Публикувана: 24 май 2020, 16:55 ч.
Последно мнение: 15 юни 2022, 19:46 ч.

Има ли такива, които пишат?

15 757
185
1

Отговори

1
...
6
7
8
...
13
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са тенденциите в блогосферата според участниците в дискусията?
Какви са мотивите на авторите за писане и публикуване на литературни произведения, включително поезия?
Какви са предизвикателствата при публикуване на литературни произведения?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са тенденциите в блогосферата според участниците в дискусията?
  
  Участниците отбелязват, че настоящите тенденции в блогосферата се фокусират върху влогърството, като много от тях предпочитат да четат блогове, но не и активно да участват във влогърството.
- Какви са мотивите на авторите за писане и публикуване на литературни произведения, включително поезия?
  
  Авторите имат различни мотиви да пишат и публикуват литературни произведения, като някои от тях изразяват вътрешната си нужда да се изразяват, докато други искат да споделят творбите си с другите и да вдъхновяват другите. Авторите също така споделят, че техните мотиви за писане и публикуване на поезия включват вътрешна нужда да се изразят, страст към поезията и желание да споделят своите творби с други.
- Какви са предизвикателствата при публикуване на литературни произведения?
  
  Предизвикателствата при публикуване на литературни произведения включват страх от критика, стеснителност и колебания относно излагането на собствените творби пред публика. Участниците споделят, че се страхуват от негативни реакции и се колебаят дали да публикуват своите произведения.
- Какви са опитътните на участниците в публикуването на техните произведения?
- Какви са предложените начини за създаване на литературни клубове и срещи за писатели?

# 90 17 авг. 2020, 22:13 ч.

Мнения: 22 280

Цитат на: Daniela Emandieva 669530 в пн, 17 авг 2020, 17:05

Заповядайте едно разказче и от мен. Ще се радвам да споделите мнение.

Къща на детството
  Стоях заедно с дъщеря ми пред портата на схлупената кирпичена къща, а сърцето ми заплашваше да изскочи навън. Ръждясалият синджир и също толкова ръждясал катинар бяха доказателство, че отдавна никой не живее в нея. Тревите бяха избуяли и бяха станали високи почти колкото мен, а от каменната пътечка, по която някога се стигаше до самата къща, нямаше и помен. Покривът на дама се беше срутил може би още през зимата, неустоял на тежкия сняг, навесът на стаята, която наричахме лятна кухня, също беше рухнал. Асмалъкът, който всяко лято натежаваше от чепките грозде беше изсъхнал, а синята слива, която баба едно време използваше вместо елха, явно не беше понесла студа и беше измръзнала.

   В съзнанието ми веднага изплуваха спомените за всички Коледи, които бях прекарала тук. Припомних си еуфорията, която настъпваше сутринта на Рождество христово, щом видехме големия чувал под сливата. Това бяха най-скъпите ми подаръци - чифт вълнени чорапи, галоши, торбичка орехи, ошав и царевични пръчки. И всяка година подаръците под сливата бяха едни и същи, но предизвикваха неподправено щастие в мен и братовчедите ми. Бързахме да нахлузим чорапите на крака, да обуем новите си галоши и да излезем да се пързаляме на обилно натрупалия сняг с найлоновите чували, които от време на време заменяхме с направените от дядо дървени шейни. Не се прибирахме, докато не подгизнехме целите и краката ни не се вкоченясаха от студ. Мръзнехме на снега, но не се разболявахме. Ако се случеше някой от нас да настине, баба веднага предприемаше мерки - краката в гореща солена вода, вечерта обтриване със свинска мас и ракия, а когато работата беше по-сериозна, прибягваше към поставяне на синап на гърба и, или вендузи. На следващия ден настинката беше отшумяла и ние отново лудеехме навън.

   Лятната ваканция минаваше в безгрижни детски игри. Ритахме топка, скачахме на ластик, въртяхме обръч и от сутрин до вечер играехме на улицата. Когато имаше работа на полето, баба ни качваше на каручката и магарето ни отвеждаше до бостана. Обожавах да ходя там. Баба откъсваше някоя по-малка диня, чупеше я на коляното си и ни даваше да ядем. Омазвахме се от глава до пети и лепяхме целите, но ни беше вкусно. Като се приберяхме, се поливахме с маркуча и отново се унасяхме в игри. Преди да мръкне овцете се прибираха от паша и помагахме на баба да ги издуи. Всяка вечер чакахме дядо да се върне от полето. Косеше трева, която сушеше и след това я товареше на каруцата. Щом видехме да се задава в далечината натежалата от сено каруца, се втурвахме към нея. Дядо качваше двама от внуците върху сеното, един взимаше в скута си, а мен качваше на гърба на магарето и всички примирахме от радост. Когато се стъмнеше, се прибирахме в кирпичената къщичка, вечеряхме на земята на една синия и заспивахме уморени.

