Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.

Страх ли ви е от старостта?

41 555
1 108
1

# 45 22 май 2020, 10:26 ч.

Мнения: 12 473

Никакви мисли нямам в тази посока. Освен онези 3 кг, които упорито не мога да смъкна, заради забавящия се метаболизъм.
Имам и нови бръчки, ама те са от усмивки, така че нека са повече.
И аз като Агента, мисля поне още 20 г активно да живея, работя и да се развивам.
На 47 съм, детето абитуриент, нов мъж, нова къща и нов живот дори мисля да си сътворя. Здрава съм и съм убедена, че поне до 80 няма да имам сериозни драми със здравето си. За другото - каквото и да дойде, знам че е част от живота..и че е важно аз да се съхраня душевно, а с това и ментално. За всичко друго има спортна и козметична индустрия, които доста алтернативи дават за облекчение..)

# 46 22 май 2020, 10:27 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 239

Много ме е страх и изобщо не се справям с тези мисли. Понякога нахлуват в съзнанието ми съвсем нахално и безпричинно и ограбват съня ми. Мисля, мисля. Не искам да остарявам, не искам да губя любимите си хора, не искам децата ми да изхвърчат от гнездото, оставяйки ни сами в чистите си и подредени домове. Не искам да пия по шепа хапчета за куп болежки, които загатват за себе си още от сега. Казват ти- "стягай си д- то, защото ще бъда най- лошият ти кошмар, ще съм грозен тормоз за остаряващото ти и немощно тяло. Бръчките и побеляващите коси не ме притесбяват, макар да са знак, че крачиш все по- бързо към неизбежното.
Моля се единствено човекът до мен да е добре, за да си бъдем опора един другиго.

# 47 22 май 2020, 10:37 ч.

София
Мнения: 16 166

Не, изобщо не ме е страх, вече с 8 години съм надживяла майка си. На 53 съм, с видими белези - отпуснат контур, бръчици тук-там, които rejuvenate не е успял да тушира. И преди не бях суетна, но с годините хептен ми мина. Огледалото никога не ми е било приятел, сега още по-малко, предпочитам компютъра и книгите, т.е. всичко, което кара мозъка ми да се упражнява. Животът е хубав, но и такъв, какъвто сам си го направиш, аз моя не го усложнявам със суета.

# 48 22 май 2020, 10:44 ч.

Бургас
Мнения: 162

Цитат на: VickyTaylor в пт, 22 май 2020, 10:27

Същата съм и аз.... на 27г. , дори още нямам дете и си мисля всички тези неща, които и ти. Само че започвам със "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама" ....
Но при мен всички се случи последните 3 години след като починаха баба ми и дядо ми и ги видях в светлина, в която няма да мога никога да забравя и за това сега изпитвам такъв страх към старостта. И за разлика от повечето, аз дори се надявам да не доживея до 75... поне да не изпитвам всички тези ужасии изпитали баба ми и дядо ми ..

# 49 22 май 2020, 10:46 ч.

София
Мнения: 5 613

Не ме е страх толкова от старостта, колкото от това, в което ще ме превърни. Уплашена съм от мисълта, че няма да бъда физически активна, психически и емоционално здрава и че няма да мога да посрещам нуждите си.
Не искам никога да съм в тежест на децата и внуците ми, защото знам колко е трудно - майка ми гледаше баба ми 7-8 години, още когато бях малка, след прекарани 3 инсулта и счупена тазобедрена става. Виждах как се радвоява между това да и осигурява необходимото, но и да не пренебрегва мен и брат ми. Това нямаше как да се случи обаче. Беше трудно в двустаен апартамент да живеем петима души. Рождените ми дни бяха кратки и скромни, а на почивка сме ходили семейно два пъти. Точно от това ме е страх, ако нещо се случи с мен и не мога да се справям сама.
На 25г съм, знам, че е рано и за част от вас абсурдно, но понякога и тези мисли се прокрадват в мен. Не искам да губя повече хора и не искам един ден да страдат за мен. Невъзможно е и това е кръговратът на живота, на това не е причина да ми е неприятно и болезнено.

# 50 22 май 2020, 10:46 ч.

Мнения: X

Цитат

UnbreakableFlower
Само че започвам със "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама" ....

Децата не ги раждаш да ти правят компания, а да съзадеш нов живот, на който да връчиш свобода, когато е време.

# 51 22 май 2020, 10:49 ч.

Бургас
Мнения: 162

Цитат на: bratan в пт, 22 май 2020, 10:46

Цитат

Децата не ги раждаш да ти правят компания, а да съзадеш нов живот, на който да връчиш свобода, когато е време.

Много задълбаваш в нещата Simple Smile

# 52 22 май 2020, 10:50 ч.

Мнения: 6 622

Е, това не го разбирам "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама".
Много хора обаче мислят така егоистично.
Детето не ти е компаньон, домашен любимец или част от интериора, то е жив човек със собствен път и свои потребности да гради свои живот, кариера, семейство..
След това не изчезва безследно, виждате се от време на време, радваш се на внуци.

