Любов ли е?

  • 5 611
  • 58
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 7 692
С бурната, взривоопасната любов няма как да си цял живот, защото сме така устроени, че страстите утихват във времето. Няма как да си на върха, на гребена на вълната цял живот. Периодът на времетраене е от няколко месеца до може би година две, след това най-общо казано мозъкът ти привиква към дразнителя и постепенно спират да се отделят химикалите, които те карат да се чувстваш на върха. Като наркотичната зависимост реално погледнато. Тогава тази любов или преминава в другата, трайна и спокойна, или както в повечето случаи ти падат розовите очила и виждаш не до толкова приятната реалност.
При мен се е случи точно както ти го описвам, много бурно начало и много страсти, след няколко месеца ми дойде в повече всичко, последваха сътресения, раздяла за кратко. В крайна сметка се разбрахме, тя започна да се държи малко по-зряло и уравновесено, аз се постарах да променя някои неща в мен, които я дразнат и така любовта ни се трансформира постепенно в трайна и малко по-спокойна, и така вече много години.
Може би е до късмет, може би е до способности да я създадеш и поддържаш, вече не знам. При мен се получи така, при много други не.

# 16
  • SF
  • Мнения: 25 017
Ама какво значи бурна взривоопасна любов? Каква е тази любов? Ако двамата често спорят, карат се, сърдят се, но се сдобряват и се търсят отново - това ли е взривоопасна любов?
Като е любов, в началото наистина всичко е на по-високи обороти - навсякъде заедно, подскачане при звънене на телефона, страх, да не сбъркаш с нещо, да не обидиш другия, без да го целиш. После това постепенно сляга, защото човек ще превърти, ако непрекъснато живее с толкова адреналин.
Има хора, които друго определение за любов не познават. Ако не е бурно, страстно, нетърпеливо, неспокойно, значи не е любов, а някаква форма на симпатии и приятно изкарване на времето.

# 17
  • София
  • Мнения: 12 006
Привет! Мрачното време пак ми отвя мислите към брега на... Познахте ли?! Любовта! Оттам и въпрос, а то в любовта винаги има много въпроси. Та, по темата. Интересно ми е какво мислите. Според вас, с кого си заслужава да прекараме живота си - с онази бурна, страстна, взривоопастна, голяма любов или другата, не толкова бурната и страстната, която не ни е бръкнала в сърцето чак толкова, но пък ни е спокойно и добре? Споделете опит.
Хм... на някой май му трабва статийка за домашно и къде по-лесно е някой друг да ни я напише Mask

# 18
  • SF
  • Мнения: 25 017
Не, то като цяло е тъпо зададено и аз се чудя защо въобще участвам в това нещо. По-скоро си говоря с вас, отколкото да отговарям на първия пост.
Мислите ми ги отвя, познайте къде, на брега на любовта! Онази бурна, страстна... дрън-дрън.
КОЯ ДА ИЗБЕРА?
Избери по-русата и по-заможната, за да не береш други ядове, извън страстта и спокойствито.

# 19
  • Мнения: 1 838
Аз избрах кроткия и спокоен партньор и не съм щастлива. А, цял живот се стремях да намеря мъж, който просто не пие и не е агресивен. Оказа се, че и това не е достатъчно.
Емоционална съм и вечно търсеща натура, чета много и в главата ми има въпроси, над отговорите на които разсъждавам-от чисто битов до философски аспект са темите, които ме вълнуват. В лицето на приятеля ми, просто нямам съмишленик за разговор.
Ако трябва да започна отново, определено ще чакам да се появи мъж, с който ще си паснем освен на битов план и в емоционален и интелектуален. Много е важно! Изобщо, вече любовта ми е важна и приоритетна! Не знам дали ще си позволя вече да търся или ще остана в ситуацията, в която се намирам.

