Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Има ли такива, които пишат?

  • 10 327
  • 167
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 067
Кафе с канела, срещите на сайт откровения се ортанизират веднъж годишно, обикновено през юни, всеки път в различен град в страната. Първите години не можех да отида, толкова я бях закъсала финансово, че изобщо не можех да отделя пари за пътуване. А много ми липсваше общуването с хора като мен. Затова си казах, защо пък да не си организираме една регионална среща, на хора от нашия град. Не си спомням вече как стана, но се свързах с една художничка от моя град и двете се заехме. Сайтът е за лично творчество, т.е. не са само пишещи, а и художници, музиканти, фотографи, всякакви хора на изкуството. Първата година даже направихме изложба на фотографи, художници, имаше и една жена с мозайки от мидички и камъчета, много талантлива, но и много срамежлива и затворена. А освен, че пише страхотна поезия, създава и разкошни красоти, Валентина Шейтанова се казва, може да разгледате в интернет, има нейни материали. Но тогава каза, че това е била единствената възможност в живота и, да покаже какво прави. Включиха се хора и от други градове, една софиянка, родена в нашия град, се свърза с Пламен Ставрев, Бог да го прости, дойде и ни свири и пя цяла вечер, без да поиска пари, само му платихме вечерята. Изложбата беше за кратко в Младежкия културен център в града ни, художничката се свърза с общината, оттам ни разрешиха да ползваме залата за един ден без наем, даже дойде и журналистка от радио "Фокус". Имаше официална част без строга програма, който иска, представи свои творби. После беше неформалната част в ресторант, беше много хубаво, запознахме се с много нови хора. Всяка година избирахме заведения, които бяха съгласни да ни приемат без предварително меню, на свободна консумация, всеки си поръчва и си плаща. Евентуално някакво капаро от примерно 50 лв оставяхме или поемахме ангажимента да има консумация на човек минимум 20 лв. Събирахме от всички присъстващи някъде по два–три лева за вечерята на Пламен, той идва още на една среща, за нещо друго ако се наложи, единия път имаше дечица, които танцуваха и им платихме по една торта и нещо за пиене. Единият от поетите танцуваше модерни танци, дойде с партньорката си едната година и танцуваха, също без заплащане. Последната година обявихме конкурс за поезия, наградите бяха символични – книги, даже автори, които не можаха да дойдат, изпратиха свои книги за наградите. Беше шанс за хора неизвестни, непознати и незнаещи къде да се изявят и с кого да говорят. Последните две години нямахме официална част в зала, а направо в ресторанта, като това беше уговорено предварително. Освен свободната консумация в заведението, другото ни изискване беше да няма чалга. Ходих и на две срещи после на откровения, на едната си изкарахме хубаво, другата не ми хареса и не стоях много, беше малко като сбирка за още едно напиване.
В нашия град общината освен, че отпуска пари всяка година за издаване на местни автори, направи и Дом на писателя, с кафе и хубава градина в центъра на града. Там се правят много културни събития, аз ходя рядко, но човек може и без повод да отиде да изпие едно кафе и да се запознае с различни хора. Знам, че и други общини имат субсидии за местни автори, има и някакви конкурси за роман, но не съм много запозната. За издаването на единични бройки имаше един сайт, не знам дали още го има izdavam.com, може да се провери. Иначе и моето издателство работи и онлайн с някои автори, много съм доволна от тях, разкошни са. Най–трудно е книгоразпространението, този въпрос изобщо не е регулиран, търсиш си сам, много са малко издателствата с разпространение, а книжарниците ти взимат между 40 и 60 процента от коричната цена, някои даже и не ти плащат накрая. Но остава удовлетворението, че нещо си създал, нещо, което те вълнува и ще остане и след теб.

