Защо мислиш, че на сегашните млади ни е по-трудно, Пони? Стана ми интересно.
- Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.
Страх ли ви е от старостта?
Аз пък се надявам да остарея, защото алтернативата да умра млада ме плаши повече.....
Естествено не искам да съм болна и в тежест на други. Това ми е страхът, както и да не изкукуригам.
Майка ми и лелите ми са на 80+ без заболявания, с акъла си и не се спират. Надявам се на генетиката да съм като тях.
Естествено не искам да съм болна и в тежест на други. Това ми е страхът, както и да не изкукуригам.
Майка ми и лелите ми са на 80+ без заболявания, с акъла си и не се спират. Надявам се на генетиката да съм като тях.
уейв, когато си млад учиш, раждаш деца, правиш кариера, колкото повече остаряваш толкова по-лесен става животът. Вече си се пречупил, полирал си се до съвършенство, децата са ти пораснали, разбираш си от работата и ти е леко. За това на младите хора им е много трудно, трябва да минат през всичко това. b]
Цитат
Понякога с майка ми се шегуваме, че ние двете сме живото доказателство, че по-добре късно, отколкото никога. Тя завърши средно образование на 36, преди това не е имала възможност, на 50 замина да живее в чужбина, на 55 взе книжка от първия опит, на почти 60 се разведе с с баща ми. Сега е на 69, носи капели, татуира си веждите, понякога носи и перуки, много модерна бабка е. Аз станах студентка на 43, и на 49 пак. Познавам хора, които са над 70 годишни, а толкова жизнени и енергични, много им се радвам. Като ще остаряваме, поне да е с достойнство и с хъс за живот!
Аз съм на 32, какви мимически бръчки имам по челото... цели кратери, ама не ми пука, щото просто постоянно правя физиономии. И бял косъм си открих наскоро, как е успял да избуи под черната боя. Стана ми малко тъпо заради него, честно казано. Външно почти ме съм мръднала от 20годишното ми аз. Обаче вътрешно, доста по-спокойна съм и ми харесва това. В смисъл пак съм си лудичка, ама купонджийката в мен някак си поумря. Сега искам да си седя, да чета книга, да се наслаждавам на тишината и това адски ми харесва. За някои мои приятели съм станала тотална бабичка, но не мисля. Важното е да си ок със себе си.
Какво съвпадение! Точно тази вечер си говорихме с ММ на тази тема по повод на това, че той остарява с още една година.
Страхувам се от старостта, още повече тази година ще ставам на 30. Много бързо лети времето, сякаш онзи ден бях на 20...
Освен от старостта ме е страх и от смъртта. Аз съм от хората, които обичат живота. Всеки миг ми е ценен и ми се живее още дълго.
Външно само някой бял косъм тук там ми напомня, че вече не съм на 20, бръчки за щастие нямам, даже и фини линии.
Страхувам се от старостта, още повече тази година ще ставам на 30. Много бързо лети времето, сякаш онзи ден бях на 20...
Освен от старостта ме е страх и от смъртта. Аз съм от хората, които обичат живота. Всеки миг ми е ценен и ми се живее още дълго.
Външно само някой бял косъм тук там ми напомня, че вече не съм на 20, бръчки за щастие нямам, даже и фини линии.
Преди няколко месеца дъщеря ми навърши 32. Във фейсбук и излязъл спомен от времето, когато била на 20, и тогава е писала "Вече съм стара". По този повод каза: "Сега, ако мога да срещна 20–годишното си АЗ, ще му ударя два шамара..." Сега, като чета тук, аз сигурно до 40 почти не съм мислела за старостта, пък какво остава на 20–30. Но миналата година почина близък човек и като гледах как се измъчи... Ако си здрав, нищо не е страшно!
Мисля за старостта понеже ми се струва, че времето лети прекалено бързо. Сякаш вчера бях на 20 и 30 годишните ми се струваха антики, а сега аз съм на 30. Докато се обърна ще съм на 40, 50...