   Сега отново стоях пред портата на същата тази къщичка, но тя вече не беше наша. След смъртта на дядо, нашите решиха да я продадат, за да не пустее, но явно новите собственици нямаха възможност да се грижат за нея. Болеше ме да я гледам такава изоставена! Една сълза се отрони и се търкулна по бузата ми. Избърсах я и подканих дъщеря ми да тръгваме.

   — Теди, да вървим, мамо.

   — Плачеш ли, мамо? Да не те боли нещо?

   — Боли ме сърцето за тази порутена къщичка, в която минаха най-хубавите ми години, моето детство! За мое огромно съжаление ти никога няма да усетиш какво е безгрижно детство! Детство без телефони, таблети и всякакви съвременни технологии!

На мен лично ми хареса. Идилична картина, има внушение с поглед към миналото. Краят е отворен - това може да е край на само на откъса или край на целият разказ, по желание на авторката

Ето нещо писано в ранните ми години

Скрит текст:

- Ама какво става тук? – смути се дядо Коледа като влезе запъхтян в къщичката, където се правеха подаръците. Момчета, стегнете се, изоставаме от графика…Вече е 6 декември до Коледа остава съвсем малко време…..сърдитите физономии на джуджетата го сепнаха.
- Ама какво не е наред?
- Питаш какво не е наред?! – повтори като ехо Мърморко! ВСИЧКО! Ние ти се трудим като катъри по десет часа на ден от мрак до мрак, правим подаръци на другите, за да им е весело, а какво получаваме в замяна! НИЩО! ЕДНО ГРАМАДНО НИЩО! Ти някога на нас правил ли си ни подарък, а! Не, нали! Затова ние направихме синдикат с име “Пълна промяна”, на който аз и Сърдитко сме съпредседатели и решихме да се борим за стопроцентово увеличение на заплатите.
-Ама…чакайте…ча…кайте – заекна дядо Коледа – ами децата. - -- Ами децата? Ами всеобщото благо.
- Майната им на децата! Майната му на всеобщото благо! Обявяваме ефективна стачка – ревнаха в един глас джуджетата.
Дядо коледа замаян взе да се скита, за да намери Снежанка и да й се оплачи от неволите си. Намери я но състоянието й го изненада – беше захвърлила зимните дрехи, беше сложила някакви черни жартиери и една рокля с дълбоко деколте – дядо Коледа в първия момент я взе за една от онези девойки дето се подвизаваха на Околовръстното и чак последния момент я позна и се сепна.
- За къде се стягаш така Снежанке?! – учудено я запита той
- Как закъде – принцът обеща да ме заведе на Сейшелските острови – отвърна тя с възможно най-небрежния тон.
- СЕГА?!!!!!
- А кога?! – не ти ли се струва че там ще е по-топло от тук?! Не ставай тъпанар дядо! До кога ще работим за всеобщото благо без нищо да печелим.
- Но джуджетата са заформили стачка…
- И са прави за себе си! Дядо трябва да живеем в капитализма. Безплатното ядене свърши. Не може да очакваш от хората да ти работят на добра воля.
- Боже, боже помилуй. Добре поне че мога да разчитам на Рудолф и останалите лосове.
-Грешиш! Бакалина ги взе, защото престана да дава вересии. Ще ги нареже. В замяна на тях ще погаси дълговете ни.
- Ужас! Но той ще ги убие!
- А ти какво очакваш! Трябва да гледаш по-практично на нещата.
В този момент на северния полюс паркираха няколко джипа “Чероки”. От най лъскавият от тях се показа Принцът – с костюм “Версаче”, пушещ кубинска пура и коса пригладена с гел той веднага елегантно даде на Снежанка да се качи в джипа, каран от личен шофьор. Край него се движеха още пет Джипа пълни с охраната на Принца – дебеловрати момчета с ланци по вратовете.След което джиповете отпашиха към Сейшелите. Дядо Коледа се затюхка. И както се тюхкаше откри, че машината за сняг не работи.
- Не можем да извикаме техник – осветли го Сърдитко в миг на добро настроение – защото телефона е развален.
- Може да забавим времето – хрумна гениална мисъл на дядо Коледа – ще помолим Сънчо да помогне и децата ще се събудят директно на 25 декември, а не на 24.
- Абсурд – отвърна му Мърморко – Сънчо също стачкува и е асоцииран член на нашия синдикат.
Сега вече на дядо Коледа тотално му причерня. Просто му дойде много. Развика се, разпсува се, беше близо до инсулт. Заяви на джуджетата и Сънчо, че за всеки непрослужен ден ще им вземе от надниците. Започна да налага глоби. Те не отстъпваха. Стачката се затегна. Накрая със взаимни компромиси на 20 декември се разбраха за 33 – процентно увеличение на заплатите, както и джуджетата да получават подаръци на всеки голям празник. С известни уговорки към тях се присъедини и Сънчо. В последния момент М-тел пусна промоция и дядо Коледа се обади на техника да оправи машината за сняг. С бакалина нещата също се уредиха – спрян му беше тока в най-критичният момент и елените се възползваха за да избягат и да се върнат при дядо Коледа. А най-радостното беше, че Снежанка се прибра и то в приличен вид – скарала се с Принца. Тя му зашлевила шамар, а той си взел подаръците, джипа и охраната и се разделили по-живо, по-здраво. Тривиално. Накрая всичко завърши добре и както винаги Коледата беше изключително прекрасна. Дори по-прекрасна от друг път. А дядо Коледа реши че когато положиш повече усилия за нещо, тогава резултата ти става по-мил. И така всичко премина отново много добре. До следващата коледа.