# 16
  • Мнения: 16 398
Дама от морето, щастливка си, че при вас се обръща внимание на авторите и се стимулират по някакъв начин от общината-малко са такива общини. При нас няма шанс, рядко се случва нещо, но ние сме малка община, много малка. Ти ми беше препоръчала издателството, аз още го помня и съм ги нарочила, ако някога се реша.

# 17
  • Мнения: 2 057
Мис Каролин Бингли, аз също си мечтая за литературен клуб. Идеята да е само с жени също ми харесва. Аз доста се интересувам от тематиката за де-маргинализиране на жените, женско овластяване, определени течения във феминизма и др. Правила съм събития посветени на жени в други сфери и приемам за своя мисия да участвам и подпомагам жените като цяло с каквото мога.
Дама от морето, направо ми скри шапката с разказаното за вашите събития. Едно огромно "Браво!" от мен!

# 18
  • Мнения: 4 067
Момичета, за съжаление много сте ми далече, Кафе с канела, не знам ти къде живееш, но за мис Бингли знам, че ни делят доста километри. Но можете да потърсите и във вашия град, няма начин да няма хора като вас. Във Варна знам, че се събират много, имат си една галерия, която често събира хора на изкуството, и пишещи. В Пловдив също се събират, но там загубих връзка, жената, с която се познавах, почина, Бог да я прости! В нашия град някак си ми липсват млади хора от пишещите, повечето са възрастни, има между тях много интриги, всеки иска да е най най... Затова ходя рядко, само за събития, които ме интересуват и си заслужават. Но има и много свестни и готини хора, има една Звездичка – Яна Вълчева, прочетете стиховете и, чудесни са, има вече и песни по нейни текстове. Още една жена, която много ми помогна и ми подаде ръка, когато още никого не познавах, беше тогава редактор в списание "Море" и аз търся поле за изява, плахо, ама отивам тогава в редакцията с едно тесте листи със стихове. Тя ги прочете и ме попита мислила ли съм за книга, защото нещата ми са добри и тя ми каза за субсидията и ме насочи. Правили са ми и спънки, следващият редактор директно беше изхвърлил изпратеното от мен в кошчето, защото не признаваше и мразеше класическия стих.
Участвах в конкурси по едно време доста редовно, една от наградите ми беше второ място в конкурса на вестник "Уикенд", сега пиша рядко, защото от няколко години имам други приоритети и не смогвам. А и чета много, за мен човек, който пише, трябва първо много да е чел, трябва да не се бои от критиките, но и да си цени мнението. Знам кога пиша добре и кога не ми се получава. Впрочем, в България имаме чудесни автори, които обаче не са известни и малко хора ги знаят, а си заслужава да се прочетат. Точно на такива срещи се запознах със споменатата Яна Вълчева, с Ники Комедвенска, Ина Крейн, Мая Попова, Николай Дялков, Валя Шейтанова, Евгени Янев, чудесни и още много има като тях, които за жалост не ги дават по телевизията, за тях не се говори, а си струва да се познава творчеството им.

# 19
  • София
  • Мнения: 3 905
Приемате ли още една като вас?
Много обичам поезията, страст ми е от ученичка. В един момент посещавах литературен клуб, имам издадени творби във две стихосбирки и награди от национални и международни конкурси. С времето обаче това остана на заден план и се превърна в удоволствие. Годините ме промениха и сега съм чувствителна, емоционална и страхлива да споделям и публикувам.
Ще се радвам да общувам със себеподобни Simple Smile

