата на болни и здрави

Напълно права си,но този 1 го избирам с известни притеснения.Не страх и не срам ,а просто недоверие.Загубих твърде много илюзии в живота си с тях и приятелите /някои/,имам нови ,които не съм предполагала ,че ще намеря в труден момент.Зная какво пречи на детето и в ДГ,независимо от това,че са ми колеги съм забелязала реакции.За каква интеграция става дума това дете го знаят от мига на раждане,мен от години и отношението е просто ..... нямам думи.При това се касае за несправяне с някои неща,не с всичко.А какво да кажем ако в групата има няколко такива деца.Аз се опитах да помогна на една мама от форума ,бях сигурна,че ще успея  и дори не предполагах какво ще чуя от хора,които познавам не помня вече от колко години.Е,не вярвам много в добрината на хората,в тяхното желание да помогнат и мисля,че имам основание.Същото е и в болниците - всеки е единствен и незаменим,и дори да имат информация за нещо ,което би помогнало тя се крие.Много повече разбрах от виртуалните приятели в този форум отколкото от "специалистите".Но хайде да не коментирам повече по въпроса.Иска ми се да вярвам,че все пак нещата ще се оправят и няма да слушаме само колко много са направили за тези деца,а чудно защо аз просто не го забелязвам.Приказки,приказки и реално - нищо и то една голямо нищо.
             Такива мислички ме човъркат.Още когато видях подобна темичка от същата мама на друго място.Там половината, да не кажа почти всички не я бяха разбрали.Какво има толкова за разбиране,как ще научиш децата си да бъдат толерантни,с ново отношение когато самия ти- не си разбрал.Какво трябва да разбереш - че всеки има правото на място под това небе,на живот достоен и спокоен.
              Е,такъв е живота...но моето желание е да го променим.За децата ни да е по-добър и сигурен. 

Didia, ти определено си казала това, което аз явно не успях да изразя правилно, за което ти благодаря.

Дидиаа много съм съгласна, но пак ще кажа -и в нас има проблем и често съм виждала огромни недсоразбирания от страна на майките на децата с "проблеми" - ето и сега го пиша със страх, че някой ще се засегне...
Да не говорим за непонятното желание проблема да се нарече напр. "особеност," "специфика на развитието" и още един Бог знае какво...
Да не говорим за трайното нежелание да се каже, че детето е все пак със специфични нужди - им тогава как да искаме нещо дето го отричаме...
Въобще ще кажа само едно - трябва и самите майки да приемат нещата такива каквито са - да не избягват проллема, а  да се изправят пред него и да го приемат!

Аз мисля, че съм толерантен човек и имам така да се каже опит с тези неща - но и мен ми е напр адски трудно да говоря за тези неща... камо ли пък някой дети и хабер си няма за ккаво става дума! Нека ги осъждаме когато нямат желание да разберат - но нека им дадем шанс да видят с нашите очи нещата!

Дидиа, много ти се радвам че си тук! Убедена съм,

Всички тук знаят за какво говорим ,а и всеки казва много верни неща ,разбира се от собствената си гледна точка.Didia права си по принцип и точно това е самата истина но всъщтност решението е точно това catnadeen ,поздравления от мен и аз това се опитвам да кажа че първо ние трябва да приемем нещата с цялата им тежест и тогава обществото да ги приеме

         Момичета,така добре ви разбирам.Питала съм се хиляди пъти каква е причината.И не мога да си отговоря.Може би има и недоразбиране на проблема,но има и болката от това,че не можеш да приемеш случилото се.Да ви говоря за нея няма смисъл всеки сам я е изпитал и тя се таи във всеки от нас.За себе си мога да кажа,че тичах из коридорите и се молех дано да е станала грешка.Хиляди молби повторих тичайки от един етаж на друг.А на следващия ден просто бях ужасена как съм могла да се моля дано да не е на нас.Сякаш проблема щеше да се реши ако беше друг.Но това го осмисляш когато минат поне няколко часа.В първия миг съзнанието ти отказва да приеме истината,ставаш дори егоист.В следващия миг съзнаваш погрешността на своите мисли.За това оправдавам поведението на някои родители,това,че са се "затворили" в болката си.Може би от този миг нататък гледам с други очи и може би съм доста мнителна.Мога да кажа със сигурност,че момичета,които не съм виждала ,а може и да не видя,от този форум ми помогнаха да преодолея отчаянието.Два месеца не исках да видя никой,не исках да чуя дори утешителни слова.Тогава седейки пред компа попаднах на този форум,даже първата парола съм забравила,ника -също.Доста по-късно разбрах,каква помощ мога да получа от вас за което много съм ви благодарна.
                А хубавото е,че вече се вижда резултата .Все по-често търсим правата на децата си и затова искрено се надявам всичко "да потръгне" стига сме боксували толкова години.
               Поздрави на всички и добре,че ви има.     