Мда, нямам идея къде ми заминаха последните 5-7 години примерно. Сякаш едно мигване..И това ме стряска - колко бързо минава времето.
Мен това ми помага, че по-късно родих детенцето си (винаги така съм искала) и това ми премества фокуса от това, че най-най-хубавите години са към края си. Но единственото, което ме плаши в старостта (остаряването), са физически проблеми. Дори само като си помисля как почва да се налага да се правят постоянно разни профилактични прегледи на какво ли не (което по-рано не ми е и хрумвало да мисля), и това ме напряга. За такива неща съм много страхлива, дори и само прегледи. Другото не го мисля, и без това изглеждам по-млада от годините си. Ама и да дойдат бръчки, не ме притеснява точно това.
Защо мислиш, че на сегашните млади ни е по-трудно, Пони? Стана ми интересно.
Заобиколени сте от много по-сложен свят. Вярно, че и възможностите са повече, но подводните камъни са многократно повече. По време на моите по-млади години наркотиците въобще не бяха познати. При положение, че съм завършила Художествена академия, която минаваше за един от най-разюзданите университети, съм чувала само за едно момиче наркоманка. Тя беше гадже на един мой приятел и от него знам, че е пиела някакви хапчета в комбинация с алкохол и така се е дрогирала. Вярно, тук-там по някой се напиваше, но това е било най-големият грях. Не бих казала, че това е добре, но студентите не работеха тогава. Нямаше и къде. Хващала съм спорадично някоя частна работа с рисуване. Но и издръжката не беше скъпа, да не говорим, че нямаше скъпи и красиви дрехи, или бяха много малко и беше трудно да се добереш до тях. Общо-взето животът беше много по-опростен и безопасен. (въпреки, че не бих го сменила за сегашното време, никога)
Не изпитвам страх от старостта. Надявам се да я достигна и живея, да ми побелеят косите, да се сбръчкосам и да разбера още повече... И досега се усещам едновременно на 18 и на 100. В живота празно няма. Губиш едно, получаваш друго и всичко се повтаря във всяко следващо поколение. Всяка бръчка ми напомня колко ного съм се смяла и плакала. Мои са си, не ги давам.
На 20 имах младост, но нямах слънцата си. Мислех си че съм умна, ама след години разбрах що глупост съм творила... Сега си знам, че след десетина, двадесет години ще осъзная и колко глупава съм точно сега. Ще изгубя още и още, но ще имам неща, които по друг начин не става да пртежавам или преживея. Не ми и няма да ми липсва стегнатата кожа и младежкия вид, тъгувам единствено по наивитета на младостта, защото храни безбрежна вяра във всичко.
На 20 имах младост, но нямах слънцата си. Мислех си че съм умна, ама след години разбрах що глупост съм творила... Сега си знам, че след десетина, двадесет години ще осъзная и колко глупава съм точно сега. Ще изгубя още и още, но ще имам неща, които по друг начин не става да пртежавам или преживея. Не ми и няма да ми липсва стегнатата кожа и младежкия вид, тъгувам единствено по наивитета на младостта, защото храни безбрежна вяра във всичко.
Естествено, че ме е страх! И от старостта, и от смъртта, и от тежка болесст. Старостта рядко е като по рекламите, малцина са тези късметлии, които до последно са в добро здраве и се справят самостоятелно в ежедневието.
Като цяло човекът никога не е живял толкова дълго, колкото през последните десетилетия. Явно нервната система не е дизайнвана за дълъг живот и се появяват всякакви негативни възрастови изменения в мозъчната тъкан, а оттам и в поведението, мисленето, паметта и т.н. Алцхаймер, деменция и всичко от редичката са вероятно цената, която се плаща за увеличената продължителност на живота.
Като цяло човекът никога не е живял толкова дълго, колкото през последните десетилетия. Явно нервната система не е дизайнвана за дълъг живот и се появяват всякакви негативни възрастови изменения в мозъчната тъкан, а оттам и в поведението, мисленето, паметта и т.н. Алцхаймер, деменция и всичко от редичката са вероятно цената, която се плаща за увеличената продължителност на живота.