# 20
  • Мнения: 4 067
Приемате ли още една като вас?
Много обичам поезията, страст ми е от ученичка. В един момент посещавах литературен клуб, имам издадени творби във две стихосбирки и награди от национални и международни конкурси. С времето обаче това остана на заден план и се превърна в удоволствие. Годините ме промениха и сега съм чувствителна, емоционална и страхлива да споделям и публикувам.
Ще се радвам да общувам със себеподобни Simple Smile
Здравей, Неизвестна! Бях те мярнала някъде из темите, пък съм останала с впечатление, че си на 16 години, никът ме е подвел. Няма защо да те е страх. Дали съм чела твои стихове, стана ми интересно?! Поезията е доживотна любов, независимо дали пишеш или четеш какво са написали другите. Аз обаче не говоря на тази тема с повечето ми познати, някак си не ме разбират. И ми е неудобно даже когато хвалят стиховете ми. Гледам, има хора, рекламират се в интернет, навсякъде, аз не мога така. Но има стихове, които кънтят в мен ежедневно, не мои, чужди, но са ме докоснали и съм ги запомнила. Моите – и аз така, за удоволствие и защото смятам, че все пак имам какво да кажа.

# 21
  • Мнения: 16 398
А как преживявате критиката момичета? Това ми е интересно. Как преодолявате срама да прочетете нещо ваше? Аз още не мога, вероятно и заради това не смея да изляза наяве, да направя стъпка към това, защото съм доста емоционална, не мога да говоря пред другите, имам страх от публичност.
Разбира се в социалните медии това го няма. В момента се чудя дали да не публикувам романа някъде из нета, като го завърша. Вие какво мислите по този въпрос? Хем много ми се иска, чудя се как ще се възприеме, интересно ми е. Хем се чудя не искам ли все още да го запазя само за себе си, колебая се.

Последна редакция: ср, 27 май 2020, 13:23 от Мис Каролин Бингли

# 22
  • Мнения: 9 722
има критика и критика. Аз например съм отворен, за конструктивни идеи, но нямате представа, колко често съм се сблъсквал с откровен хейт. Хора сипещи обиди, без да предлагат алтернативи и без да ти казват къде бъркаш. Такова нещо обезверява. Най-обидно е когато хора, които са под твоето ниво, почнат да сипят жлъч.

# 23
  • Мнения: 4 067
Вярно е, лорд Сняг, но го има и обратното, много често се среща по сайтовете - откровено блудкави о некадърни бози се аплодират, ръкопляскания, ахкания, ама всичко е на принципа аз на тебе, ти на мене. Аз лично с времето отсях хората, на чието мнение държа, научих се да не се засягам от критиката, да преценявам кога да я взимам под внимание и кога не.
Мис Бингли, защо не пуснеш част от романа в някой литературен сайт? Можеш да си направиш и анонимен профил ако се притесняваш. По-нататък, ако събереш смелост и се решиш да ми го пратиш, мога да го покажа на двама-трима познати автори или издателства, да си кажат и те мнението.

# 24
  • Мнения: 16 398
Благодаря ти, Дама от морето. Ще помисля по въпроса. Не е готов още, има много работа.Бих могла да го пусна в някой момент, аз имам профил в сайтове.

# 25
  • София
  • Мнения: 3 905
Приемате ли още една като вас?
Много обичам поезията, страст ми е от ученичка. В един момент посещавах литературен клуб, имам издадени творби във две стихосбирки и награди от национални и международни конкурси. С времето обаче това остана на заден план и се превърна в удоволствие. Годините ме промениха и сега съм чувствителна, емоционална и страхлива да споделям и публикувам.
Ще се радвам да общувам със себеподобни Simple Smile
Здравей, Неизвестна! Бях те мярнала някъде из темите, пък съм останала с впечатление, че си на 16 години, никът ме е подвел. Няма защо да те е страх. Дали съм чела твои стихове, стана ми интересно?! Поезията е доживотна любов, независимо дали пишеш или четеш какво са написали другите. Аз обаче не говоря на тази тема с повечето ми познати, някак си не ме разбират. И ми е неудобно даже когато хвалят стиховете ми. Гледам, има хора, рекламират се в интернет, навсякъде, аз не мога така. Но има стихове, които кънтят в мен ежедневно, не мои, чужди, но са ме докоснали и съм ги запомнила. Моите – и аз така, за удоволствие и защото смятам, че все пак имам какво да кажа.

