Аз също съм за искренността. Някак си игрите са за по-младите хора, ние около 40-сетте вече нямаме време за преструвки. Разбира се понякога е по-добре лицемерие, няма как да си честен 100% с всички. Има хора, които това качество не го толерират. Смятат, че си груб и безчувствен. За това ако излизаш с мъж е по-добре да покажеш себе си. Той да си прецени дали те харесва и ти да си прецениш дали го харесваш. Лошото е, че така трудно ще намериш човек с когото да си паснеш, просто всеки има някакви очаквания и когато тези очаквания срещнат грубата реалност хората се разминават. Да си емоционално интелигентен е трудна работа, за това и много хора предпочитат да живеят сами.
- Публикувана: 24 май 2020, 19:20 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2020, 17:41 ч.
С какво отблъскваме мъжете в началото и как да поддържаме траен интерес?
Скрит текст:
100% открита = гаранция за много проблеми! Гледай какво става като стигнем до частта да казваш какво те дразни или не ти харесва в действията на другия
Логика - ама чия? Моята е аналитична и страхотна, ама неговата дали ще е същата!?
Бидейки искрен(а) с останалите, и особено с по-близките, ти позволява да имаш истински хора, които са наясно с теб и те ценят именно заради това, което представляваш като човек. Още по-хубавото в това е, че при едни открити отношение ти също ще имаш около себе си подобни искрени хора. Ама... много хора ги тресе пуст страх, че ще загубят бройката пред качеството в своето обкръжение...
По-скоро този лукс не може да си го позволи един страхлив човек. Неискреността е израз именно на страх у този, комуто тя е присъща. Страх да не загуби едно или друго, ако е открит и назовава нещата с истинските им имена.
Много хора недолюбват искреността у някого, защото живеят със съзнанието, че им е по-галещо за душата да живеят в един надут розов балон, изпълнен с красиви и удобни за чуване лъжи, отколкото да се изправят лице в лице с истината.
Не зная и защо горе някои сравняваха искреността с липсата на такт. Това са две различни неща. Нито да си искрен е равно на това да си груб, нито да си неискрен е равно на това да си любезен. Разни подлизурковци и интриганти привидно може и да са любезни, но това далеч не е уважително отношение, а напротив - една маска, сложена на лицето на силно неуважителен човек, преследващ цели, за които се страхува да е открит, тъй като му липсва увереността, че притежава способностите да успее по друг начин.
Досега не съм чувал жена да бъде отблъсната на мъж, ако тя е 100% открита и действията ѝ отговарят на логиката. Има ли ги тези неща като основа в отношенията ви, другото се изгражда с течение на времето.
100% открита = гаранция за много проблеми! Гледай какво става като стигнем до частта да казваш какво те дразни или не ти харесва в действията на другия
Логика - ама чия? Моята е аналитична и страхотна, ама неговата дали ще е същата!?
Един по-прозорлив човек не може да си позволи лукса да е искрен, защото ще си изгуби всичките приятели и близки 
Много хора недолюбват искреността у някого, защото живеят със съзнанието, че им е по-галещо за душата да живеят в един надут розов балон, изпълнен с красиви и удобни за чуване лъжи, отколкото да се изправят лице в лице с истината.
Не зная и защо горе някои сравняваха искреността с липсата на такт. Това са две различни неща. Нито да си искрен е равно на това да си груб, нито да си неискрен е равно на това да си любезен. Разни подлизурковци и интриганти привидно може и да са любезни, но това далеч не е уважително отношение, а напротив - една маска, сложена на лицето на силно неуважителен човек, преследващ цели, за които се страхува да е открит, тъй като му липсва увереността, че притежава способностите да успее по друг начин.
Много рядко пиша, но темата за искреността напоследък силно ме вълнува. Обаче е много широка и всеки си интерпретира в някаква посока - от "с какво отблъскваме мъжете в началото", през дългите връзки, та стигнахме до приятели, близки и роднини.
Искреността трябва да я има в максимална степен, дори и непоискана, ако считам, че е редно да не замълча, обаче проблемът ми е процента на искреност - напоследък обикновено се спирам на такъв щадящ нервите ми и спестяване на разправии, ако не е нещо много драматично
P.S. Жребче, ти пак за бройки ли, сериозно? Сигурно има такива хора, аз нямам време да бройкам.
