Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • Мнения: 5
И аз имах подобен период на горе долу същата възраст. Наслаждавай му се, защото като дойдат децата, ще ти се иска да ти е скучно и сиво.
Моят съвет е да се намериш хоби (фотография, пътуване, четене, шиене, градинарство, готвене, нещо, което ти допада) и да започнеш спорт - танци, йога, Пилатес, тичане. Наслаждавай се на малките неща - вечеря навън с мъжът ти, кино, излизане с приятели (като премахнат ограниченията). Струва ми се, че просто не си открила себе си.

# 46
  • София
  • Мнения: 5 258
Винаги съм смятала себе си за щастлива,или поне за късметлийка,а се е случвало да премина през ада много пъти.Всеки път обаче излизам от там и продължавам по-силна и по-уверена от всякога.И като говорим за ад става на въпрос все за гадни неща-на 22 изгубих и двамата си родители,на 24-първото си дете.Когато на 25 родих синът си две седмици почти не се знаеше ще живее ли или не.После разбрахме,че е аутист.След това че не можем да имаме повече деца ако не се решим на инвитро.През 2016-та в рамките на 5 месеца претърпях два спонтанни аборта(след инвитро),после два неуспешни ембиотрансфера и внезапната смърт на вуйчо ми,който обичах като баща.Последно преди 2 седмици си взехме домашен любимец след години обмисляне и той след 5 дни умря(още не съм го преживяла и плача като си помисля за него колко малък и беззащитен беше).И въпреки тези гадости съм щастлив човек,защото знам че можеше да е по-лошо.Имам дом,любящ съпруг(днес рожденик),изключителен син, свестни роднини и добри приятели.В материален план не ми липсва нищо, имам и достатъчно време за нещата,които обичам.Да,чувствала съм понякога празнота, особено когато мама почина,но бързо съм я преодолявала.Животът е тук и сега и трябва да се живее.И е доста шарен ,стига да знаеш накъде да погледнеш(пък и сивото има безброй нюанси).

# 47
  • София
  • Мнения: 1 320
Започни да спортуваш всеки ден.

# 48
  • Полша
  • Мнения: 369
Да, като цяло съм удовлетворен, но не ми харесва това, че нямам приятели, искам да имам най-добър приятел, човек с когото да излизаме често и да си говорим, но нямам такъв. В реалния живот, съм интровертен и ми е трудно да заприказвам непознат човек.
Единствено това ме мъчи, липсата на близък приятел, а иначе за любовта не се притеснявам, все някога ще я открия.

# 49
  • Мнения: 2 139
Колко странно.. младо момиче, а пише като презряла лелка на към 50+.
Тези мечти на 20 години за къща, семейство и сватба ваши ли си бяха или някой ви ги вмени? Имам син на 20, считам съвсем нормален, и да ти кажа живота му изобщо не е скучен:-) забавлява се, има си любими занимания, има си цели.. но не мисли за къщи, собственост и семейства.Учи в чужбина, ще го стимулирам(но и той иска) да си взема стажовете в трета държава, за да може да попътува и да види различни неща. За семейства и монотонност има цяяяял живот.
Според мен си прегоряла от прекалено многото отговорности на тази ранна възраст, закотвена на едно място с къща.
Помисли си дали не си реализирала чужда мечта?

# 50
  • Мнения: 6 154
Апатията е признак за смърт на душата.
Удовлетворението идва от вътрешния ни баланс – усещането за хармония на вътрешния ни свят и случващото се покрай нас.
При теб явно има дисбаланс. Външно нещата са наред, но вътрешно чувстваш празнота.

Празнотата може да е вследствие на много неща, без да те познаваме няма как да знаем истинската причина. Може да е липса на твой, духовен свят, липса на персоналност, липса на зрялост, проблемно детство или отношения с родители, братя/сестри, връстници. Може да си залепнала на даден момент от живота си и да си фиксната там, затова да не можеш да получиш удовлетворение.

Помисли си какво си искала истински като дете или когато си насаме със себе си, а не какво "трябва" за пред другите – успешност, работа, къща и т.н.

# 51
  • Мнения: 291
И аз се изненадах от възрастта на авторката - съвсем младо момиче, а зациклило така в сивотата.
Аз съм удовлетворена от живота си, а ежедневието ми не се различава много от твоето. Нагласата и средата ми обаче явно е доста различна - и аз ходя на работа, но ходя с кеф и всеки ден ми е различен и научавам нещо ново. Поподреждането на дома въобще не го отразявам. И след работа ми остават часове, в които да се посвещавам на хобитата си и да задобрявам, което ми носи страшно удовлетворение.
Ходя почти всеки уикенд на малки ваканции, не чакам веднъж в годината голямата отпуска.
На твоите години излизах с приятели и половинката поне 2-3 пъти в седмицата, а и ние  с партньора ми бяхме станали "възрастни" отдавна и се бяхме метнали да строим собствен дом. Концерти, свирене с приятели, бири за по левче и домашно вино...

Та ми се струва, че си си направила някакъв план за живота, постигнала си го рано и си останала без цел, понеже си мислела, че този комфорт ще те задоволи. Ние не можем да ти кажем откъде идва твоето неудовлетворение, защото всеки се движи от различна амбиция. На 25 имаш достатъчно време и енергия да променяш живота си, не зацикляй.