# 20
  • Мнения: 50 771
Аз избрах кроткия и спокоен партньор и не съм щастлива. А, цял живот се стремях да намеря мъж, който просто не пие и не е агресивен. Оказа се, че и това не е достатъчно.
Емоционална съм и вечно търсеща натура, чета много и в главата ми има въпроси, над отговорите на които разсъждавам-от чисто битов до философски аспект са темите, които ме вълнуват. В лицето на приятеля ми, просто нямам съмишленик за разговор.
Ако трябва да започна отново, определено ще чакам да се появи мъж, с който ще си паснем освен на битов план и в емоционален и интелектуален. Много е важно! Изобщо, вече любовта ми е важна и приоритетна! Не знам дали ще си позволя вече да търся или ще остана в ситуацията, в която се намирам.

Мисля, че бъркаш нещата. Това, че един мъж е спокоен, надежден, предвидим и улегнал изобщо не значи, че с него не може да се дискутират всякакви теми, и че не е даже и по-интелигентен от теб. Както и никъде не е казано, че един бурен, непредвидим, и необуздан холерик ще е с висок интелект. Просто бъркаш интелекта с темперамента, поне от написаното личи така.

Лично за мен някакъв пламенен и с огнен темперамент мъж става за приключение, но не и за семейство. Семейната ладия иска бавни, спокойни и дълбоки води, а не планински бързеи, където има много адреналин, ама и лесно ще се обърне. Пък и адреналинът е до време, те не случайно и в литературата тези пламенни любови все трагично завършват. Още една алегория (много алегорично съм настроена днес) - ако си в една планинска хижа и искаш огънят да гори цяла нощ и да се събудиш на топло, ще заредиш камината с дъбови пънове. Но ако искаш само за час да гори буен и весел пламък, докато си изпиеш коняка, тогава можеш да я заредиш с борови цепеници.

# 21
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Страстта не е любов.
Любовта е проекция, изразяване на своята същност чрез другия и може да се случи само с хора, с които сме на една честота, на една вълна. Другото е нагон.

# 22
  • Мнения: 1 838
От нета ми попадна, че комуникацията била като кръводаряването-нужна е съвместимост, аз това имах предвид. За мен, при любовта е необходима тази съвместимост.

# 23
  • Мнения: 301
Въпрос на характер.
Има жени, които обичат мъжът до тях да им е „роб” без право на глас и мнение.
Има и такива, които харесват по-доминиращи мъже.
В моята връзка търся хармонията и разбирателство. Пример за това са комшиите ми, които истински ме удивляват, колко балансирана връзка имат. Без да повишават тон със спокоен равен глас стигат до консенсус. Мечтая някой ден да достигна до такова ниво в отношенията си с приятелят ми...

# 24
  • SF
  • Мнения: 25 017
Роб без право на глас за едни е мухльо, за други е спокоен и улегнал мъж, който умее да се владее, да изслушва и да бъде джентълмен.

# 25
  • Мнения: 50 771
Пак нищо общо няма между уравновесения мъж и роб без право на глас. Много странни схващания имат някои хора. За мухльото даже не коментирам.

# 26
  • SF
  • Мнения: 25 017
Надявам се, че си разбрала какво пиша и не ми критикуваш схващанията. Така и не съм сподела дали за мене муньо или спокоен, така че може да съм странна, но може и да съм стандартна.

# 27
  • Варна
  • Мнения: 38 323
Нали знаете за влаковете и гарите... Всеки си има еш, въпросът е да го намери и като го намери дали ще го познае. Щото то за птиченцето, което каца веднъж на рамото, хич не е лъжа. И за питомното и дивото.

# 28
  • Мнения: 2 677
Тая лудата любов, дето гори, си е жива страст. Тя минава. Годините изграждат нещата, но е хубаво и да не комуникираш с човека до себе си колкото да не заспите.

# 29
  • Мнения: X
Спокойствието, разбира се. Още страдам по един страстен и неспокоен, но поне ми дойде акълът да не го гоня.

Общи условия

Активация на акаунт