Отново си права ,аз даже мога да кажа че ревах цяла година, всяка вечер като загася лампите ,но идва и момента когато си казваш че е време да продължиш.Съжалявам че открих форума скоро ,всъщност когато имах нужда от помощ и знаете ли ,помогнаха ми хора които дори не знаят как изглеждам ,а тези които са ми роднини даже не се обадиха.Това ме навежда на мисълта че точно хора ,които имат такива проблеми могат да ни разберат , но не и тези които незнаят какво е ,били те и роднини

Не знам,дали има майка,на която да и е приятно да нарича детето  си дете с "особеност" или "специфика на развитието"? Лично аз няма как да не приемам тези изрази и да си крия главата в пясъка,след като детето ми е със специфични обучителни трудности при смятането.По самото наименование си личи,че детето е със специфични нужди ,да не споменавам и хиперактивноста и лошата концентрация,които още повече и пречат в училище,но няма как! Това,че изглеждам спокойна и не пиша много,много за проблемите си тук,във форума,не значи ,че не приемам проблемите на дъщеря си.Просто ми се струва нахално от моя страна да се оплаквам,като чета какви проблеми имат някой дечица тук и аз да седна да пиша,как всеки божи ден ми се налага да решавам задачи със Станислава и как бърка + със -  .И как не може да дели големи числа и все неща от тоя род.
 Е,оправдах се,ако ставаше въпрос за мен. Не че съм сигурна,че става въпрос за мен,но съм длъжна да отбележа.
Когато беше 2-3 годишна,щях да имам доста за писане,особено в темата за логопеда,но този етап го минахме.Тя е вече почти на 14 години.Сега вече се интересувам и от пубертетни проблеми.Отговаря ми,плаче от най-малкото ,не слуша.

Краси, сбърка ме с последния си пост честно.... май не си пила кафе преди него или пък аз нещо не схаващам
Не знам за теб, но такива майки има - срещала съм, и ще срещам... вкл имам добра позната, работеща в център за деца - там ги занимават с разни нещо. Тя казваше, че има 2-3 деца с явно изоставане в развитието и според нея те имат по-специфични нужди - особено от индивидуално занимание, за да се развиват. На изкл деликтните й опити /защото тя на мравката път прави, камо ли да се намеси ако не мисли, че това би помогнало на детето/ да намекне на родителите - те категорично отказват да видят някакъв проблем! А тя твърди, че по този начи детенцето губи възможност да научи каквото и да е и да има някакво развитие!

Не е въпроса да се тръгне с прлакати, да се тръби и да се обявява на всеослушание даден проблем - достатъчно е той да се приема, да не се КРИЕ и да не се ИЗБЯГВА като някаква тайна или като нещо лошо. Това съм имала в предвид, а не че на всеки ред и пост майката трябва да пише - вижте ме и детето ми ....

Съгласна съм, че не трябва да се тръби и да се търси известност тип "сапунен сериал", но все си мисля за приемането на болестта и интегрирането сред другите хора.
Прави ми впечатление, че в градинката до нас /събират се от три квартала майките/ няма деца с увреждания, понякога преминават, но ги водят много бързо и никога не спират. И си мисля, че ако децата се покажат, малките ще свикнат по-лесно заедно и после и в детската градина детето ще  бъде сред познати. Майката може по-лесно да обясни на другите деца и родители точно от какво има нужда детето, а не да чака учителка, отговаряща за още 30 деца да го направи.
Винаги майкатата ще трябва да изтърпи неудобството да обясни на някакъв социален кръг за проблема, така че според мен колкото по-рано, толкова по-добре.

