Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 21 май 2020, 21:13 ч.

Страх ли ви е от старостта?

  • 9 418
  • 328
  •   5
Отговори
# 45
  • Мнения: 8 485
Никакви мисли нямам в тази посока. Освен онези 3 кг, които упорито не мога да смъкна, заради забавящия се метаболизъм.
Имам и нови бръчки, ама те са от усмивки, така че нека са повече.
И аз като Агента, мисля поне още 20 г активно да живея, работя и да се развивам.
На 47 съм, детето абитуриент, нов мъж, нова къща и нов живот дори мисля да си сътворя. Здрава съм и съм убедена, че поне до 80 няма да имам сериозни драми със здравето си. За другото - каквото и да дойде, знам че е част от живота..и че е важно аз да се съхраня душевно, а с това и ментално. За всичко друго има спортна и козметична индустрия, които доста алтернативи дават за облекчение..)

# 46
  • Terra incognita
  • Мнения: 6 372
Много ме е страх и изобщо не се справям с тези мисли. Понякога нахлуват в съзнанието ми съвсем нахално и безпричинно и ограбват съня ми. Мисля, мисля. Не искам да остарявам, не искам да губя любимите си хора, не искам децата ми да изхвърчат от гнездото, оставяйки ни сами в чистите си и подредени домове. Не искам да пия по шепа хапчета за куп болежки, които загатват за себе си още от сега. Казват ти- "стягай си д- то, защото ще бъда най- лошият ти кошмар, ще съм грозен тормоз за остаряващото ти и немощно тяло. Бръчките и побеляващите коси не ме притесбяват, макар да са знак, че крачиш все по- бързо към неизбежното.
Моля се единствено човекът до мен да е добре, за да си бъдем опора един другиго.

# 47
  • София
  • Мнения: 12 811
Не, изобщо не ме е страх, вече с 8 години съм надживяла майка си. На 53 съм, с видими белези - отпуснат контур, бръчици тук-там, които rejuvenate не е успял да тушира. И преди не бях суетна, но с годините хептен ми мина. Огледалото никога не ми е било приятел, сега още по-малко,  предпочитам компютъра и книгите, т.е. всичко, което кара мозъка ми да се упражнява. Животът е хубав, но и такъв, какъвто сам си го направиш, аз моя не го усложнявам със суета.

# 48
  • Бургас
  • Мнения: 162
Много ме е страх и изобщо не се справям с тези мисли. Понякога нахлуват в съзнанието ми съвсем нахално и безпричинно и ограбват съня ми. Мисля, мисля. Не искам да остарявам, не искам да губя любимите си хора, не искам децата ми да изхвърчат от гнездото, оставяйки ни сами в чистите си и подредени домове. Не искам да пия по шепа хапчета за куп болежки, които загатват за себе си още от сега. Казват ти- "стягай си д- то, защото ще бъда най- лошият ти кошмар, ще съм грозен тормоз за остаряващото ти и немощно тяло. Бръчките и побеляващите коси не ме притесбяват, макар да са знак, че крачиш все по- бързо към неизбежното.
Моля се единствено човекът до мен да е добре, за да си бъдем опора един другиго.

Същата съм и аз.... на 27г. , дори още нямам дете и си мисля всички тези неща, които и ти. Само че започвам със "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама" ....
Но при мен всички се случи последните 3 години след като починаха баба ми и дядо ми и ги видях в светлина, в която няма да мога никога да забравя и за това сега изпитвам такъв страх към старостта. И за разлика от повечето, аз дори се надявам да не доживея до 75... поне да не изпитвам всички тези ужасии изпитали баба ми и дядо ми ..

