Къде в чужбина живеете и какво ви харесва и не ни харесва там?

Chrissy коя е тази провинция?
Аз бях чувала само че източни и западни германци не се харесват, не знаех че има и между отделните провинции такива неща.

Не мога да се подпиша под нито една от тези думи за Германия.

Живея тук вече 10 години и когато отида в България, на втората седмица ми липсва домът ми тук, отношението на хората и това, че не се месят в чужди работи. Постоянната им усмивка и любезност, дори когато не са съгласни или искат да те пратят на м... ти. За всичките години, не съм ставала жертва на дискриминация. Случи ми се веднъж някой да се съмнява публично в уменията ми, защото съм жена (беше мъж с полски произход) и да не иска да изпълни това, което казвах - колегите ми мъже още на следващия ден го бяха докладвали колко зле се държи с мен и отвсякъде получавах предложения за подкрепа и поощрение, че въпреки всичко съм си отстоявала позицията и съм останала спокойна. Фирмата беше неголяма, 9000 души, и случаят се разчу - звъняха ми познати и непознати, да ме успокояват, срамуваха се от негово име... Говоря за най-традиционната провинция, известна с това колко мрази чужденците, дори и немци от други провинции, а не за Берлин, Кьолн или Хамбург.

Имало е хора, които са по-затворени и са ме приемали по-бавно, така е, но то къде няма такива?

Докато си търсех първата работа след уни, получих точно 16! предложения за назначение - всичките по специалността, разбира се, не всичките еднакво атрактивни. Броях ги, защото не можех да повярвам. Моят приятел получи 18, също българин.

Та така за мигрантите, "втората категория" хора, предразсъдъците към тях и всякаквите дискриминационни политики.

Често съм била предпочитана пред немци за различни позиции и проекти, мнението ми на специалист винаги е било уважавано (изключвам онзи един случай, с който започнах, но то може навсякъде да попаднеш на кофти хора...).

Общо взето много неща ми харесват тук. Не е перфектно - например времето, данъците, липсата на нормално кино на английски в моята провинция, но не са неща, без които да не мога да живея и плюсовете с много надвишават минусите.

Проблеми с реализацията при българи, завършили тук, съм чувала само при хуманитарни специалности и то пак по-светнатите и упоритите в моето обкръжение, успяха да се реализират добре в други сфери, различни от тези, които завършиха. Ако преди няколко години се чудех дали някой ден бих се върнала да работя в България, то към настоящия момент този въпрос изобщо вече не си го задавам. С всяко отиване там, все повече неща не ми харесват.

Криси, радвай се, че не си имала подобни преживявания.

Аз, обаче Инна я разбирам.
Аз бях в малка фирма и жени и чужденци бяха добре дошли. Също и самотни майки. На пръв поглед супер, на втори , не толкова.
Мобингът си беше видим, всеки си траеше, снишил глава да го подмине.
Самотните майки си траеха -трябваше им работа, чужденците не винаги си знаеха права. Ако си ги знаеш и изискваш: чао.

В Бг съм работила доста натоварваща работа, стрес, дълги смени, извънредни часове, но емоционално не съм била толкова изстискана като на работата в ДЕ.

Също и от близки и приятели чувам, че атмосферата на работа често е отровна.
Не навсякъде е цветя и рози.
Не случайно Тьонийс са в новините с условията си на работа и отношение към работещите....

Да, това е феноменът Neidkultur, особено силно проявим към хора с Migrationshintergrund. Доста съжалявам, че се отзовах тук, мога да разбера историите на хора, дошли без език и работили под квалификациите им, докато наваксат. Вероятно са благодарни и не ги упреквам. Мисля, че това се харесва на немците, поради собствените им обременености, факта, че не са имали колонии и обичат да менторстват и асимилират. Но ако си достатъчно добър или по-добър, тогава ксенофобията е осезаема и въобще не се връзвам на захарасоните истории как някой бил много успешен и никога, едва ли не, не било проблем, че е мигрант/българин/жена.

Благодаря ти, че споенаваш колко тоскична е работната среда в Германия и моите впечатления са сходни.