не е нещо, с което се гордея, но е в краткия жанр, опит за пародия.

Последна редакция: пн, 17 авг 2020, 22:19 от Лорд Сняг

# 91 17 авг. 2020, 22:19 ч.

Мнения: 27

Лорд Сняг, благодаря за мнението. Участвах с него в един конкурс и имаше ограничение/не спечелих естествено/. Не съм мислила за отворен край, просто така ми дойде и така го написах.

# 92 17 авг. 2020, 22:22 ч.

Мнения: 22 280

Навремето "Новинар" пускаше много подобни откъси (идилични картини и философски размисли) на малко известни автори. Пробвала си там?

П.С.
иначе и аз бях подготвил един разказ за един конкурс в Сивостен. Трябваше да е криминален от типа на "Азбучните убийства" на Агати Кристи или може би на "Десет малки негърчета" и в продължение на седем дни всеки ден да умира човек....ограничението от знаци (40 страници), ме накара да се свия до 37 страници и орязах драстично всичко след третия ден.... Joy

на практика първите 2 дни умряха двама души, и после в рамките на половин ден - още четирма. Днес съзнавам, че доста неща са за преработка, но това бе разказ отпреди 18 години, тогава мислех, че е доста добър. С времето човек прочита повече литература по въпроса и добива друг поглед върху света.

Последна редакция: пн, 17 авг 2020, 22:30 от Лорд Сняг

# 93 17 авг. 2020, 22:24 ч.

Мнения: 27

Не съм

Последна редакция: пн, 17 авг 2020, 22:35 от Daniela Emandieva 669530

# 94 17 авг. 2020, 22:36 ч.

Мнения: 27

Цитат на: Лорд Сняг в пн, 17 авг 2020, 22:13

Цитат на: Daniela Emandieva 669530 в пн, 17 авг 2020, 17:05

Скрит текст:

не е нещо, с което се гордея, но е в краткия жанр, опит за пародия.

Хареса ми вашият разказ.

# 95 17 авг. 2020, 23:34 ч.

Мнения: 4 915

Лорд Сняг, разказът ти ми хареса, но краят ми се струва малко претупан. Можеш да го преработиш, освен това ти липсват доста запетаи, но замисълът е добър.
Даниела Емандиева, рисуваш красиви картини с думите, хареса ми, но очаквах някаква интрига, която така и не се случи. Правилното е "да издОят овцете", а не "да издуят".

# 96 18 авг. 2020, 07:58 ч.

Обран бостан ;)
Мнения: 3 695

Цитат на: Vicky_P в пн, 17 авг 2020, 21:05

Скрит текст:

Цитат на: Al_Bundy в нд, 16 авг 2020, 16:04

Цитат на: ღ Андреа ღ в сб, 15 авг 2020, 21:13

Да, пиша, при това с изключително голямо удоволствие. Пиша стихове, пробвала съм и разкази, но определено повече ми се отдава лириката от прозата. Simple Smile

При мен е обратното. От поезия не хващам нищо.

