Къде в чужбина живеете и какво ви харесва и не ни харесва там?

Не, неприятно е. Не е "очудено". Всеки има своя житейски път, добър или лош и коментари като твоя внасят лош привкус.Ти самата си детегледачка, така си споделяла. Не е някаква супер кариера за толкова години в чужбина, но никой не го коментира двусмислено. Темата е хубава и полезна, нека си остане такава.

Много интересна темичка! Здравейте и от мен. И аз живея от 7 години по чужбина.

Живях 4 години в Лондон. Харесваха ми по високите доходи и стандарта на живот. Харесваше ми как са уредени институциите и че много неща можеш да свършиш с едно телефонно обаждане или e-mail. Аз съм завършила право в Софийския и в началото наивно си мислех че мога да си намеря някаква сносна работа ама не се получи. Така че записах да уча право и в Англия и още докато учих си намерих работа в една фирма където се занимавах със завещания. Това което не ми харесваше беше дъждовното време (макар че се свиква), храната (плодовете и заленчуците нямат никакъв вкус), здравната система - чакаш повече от месец за преглед а ако искаш да отидеш на частно е безбожно скъпо. Също не ми харесваше колко студени хора са англичаните и че някои гледат на българите като на по-долна категория хора.

Така че като завърших университета в Англия, реших да правя магистратура в Америка. Преди години бях идвала два пъти на студентски бригади и ми беше харесало доста. Дойдох уж за една година, но се запознах със сегашния ми мъж който е Американец и ще оставаме тук. Това което ми харесва тук е че няма дискриминация. Повечето американци дори не знаят къде е България и все ме питат дали е част от Русия. 😂 Хора от всякъде - различни култури, различни акценти. Много ми харесва колко са любезни хората - аз живея в Ню Орлеанс, на юг и тук всеки е усмихнат, поздравява. Също тук на юг храната е много вкусна. Много ми харесва колко са мили преподавателите и декана в университета - знаят ме и се обръщат към мен по име (същото беше и в Англия, но за Софийския не мога да кажа това). Харесва ми че ако положиш усилия, учиш, изкараш оценки, работлив си, ще успееш. Тук общо взето се гледат оценките и извънкласните дейности. В Софийския завърших с отличен успех и работа не можах да си намеря. Тук още не съм завършила и вече имам подписан договор да започвам работа след дипломирането. Но не беше лесно въобще, пратила съм може би към 200 CV-та и разбрах че само с магистратура няма да стане и хайде наново право от началото. Но поне знаеш че като положиш труд и усилия, се виждат резултатите. Харесва ми че не всичко е връзки и хората гледат личните ти постижения а не кой е баща ти. Харесва ми че можеш да си вземеш банкова карта по телефона, можеш да си пазаруваш всичко онлайн, пристигат доставките на вратата, каквото не ти харесва връщаш без проблем. Харесва ми че мъжът ми си дели всички домашни задължения с мен и не чака всичко на готово (което беше случая с първия ми български мъж) нищо че в момента той работи, а аз още уча.

Това което не ми харесва е здравеопазването. Тук няма държавно здравеопазване. Всичко е със затраховки. Месечните вноски са доста скъпи (нашите са около $700 за двамата) а накрая пак доплащаш някакви суми. Тук някои хора от медицински сметки го докарват до банкрут. Не ми харесва колко е скъпо образованието - почти всеки който завършва университет - право или медицина например което се учи след колеж има по около $150,000-$300,000 в студентски заеми. Също няма много социален живот. Мъжът ми е доктор специализант и работи по около 70-80 часа на седмица сигурно. Да не говорим че докато е специализант не е особено заплатен. И аз знам че догодина като започна работа 60 часа на седмица няма да ми мърдат но поне заплащането ще е добро.  Другото което не ми харесва е колко е далече България. Когато бях в Англия, редовно се прибирах за няколко дни - 3 часа полет. А от тук е толкова далече! Много ми липсва синът ми който е в България и поне следващата една - две години докато кандидатстваме за зелена карта за него, няма да може да дойде. Сега съм бременна и ми е мъчно че майка ми няма да може да дойде да ми помага защото с туристическа виза не може да стои повече от 6 месеца.

Определено си има и плюсове и минуси. Не всичко в чужбина е розово и не всичко е лесно. Но поне в Америка усилията се оценят и водят до добри резултати или поне това е моя опит.

Не знаех, че в Америка няма държавно здравеопазване. В тази тема се научават нови неща. И тук е така, само частни застраховки.  Вноските са скъпи също. И плащаш 10% от сметките за лекар и лекарства, но само докато достигнеш определена сума (700 CHF на година). После става гратис. Така не е възможно да стигнеш до дългове. В Америка няма ли такъв лимит?