# 49
  • София
  • Мнения: 3 692
Не ме е страх толкова от старостта, колкото от това, в което ще ме превърни. Уплашена съм от мисълта, че няма да бъда физически активна, психически и емоционално здрава и че няма да мога да посрещам нуждите си.
Не искам никога да съм в тежест на децата и внуците ми, защото знам колко е трудно - майка ми гледаше баба ми 7-8 години, още когато бях малка, след прекарани 3 инсулта и счупена тазобедрена става. Виждах как се радвоява между това да и осигурява необходимото, но и да не пренебрегва мен и брат ми. Това нямаше как да се случи обаче. Беше трудно в двустаен апартамент да живеем петима души. Рождените ми дни бяха кратки и скромни, а на почивка сме ходили семейно два пъти. Точно от това ме е страх, ако нещо се случи с мен и не мога да се справям сама.
На 25г съм, знам, че е рано и за част от вас абсурдно, но понякога и тези мисли се прокрадват в мен.  Не искам да губя повече хора и не искам един ден да страдат за мен. Невъзможно е и това е кръговратът на живота, на това не е причина да ми е неприятно и болезнено.

# 50
  • Мнения: 4 908
Цитат
UnbreakableFlower
Само че започвам със "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама" ....
Децата не ги раждаш да ти правят компания, а да съзадеш нов живот, на който да връчиш свобода, когато е време.

# 51
  • Бургас
  • Мнения: 162
Цитат
UnbreakableFlower
Само че започвам със "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама" ....
Децата не ги раждаш да ти правят компания, а да съзадеш нов живот, на който да връчиш свобода, когато е време.

Много задълбаваш в нещата Simple Smile

# 52
  • Мнения: 4 239
Е, това не го разбирам "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама".
Много хора обаче мислят така егоистично.
Детето не ти е компаньон, домашен любимец или част от интериора, то е жив човек със собствен път и свои потребности да гради свои живот, кариера, семейство..
След това не изчезва безследно, виждате се от време на време, радваш се на внуци.

# 53
  • Мнения: 3 426
Много хора правят деца, за да има кой да ги гледа на дърти години. Но гаранции няма, че ще ги гледат. Може да си хванат парцалите в чужбина или бог знае къде и да забравят, че имат родители. Аз не разчитам много, много на това, че децата ми ще се грижат за мен (ако изобщо имам). Въпреки, че добре, че баба ми има 3 деца, 3-ма внука, та да може от 6 човека поне 1 да й помага (аз). И това е някаква стратегия... правиш 3-5 деца и се надяваш поне 1 да се смили над теб като остарееш.

# 54
  • Бургас
  • Мнения: 162
Е, това не го разбирам "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама".
Много хора обаче мислят така егоистично.
Детето не ти е компаньон, домашен любимец или част от интериора, то е жив човек със собствен път и свои потребности да гради свои живот, кариера, семейство..
След това не изчезва безследно, виждате се от време на време, радваш се на внуци.

Може ли да вникнете малко повече в това, което съм написала или всички решавате да се хванете за това ??? Аз компания си имам, не ми трябва дете за "компания". Как да ви обясня, че моята баба и дядо бяха на смъртно легло и собствената им дъщеря не влезе дори да ги погледне !!!!
Ето за това разсъждам така. Изяжте ме с парцалите ако искате, но аз мисля, че това се случва прекалено често и колко и да ви се иска да си мислите, че няма да се случи с вас, шанса е огромен. Предпочитам да умирам сама без да имам дете за което да тъгувам, че ме е оставило сама, от колкото да го имам и да се мъча допълнително заради това, че ме подминава като саксия в дома ми !

# 55
  • Мнения: 20
Всички искаме да остареем, но никой не иска да бъде стар. Вече съм на Христовата възраст и все по- често започнах да се заглеждам в огледалото. Дали заради многото свободно време, или защото напоследък трябваше да разбера по трудния начин, че животът е много крехък, но се замислям за старостта и ме е страх.
Не зная дали специално в моето семейство е така (или това е характерно за българина) , но винаги се е смятало, че щом човек се пенсионира, то животът му вече е отминал.
Живея в Германия от няколко години и като гледам баби и дядовци на по 70- 80+, които не се спират и имат по- добър социален живот от мен, направо ме е яд на себе си Animal Sheep Свекърва ми стана “баба” на 60 и ѝ беше доста кофти, понеже не искаше да ѝ се казва “бабо”. А пък нейната майка стана прабаба на 87!!!! И беше шокирана, понеже се мислеше за млада, за да е ПРАбаба...