Иска ми се да съм на 16г. Това ми е рождената дата Simple Smile .

# 26
  • Мнения: 4 067
Мис Бингли, при мен страх от говорене пред публика няма. Може много да плюят соца, но на мен той ми даде много, израснах на сцената на кварталното читалище, в де що има конкурси и рецитали съм участвала, в пиески, в какво ли не. Впоследствие така се случи, че и работата ми е свързана с много говорене пред непознати. Аз тръгнах в писането от училищните конкурси, имаше редовно за написване на стихотворение, за патронния празник на училището, за други празници и така пробваш, свикваш да си играеш с думите и разбираш, че от тях можеш да сътвориш нещо красиво. И на микрофон не се притеснявам да говоря, и интервюта ми се случи да давам два–три пъти, свиква се. За критиката – както вече казах, отсявам хората, на чиято критика мога да се доверя. Приятно ми става например когато Недялко Йорданов няколко пъти е казвал за мен, че съм талантлива, приемам критика от хора, които пишат по–добре от мен. От такива, които не пишат също. Ама не и от такива, които пишат лексиконни стихчета, а имат големи претенции и се смятат за поетеси. Аз не се смятам за такава, даже ми е странно когато са използвали тази дума за мен. Писането и в частност поезията просто е като въздуха – не можеш без нея, превръща се в част от живота ти.

# 27
  • София
  • Мнения: 3 905
Мис Бингли, аз също бих се радвала да прочета романа ти. Надявам се един ден, когато го издадеш, всички дами от форума да се хвалим, че сме писали в една тема. Шегата настрана, много обичам български писатели, амбицирани и целеустремени. Вярвам, че и ти си от тях.

Аз също нямам проблем с говоренето пред хора. Отново като ученичка посещавах и театрална школа няколко години. Вярвам, че точно това ми помогна да не се притеснявам да комуникирам. Не мога да опиша с думи чувството да си пред стотици хора, прожекторите да светят в теб.. липсва ми, но животът ми пое в друга посока.

# 28
  • Мнения: 2 057
Отворена съм към конструктивна критика. Получавала съм често обратна връзка по повод творбите си, защото, както казах, съм участвала в немалко курсове и работилници по творческо писане. Отделно опитът от миналото като журналист ме е направил доста устойчива и на откровен хейт. Като си спомня някои от редакторите, които съм имала като начинаеща, още се ядосвам. Грубо поднасяне на обратната връзка, понякога дори откровено заяждане - това са само част от нещата. Затова съм се зарекла, че няма да се отнасям така и ще помагам с каквото мога. Винаги обяснявам на колегите и се стремя да изтъкна и хубавото в работата им. Работя с много студенти и знам колко са чувствителни още. Позитивното за мен е, че закоравях и бързо се научих да различавам слабите моменти в текста от целенасочения хейт.
Иначе аз живея в Благоевград. Не знам дали има някой от вас наблизо, но и да няма, бих се радвала все някога да се срещнем на живо.
Да попитам тези с по-малките деца - кога намирате време за писане? На мен ми е все по-трудно, особено с настоящата ситуация, когато и двамата са у дома. Плюсът е, че натрупах голям брой детски творби и постоянно ги усъвършенствам. Дъщеря ми (6г.) най-много обича да ѝ разказвам съчинени от мен приказки. Синът ми пък (1г.9м.) предпочита да заспива на рими, обаче докато дойде това време вече и аз давам на заето и такива римувани повести ми се получават, че направо ум да му зайде на човек. Simple Smile

# 29
  • Мнения: 16 398
Не намирам или намирам много трудно. От месеци не съм писала. Иначе главно вечер като заспи малката, но аз имам и още много други хобита. Доста ми е трудно да намеря време и това ми тежи. Отделно аз не се насилвам да пиша всеки ден-само като искам и имам муза,което зная, че е грешка, но така стоят нещата.

Общи условия

Активация на акаунт