От старостта не ме е страх. Страх ме е от болести и мъка. Страх ме е някой ден да не забравя децата си, страх ме е да не ме боли чисто физически, да не бъда в тежест... Ужасна тема! Вчера погребах приятелка. Отиде си млада, в мъки. Беше изписано на лицето ѝ. Не искам никой да ме види така, за да не ме запомни така.
- Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.
Страх ли ви е от старостта?
Трябва да сме благодарни за всеки ден в ,който вдишваме въздух и имаме привилегията да се ядосваме дори и за глупости! Да ценим възможността да трупаме години зад гърба си бръчки по лицето.
Нека остареем и сме БЛАГОДАРНИ за отреденото ни време на този свят!
Нека остареем и сме БЛАГОДАРНИ за отреденото ни време на този свят!
От старостта не ме е страх. Страх ме е от болести и мъка. Страх ме е някой ден да не забравя децата си, страх ме е да не ме боли чисто физически, да не бъда в тежест... Ужасна тема! Вчера погребах приятелка. Отиде си млада, в мъки. Беше изписано на лицето ѝ. Не искам никой да ме види така, за да не ме запомни така.
Не случайно на запад хората ги слагат в закрити ковчези.
Понякога труповете изглеждат ужасяващо. Имахме съседка, невероятно красива и поддържана жена. Почина млада, остави дете на 9 години. Не знам с какъв рак е била, но така беше поразил тялото ѝ, че беше наистина страшна гледка, въпреки грима. Не трябва да се показват в такъв вид хората.
Затова съм поръчала кремация и никакви хора не желая да присъстват. Ако някой ме запомни, да е в нормален вид.
Дева, то и преди кремацията има поклонение пред ковчега. Или в обреден дом, или в църква се прави, както са решили роднините или починалия както е искал. След ритуала не се ходи до гроб, а ковчега се отнася за кремиране. Няколко седмици след това канят близък да отнесе урната.
Но може да поискаш затворен ковчег за да не те виждат.
Но може да поискаш затворен ковчег за да не те виждат.
Искам само близките ми да могат да ме видят умряла. В западна Европа ковчезите са затворени в църквата и на поклонението. За семейството е важно да могат да се сбогуват и да сложат някакъв край, та нека да могат да ме видят, дори обезобразена. Това ако искат, разбира се. На ковчег не държа и даже предпочитам да ме погребат увита в платнище за да не се хаби дървесина, лепило, метал, бои, гориво за пренасяне на ковчега.
Погребението ми бих искала да е с танци. Много е красиво. Европейските погребения са безнадеждни, някак си. В Африка се пее и танцува. В Ангола 40тия ден е вдигане на траура, с ядене и пиене и луди танци в чест на паметта на починалия. Нещо такова искам за себе си.
Погребението ми бих искала да е с танци. Много е красиво. Европейските погребения са безнадеждни, някак си. В Африка се пее и танцува. В Ангола 40тия ден е вдигане на траура, с ядене и пиене и луди танци в чест на паметта на починалия. Нещо такова искам за себе си.
Понякога и грима не помага. Нито едно дете ( на 10 г в случая) не трябва да види майка си така за последно. Такъв отпечатай е това! Аз гледам хубаво ѝ снимки, а в главата ми се бута последният образ и измести всички други.
И в Сащ до колкото знам има отворен ковчег за сбогуване, ако вида позволява.
Та от Таки неща ме е страх. От самата старост не. Дай боже всекиму да види децата си пораснали, успели, внуци... Но със старостта идват болежки. Аз съм на 40+ и напоследък започвам да се замислям, как да се пазя повече от болести.
И в Сащ до колкото знам има отворен ковчег за сбогуване, ако вида позволява.
Та от Таки неща ме е страх. От самата старост не. Дай боже всекиму да види децата си пораснали, успели, внуци... Но със старостта идват болежки. Аз съм на 40+ и напоследък започвам да се замислям, как да се пазя повече от болести.
Понякога и грима не помага. Нито едно дете ( на 10 г в случая) не трябва да види майка си така за последно. Такъв отпечатай е това! Аз гледам хубаво ѝ снимки, а в главата ми се бута последният образ и измести всички други.
Не съм съгласна. Какъвто и да е външния и вид, детето и има право да се сбогува с нея, както всички от семейството и и даже повече от тях. В края на краищата има една майка и повече друга няма да има. 10 годишно дете не е идиот за да разбере, че катастрофа или болест променят физиката. Ако жената е била болна, то 100% я е видяло жива в състоянието, в което ти си я видяла в ковчега. В болницата едва ли е изглеждала различно. Не бих крила болен или обезобразен близък от децата ми.