Защо не публикувате някой Ваш разказ тук. Обещавам да съм откровен в критиката, ако Вие ми обещаете да не се обиждате.

За да е честно - един мой къс, неделен разказ, вдъхновен от темите за дразнене в раздел "Семейни Отношения"

Скрит текст:

Стажантът

Стажантът с учудване гледаше как санитарката лакомо нагъва порция макарони в столовата на психиатрията, докато от изолатора се носеха крясъци, от които му настръхваше косата.

-   Ааааааа – чу се поредния крясък на пациента – умирааааааааам. Всичко ме дразниииииии, светлината ме дразниииииии, стените ме дразняяяяят, вратата ме дразниииииии, въздуха ме дразниииииииииии.
-   Няма ли да предприемем нещо – обърна се стажантът към невъзмутимата санитарка – човекът умира.
-   Нищо му няма – спокойно отвърна санитарката продължавайки да похапва – ще се оправи.
-   Живота ме дразнииииии – продължиха крясъците от изолатора – подът ме дразнииииииии, даже гласът ми ме дразниииииииии.
-   Мисля, че трябва да се обадим на завеждащия – доста притеснен каза стажантът – ситуацията излиза от контрол.
-   На никой няма да се обаджаме. Това е всеки ден.
-   Но, но , но ....
-   Няма но. Просто му се ходи до тоалетната. Като му олекне ще му мине. Налей ми кафе ако обичаш.

На мен ми хареса. Няма особена интрига, но наподобява сцена от живота. Всичко се загатва. Аз реших, че става дума за психиатрия, че наистина това което дразни, уж външен фактор си е вътрешен фактор.
Допадна ми. Simple Smile

Нестандартно написан. Което още повече ми допадна. Продължавай да пишеш Simple Smile

Благодаря за отделеното време и за положителната оценка, но това подчертаното ми се наби на очи и не само във вашето мнение.

Не знам защо се налага да предполагате какъв тип е болницата. Още в първото изречение се упоменава, че действието се развива в столовата на психиатрията. Лорд Сняг в мнение #80 въпреки, че е копирал текста, ми задава същия въпрос.

Не очаквах подобен проблем.

П.п. разказът на Даниела ми хареса.

# 97 18 авг. 2020, 08:43 ч.

Мнения: 27

Дама от морето, благодаря за оценката и поправката.

# 98 18 авг. 2020, 09:29 ч.

Мнения: 4 858

Цитат на: Al_Bundy в вт, 18 авг 2020, 07:58

Цитат на: Vicky_P в пн, 17 авг 2020, 21:05

Скрит текст:

Цитат на: Al_Bundy в нд, 16 авг 2020, 16:04

Цитат на: ღ Андреа ღ в сб, 15 авг 2020, 21:13

Скрит текст:

Нестандартно написан. Което още повече ми допадна. Продължавай да пишеш Simple Smile

Проблемът не е в теб - всъщност това форумно четене е равнозначно на бързото хранене - яде се много, но реално храната не насища, защото се яде на бързо, на едри хапки. Та така и при четенето - четем по диагонал, уж думите минават през съзнанието ни, но понеже няма др.изречение в което има тази дума, тази дума остава едва ли не неизвестна. Не знам как да го обясня по-добре. Но мисълта ми е, че при четене в книга, или специализиран сайт, всеки детайл остава в съзнанието, защото се "сяда" с намерението да се чете и само да се чете.
Лорд Сняг, разказа ти ми харесва. Само, че накрая двете изречения преди изречението "До следващата Коледа" нещо лекичко куцат - идва ми прекалено обяснителен режим. Щеше да е хубаво да оставиш само едното за многото усилия. Но това е моя оценка. Иначе сюжета е интересен Simple Smile

Увлекателен е Simple Smile

Последна редакция: вт, 18 авг 2020, 09:41 от Vicky_P

# 99 18 авг. 2020, 09:36 ч.

Обран бостан ;)
Мнения: 3 695

Обяснихте го достатъчно добре. Благодаря.

# 100 18 авг. 2020, 10:07 ч.

Мнения: 22 280

Да, аз самият признах, че не съм доволен, от себе си, това е текст писан приблизително преди 10 години. Идеята бе да представлява кратка пародия на нашето съвремие. За съжаление е едно да знаеш слабостите си, а друго - да ги изправяш. Освен това рядко пиша чак толкова къси разкази, обикновено поне 10-15 страници.

Така хем имам възможност да пиша телеграфния стил, хем да има описания. С което отговарям на въпроса на Ал Бънди - голяма част от хората четат бързо и очакват в две-три изречения да получат много информация - как изглежда героя, кой е той, какво е мястото в сетинга.

Ще дам тук пример, за друг разказ, който съм писал също преди 10 години, но тук вече възстановям изцяло по памет

Скрит текст:

"Вчера влизам в "Еврофутбол", за да залагам. Гледам насреща ми насреща ми се хили Бай Ганя.Опулих се, щом го съзрях. Изтупан, излъскан, със сако, но иначе - все същият. С рунтавите мустаци и мазната усмивка.
- Здравей бай..... - вика ми той, залагаш ли, залагаш ли? Знам те аз тебеее, гониш тънката печалба? Ами ще заложиш ли- навежда се той доверително към мене - 5000 лева, че Левски ще падне с 4- 0 от Рилски спортист?
-Какви ги говориш Бай Ганю? Левски е шампион, игра в ШЛ, стигна до четвърфинал за Уефа! А кой е Рилски спортист? едвам крета в А група....
-Ехххх, глупак си ти моето момче! Ако от страна на Левски заложат 15 милиона, че ще паднат, как мислиш - ще биеш или ще паднат? - поглежда ме той и ми смига дяволито.
Като вижда, че го зяпам с отворена уста и мигам на парцали той се намръщва.
-Какво пък...да не си и ти от тия....интЕлигентите. - последната дума той казва с явна погнуса. - хайде залагай, че ми губиш времето.
Отидох си отворена уста. Какъв бе резултат от мача - оставям ви да гадаете!

тук още в първите три-четири изречения съм се опитал да вкарам максимално информация в минимално количество текст - кой е главният герой (автор и герой са едно лице), с кого се среща, къде става срещата, как изглежда неговият опонент.

раказа е писан някъде 2006-2007, когато Левски игра в Уефа. Можех да сложа и ЦСКА за пример, но идеята бе да сложа силен отбор за пример, и сложих най-силният за онова време.

Ал Бънди, не искам да менторствам, но първото ти изречение е сложно по състав. Докато читателят стигне дотам, че действието се развива в психиатрия, вече е започнал да си задава въпроса какъв е този стажант и къде работи. Стайнбек съветва да използваме "телеграфния стил". Разбира се - той не е панацея.
Далеч по -добре щеше да е, ако изречението започваше примерно така "Психиатрията (примерно - Аркам) .....излъчваше зловещо спокойствие/тишина. Пристигналият наскоро стажант X........." това е само един възможен вариант. Други сигурно биха ти препоръчали друг начин на писане. Аз ти препоръчвам да започнеш първо с обстановката и после да въведеш героите в нея. Разбира се, не си длъжен да спазваш този стил на писане. Ако започваш с героя, обаче моля те го опиши. Например "Стажантът, в психиатрия, "Аркам", Андрей В....." и т.н.

иначе за майстор на късия разказ е смятан Й.Йовков. "Белия ескадрон" и "Балкан" са добри примери, как се пише къс разказ.

Последна редакция: вт, 18 авг 2020, 11:06 от Лорд Сняг

# 101 18 авг. 2020, 10:34 ч.

Мнения: 760

Миналата седмица, се опитах да напиша миниатюра за жената Риби, изразих моите впечатления, относно зодията. Ще се радвам да чуя мнения, аз рядко пиша каквото и да е:

# 102 18 авг. 2020, 10:44 ч.

Мнения: 22 280

За мене - като цяло е доста добре, но ми липсва нещо съвсем в началото - може би едно изречение. Или някакво име (Лора, Лара и т.н.) , или ако целиш да не придаваш индивидуалност на обекта - размести първият и вторият абзац.

Например:
Жената имаше мек и благ характер, почти винаги усмихната......
Тя притежаваше собствено излъчване с което се открояваше от другите....
Такава бе тази жена, родена под знака "Риби". Иначе като идейност - чудесно, описателно и кратко.

Да, всъщност съвета ми е да не променяш нищо, само малко размести текста. Обикновено първата дума в един текст ти е подлог.