Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Има ли такива, които пишат?

  • 10 327
  • 167
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 3 905
Моят син е на 2г7м и също трудно намирам време. Обикновено пиша нощем, но това ми е навик от ученическите години.
Когато забременях, спрях рязко с поезията. Не знам защо така ми подействаха тези девет месеца, но беше факт. Нищо не ми се получаваше и звучах много еднообразно и скучно. Мина доста време, детето беше над година, когато отново се върнах към писането. И си признавам, че много ми липсваше. Вие имали ли сте такива по-дълги периоди, в които сте спирали да творите? С какво си го обяснявати?

# 31
  • Мнения: 10 026
Да с години  не пипах.Защото не ми е цел и го правя за собствено удоволствие.Говоря си в рими докато правя нещо ,но не записвам.Сега съм пенсионер със свободно време и  като реша  и ме напъне-почвам.Публикувам в сайт за поезия колкото да са събрани на едно място ,не съм активна да коментирам и получавам ответни и не ми пука.

# 32
  • Мнения: 4 067
Кафе с канела, и ти като мис Бингли си на другия край на страната. Но може пък да се срещнем някой ден, знае ли човек... Аз нямам ангажименти с малки деца, но времето пак не ми стига. Преди пишех вечер като си легна, по-точно мислех, а на сутринта записвах. Много неща съм измислила преди години като пътувах с автобуса, сега понякога ми липсва това време, но за нищо на света не бих се лишила от удобството на колата. С колата пък - когато пътувам извън града, преди често ми се случваше да пътувам по работа до разни забутани села, но като карам едновременно си почивах и се наслаждавах на гледките, може би това ме е вдъхновявало. Имала съм около 7-годишно прекъсване, без нито ред написан, сега не съм писала поне от 3-4 години. Забелязала съм, че когато всичко ми е наред в живота, май ми е трудно да пиша, нямам муза, но се надявам, че вдъхновението пак ще ме осени след време.

# 33
  • София
  • Мнения: 3 905
Дама от морето, пожелавам ти много вдъхновение точно тогава, когато имаш нужда от него.
Аз живея близо до столицата, но с ангажиментите, свързани с малко дете и работа, едва успявам да се справя с домакинството и срещи с близките ми. Не знам как ще е, когато имаме второ дете.

# 34
  • Мнения: 16 397
Дама от морето, пожелавам ти много вдъхновение точно тогава, когато имаш нужда от него.
Аз живея близо до столицата, но с ангажиментите, свързани с малко дете и работа, едва успявам да се справя с домакинството и срещи с близките ми. Не знам как ще е, когато имаме второ дете.

И аз съм близо до столицата, е да речем на 40 мин до 1 час път. Много е трудно с малко дете, времето все не стига, още не мога да се навия и да си представя второ. Нали казват, че който е щастлив и всичко му е наред не пише-вдъхновението обича нещастието, депресията. Моите стихове са все вдъхновени от несподелени любови, като се замисля, за мен има истина в казаното. Природата ме вдъхновява и мен. Също и книгите, които чета.

# 35
  • Мнения: 4 067
Момичета, не отлагайте много ако искате второ дете, че много мои познати така и си останаха с по едно дете и сега съжаляват. Ха днес, ха утре, все не беше дошъл моментът и годините си минават и докато се усетиш, станало късно. Моите деца са с година и един месец разлика, трудно беше, но израснаха заедно и наведнъж. Но като се замисля, точно като се родиха и бяха малки, ми беше най–дългото прекъсване. Децата си искат време, грижи и внимание.
Мис Бингли, много ми е интересно, как пишеш за нещо, което не познаваш? Не съм сигурна аз дали бих могла така. Да, знам, че има дълъг процес на проучване, но аз лично никога не бих била сигурна, че звуча правдоподобно. Знам за Карл Май, който е написал своите индиански романи без кракът му да е стъпвал в Америка. Интересен ми е и Артър Хейли, който има книги на най–различна тематика: "Летище", "Колела", "Детективи" и др. Четох, че доста дълго преди да напише романите си е правил проучвания, сега, разбира се, с интернет е по–лесно, но и не всичко в интернет е вярно, т.е. трябва да се търсят исторически извори. Мис Бингли, няма ли опасност да се повлияеш от прочетени книги, например "Гордост и предразсъдъци"?
Много ми е приятна темичката, тонът е доброжелателен и приятелски.