Полубратът на баба почина при катастрофа когато бях на 13г. Главата му беше бинтована и си личеше, че костта от очите нагоре изобщо я няма. Няма я. В днешно време може би щяха да сложат половин футболна топка или подобно, под бинтовете, но тогава го бяха сложили така в ковчега. Обичахме го много. Отидох на погребението и не съжалявам. Не мисля, че щеше да ни е по-леко ако изглеждаше красиво и здрав, като заспал. Помня как изглеждаше в ковчега, разбира се, но го помня и млад и хубав, усмихнат, жизнен, красив.
В живота не всичко е цветя и рози и участието на децата в погребения е част от семейния живот и част от семейната им история.
Според мен вариантите са два. Единия когато се погребва по възрастен човек, на преклонна възраст, и другия - когато тоя свят внезапно е напуснал млад човек в разцвета на силите си. Затворения ковчег въздейства по подтискащо и депресиращо, понеже тук вече се намесва съзнанието което ражда мрачни видения, и според мен би било редно да се остави отворен когато в него е положен човек на преклонна възраст - просто да видим всички какво ни очаква. И обратното - задължително затворен, ако покойникът е млад . Гледката каквато и да е, е непоносима и убийствена особено за близките.
Според мен деца не трябва да виждат умрели хора, особено млади. На съседката детето не беше на погребението. Тя в болница почина, не е било около нея в последните ѝ дни.
Аиша, поклонение ще има, ако близките допуснат външни хора. Бяхме на погребението на възрастен човек, на етажа. Бяха само синът и дъщеря му, със съпрузите си, и аз и майка. Никой друг. Дори внуците не бяха. Така бяха решили, а той имаше много приятели, не е бил самотен.
Аиша, поклонение ще има, ако близките допуснат външни хора. Бяхме на погребението на възрастен човек, на етажа. Бяха само синът и дъщеря му, със съпрузите си, и аз и майка. Никой друг. Дори внуците не бяха. Така бяха решили, а той имаше много приятели, не е бил самотен.
И аз съм на мнение, че ковчегът не трябва да е отворен. На няколко панахиди съм бил. Трупът е безформен, блед, не прилича на себе си, а на някаква мумия. Така беше след смъртта на дядо ми, на майка ми, на близък съсед. Особено ако е възрастен човека буквално след пет-шест часа е като мумия. Никой не иска да запомни близките си хора така. Като се навеждах цветя да оставям щях да припадна. И аз съм губи майка си когато бях 20 годишен, и се сбогувах с нея в продължение на една година. Гледането през ковчега на безформено тяло не ми помогна, а ме натовари.
Според мен е нормално да са затворени ковчезите. Който иска да помни има снимки има и спомени. Не виждам какво страшно обаче има в затвореният ковчег - просто един сандък. Ако не виждаш умрелия, не осмисляш ковчега като ковчег
По американските филми все затворени ковчези гледам.
Самата тема е зловеща, защото е неизменно свързана със смъртта
Според мен е нормално да са затворени ковчезите. Който иска да помни има снимки има и спомени. Не виждам какво страшно обаче има в затвореният ковчег - просто един сандък. Ако не виждаш умрелия, не осмисляш ковчега като ковчег
По американските филми все затворени ковчези гледам.
Самата тема е зловеща, защото е неизменно свързана със смъртта
Според мен деца не трябва да виждат умрели хора, особено млади. На съседката детето не беше на погребението. Тя в болница почина, не е било около нея в последните ѝ дни
А защо не са го завели да я види в последните и дни? На колко години беше тогава?
Тук ковчегът се затваря с болтове и печат от полицията, още преди да се занесе в църквата, залата или гробището. На затварянето присъстват само най-близките. Нещо като вдовица, родителите, децата, внуци, човек, когото покойникът е посочил. На службата ковчегът е затворен, заключен и никой не може повече да го отвори без изрично разрешение.
Струва ми се жестоко Сульо и Пульо да ме гледат умряла, а собствените ми деца да не ме видят, поне за да се сбогуват с мене.
Децата могат да те видят умрял часове след умирането и да се сботуват с теб още в същия ден. В крайна сметка те уреждат погребението.
На панахидата присъставта куп близки, тя е след 3 дни, а междувременно трупът се е обезформил, да не говорим че е силно гримиран, от което става по-страшен. Тук църкованата практика е да се слага цветя върху мъртвеца.
На панахидата присъставта куп близки, тя е след 3 дни, а междувременно трупът се е обезформил, да не говорим че е силно гримиран, от което става по-страшен. Тук църкованата практика е да се слага цветя върху мъртвеца.