Не знам защо съм ѝ изключила известията.
Но повече за Блокадный дневник.
Не знам как съм го пропуснала този токлова въздействащ филм на А. Зайцев.
Два дни откак го гледах и започвам да пиша и изтривам.
Всъщност няма какво толкова да се пише.
Каквото и да се напише ще е малко.
Първо прави впечатление, че в началото не пише "основано на реальных событий, а по разкази на преживелите този ужас.
Форматът, в който е сниман, чернобелите кадри и всички, много истории, разказани през погледа на една жена.
А, да, и дикторският глас на фона на снежният и вледенен Ленинград.
Видях и другите филми за блокадата, но чакам този хубаво да ми отлежи и да го осмисля жестоките истории.
И отлична операторска работа.
Направих връзка след филма с едно интервю при Юлия Меньшова на една възрастна актриса, на която ѝ забравих името, а това беше отдавна, която тогава сподели, че предпочита да живее сама защото като отидела у дещяря ѝ се дразнела как се разхищава храна. Как се купуват ненужни неща, а потом - на помойку. И колкото и да им говори какво е глад, не я разбирали.
Как всяяка троха след хранене я дава в парка на птиците...
Е, и аз след тоя филм я разбрах. Може би.
Трябва да се върна много назад в записите на Первый да погледна коя беше.
Споделих, имах тази нужда за да продължа напред с предложенията, с които много, много съм изостанала.
Хубава неделна вечер от мен.


Иначе си е най-красивия, както винаги...отново и отново него времето го подминава и сякаш никога няма да остарее. В този втория Знахарь е просто все едно излязал от Цезарь като визия ))) само дето филмите са с разлика десетина години.