Намесвам се в темата, защото за мен проблемът с интеграцията е изключително наболял и актуален и защото деца и хората с проблеми винаги остават някак в сянка - скрити от всички, сякаш "проблема" е нещо срамно и гадно...Казвам го като страничен човек, който също не е учен и не му е показвано как може да помогне...Не знам дали мога да се изразя правилно, но се опитвам да кажа, че имам доста спомени от моето детство как т.нар. "по-различни" деца бяха отбагвани и сочени с пръст...Още по-лошо -  разпространяваха се приказки, че можели да бъдат опасни, че едва ли не било заразно...Слава богу родителите ми не са страдали от такава "параноя" и съм научена от малка да възприемам всеки такъв какъвто е, да не деля хората на еднакви и различни...Но в интерес на истината, когато съм се сблъсквала със ситуацията да общувам с "по-различни" деца не съм знаела как да се държа и реагирам...Умирах си от страх да не би да ги нараня по-някакъв начин с отношението си, да не им покажа по-лош начин именно този страх от по-различното....В смисъл, че просто не знаех как да общувам и контактувам с тях....Именно, защото "проблемите" са били винаги скривани - Майките с цел да предпазят децата си с негативизма на околните и за да не хвърля човешкото любопитство още сол върху раната им...И така просто се изгражда 1 преграда - ние сме нормални, пък вие сте различни..А не трябва така...
Наше близко приятелско семейство отглежда дъщеря с ДЦП - тя е вече много голяма, минала е 40год...Колкото и странно да ви прозвучи на мен ми е било удоволствие да общувам с нея...Има много силна памет с каквато доста хора не могат да се похвалят - помни дати, лица, събития....Играем  си с нейните играчки, говорим си...Но тя винаги си е стояла вкъщи, имала е много малко контакти с външния свят, собствения и баща не я е потърсил откакто е разбрал, че тя е "различна" / майка и е с втори брак/....Е какво е това отношение ми кажете!!!??
Моя позната отглежда детенце, което има проблем с вегетативната нервна система - майката ми разказа за проблема още преди да отида в тях на кафе..Но тя не възприемаше детето си като различно или трудно или проблематично...Просто ми разказа как е започнала историята...Вярвяйте ми много се изложих, поне така си мисля -  - 1-ия път след като се върнахме от разходка трябваше да я сваля от количката и...Е, хубаво свалих я, но вместо да я сложа да седне, я пуснах да си отиде до играчките ..А тя още не била проходила Слава богу, че я държах внимателно и я пуснах леко и от нисичко - не се удари въобще...
Мисълта ми е, че точно криенето на проблемите създава още по-големи проблеми при общуването и контактите между децата...Но как бих могла да науча детето си / ако имам такова в бъдеще/ и да му дам собствен пример като съществува тази "желязна завеса"....
никой не говори наистина за плакати и тръбене, а запознаване с проблемите , за научаване на адекватно поведение, за толерантност и намиране на начини за други форми на общуване освен стандартните...

 Честно казано аз съм за кампания - ако трябва плакати, ако трябва нещо друго. Мисля си, че така посланията ще стигнат до по - широк кръг хора, могат да предизвикат диспут по темата. Защото проблема с общуването не се свежда само да близкия обкръжаващ кръг. Мога да разкажа / както и правя / за проблема на Боби в градинката, в парка , на съседите, на приятелите....някои разбират, други не съвсем....Но какво ще стане ако се преместим другаде.....детето вече е голямо и му личи, хората там не са се сблъсквали с подобен "проблем" - хайде отначало. Добре, ще разясня на всички какво му е на Боби. Да, но ако се появи в квартала дете например с аутизим - пак отначало - ще се разяснява какво е това. Или с алергия. Или с диабет. Трябва да има принципна нагласа при общуването със всички различни деца....и не вярвам на себе си...не вярвам, че сама ще се преборя с това...дори само на нашата площадка. А и не всеки родител според мен е готов да разказва  за мъката си.....всеки изживява болката различно.