# 53 22 май 2020, 10:52 ч.

Мнения: 4 611

Много хора правят деца, за да има кой да ги гледа на дърти години. Но гаранции няма, че ще ги гледат. Може да си хванат парцалите в чужбина или бог знае къде и да забравят, че имат родители. Аз не разчитам много, много на това, че децата ми ще се грижат за мен (ако изобщо имам). Въпреки, че добре, че баба ми има 3 деца, 3-ма внука, та да може от 6 човека поне 1 да й помага (аз). И това е някаква стратегия... правиш 3-5 деца и се надяваш поне 1 да се смили над теб като остарееш.

# 54 22 май 2020, 10:56 ч.

Бургас
Мнения: 162

Цитат на: _limonche_ в пт, 22 май 2020, 10:50

Може ли да вникнете малко повече в това, което съм написала или всички решавате да се хванете за това ??? Аз компания си имам, не ми трябва дете за "компания". Как да ви обясня, че моята баба и дядо бяха на смъртно легло и собствената им дъщеря не влезе дори да ги погледне !!!!
Ето за това разсъждам така. Изяжте ме с парцалите ако искате, но аз мисля, че това се случва прекалено често и колко и да ви се иска да си мислите, че няма да се случи с вас, шанса е огромен. Предпочитам да умирам сама без да имам дете за което да тъгувам, че ме е оставило сама, от колкото да го имам и да се мъча допълнително заради това, че ме подминава като саксия в дома ми !

# 55 22 май 2020, 10:57 ч.

Мнения: 121

Всички искаме да остареем, но никой не иска да бъде стар. Вече съм на Христовата възраст и все по- често започнах да се заглеждам в огледалото. Дали заради многото свободно време, или защото напоследък трябваше да разбера по трудния начин, че животът е много крехък, но се замислям за старостта и ме е страх.
Не зная дали специално в моето семейство е така (или това е характерно за българина) , но винаги се е смятало, че щом човек се пенсионира, то животът му вече е отминал.
Живея в Германия от няколко години и като гледам баби и дядовци на по 70- 80+, които не се спират и имат по- добър социален живот от мен, направо ме е яд на себе си Animal Sheep

Свекърва ми стана “баба” на 60 и ѝ беше доста кофти, понеже не искаше да ѝ се казва “бабо”. А пък нейната майка стана прабаба на 87!!!! И беше шокирана, понеже се мислеше за млада, за да е ПРАбаба...

# 56 22 май 2020, 10:58 ч.

Мнения: 3 044

Цитат на: Неизвестна16 в пт, 22 май 2020, 10:46

На 25г съм, знам, че е рано и за част от вас абсурдно, но понякога и тези мисли се прокрадват в мен. Не искам да губя повече хора и не искам един ден да страдат за мен. Невъзможно е и това е кръговратът на живота, на това не е причина да ми е неприятно и болезнено.

С губенето на хора имам сериозен проблем аз. Хващам се, че понякога ми изниква в главата, че остаряват, минават си годинките и искрено ме е страх. Не съм подготвена въобще за момента, в който майка ми и дядо ми ще си отидат, ама грам не съм в мир с тази мисъл. Въобще не го гледам философски това, разбирам, че е нормално и това е животът на рационално ниво, ама на емоционално - не го приемам на този етап все още.

# 57 22 май 2020, 10:58 ч.

София
Мнения: 62 595

Леле, много катастрофично звучи. В момента не ти е дошло времето за дете, затова така мислиш. А може и да не раждаш - никой не е казал, че непременно всички трябва да имат деца.
Естествено е децата да пораснат и да станат самостоятелни, но това не означава, че ще те оставят сама. Ти оставила ли си сами своите родители? Сигурно поддържате връзка, виждате се, чувате се. Това оставяне сами ли е?

# 58 22 май 2020, 11:02 ч.

Мнения: 12 473

Цитат на: UnbreakableFlower в пт, 22 май 2020, 10:56

Цитат на: _limonche_ в пт, 22 май 2020, 10:50

Няма как и на теб да ти се случи същото, спокойно.

# 59 22 май 2020, 11:09 ч.

Мнения: 6 622

Цитат на: UnbreakableFlower в пт, 22 май 2020, 10:56

Цитат на: _limonche_ в пт, 22 май 2020, 10:50

Ако едно дете не се сети да погледне родителя си на смъртното легло, значи същият този родител е сбъркал някъде генерално във възпитанието на детето си.

Препоръчани теми

Покажи ми красота - пак и отново... тема 78 (авг 2020)

851
Развлечение

Нещо смешно, което децата казаха - 11 тема

(Био)зеленчукова градина – нашето райско кътче (тема 44)

Нашите кухни - тема 87

749
Нашият дом

Причина:

Причина: