Казвам си,че искам и си представям моментите във бъдещето. Как прохожда, как го водя на училище, после тръгна на лекции и тн и в един момент как умирам и ме подминава като малка гара и просто си казвам, че не искам това...
- Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.
Страх ли ви е от старостта?
В живота няма гаранция за нищичко. Не дай Боже и деца умират преди родителите си. От страх от лошото да се лишиш от всичко хубаво не е най-разумната идея.
Друг път както си го направиш. То да не ти е робот, който програмираш както ти е кеф или бял лист хартия, на която пишеш всички свои желания?
Друг път както си го направиш. То да не ти е робот, който програмираш както ти е кеф или бял лист хартия, на която пишеш всички свои желания?
Не подцнявай бг мамата, детската психика е крехка и лесно може да бъде осакатена от властен родител.
Виж колко много хора на по 30-40 продължават да живеят с родителите си и не могат да вземат елементарни решения сами.
Да поотрезвя малко темата с моите подготвителни мерки за старостта.
1. Вече направихме завещание, децата са подсигурени.
2. Сключихме застраховка за смърт. Ще бъда кремирана. Но ако не се гътна до 85 год., се губи. После ще му мисля, ако прескоча.
3. На 40 си направих пълни здравни изследвания - поемат се от касата и знам къде са ми слабите места.
4. Редовно си правя профилактични прегледи при гинеколог и мамолог.
5. Увеличих си работните часове за по-добра пенсия и се замислям за допълнително пенсионно осигуряване. В случай че ме сполети инсулт и съм на легло, да имам право в някой дом.
6. Храня се здравословно и редовно си тренирам мозъка.
7. Уча децата на важните неща в живота, за да се оправят сами, ако не дай си боже се случи нещо с мен преждевременно.
Та, така, с кеф си остарявам!
1. Вече направихме завещание, децата са подсигурени.
2. Сключихме застраховка за смърт. Ще бъда кремирана. Но ако не се гътна до 85 год., се губи. После ще му мисля, ако прескоча.
3. На 40 си направих пълни здравни изследвания - поемат се от касата и знам къде са ми слабите места.
4. Редовно си правя профилактични прегледи при гинеколог и мамолог.
5. Увеличих си работните часове за по-добра пенсия и се замислям за допълнително пенсионно осигуряване. В случай че ме сполети инсулт и съм на легло, да имам право в някой дом.
6. Храня се здравословно и редовно си тренирам мозъка.
7. Уча децата на важните неща в живота, за да се оправят сами, ако не дай си боже се случи нещо с мен преждевременно.
Та, така, с кеф си остарявам!
Защо мислиш, че на сегашните млади ни е по-трудно, Пони? Стана ми интересно.
Заобиколени сте от много по-сложен свят. Вярно, че и възможностите са повече, но подводните камъни са многократно повече. По време на моите по-млади години наркотиците въобще не бяха познати. При положение, че съм завършила Художествена академия, която минаваше за един от най-разюзданите университети, съм чувала само за едно момиче наркоманка. Тя беше гадже на един мой приятел и от него знам, че е пиела някакви хапчета в комбинация с алкохол и така се е дрогирала. Вярно, тук-там по някой се напиваше, но това е било най-големият грях. Не бих казала, че това е добре, но студентите не работеха тогава. Нямаше и къде. Хващала съм спорадично някоя частна работа с рисуване. Но и издръжката не беше скъпа, да не говорим, че нямаше скъпи и красиви дрехи, или бяха много малко и беше трудно да се добереш до тях. Общо-взето животът беше много по-опростен и безопасен. (въпреки, че не бих го сменила за сегашното време, никога)
Е, моят живот до 20-та година премина през интересно време: Чернобил, Перестройка, митинги, купони, режим на тока, редено по опашки в ранни зори, липса на храна, заплата стигаща за 11 бири и кутия мухлясала Стюардеса, мутри навсякъде, наливен алкохол в гаражи и павилиони, наркотици навсякъде (много приятели си заминаха), приватизация, безработица....
Беше забавно.
Нещо не ме разбрахте. Детето ми е супер самостоятелна, нищо не съм й налагала. На нея й е приятно да е с мен. Понякога.
За старостта задействаме някои схеми от сега. Изчислила съм си пенсията, обаче се говори за промяна на коефициентите, така че накрая ще взимам някаква никаква сума. Така че мислим алтернативи.
За старостта задействаме някои схеми от сега. Изчислила съм си пенсията, обаче се говори за промяна на коефициентите, така че накрая ще взимам някаква никаква сума. Така че мислим алтернативи.
Страх ме е от дълбоката старост - границата й сигурно номинално се мени, но я определям като прехвърляне на онази възраст, в която дори и семейство да имаш, на практика си сам, защото си е отишъл партньорът ти, отишла си е цялата ти среда, с която си имал младежки спомени, може и деца да си изпратил. Внуци и правнуци е хубаво, но не могат да заменят онова поколение, към което принадлежиш, но надживяваш.
Пиша пак. Хич не ми харесва как се гледа на старостта в България. Някаква пълна депресия, затваряне вкъщи и край. Влизаш в ковчега преди ковчега. Даже в София старите хора са в някаква перманентна карантина.
Затова ще живея в Гърция и ще танцувам, докато ме държат краката.
Затова ще живея в Гърция и ще танцувам, докато ме държат краката.
Пиша пак. Хич не ми харесва как се гледа на старостта в България. Някаква пълна депресия, затваряне вкъщи и край. Влизаш в ковчега преди ковчега. Даже в София старите хора са в някаква перманентна карантина.
Затова ще живея в Гърция и ще танцувам, докато ме държат краката.
Затова ще живея в Гърция и ще танцувам, докато ме държат краката.
От Гърция имам 2 много открояващи се спомена - на Аспровалта веднъж, възрастна двойка, над 70. Минава онзи с преносимите радиа, пуснал някаква музика и като скокнаха тез ми ти баба и дядо, като затанцуваха. Гледала съм ги като изпаднала в транс. Толкова прекрасни бяха.
Вторият на Касандра, в едно селце потчи накрая на ръкава, минавам под 1 тераса и горе 1 баба, пуснала си музика, пее, танцува си сама и пие узо. Седях и съвсем невъзпитано я зяпах с възхита. Беше с красива рокля на цветя.
Не съм фен на дълголетието и не искам да се превърна в грозна, сбръчкана и зависима бабичка.
Затова искам да не живея много.
Още по-малко да разчитам дете да ме гледа.
Тъжна гледка са стари и болни хора, които не са в състояние да се обслужват.
Животът е хубав, когато си здрав и жизнен. Старостта е лошо нещо.
Затова искам да не живея много.
Още по-малко да разчитам дете да ме гледа.
Тъжна гледка са стари и болни хора, които не са в състояние да се обслужват.
Животът е хубав, когато си здрав и жизнен. Старостта е лошо нещо.
Старостта и смъртта са част от живота. Ако искам да имам добър живот, трябва да приема това, а не да го убивам (живота) с мисли за старостта. По-добре живей пълноценно, отколкото да губиш време и сили да се мъчиш да промениш естествения ход на живота и съдбата. Две дена или две години да имаш, изживей ги пълноценно, съзидателно, почтено, удовлетворяващо, а не ги пропилявай със суета, самосъжаление и мрънкане.
Искам всеки ден за мен да е радост, че съм жива, защото знам как животът може да си отиде за един миг.
Нищо от миналото не мога да променя, бъдещето е неизвестно, единствено настоящето мога донякъде на направя по мой начин.
Мисля, че тайната е да си винаги ангажиран с нещо. На това пък ме научи дядото на моя съпруг , които беше такъв до последно.
Искам всеки ден за мен да е радост, че съм жива, защото знам как животът може да си отиде за един миг.
Нищо от миналото не мога да променя, бъдещето е неизвестно, единствено настоящето мога донякъде на направя по мой начин.
Мисля, че тайната е да си винаги ангажиран с нещо. На това пък ме научи дядото на моя съпруг , които беше такъв до последно.
Leonie, не живееш в БГ, нали?