# 56
  • Мнения: 2 838

На 25г съм, знам, че е рано и за част от вас абсурдно, но понякога и тези мисли се прокрадват в мен.  Не искам да губя повече хора и не искам един ден да страдат за мен. Невъзможно е и това е кръговратът на живота, на това не е причина да ми е неприятно и болезнено.

С губенето на хора имам сериозен проблем аз. Хващам се, че понякога ми изниква в главата, че остаряват, минават си годинките и искрено ме е страх. Не съм подготвена въобще за момента, в който майка ми и дядо ми ще си отидат, ама грам не съм в мир с тази мисъл. Въобще не го гледам философски това, разбирам, че е нормално и това е животът на рационално ниво, ама на емоционално - не го приемам на този етап все още.

# 57
  • София
  • Мнения: 43 468
Леле, много катастрофично звучи. В момента не ти е дошло времето за дете, затова така мислиш. А може и да не раждаш - никой не е казал, че непременно всички трябва да имат деца.
Естествено е децата да пораснат и да станат самостоятелни, но това не означава, че ще те оставят сама. Ти оставила ли си сами своите родители? Сигурно поддържате връзка, виждате се, чувате се. Това оставяне сами ли е?

# 58
  • Мнения: 8 485
Е, това не го разбирам "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама".
Много хора обаче мислят така егоистично.
Детето не ти е компаньон, домашен любимец или част от интериора, то е жив човек със собствен път и свои потребности да гради свои живот, кариера, семейство..
След това не изчезва безследно, виждате се от време на време, радваш се на внуци.

Може ли да вникнете малко повече в това, което съм написала или всички решавате да се хванете за това ??? Аз компания си имам, не ми трябва дете за "компания". Как да ви обясня, че моята баба и дядо бяха на смъртно легло и собствената им дъщеря не влезе дори да ги погледне !!!!
Ето за това разсъждам така. Изяжте ме с парцалите ако искате, но аз мисля, че това се случва прекалено често и колко и да ви се иска да си мислите, че няма да се случи с вас, шанса е огромен. Предпочитам да умирам сама без да имам дете за което да тъгувам, че ме е оставило сама, от колкото да го имам и да се мъча допълнително заради това, че ме подминава като саксия в дома ми !
Няма как и на теб да ти се случи същото, спокойно.

# 59
  • Мнения: 4 239
Е, това не го разбирам "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама".
Много хора обаче мислят така егоистично.
Детето не ти е компаньон, домашен любимец или част от интериора, то е жив човек със собствен път и свои потребности да гради свои живот, кариера, семейство..
След това не изчезва безследно, виждате се от време на време, радваш се на внуци.

Може ли да вникнете малко повече в това, което съм написала или всички решавате да се хванете за това ??? Аз компания си имам, не ми трябва дете за "компания". Как да ви обясня, че моята баба и дядо бяха на смъртно легло и собствената им дъщеря не влезе дори да ги погледне !!!!
Ето за това разсъждам така. Изяжте ме с парцалите ако искате, но аз мисля, че това се случва прекалено често и колко и да ви се иска да си мислите, че няма да се случи с вас, шанса е огромен. Предпочитам да умирам сама без да имам дете за което да тъгувам, че ме е оставило сама, от колкото да го имам и да се мъча допълнително заради това, че ме подминава като саксия в дома ми !
Ако едно дете не се сети да погледне родителя си на смъртното легло, значи същият този родител е сбъркал някъде генерално във възпитанието на детето си.

Общи условия

Активация на акаунт