# 36
  • Мнения: 16 397
Повлияна съм от Джейн Остин и то много. Дори романа е в подобен дух. Това обаче не ме притеснява.
При мен просто действието се развива в тази епоха, тя е само фон и целта не е да я пресъздавам съвсем точно. Аз не говоря за исторически събития, прочувам по малко, чета за епохата и така. Пак казвам  нямам никакви амбиции, споменавам факти и събития съвсем бегло, а просто така ми дойде идеята, вдъхновението, героите, просто ми изникнаха в главата. Това ме влече, не мога да пиша за бъдещи епохи, за действия, случващи се днес, или поне не съм опитвала. Всичко е художествена измислица все пак.
Ще проучвам още тепърва, много работа е, а аз нямам време. А не е и съвсем да не познавам събитията, защото съм завършила историческа специалност-натам ме влече, базовите знания ги имам.
Изобщо не знам какво ще излезе, бих постнала някоя глава за да видя реакции, не е като да не се притеснявам. Затова и действам бавно, малко от малко чета книги за епохата, за времето.
Живот и здраве в бъдеще планирам да посетя графството, в което уж се развива действието, била съм в Англия, но смятам, че ако отида пак ще усетя духа. А и новите места ме зареждат с вдъхновения.
Но не мога да измисля финала, вече е към края си, но нещо не ми идва вдъхновение, много съм хаотична в писането, както и във всичко останало.

# 37
  • Мнения: 4 067
Жалко, че няма емотикон "ехааа"...
Аз не говоря само за исторически факти и събития, но са нужни всякакви подробности като облеклото, бита, начина на говорене. Например имам позната, която пише романи, в които действието се развива в България преди стотина години. Наскоро питаше във фейсбук откога е прието да се казва "омъжена", а не "женена", изобщо кога е навлязла тази дума в нашия език. И аз съм свързана с историята, но ми се струва, че не бих се справила с такава тема. Имам само един разказ, където действието се развива преди много години, но на позната тематика и мисля, че се справих. Но всеки има различни интереси, представям си и да отидеш там, на място, в графството, сигурно ще е истинско вдъхновение. Ще ми е интересно да прочета когато се решиш.
Боряна, извинявай, някак те изключихме от разговора, ще се радвам да споделиш повече какво пишеш. Прочетох някъде, че имаш здравословни проблеми, дано не са много сериозни.

# 38
  • Мнения: 10 026
Чета, интересно ми  е.Аз съм глуха почти-на 97% и апарат нося от 17 годишна.Пеницилин в детството и предразположеност.Глаукома и катаракта.За щастлие не е напреднала.Апаратът вече ме дразни и възпалява та равновесието страда. В къщи работя двора и се занимавам с каквото ми харесва. Не мога да гледам внуците сама, мъж - отлетял преди 14 години и преди това още 10+болен , та сама съм .Деца съмостоятелни и в добри позиции за живота си и ми помагат както могат.Лятото бъбреци дадоха фира и нещо гинекологично, та се наложи оперативна помощ, то не за друго , а щото бях се обезводнила и за малко не стана фатално, но съм добре за себе си.Работя кокото мога и повече почивам и  през почивките-тук.Книги, филми, мамата ,фейсбук прищраквам, да ме видят че мърдам.
Пиша като се сетя.Нямам мания да ме харесват.Толкова съм накрая на пътя, че направо до безразличие от световните терзания  и човешки  такива.Това се постига като няма какво друго да те тегли за борба към него, да го имаш.Щото имам всичко де съм искала.Не луксозно, но един нужен минимум. Това съм според себе си.
Мога да римувам всяка тема ,но нещо стойностно се получава самО, трябва да дойде при мен и казвам ,че го прави другата в мен ,не съм аз.Изпадам в настроение еуфорично и сякаш отлитам докато го напиша. Ама не си давам зор и пропускам повечето идеи.