Искрените хора са наричани често груби, защото явно не разбират, че не казват "истината", дрънкат си това, което им е на сърцето и ума, но имат претенции за някаква специална честност, която другите не могат да понесат. Не че не могат, но никой не се интересува особено от чуждите истини, всеки си живее със собствените.
Скрит текст:
Хайде, пък сега... Искрените "дрънкали". А неискрените сигурно са от благородници нагоре. Искрените хора са наричани често груби, защото явно не разбират, че не казват "истината", дрънкат си това, което им е на сърцето и ума, но имат претенции за някаква специална честност, която другите не могат да понесат. Не че не могат, но никой не се интересува особено от чуждите истини, всеки си живее със собствените.
Никога не съм виждал или чувал някой искрен човек да предявява и изисквания за "някаква специална честност". Обаче пък многократно съм ставал свидетел как някой благодари на другиго за искреността му. И на мен ми се случва отвреме-навреме; за последно - вчера и тази сутрин.
Съгласен съм с думите ти, че някои хора определено не могат да понесат истината, когато им се казва в очите, тъй като са свикнали (или повече ги блазни) да им се поднасят красиви лъжи.
Скрит текст:
Много удачен въпрос. Има и такива хора, които се успокояват с примера, който ти даде и твърдото вярване, че някой ще ги обича винаги, независимо какви са решенията и действията им, им изиграва лоша шега накрая. "Който ме обича истински, ще ме приема и обича точно такава, каквато съм."
Значи ли това, че задължаваме тези, които ни обичат истински, да търпят нашите недостатъци и лошите черти на характерите ни?
Значи ли това, че задължаваме тези, които ни обичат истински, да търпят нашите недостатъци и лошите черти на характерите ни?
"Който ме обича истински, ще ме приема и обича точно такава, каквато съм."
Значи ли това, че задължаваме тези, които ни обичат истински, да търпят нашите недостатъци и лошите черти на характерите ни?
Значи ли това, че задължаваме тези, които ни обичат истински, да търпят нашите недостатъци и лошите черти на характерите ни?
Да вземем един недостатък - склонност към мрънкане.
Да имаме мрънкащи родители е пълен кошмар, но ние ги търпим, защото сме от една кръв и ги обичаме.
🙄😶
Но за нашите партньори аз много се съмнявам за границите на нашето търпение, особено когато злоупотребяват много и не се стараят да обуздават своето мрънкане.
Да имаме мрънкащи родители е пълен кошмар, но ние ги търпим, защото сме от една кръв и ги обичаме.
🙄😶
Но за нашите партньори аз много се съмнявам за границите на нашето търпение, особено когато злоупотребяват много и не се стараят да обуздават своето мрънкане.
"Който ме обича истински, ще ме приема и обича точно такава, каквато съм."
Значи ли това, че задължаваме тези, които ни обичат истински, да търпят нашите недостатъци и лошите черти на характерите ни?
Значи ли това, че задължаваме тези, които ни обичат истински, да търпят нашите недостатъци и лошите черти на характерите ни?
Ти задължаваш ли партньора си да е с теб или той е с теб по собствен избор?
"Недостатъците" ти биха могли да са очарователни за него, а "лошата" (дай пример де, че нещо не се сещам конкретно кое е лошо) черта да се смекчи с времето или да го радва също..))
Ако се налага да "търпиш" нещо във връзката, със сигурност не е добро начало.
Когато почнем да НЕ харесваме недостатъците на някого... любовта си е отишла. Когато има любов, всичко е приятно. И „недостатъците”.
Веднъж баща ми ми каза „Майка ти няма недостатъци.” Аз нетактично се разхилих, ама... ей на...
Когато има любов, всичко е приятно. И „недостатъците”. Веднъж баща ми ми каза „Майка ти няма недостатъци.” Аз нетактично се разхилих, ама... ей на...
Изобщо не е вярно. Аз и на детето си виждам недостатъците, ще кажеш че обичта ми към него си е отишла ли???
Любовта изобщо не е да си сляп за недостатъците на другия, а да ги приемаш и да го обичаш въпреки тях. И едва ли е нужно да добавям, че това може да става до един момент, станат ли прекалено много или неприемливи тези недостатъци, любовта си отива.
В такъв смисъл...