Адмирации.
Така се прави!

В зависимост от застаховката - може и да има лимит, ама и той е хиляди долари. Те и сметките са умопомрачителни за каквито и да били процедури. Аз май съм споменавала колко беше общата сметка, моята и на дъщеричката ми, след двуседмичен престой в болницата за мен преди да се роди и после едномесечен престой за нея в неонатологията...представи си 1 с 6 нули зад него 😁. Добре, че имаме хубава застраховка и платихме само няколко хиляди от това, иначе ето как банкрутират хората.

Добре, а бедните хора какво правят, не ходят на лекар ли? И как се процедира, ако случаят е спешен?

A за Англия много съм слушала колко се чака за лекар. Но как е наистина? Ако  примерно те заболи корема, не можеш ли да отидеш веднага при личния лекар? Ние примерно за контролен преглед си чакаме, това е нормално. Но ако нещо се появи, те си преценяват колко е спешно и в повечето случаи ти дават час още на същия ден при личния лекар. Ако е много спешно, те насочват към спешното отделение. Оня ден даже бях на зъболекар по спешност, защото се бях притеснила.  Даде ми час веднага и не ми таксува тарифата за спешност.

Абсурд да те заболи корема и да отидеш на лекар в Англия 😂 Аз направих спонтанен аборт и им беше трудно да разберат, че е мисед. Отидох на частно, защото сметнах, че това е състояние, което застрашава живота ми. Иначе искаха да чакам 1-2 седмици и пак да ме гледат. Направих медикаментозен аборт и вторичен преглед нямаше. За мен е абсурдно. Последствия след това имах, но не ме приеха за преглед. Та заболи ли те корем, дават ти парацетамол и това е.
Аз имам негативен опит с тяхното здравеопазване и апаратура. Какво от това, че е безплатно, след като не е ефективно..

Изумена съм, много съжалявам, че ти се е случило такова нещо. Аз миналата седмица имах прескачане на сърцето и се обадих на ЛЛ. Казах, че съм притеснена и веднага ми дадоха час. Казаха, че ЕКГ е добре, но аз настоявах да отида и на кардилог. След 2 дена бях при него на пълен преглед с ехограф. Сложиха ми и ЕКГ за 24 часа и холтер за 24 часа. Нищо ми нямаше, но никой не ми се подигра, че съм се притеснила.

Не, държавно здравеопазване няма. Има Medicare and Medicaid, които са федерални и щатски програми които помагат с медицинските сметки на някои хора - Medicare за хора над 65 години и Medicaid за хора с много ниски доходи. Така че за най- бедните правителството помага. Но иначе всичко останало е частни застраховки.

Някой път работодателя се включва с част от вноските и ти си плащаш останалите. Здравните застраховки имат deductibles - това е определена сума пари на година която ти трябва да си платиш преди застраховката да започне да плаща останалото и също може да имаш co-pay (да си доплатиш да услугата определен процент). Така че май тук е обратното - първо ти плащаш до определена сума, после се включва застраховката но ти пак може да се налага да доплащаш. Колко ще са ти месечните вноски, deductibles and co-pay, и кои услуги покрива застраховката зависи от вида застраховка който имаш. Нашата е много хубава и срещу $700 на месец за мен и мъжа ми имаме по $750 deductables на година и лекарите и здравните заведения които са в първа група са ни покрити на 100% от застраховката, за тези които са втора група трябва да доплащаме по 20%, и за тези които са трета група трябва да доплащаме по 40% но ние при последните не ходим. Примерно сега като звънях да питам за следене на бременността, ми казаха че лекаря който съм си избрала и болницата са в първа група и са поктити на 100%, но други специалисти като анестезиолога например може да са втора група и за тях ще трябва да доплащаме 20%. Но съм чувала за хора които плащат по $3000-$10,000 за раждане а имат застраховки. Така че всичко зависи от застраховката която имаш.

Но примерно има и услуги които затраховката не покрива. Примерно много застраховки не покриват ин витро а то е по $16,000. Ние си правихме генетични изследвания преди да забременея, които застраховката отказа да ги покрие и наскоро ни честитиха със сметка за $1200. А на зъболекар ме е страх да отида, макар че скоро ще ми се наложи, защото даже и със застраховка пак е доста скъпо. Една моя приятелка наскоро доплаща $2000 за зъболекар за няколко пломби.