Елена ,съжалявам че пак ще ти опонирам ,но това с плакатите и рекламата на мен ми звучи като реклама за прах за пране и докато тя тече праха се купува но спре ли ........
Не можеш промени мисленето и манталитета на една нация с реклама ,мисля че ние сме тези които ще променят нещата.Т ук или в другата тема четох ,не помня къде ,че няма деца с проблеми в парковете или просто минават бързо.Е докато ние не ги изведем сред другите ,те винаги ще сочат нашите като различни ,просто защото наистина са такива .Децата определят страничните хора като ги сравняват със себе си.Значи от тях трябва да се започне ,и ако питаш мен ,не ни трябва рекламна кампания ,защото точно ние родителите на деца с увреждания си ограничаваме децата и проблема идва от нас, не от другите хора.
 catnadeen ,няколко пъти го каза,ние трябва да променим нещата като споделяме и показваме децата си без да се притесняваме а не да разчитаме на рекламата и плакатите да ни оправят проблемите

     Заставам твърдо зад това мнение на Катнадийн.Имам подобен случай и въпреки голямото ми желание и не само на мен не можем да помогнем защото майката ни обвини в "отношение".Да не отричаме,че имаме отношение ,но то е отношение и желание за помощ под каквато и да е форма.
                  Имам позната с дете пострадало при ваксинация.Един ,единствен лекар преди години изказа мнение,че детето трябва да расте в обикновено училище ,не в специално.Всички други го отписаха.Е,повтори първите класове по два пъти,но сега тя е една госпожица завършваща висше и помен няма от безпомощното дете с проблеми.Пред очите ми се видяха резултатите от "интеграцията" то тогава нямаше и такъв термин,но имаше реални действия.Нямаше празни приказки,а учители с отношение и желание за помощ,с обич към децата.
                   Когато на мен ми тропна лошия шанс на вратата говорих с майката.Тя беше категорична каквото и да казват специалистите не се отказвайте.Даже каза - виж моето момиче,ако бях послушала докторите каква щеше да е сега тя.По добра утеха едва ли бих намерила в онзи момент.Та аз виждам детето и сега,и никога не забравих,че само ЕДИН лекар е изказал мнение подтикнало майката упорито да се бори.И не е било напразно.Дано имаме силата и упоритоста да надскочим бездушието  и незаинтересуваността в нашето общество.И сте прави ,ако успеем да променим себе си ще променим и другите покрай нас.Съзнавам,че не е лесно,но се надявам да устоим.  

Кампанията е хубаво нещо, но тя само ще засили или предизвика интереса към въпроса ни. Мисля, че приемането и общуването с хора със специални нужди, включително и с децата, си е част от възпитанието и културата ни. То е като да се научим да си мием ръцете или да отстъпваме място в превозното средство. И само с еднократна и краткосрочна кампания няма да постигнем желания резултат. Обясненията на родителите или хората които се грижат за тези със специални потребности са от огромно значение. Защото ние най-добре можем да обясним прости правила на общуване.
А иначе, интеграцията за мен е двустранен процес. Не само моята дъщеря да има равни възможности за обучение и реализация, а и съучениците й да се научат как да общуват с нечуващи. И най-добре ако това се случи в учебното заведение, в продължение на тези 10-12 години, когато са заедно и заедно се обучават. Иначе, не виждам къде другате т.нар. здрави деца ще разберат простите правила на общуване с нечуващ човек. Та, както има всякакви СИП предмети в българското училище, така нищо не пречи в часа на класния да има и поредица от часове за интегрирането на хората с увреждания.

Благодаря че ме разбрахте.Искам да ви кажа при нас как се развиха нещата ,за да подкрепя тезата си.Когато Вики беше на две и другите започнаха да забелязват разликата, на въпроса -Какво и е ? ,аз отговарях -Ами болят я очичките! и проблема беше решен ,децата я обичат и я приемат като една от тях.Та рекламна кампания ,добре ,но по важното е децата със които контактуват нашите ,а тях рекламата не ги вълнува.Те очакват обяснение ,достъпно за възраста им, и то им е достатъчно.Та си мисля за интеграция още от детска възраст ,което зависи от нас ,а резултата ще бъде налице почти веднага ,а нашите деца ще растат с разбиране и подкрепа от връстниците си