# 39
  • Мнения: 4 067
Боряна, как ще си накрая на пътя?! Ти си с 4–5 години по–млада от майка ми. Ела да я видиш нея, още нямаше 40 когато казваше, че вече била стара за еди какво си, това в България, ама да видиш след като поживя двайсетина години в чужбина, как съвсем друга песен запя. И сега живее много по–пълноценен живот отколкото на 40, пак в България вече, но просто с друг манталитет и с друго мислене.  Човек не знае колко години му е писано да живее, но поне да са качествени колкото ни остават. А предадеш ли се, тогава става лошо. Имам други познати на над 65, не се предават и живеят пълноценно. Най–много се възхищавам на едно познато момиче, млада е, но на инвалидна количка, с церебрална парализа от рождение, живее в дом за хора с увреждания, но с такъв хъс за живот, пише, има издаденио книги, но има приятели, които и помагат да сбъдва мечтите си и не се предава. Питала съм се аз на нейно място дали бих издържала... И мисленето е важно, и хората около теб.

# 40
  • Мнения: 16 397
Дай Боже всички един ден да кажем, че сме постигнали и имаме всичко, което искаме. Аз в момента съм толкова търсеща, толкова не себе си, толкова неща ме терзаят, толкова колебания имам.
Дама от морето, може по-нататък да ти пратя 1- 2 глави, колко му е, хах. Иначе проучвам, рокли, обичаи, тоалети, бит, традиции, но признавам, че е отгоре-отгоре. А и съм прочела доста такива книги.
Имам много герои и много сюжетни линии, това повече ме тревожи, защото настава хаос, абе, не знам доколко би се харесало, ама аз си го харесвам да ви кажа, обичам си историята и героите, пък каквото стане, доставя ми удоволствие. Някои глави ми идват от душата и сърцето. Не знам, носи ми удовлетворение. И мисля, че това е най-важното.

# 41
  • Мнения: 4 067
Точно така, мис, това е най–важно! И аз съм в процес на търсене в момента, на кръстопът, на 50 години е още по–трудно, отколкото на 30.

# 42
  • София
  • Мнения: 3 905
Аз съм на мнение, че това, което е най-важно, е именно да ти доставя удоволствие. А дали ще бъдеш харесвана и оценявана - това вече е въпрос на възприятия и гледни точки.

Пожелавам ви само здраве, здраве и пак здраве! Аз също имам проблеми, но се чувствам неудобно да ги споделя след казаното от другите дами.

# 43
  • Мнения: 2 012
Момичетааа, не знаех че сте били скрити  известни личности. Възхищавам се на всички вас, това е чудесно че сте толкова талантливи..
Аз мога  да се похваля с 5 спечелени литературни конкурса като ученичка. Била съм и на първо, и на второ и  на трето място....
Имам и писани стихотворения, но не са нещо изключително...
Постепенно започнах само да чета поезия, дистанцирах се от писането ѝ, защото не ми се отдава.
За това пък смятам, че мога да пиша проза. Нямам публикувано в сайтове, прекалено ми е странно, (а може и да ме е срам 😕 твърде вероятно...) До скоро можеха да се намерят  наградените разкази в интернет..... Но така и не свикнах да ги чета онлайн.... На малко хора съм давала творбите ми и съм получавала само положителни оценки. Но съм наясно че има различни вкусове...
Искам да използвам темата да задам въпрос -дали сте има моменти без вдъхновение но с изградена тема? Т.е. сте имали  творба започната, но сякаш и вдъхновението и желанието и енергията е изчезнала? Как постъпвате в случая?

Последна редакция: пт, 29 май 2020, 14:44 от Vicky_P

# 44
  • Мнения: 10 026
Чакаш  ипочваш пак.Разбира се за едно стихотворение е лесно,кратко е , за проза не знам

Общи условия

Активация на акаунт