Последна редакция: чт, 21 май 2020, 10:50 от Sally May

# 52
  • Мнения: 29
Мисля, че имам почти всичко, за което съм мечтала - мъж мечта, две деца, работа, която харесвам... Не се оплаквам. Винаги може повече, но съм щастлива и с това, което имам сега. Simple Smile

# 53
  • София
  • Мнения: 883
Колко странно.. младо момиче, а пише като презряла лелка на към 50+.
Тези мечти на 20 години за къща, семейство и сватба ваши ли си бяха или някой ви ги вмени? Имам син на 20, считам съвсем нормален, и да ти кажа живота му изобщо не е скучен:-) забавлява се, има си любими занимания, има си цели.. но не мисли за къщи, собственост и семейства.Учи в чужбина, ще го стимулирам(но и той иска) да си взема стажовете в трета държава, за да може да попътува и да види различни неща. За семейства и монотонност има цяяяял живот.
Според мен си прегоряла от прекалено многото отговорности на тази ранна възраст, закотвена на едно място с къща.
Помисли си дали не си реализирала чужда мечта?
Това е проблемът, следването на стандартите, налагани от обществото.
А обясненията, че някои хора си били по принцип неудовлетворени или че хората сме били така устроени, че все нещо да не ни достига - не е така, това не е нормалното състояние на психиката, всеки дефицит, всяко усещане за дефицит е сигнал, че нещо не сработва както трябва.

# 54
  • Мнения: 1 562
Авторке, къде в чужбина живеете? Само материални неща изброяваш, а не споменаваш приятели? Това е много важно при живот навън. Лично за теб - намери си някакво хоби, започни да спортуваш.
Аз също съм в чужбина и не знам дали мога да кажа, че съм удовлетворена. Simple Smile Животът ми е ОК, но ми липсват приятелите. Отделно и аз се чувствам малко като в капан от това ИП и невъзможност да си отида до Бг или родителите ми да дойдат тук лятото.

# 55
  • Мнения: 2 469
Аз също съм в чужбина и не мога да кажа, че съм особено удовлетворена. Според мен фактът, че не сме в Родината същп допринася. Отложих вече две пътувания, едно от които беше до България и ми е доста криво.
Харесвам си работата, но не бих казала, че животът тук е това, което искам. С приятеля ми мислим след 5-6 години да заживеем в неговата държава. Доста по-приятно ще ми е там от колкото тук.
Благодаря на Бог, че имам живи и здрави родители и семейство. Друго не ми трябва ❤

# 56
  • Пловдив
  • Мнения: 7 419
На това, да се "оплакваш", че животът ти е супер, баш както трябва подреден, обаче ти не си удовлетворена, му се вика или уж прикрита хвалба, или глезотия. Не знам кое от двете.
Светът е пълен с хора с лош късмет, чийто живот не поради техните действия и не поради липса на качества у тях се е стекъл зле. Пък и поради действия и качества да е - пак почти същото.

Освен за мотиката горе, друг съвет не мога да дам.
Разбира се, не говорим за случаите на истинска депресия, какъвто този явно не е. Не знаем и дали авторката е истинска, разбира е, но приемаме, че е.

Ако пък това всъщност не е желаният от авторката живот, както някои в темата предполагат, значи проблемът е друг. И пак не е особено голям, на хората им се случват много по-лоши и непоправими неща.

Колкото до сивото ежедневие, не знам кое точно ежедневие е "сиво" за даден човек и колко вълнуващи и различни събития трябва да му се случват всеки ден, за да стане цветно, но за мен едно обикновено, спокойно, еднообразно ежедневие, стига да е устроено по начина, който подхожда на съответния човек, вече си е щастие. Лично моето ежедневие горе-долу ми подхожда и не ми хрумва да го нарека "сиво", а си е най-обикновено. В някои случаи отново може да се окаже, че проблемът не е сивотата, а несъответствието на ежедневието с предпочитанията и характера на човека.

Последна редакция: чт, 21 май 2020, 11:50 от Магдена

# 57
  • Мнения: X
Здравейте. Много благодаря на всички за отговорите. Искам да поясня,че не съм в някаква депресия или дупка. Това си беше моя мечта. За мен винаги семейството е било на първи план и просто близките ми хора много ми липсват. Предприела съм тази промяна за която всички говорят и скоро ще се върнем да живеем в България.

Знам,че има много по-страшни и лоши неща в живота. Не ме разбирайте погрешно,не се изкарвам мъченица,на която целият свят и е на раменете. Просто лош ден,така да го наречем. Сега съм в отпуска,която не ми е позволено да отложа,но и в ситуацията няма смисъл да се прибера,заради карантината и за това съм в по-лошо настроение.

# 58
  • Мнения: 6 154
От последния ти пост става сякаш по-ясно, че просто не знаеш какво да правиш със себе си, когато не ходиш на работа. Simple Smile
Ами, не, животът не е сив, а е мнооого цветен стига да отвориш очи и да виждаш. Ти сама си избрала еднообразно русло и си забравила да виждаш "шареното" покрай себе си. Сега имаш време за себе си – прави каквото ти харесва. Чети, филми, гимнастика, кексчета, шопинг онлайн, подреди си гардероба, направи си ревю у вас, засади цвете, подправки, свари си чай/кафе, налей си чаша розе или каквото ти харесва. Мога да продължа. Роднините не са панацея. Ако сама не знаеш как да се радваш на живота, никой успех, работа, кариера няма да помогнат.

# 59
  • Мнения: 5 797
Авторке, ти на форума не се връзвай. Работиш, бориш се, постигаш. Хората са завистливи и все гледат да те смачкат, когато имаш нужда да споделиш нещо. Айде няма нужда.
На 40 г. съм много по - удовлетворена, отколкото бях на 30 г., а на 20 - сет си бях направо нещастна. Мисля, че към 50-сет ще бъда абсолютно удовлетворена.

Общи условия

Активация на акаунт