А иначе в Англия здравеопазването е безплатно но наистина е неефективно  - чака се по месец! Да не говорим че за всяко нещо ти дават парацетамол. Не знам дали вече трябва да умираш за да ти дадат антибиотик.

Да, и тук го има това deductibles. Всеки си избира колко да бъде. Aко е малка сума, вноската е висока.
Има и най-различни модели застраховка, които можеш да избираш. Най-абсурден е един, където първо звъниш на един телефон, където трябва да ти разрешат да отидеш на лекар. Но пък вноската намалява.
Хубаво е, че ако имаш доходи под определена сума, държавата ти дава процент от парите за здравна застраховка.

Моята първа застраховка беше някаква студентска където първо задължително трябваше да отида във здравния център в университета за да ми дадат направление за лекар. Да не говорим че тук има едни които даже не са лекари а PA (Physician Assitant) но те преглеждат и изписват лекарства. А те таксуват сякаш лекар те е прегледал. Също тук има Nurse Practittioners - медицински сестри които могат да изписват лекарства. Аз няколко години в университетския медицински център си мислех че ходя на годишни гинекологични прегледи при гинеколог - жената ми правеше цитонамазка, колпоскопия, биопсия, лекарства ми изписваше и след две години се осетих че тя не е гинеколог а Nurse Practittioner. Другото, което ми е странно тук и ме дразни много е че не можеш да се свържеш лично с лекаря. Примерно, аз докато бях бременна в БГ си звънях постоянно лично на гинеколога ако има проблем. Тук трябва да се обадиш, да оставиш съобщение, сестрата ще говори с лекаря и в повечето случаи сестрата ще ти върне обаждането. Отделно вчера със зъби и нокти се борих за ултразвук, защото тук по принцип правят един в първия триместър и един в последния триместър.

Много ми е интересно по другите държави как е майчинството? Тук по принцип зависи от работодателя. Миналата година като бях лятото на стаж при един съдия, една от съдебните му помощнички излезна в майчинство като роди за 6 седмици. На мъжа ми една колежка си взе 4 седмици майчинство. Максималното което съм чувала е 6 месеца но съм чувала за хора които се притесняват да си използват всичките 6 месеца да не се гледа с лошо око.

Майчинството тук е 14 седмици и ти се плаща 80% от заплатата. Обикновено към края на бремеността дават болнични, защото ако го използваш нищо няма да ти остане след като родиш. Миналата седмица се гласува и прие 2 седмици бащинство за мъжете.

Гинекологичен или какъвто и да било преглед се извършва само от лекар. Изключено е сестра да предписва лекарства или пък да слага инжекции.

Да. И в САЩ мойте колежки обикновено работят до последния ден, преди да родят. Няма излизане в майчинство преди раждане тук. Повечето взимат по 3 месеца след това. Някои събират болнични и отпуски, за да удължат малко.
Но медицинските услуги са безумни скъпи. Дори със застраховка. Това просто си е доходен бизнес. И въпреки това ми се струва, че лекарите не ти обръщат достатъчно внимание. Аз съм вече на 40 и все още ми правят цитонамазка веднъж на три години. Ако искам по-често, застраховката не я покрива. На годишният преглед при доктора, който ме следи, ми мерят кръвното и теглото, и ме питат как се чувствам. Това е. Трябва сама да се диагностицирам и евентуално да искам допълнителни изследвания. Иначе болниците са перфектни, с перфектно оборудване. Но превенцията тук не съществува. Лекарите почват да те лекуват, когато вече нещата станат сериозни.

В Швейцария няма лимит. Гинекологът ми праща всяка година писмо, че е време за преглед. Ходя всеки месец на диетолог, специалист по диабет и пълни изследвания 2 пъти в годината. Ако искам мога и повече, застраховката плаща. За болки в китката от претоварване ме сложиха на магнитен резонанс, с контраст разбира се. Трябвало да видят какво става в ръката. ММ имаше ниско желязо на профилактичен преглед и се озова в болница за гастроскопия и колоноскопия. Трябвало да се намери причината и я намериха.
Здравеопазването е това, което най-много ми харесва тук. По-добре да са прекалено старателни, отколкото да пропуснат нещо.

Цитонамазка се прави веднъж на 3 години това вече са новите изисквания според световната здравна асоциация . Повечето застраховки поемат профилактичен преглед веднъж в годината за САЩ говоря . Ходила съм много често тук на лекари поради различни причини и никога не съм плащала повече от deductibles ...дори поеха едно специфично лечение за мъжа ми ....така че не всичко е зле просто зависи с каква застраховка си ....... но както и да е малко се отдалечихме от темата